„Време е да се появим на ICT картата на света“: Какво да прави държавата?
Софтуерната промишленост в България продължава да пораства бурно и още по-важно – стабилно, като пандемията единствено акцентира голямото ѝ значение за останалите браншове на стопанската система. Липсата на квалифицирани фрагменти остава главният ограничаващ фактор за развиването ѝ, само че за първи път фирмите виждат забележителен риск в лицето на страна и в частност – данъчно-осигурителната политика. Това стана ясно по време на полемиката „ Софтуерният бранш – мотор на икономическия напредък ”, проведена от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
За първи път най-значимият фактор, който може да е риск за развиването на промишлеността, се оказва държавната политика и в частност – полемиките, които вървят към данъчно-осигурителната политика “, уточни Филип Мутафис, член на Управителния съвет на БАСКОМ.
По-конкретно той засяга предстоящото повдигане на оптималния застрахователен приход (МОД) от 3000 на 3400 лева от 1 април. Заложеното покачване във към момента нефинализирания Бюджет 2022 стана мотив за прехвърчане на искри по оста бизнес – страна. Вицепремиерът Асен Василев счита, че мярката е късмет да се излезе от модела " ишлеме конкуренция " и да се завие уверено към продуктите с висока добавена стойност.
Частният бранш пък упорства, че е излязъл от low-cost облика си и притегля непознатите компании с уменията си да взема решение проблеми. Подчертавайки личната си бистрота – внасянето на налози и осигуровки върху действителните и то високи приходи на чиновниците – от IT компаниите разкритикуваха новата власт, най-много поради неналичието на разговор и предвидимост. Чуха се изявления, че с дейностите си тя следва маниера на предшествениците си.
Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички. Ние работим на ярко, напълно експортно насочено. И сме образец по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме “, разяснява ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
„ Платените през 2020 година осигуровки от действителния бизнес са с 90 млн. лева по-малко, до момента в който тези от цялата ICT промишленост набъбнаха с 55 млн. лева “, уточни Людмил Стойчев от изследователската компания Panoff, Stoychev & Co. „ Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат под някаква форма. “
Последният БАСКОМ барометър демонстрира, че през 2020 година софтуерната промишленост е внесла 870 млн. лева в хазната под формата на налози и осигуровки. През 2021 година те ще са 1.04 милиарда лева Изчисленията демонстрират, че едно работно място генерира над 21 300 лева данъчни доходи, което е почти към 2.6 пъти повече от междинното за страната. Междувременно наетите в сектора съставляват едвам 1.89% от работната мощ в България и все пак обезпечават 4.3% от постъпленията в Национален осигурителен институт и НЗОК.
Един чиновник в ICT бранша генерира приход за най-малко 5 пенсии средногодишно, т.е. тежестта върху заетите в промишлеността се усилва освен във връзка с директните налози, само че и поради косвените.
Защото размерът на възнагражденията набъбна в големи цифри и се влива в българската стопанска система под формата на частно ползване. Това нещо в допълнение генерира налози. “
Според Стойчев е доста значимо политическите решения да бъдат подплатени с информация за това. Подем по време на рецесия
Дори през шоковата 2020 година, когато съвсем всички други браншове и индикатори потънаха, софтуерната промишленост в България набъбна с 15%. Очаквания за 2021 година са за скок на приходите с над 20% до съвсем 5.5 милиарда лева, а прогнозата за 2025 година е за оборот от над 10 милиарда лева
Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на стопанската система и през днешния ден делът ѝ по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната се пресмята на към 4.3%. През 2025 година се чака той да надвиши 7 на 100. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – над 80% от приходите са от експорт. След три години експортът би трябвало да надскочи 8 милиарда лева, демонстрират прогнозите на БАСКОМ.
Числата не са изненадващи, защото такива са трендовете по целия свят. Дигитализацията е в ход от дълго време, а здравната рецесия ѝ даде още по-голям и необятен подтик. „ Това зареди нашата промишленост с още по-голям растеж “, означи Доброслав Димитров.
Вече може да сме сравними със земеделския, туристическия и много от другите браншове, които се дават като образец. Ние с нашите 50 хиляди души доста скоро ще ги задминем, защото с растежа ни на годишна база няма по какъв начин това да не се случи. “
Проблемът с фрагментите остава най-голямата преграда. Към 2020 година заетите в бранша са над 40 800, а през 2021 година новите работи места са към 5.5 хиляди. През 2025 година новоразкритите ще са повече от 32 000. Гладът за фрагменти е изострен и от сектора вършат нужното, с цел да го задоволят, като влагат в образованието на такива. Съвместните действия с просветителните институции обаче костват години. Единственият късмет за утоляването на незабавните потребности е посредством импорт на експерти от чужбина и ненапълно с връщането на българи у нас.
Фирмите виждат положителни благоприятни условия в привличането на фрагменти от страни като Украйна, Грузия и Беларус. Като цяло източните страни имат подобен нрав и просвета с нашите, по тази причина и намирането на хора от там наподобява по-лесно. Пътят на логиката обаче е кръстосан от недобре премислените процедури към издаването на тъй наречените сини карти (бел.ред. – работната виза, посредством която жители на страни отвън Европейски Съюз могат да дойдат да работят у нас). Недоразумение е да вземем за пример невъзможността фамилията на наетия да се употребява от обществени, здравни и просветителни услуги, заради което техният престой в България остава нерегламентиран.
В администрацията има ясната настройка това да се случи “, сподели министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер във връзка опциите за по-лесно привличане на фрагменти от изброените страни.
Той увери, че властта е подготвена за „ постоянен и напоителен разговор с браншовите организации. “
Какво още може да направи страната
Като цяло новото ръководство пристигна на власт с упоритостта да преобърне стопанската система на страната в посока нововъведения и висока добавена стойност. С тази задача се е нагърбило и ведомството на Даниел Лорер. Самият той, с изключение на подготвеност за разговор, през днешния ден акцентира и наличния финансов запас по линия на Европейски Съюз – оперативни стратегии и Плана за възобновяване и резистентност.
Бързи пари към цифровизация се задават. “
Според икономиста Людмил Стойчев дяловите вложения от 146 млн. лева обаче са по-скоро малко – въпреки и нарастването им да не зависи от еднолични решения. Той обаче отвори друга тематика за размисъл, а точно опцията страната да влага непосредствено в компании.
Защо българската страна да няма дялове в компании? “
Стойчев уточни, че арабските страни го вършат и това дава положителни резултати. Ако страната влага през днешния ден в софтуерни компании, които по всичко проличава ще не престават да порастват, то в бъдеще ще може да продаде каузи си и да завоюва от повишаването на пазарната му стойност.
В този подтекст стана дума и за „ еднорозите “ – стартъпи с пазарна оценка над 1 милиарда $, каквито се задават няколко с български корени. Фокусът на новата власт е точно в тази посока, а вярата е, че с тяхна помощ стопанската система ще се трансформира по-бързо.
Крайно време е България да се появи на ICT картата на света “, заключи Стойчев.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинICT IT промишленост софтуерен отрасъл БАСКОМ Людмил Стойчев Даниел Лорер Доброслав Димитров ПоследниНай-четениКомпании 108 Кои са главните трендове и провокации в световната IT промишленост Енергетика 64 ГЕРБ желае да пренасочи още пари за слънчеви панели на покривите Европари 408 Еврокомисията не даде огромни очаквания на България за въглищата Бюрокрация 180 Министерство на вътрешните работи желае да лишава повече точки при нарушавания на водачите Политика 12067 „ Лукойл “ получи възбрана да изнася горива от България Политика 6654 Депутатите изненадващо прекратиха концесията на „ Росенец “ Транспорт 5872 Буферните паркинги в София към този момент са безвъзмездни за всички пасажери Компании 4679 „ Второто най-голямо след КТБ “: Четирима обвинени по делото против Nexo Всички новиниТранспорт 1652 Българските превозвачи са недоволни от министър СъбевОще от ИндустрииВиж всичкиГодината ще бъде белязана от нова вълна ритейл парковеКлючови промишлености в Полша стартират да забавят заплащанията си„ Преговори с терористи “: Кремъл е напът да погуби съветския IT секторНовите звезди измежду бързооборотните артикули
Следвай ни в обществените мрежи
RSS
За първи път най-значимият фактор, който може да е риск за развиването на промишлеността, се оказва държавната политика и в частност – полемиките, които вървят към данъчно-осигурителната политика “, уточни Филип Мутафис, член на Управителния съвет на БАСКОМ.
По-конкретно той засяга предстоящото повдигане на оптималния застрахователен приход (МОД) от 3000 на 3400 лева от 1 април. Заложеното покачване във към момента нефинализирания Бюджет 2022 стана мотив за прехвърчане на искри по оста бизнес – страна. Вицепремиерът Асен Василев счита, че мярката е късмет да се излезе от модела " ишлеме конкуренция " и да се завие уверено към продуктите с висока добавена стойност.
Частният бранш пък упорства, че е излязъл от low-cost облика си и притегля непознатите компании с уменията си да взема решение проблеми. Подчертавайки личната си бистрота – внасянето на налози и осигуровки върху действителните и то високи приходи на чиновниците – от IT компаниите разкритикуваха новата власт, най-много поради неналичието на разговор и предвидимост. Чуха се изявления, че с дейностите си тя следва маниера на предшествениците си.
Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички. Ние работим на ярко, напълно експортно насочено. И сме образец по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме “, разяснява ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
„ Платените през 2020 година осигуровки от действителния бизнес са с 90 млн. лева по-малко, до момента в който тези от цялата ICT промишленост набъбнаха с 55 млн. лева “, уточни Людмил Стойчев от изследователската компания Panoff, Stoychev & Co. „ Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат под някаква форма. “
Последният БАСКОМ барометър демонстрира, че през 2020 година софтуерната промишленост е внесла 870 млн. лева в хазната под формата на налози и осигуровки. През 2021 година те ще са 1.04 милиарда лева Изчисленията демонстрират, че едно работно място генерира над 21 300 лева данъчни доходи, което е почти към 2.6 пъти повече от междинното за страната. Междувременно наетите в сектора съставляват едвам 1.89% от работната мощ в България и все пак обезпечават 4.3% от постъпленията в Национален осигурителен институт и НЗОК.
Един чиновник в ICT бранша генерира приход за най-малко 5 пенсии средногодишно, т.е. тежестта върху заетите в промишлеността се усилва освен във връзка с директните налози, само че и поради косвените.
Защото размерът на възнагражденията набъбна в големи цифри и се влива в българската стопанска система под формата на частно ползване. Това нещо в допълнение генерира налози. “
Според Стойчев е доста значимо политическите решения да бъдат подплатени с информация за това. Подем по време на рецесия
Дори през шоковата 2020 година, когато съвсем всички други браншове и индикатори потънаха, софтуерната промишленост в България набъбна с 15%. Очаквания за 2021 година са за скок на приходите с над 20% до съвсем 5.5 милиарда лева, а прогнозата за 2025 година е за оборот от над 10 милиарда лева
Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на стопанската система и през днешния ден делът ѝ по отношение на Брутният вътрешен продукт на страната се пресмята на към 4.3%. През 2025 година се чака той да надвиши 7 на 100. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – над 80% от приходите са от експорт. След три години експортът би трябвало да надскочи 8 милиарда лева, демонстрират прогнозите на БАСКОМ.
Числата не са изненадващи, защото такива са трендовете по целия свят. Дигитализацията е в ход от дълго време, а здравната рецесия ѝ даде още по-голям и необятен подтик. „ Това зареди нашата промишленост с още по-голям растеж “, означи Доброслав Димитров.
Вече може да сме сравними със земеделския, туристическия и много от другите браншове, които се дават като образец. Ние с нашите 50 хиляди души доста скоро ще ги задминем, защото с растежа ни на годишна база няма по какъв начин това да не се случи. “
Проблемът с фрагментите остава най-голямата преграда. Към 2020 година заетите в бранша са над 40 800, а през 2021 година новите работи места са към 5.5 хиляди. През 2025 година новоразкритите ще са повече от 32 000. Гладът за фрагменти е изострен и от сектора вършат нужното, с цел да го задоволят, като влагат в образованието на такива. Съвместните действия с просветителните институции обаче костват години. Единственият късмет за утоляването на незабавните потребности е посредством импорт на експерти от чужбина и ненапълно с връщането на българи у нас.
Фирмите виждат положителни благоприятни условия в привличането на фрагменти от страни като Украйна, Грузия и Беларус. Като цяло източните страни имат подобен нрав и просвета с нашите, по тази причина и намирането на хора от там наподобява по-лесно. Пътят на логиката обаче е кръстосан от недобре премислените процедури към издаването на тъй наречените сини карти (бел.ред. – работната виза, посредством която жители на страни отвън Европейски Съюз могат да дойдат да работят у нас). Недоразумение е да вземем за пример невъзможността фамилията на наетия да се употребява от обществени, здравни и просветителни услуги, заради което техният престой в България остава нерегламентиран.
В администрацията има ясната настройка това да се случи “, сподели министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер във връзка опциите за по-лесно привличане на фрагменти от изброените страни.
Той увери, че властта е подготвена за „ постоянен и напоителен разговор с браншовите организации. “
Какво още може да направи страната
Като цяло новото ръководство пристигна на власт с упоритостта да преобърне стопанската система на страната в посока нововъведения и висока добавена стойност. С тази задача се е нагърбило и ведомството на Даниел Лорер. Самият той, с изключение на подготвеност за разговор, през днешния ден акцентира и наличния финансов запас по линия на Европейски Съюз – оперативни стратегии и Плана за възобновяване и резистентност.
Бързи пари към цифровизация се задават. “
Според икономиста Людмил Стойчев дяловите вложения от 146 млн. лева обаче са по-скоро малко – въпреки и нарастването им да не зависи от еднолични решения. Той обаче отвори друга тематика за размисъл, а точно опцията страната да влага непосредствено в компании.
Защо българската страна да няма дялове в компании? “
Стойчев уточни, че арабските страни го вършат и това дава положителни резултати. Ако страната влага през днешния ден в софтуерни компании, които по всичко проличава ще не престават да порастват, то в бъдеще ще може да продаде каузи си и да завоюва от повишаването на пазарната му стойност.
В този подтекст стана дума и за „ еднорозите “ – стартъпи с пазарна оценка над 1 милиарда $, каквито се задават няколко с български корени. Фокусът на новата власт е точно в тази посока, а вярата е, че с тяхна помощ стопанската система ще се трансформира по-бързо.
Крайно време е България да се появи на ICT картата на света “, заключи Стойчев.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетинICT IT промишленост софтуерен отрасъл БАСКОМ Людмил Стойчев Даниел Лорер Доброслав Димитров ПоследниНай-четениКомпании 108 Кои са главните трендове и провокации в световната IT промишленост Енергетика 64 ГЕРБ желае да пренасочи още пари за слънчеви панели на покривите Европари 408 Еврокомисията не даде огромни очаквания на България за въглищата Бюрокрация 180 Министерство на вътрешните работи желае да лишава повече точки при нарушавания на водачите Политика 12067 „ Лукойл “ получи възбрана да изнася горива от България Политика 6654 Депутатите изненадващо прекратиха концесията на „ Росенец “ Транспорт 5872 Буферните паркинги в София към този момент са безвъзмездни за всички пасажери Компании 4679 „ Второто най-голямо след КТБ “: Четирима обвинени по делото против Nexo Всички новиниТранспорт 1652 Българските превозвачи са недоволни от министър СъбевОще от ИндустрииВиж всичкиГодината ще бъде белязана от нова вълна ритейл парковеКлючови промишлености в Полша стартират да забавят заплащанията си„ Преговори с терористи “: Кремъл е напът да погуби съветския IT секторНовите звезди измежду бързооборотните артикули Следвай ни в обществените мрежи
RSS
КОМЕНТАРИ