Социалните мрежи са допринесли за бързото разпространяване на дезинформация. В

...
Социалните мрежи са допринесли за бързото разпространяване на дезинформация. В
Коментари Харесай

Технологични компании се обединяват с решения срещу дезинформацията

Социалните мрежи са съдействали за бързото разпространение на дезинформация. В резултат обществото може елементарно да бъде радикализирано от избрани политически групи за реализиране на съответни политически цели. Фейсбук се оказва в центъра на осведомителната среда в България. 82% от популацията на страната интензивно използва платформата и там проблемите са най-сериозни.
Последните решения и инструментариум за битка против дезинформационното наличие в интернет бяха показани от софтуерни експерти и медийни специалисти на конференцията " Технологиите против дезинформацията ". На срещата в София експерти от сектора и редица публицисти разискаха ограниченията против подправените вести около войната в Украйна, дезинформацията към Covid-19 и фабриките за интернет тролове. Акцентът падна върху ролята на изкуствения разсъдък и потреблението на огромни бази данни в откриването на погрешна информация.

Форумът се провежда от софтуерните компании Identrics и Ontotext, както и от Института " Големи данни в интерес на интелигентно общество " - GATE, към СУ " Св. Климент Охридски ".
Клин чеп избива и технология друга побеждава
Конференцията беше открита от Божидар Божанов, министър на електронното ръководство на Република България в оставка. Той посочи, че мащабите на дезинформацията все още остават неразбираеми. " Проблемите в сферата са доста - липса на бистрота, несъответстваща модерация, тролски заводи. Алгоритъмът за препоръчване на наличие е четвъртото нещо в центъра на казуса. В последните няколко месеца пробвам по всички вероятни канали да споделям и с Фейсбук този въпрос, в това число на високо равнище там, и с Европейската комисия, като към този момент съм се срещал с трима еврокомисари, с цел да им опиша какъв е тъкмо казусът в България. " Той съобщи, че логаритмите за препоръчване на наличие, освен този на Фейсбук, би трябвало да подлежат на регулация, с цел да станат по-прозрачни, т.е. " да знаем за какво дадена информация ни се предлага и взаимодействали ли са с него тролове ".
Реклама
По думите на министър Божанов пропагандата и дезинформационното наличие в интернет може да бъде решено единствено от друга технология. " Пропагандата, всички тези механизми, принадлежности, наръчници на Кремъл от Студената война, са си факт от доста от дълго време. Въпросът е, че сега имаме софтуерен пласт, посредством който се популяризира тя. И следва решението на казуса също да бъде софтуерно или частично най-малко. Ние не би трябвало да споделяме кое е истина и кое не, колкото и явна неистина и агитация да ни се коства. Трябва обаче да ограничим софтуерно механизма за разпространяването й ", добави още министър Божанов.
Чия работа е инспекцията на обстоятелствата
Събитието беше разграничено на две елементи - софтуерна и практическа. По време на софтуерния модул експерти показаха решенията на IT компании за разкриване и елиминиране на дезинформационното наличие. Практическата сесия се концентрира върху провокациите пред осведомителните експерти при инспекция на обстоятелствата. Въпросът за това кой носи отговорността при инспекцията на обстоятелствата и задоволително достоверни ли са софтуерните решения провокира дискусия измежду участниците.

Дени Тисо, основен редактор на Medialab към организация Франс прес, показа инструментариума, употребен от организацията за разбор на текстова и образна информация в обществените мрежи, или така наречен изобличител на подправени вести от InVID и WeVerify. Той съставлява плъгин за браузър, който всеки може да си изтегли гратис и да ревизира дали са манипулирани вести, видеа и даже фотоси. Сред лекторите в сесията бяха и Андрей Тагарев, Data Scientist в Ontotext, и Васил Шивачев, действен шеф в Identrics. По време на презентацията си Шивачев разграничи понятията дезинформация, мисинформация и малинформация. От всички най-силна в битката с технологиите се оказва малинформацията, която демонстрира истинни изказвания, извадени от подтекст. Васил Шивачев показа и опита на компанията му в построяването на инфраструктура, която да следи източниците на информация - обществени мрежи и медии.
От ляво надясно Андрей Тагарев, Data Scientist в Ontotext, Никола Тулечки, Data Scientist към FactCheck.bg, и Васил Шивачев, действен шеф в Identrics Източник: A Data Pro
" Фейсбук " е в центъра на осведомителната среда в България. 82% от популацията на страната интензивно използва платформата ", добави по време на своята презентация Никола Тулечки, Data Scientist към FactCheck.bg. Той показа и карта на българското медийно пространство в обществената мрежа. В нея са обособени клъстери от медии, които постоянно споделят информация и изявления една от друга. Тулечки отбелязва близостта на избрани медии и мощните връзки, които те са построили между тях. Най-често от Фейсбук страницата на Мартин Карбовски Тулечки демострира, че са споделяни публикации от уеб страницата vtorifront.bg и lentata.bg, които самият Карбовски не припознава като свои. Показва още и близостта на уеб сайтове като pik.bg, glasove.bg и страницата на trud.bg.
Реклама Хъксли или Оруел
Практическата сесия " Предизвикателства пред осведомителните експерти при инспекция на фактологията на данните " беше модерирана от журналиста Миролюба Бенатова. В нея Ралица Ковачева, учител по Международна публицистика във Факултета по публицистика и всеобща връзка и основен редактор на уеб страницата Factcheck.bg, дефинира ролята на технологиите и на човешкия фактор за разкриване на дезинформация. Ковачева разяснява, че логаритмите за инспекция на обстоятелствата към момента не могат да работят независимо. Тя уточни инспекцията на телевизионно наличие в действително време като максимален проблем за софтуерния инструментариум, давайки образец с погрешните изказвания, които водачът на политическа партия " Възраждане " Костадин Костадинов разпространяваше в ефира на разнообразни национални медии предходната пролет по време на предизборната акция.

Тодор Галев, шеф по научна активност в " Центъра за проучване на демокрацията " посочи, че едно от огромните провокации е откриването на така наречен дезинформационни разкази. Той посочи, че в битката с дезинформацията основни са данните и главната цел е " да работим с институциите, с цел да излезем от нашия балон ".
Свързани публикации Големите софтуерни компании ще съблюдават новия кодекс на Европейски Съюз за битка с дезинформацията 14 юни 2022, 12:17 Проруската агитация в обществените мрежи се е трансформирала в октопод с дълги пипала 18 март 2022, 06:43 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Кристияна Христова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР