Съдът отмени гаранцията от 50 000 лева на Волен Сидеров
Софийски областен съд анулира гаранцията от 50 000 лева на общинския консултант от СОС Волен Сидеров 
Волен Николов Сидеров е български политик и публицист, водач на крайнодясната националистическа.
Лидерът на Политическа партия "Атака " трябваше да заплати тази сума, откакто беше упрекнат за подбудителство към нарушение на противоепидемичните ограничения преди Великден. Мярката му бе наложена на 14 април т. година от районната прокуратура, заяви кореспондент на Novini.bg.
Бившият началник на „ Охранителна полиция” осъди Волен Сидеров за 1000 лв.
Защитата на Сидеров е показала, че липсват претекстове за типа и размера ѝ и че тя не е съобразена с имущественото и фамилното положение на Сидеров. Съдия Николай Урумов е решил след закрито съвещание през днешния ден, че гаранцията е незаконосъобразна. Решението е дефинитивно.
Публикуваме определението:
"Производството е по реда на член 61, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс. Образувано е по тъжба на адв. М. Х. и по тъжба на адв. З. Л. и адв. Р. Ш., в качеството им на упълномощени бранители на обвинения В. Н. С., против Постановление на СРП по Директива за птиците 76/2020 година на Столична дирекция на вътрешните работи и пр.пр. 14762/2020 година от 14.04.2020 година, в частта му с която по отношение на обвинения е взета мярка за неотклонение „ гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв..
В жалбата на адв. М.. Х. се твърди, че постановлението на СРП е погрешно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсват претекстове по отношение на типа и размера на взетата мярка за неотклонение, което единствено по себе си било значително нарушаване на процесуалните правила. Изтъква се още, че избраният размер на гаранцията не бил съгласуван с имущественото, и фамилното положение на обвинения, както и със степента на социална заплаха на действията. Иска се анулация на постановлението в тази му част, а в изискванията на алтернативност адв. Х. в желае от съда или да наложи по-лека мярка за неотклонение на обвинения, или да понижи размера на избраната парична гаранция. В жалбата на другите упълномощени бранители на обвинения С - адв. З. Л. и адв. Р. Ш. също се сочи, че обжалваното разпореждане било незаконосъобразно. Навеждат се доводи за несъставомерност на действието по член 320 от Наказателен кодекс, както и за липса на основни реквизити като време, метод и място на осъществяване на действието по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Сочи се, че не е налице обосновано съмнение за авторството на действието и за двете закононарушения, заради което постановлението следва да се анулира в частта за взимане на мярка за неотклонение. В жалбата се сочи още, че излизането на открито не било неразрешено все още на лъчение на предаването по телевизия „ А. “. Сочи се, че визитата на църквите не било неразрешено, а единствено бил отправян апел да не се посещават храмовете. Твърди се, че останалите инкриминирани реплики не било ясно към какво тъкмо закононарушение подбуждат, както и кои противоепидемични ограничения следвало да бъдат нарушени.
Сидеров: Борисов да ремонтира тоалетната на ареста, може да му потрябва
В тази тъжба също се навеждат доводи, че взетата мярка за неотклонение, в този ѝ размер, не е съгласувана с имущественото и фамилното положение на обвинения. Иска се анулация на взетата мярка за неотклонение или, в изискванията на алтернативност - понижаване на размера на същата.
Софийският областен съд, откакто реши събраните по досъдебното произвеждане доказателства, намира следното: По процесуалната допустимост на жалбите: Жалбите са процесуално възможни – подадени са в законоустановения за това период, от интензивно легитимиран индивид, пред локално способен съд и против акт, който предстои на инспекция в произвеждане по правосъден надзор.
По съществото на обжалвания акт: При преценка на доказателствената цялост и разискване на доводите на страните, съдът намира, че постановлението на СРП, в частта му за взимане на мярка за неотклонение във връзка с жалбоподателя, е незаконосъобразно, заради което следва да бъде анулирано. Мотивите на този правосъден състав са следните: В производството по член 61 от Наказателно-процесуален кодекс съдът е задължен да изследва въпроса дали е налице обосновано съмнение за авторството на действието, в което е упрекнат обвиненият, след което да пристъпи към преценка на останалите условия, които имат значение при установяване на взетата мярка за неотклонение „ гаранция в пари “. Този състав на съда намира, че от доказателствата по делото се открива следната фактическа конюнктура: На 12.04.2020 година обвиненият В. С. водил телевизионното предаване „ Н. “, излъчено по телевизия „ А. “.
Пускат Волен Сидеров против 100 000 лева парична гаранция
По време на телевизионното предаване С. изразил сериозната си позиция против взетите ограничения от страна на държавното управление на Република България по отношение на епидемията от корона вирусна зараза, оповестена публично за пандемия от Световната здравна организация на 11.03.2020 година Изразявайки своята позиция, С. декларирал следното – "Не желая да вляза в храма с маска и да си укривам лицето пред Бога. Трябва да отчетем като позитивен миг, че Църквата и властта се схванаха да не се затварят храмовете, както изиска държавното БНР. Други Православни църкви ни похвалиха, че БПЦ и властта устояха, а при тях храмовете са затворени. Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от различен в храма, в „ Александър Невски”. Какво демонстрират? Кое им е по-важно - Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е вярно. Питам ги, когато пристигна Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „ Господи, идваме пред теб с маска”. Не целунаха иконата, тъй като можело да се заразят, не взеха Причастие, тъй като един селски тъпанар, зам.-председател на Народно събрание, споделя, че можело да се заразят. Тези хора да си отговорят дали в действителност са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види до каква степен ще издържи клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация? С този вирус имаме преразпределяне на стопанската система. Проверяват дали ще издържи и Църквата - да я принизят, да я намачкат още. Сръбската, Гръцката, Руската не устояха, Българската устоя. Отварят храма, само че наложително би трябвало да влезете с маска. На Цветница не отидох, тъй като няма по какъв начин да сложа маска пред Бога. Или имаш религия, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш религия в Бог, не би трябвало да си слагаш маска пред Неговото лице. Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отхвърляме нашата човешка същина. Ние сме основани по облик и сходство на Господа. На Възкресение Христово ми се желае народът да излезе и да отпразнува този празник като народ - всеобщо. “
Волен Сидеров се яви в постройката на Столична дирекция на вътрешните работи, арестуваха го за 24 часа
След излъчването на това предаване бил подаден сигнал до прокуратурата посредством е-мейл, изпратен от журналиста И. Н. от е-мейл:... Била осъществена инспекция по подадения сигнал, като в нейния ход оперативните служащи И. М. и И.И. били натоварени със задача да посетят известните на СРП адреси на В. С. и на телевизия „ А. “, с цел да връчат на последния призовка да се яви като очевидец в постройката на Столична дирекция на вътрешните работи и да изискат запис на излъченото предаване. Посочените очевидци посетили адреса на телевизия „ А. “ – гр. София, площад „ С. “ №.., ет...
На посочения адрес открили офис на телевизия „ А. “ и вестник „ А. “, като вратата на офиса била облепена с непрозрачно черно фолио и достъпът до него се осъществявал единствено с магнитна карта. Полицейските чиновници забелязали лице, което влиза в офиса, като откакто вратата била отворена, те я задържали и влезнали в помещението. Вътре в офиса ги посрещнало лице от мъжки пол, на което М. и И. се легитимирали като чиновници на Столична дирекция на вътрешните работи и поискали да приказват с В. С.. Лицето, неустановено като идентичност по делото, ги помолило да изчакат в преддверието и влезнало в друго помещение. След към минута мъжът се върнал при полицейските чиновници и до момента в който вървял към тях почнали да се чуват крясъци и викове от вътрешната част на помещението. М. и И. разпознали гласа на В. С. и чули следните слова: „ изгони ги, не ги пускай, марш от тука никой не желая “. По време на крясъците С. се посочил в преддверието, където били полицейските чиновници и те го поздравили с „ добър ден “, а той траял да крещи, като викал на мъжа с неустановена идентичност „ махай ги тия, не желая да ги виждам, изгони ги “. След това неустановеното лице помолило полицейските чиновници да си тръгнат и да му връчат книжата посредством юрист. М. и И. докладвали за случилото се на началника си и си тръгнали. Впоследствие, още на идващия ден, С. се явил в постройката на Столична дирекция на вътрешните работи, дружно със своите бранители адв. М. Х., адв. М. С. и адв. Р. Ш., където бил притеглен като обвинен за две осъществени закононарушения – по член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс и по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Сидеров се снабди с обвиняване и опита да избяга от полицията, пуснаха го под парична гаранция от 50 000 лева
При горните в действителност констатации, този състав на съда намира от правна страна следното: Относно закононарушението по член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс. Нормата на член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс сочи следното: „ Който очевидно подбужда към осъществяване на закононарушение посредством проповед пред голям брой хора, посредством разпространение на печатни творби или по различен сходен метод, се санкционира с отнемане от независимост до три години, само че не с по-тежко наказване от това, планувано за самото закононарушение “. Тази наредба е бланкетна по своя темперамент, а прокуратурата е запълнила бланкетната норма, като е намерила, че в тази ситуация се касае за подбудителство към осъществяване на закононарушение по член 355, алинея 2, вр. алинея 1 от Наказателен кодекс – „ Който наруши разпоредба, правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, се санкционира с отнемане от независимост до три години и санкция от хиляда до 10 хиляди лв.. Ако действието е осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до петдесет хиляди лв.. “
Същевременно, съдът регистрира, че преди и по време на Великденските празници 16-21 април, визитите на църковните храмове не са били неразрешени с никакъв акт – нито законов, нито подзаконов. На последващо място, съдът смята, че словата, изречени от С. са представени изборно в постановлението за привличане като обвинен, като са извадени избрани изрази от подтекста на изявлението му и действително им е притурен различен смисъл. В посоченото изказване, буквално представено нагоре, на никое място не се прави директно изказване към жителите да нарушават взетите от страната противоепидемични ограничения.
Съдът намира, че това изявление отразява персонална позиция, а не съставлява апел, нито подбудителство на неустановен брой хора да правят незаконни прояви. Цялостният звук на изявлението на С. в сочи на рецензия и противоречие с възприетата от държавното управление позиция и съставлява персонална оценка както на взетите решения, по този начин и на метода на осъществяването им от управляващите и популацията. Освен това, нормата на член 37, алинея 1 от Конституцията повелява, че “Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. “ А член 39, алинея 1 сочи, че „ Всеки има право да показва мнение и да го популяризира посредством слово - документално или устно, посредством тон, изображение или по различен метод. “ Това значи, че никой не следва да бъде преследван по правосъден ред или какъвто и да било метод, за разпространяване на личното си мнение и религиозни убеждения. Както бе посочено нагоре, изказването на С. в този случай не съставлява подбудителство към закононарушение, заради което то се вписва в понятието „ право на мнение и религиозно разбиране “. Ето за какво, съдът намира, че описаното в разпореждане на прокурора е несъставомерно като закононарушение по смисъла на член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Волен Сидеров: Излезте всеобщо на Великден и докажете, че Бог е над Мутафчийски
Съдът следва категорично да означи, че даже в изискванията на международна пандемия от заразна болест и оповестено изключително състояние, тези права на жителите резервират своята значителност и годност, тъй като са прокламирани в Конституцията и предпазени от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, която е утвърдена от българската страна. Това значи, че с елементарен закон за оповестяване на изключително състояние и административни актове (каквито са заповедите на министрите), не може да се дерогират или суспендират нормите на главния закон, които се ползват директно. Иначе казано, свободата на изложение и правото на религиозно разбиране, както и редица други сходни, са ненакърними и неотменими при в този момент настоящия юридически ред, и не могат да бъдат ограничавани по никакъв метод, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен сан от Конституцията.
Относно закононарушението по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс. Нормата на член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс гласи следното: „ Който незаконно пречи на орган на властта, частен правосъден реализатор или помощник-частен правосъден реализатор да извърши отговорностите си, се санкционира с отнемане от независимост до три години или санкция от петстотин до две хиляди лв.. “
Съдът намира, че по този начин описаното държание на С. е несъставомерно като закононарушение по член 270 от Наказателен кодекс. Както нееднократно Върховната правосъдна инстанция е отбелязвала в решенията си, с цел да е съставомерно действието по член 270 от Наказателен кодекс е належащо изпълнителното действие на закононарушението /в случая „ пречене”/ да е почнало ПРЕДИ намесата на органа на власт и продължава и след неговата интервенция като прераства в пречене или в опозиция на въпросния орган да извърши отговорностите си. В случая, дейностите, които прокурорът е обективирал като пречене са почнали след намесата на органа на власт и тъкмо заради тази причина действието не е закононарушение – в този смисъл и Решение 556/15.12.2012г. по н.д. 1780/2012г. на I н.о. на Върховен касационен съд, Решение № 511 от 26.11.2013 година на Върховен касационен съд по н. д. № 1166/2013 година, I н. о., Наказателен кодекс, докладчик съдията Капка Костова и така нататък Тук следва да се уточни, че сходен отвод за приемане на призовка изобщо не може да бъде дипломиран като осъществяване на закононарушение. Всеки жител може да откаже да получи какъвто и да било документ, включително и призовка за явяване в Столична дирекция на вътрешните работи. Ако има явен обективиран отвод или дейности, които безспорно навеждат извод за желание за неполучаване на книжата (каквито са налице в случая), този отвод може да се удостовери по надлежния ред и книжата се смятат връчени. Освен това, от показанията на полицейските чиновници се открива, че единственото, което те са споделили на С. е „ добър ден “ и даже не са създали опит словесно да го уведомят, че е свикан да се яви в Столична дирекция на вътрешните работи. В този смисъл изобщо не може да се приказва за осъществено съставомерно действие по смисъла на член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс, заради което и това закононарушение не може да се одобри за осъществено от справедлива и субективна страна.
В умозаключение на горните заключения за несъставомерност на двете обвинявания, съдът намира, че не са налице данни за осъществено закононарушение от обвинения, заради което не е налице първата причина за взимане на мярка за неотклонение – съществуване на обосновано съмнение за съпричастност към авторството на действието от страна на обвинения. Липсата на главната причина обезсмисля произнасянето на съда по останалите доводи в жалбите за несъобразеността на размера на взетата мярка за неотклонение „ гаранция в пари “, тъй като тази липса води до наложителната анулация на мярката.
Прокуратурата се заема с Волен Сидеров поради апела му
Така стимулиран, СРС, НО, 112-и състав намира, че постановлението за взимане на Министерство на народната отбрана по отношение на обвинения С. е в прорез с материалния и процесуалния углавен закон и следва да бъде анулирано. Ето за какво и на съображение член 61, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс, СРС, 112-и състав, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Постановление на СРП по Директива за птиците 76/2020 година на Столична дирекция на вътрешните работи и прочие пр. 14762/2020 година от 14.04.2020 година, в частта му с която по отношение на В. Н. С. е взета мярка за неотклонение „ гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Определението е дефинитивно ".
Волен Николов Сидеров е български политик и публицист, водач на крайнодясната националистическа. Лидерът на Политическа партия "Атака " трябваше да заплати тази сума, откакто беше упрекнат за подбудителство към нарушение на противоепидемичните ограничения преди Великден. Мярката му бе наложена на 14 април т. година от районната прокуратура, заяви кореспондент на Novini.bg.
Защитата на Сидеров е показала, че липсват претекстове за типа и размера ѝ и че тя не е съобразена с имущественото и фамилното положение на Сидеров. Съдия Николай Урумов е решил след закрито съвещание през днешния ден, че гаранцията е незаконосъобразна. Решението е дефинитивно.
Публикуваме определението:
"Производството е по реда на член 61, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс. Образувано е по тъжба на адв. М. Х. и по тъжба на адв. З. Л. и адв. Р. Ш., в качеството им на упълномощени бранители на обвинения В. Н. С., против Постановление на СРП по Директива за птиците 76/2020 година на Столична дирекция на вътрешните работи и пр.пр. 14762/2020 година от 14.04.2020 година, в частта му с която по отношение на обвинения е взета мярка за неотклонение „ гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв..
В жалбата на адв. М.. Х. се твърди, че постановлението на СРП е погрешно и незаконосъобразно. Твърди се, че липсват претекстове по отношение на типа и размера на взетата мярка за неотклонение, което единствено по себе си било значително нарушаване на процесуалните правила. Изтъква се още, че избраният размер на гаранцията не бил съгласуван с имущественото, и фамилното положение на обвинения, както и със степента на социална заплаха на действията. Иска се анулация на постановлението в тази му част, а в изискванията на алтернативност адв. Х. в желае от съда или да наложи по-лека мярка за неотклонение на обвинения, или да понижи размера на избраната парична гаранция. В жалбата на другите упълномощени бранители на обвинения С - адв. З. Л. и адв. Р. Ш. също се сочи, че обжалваното разпореждане било незаконосъобразно. Навеждат се доводи за несъставомерност на действието по член 320 от Наказателен кодекс, както и за липса на основни реквизити като време, метод и място на осъществяване на действието по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Сочи се, че не е налице обосновано съмнение за авторството на действието и за двете закононарушения, заради което постановлението следва да се анулира в частта за взимане на мярка за неотклонение. В жалбата се сочи още, че излизането на открито не било неразрешено все още на лъчение на предаването по телевизия „ А. “. Сочи се, че визитата на църквите не било неразрешено, а единствено бил отправян апел да не се посещават храмовете. Твърди се, че останалите инкриминирани реплики не било ясно към какво тъкмо закононарушение подбуждат, както и кои противоепидемични ограничения следвало да бъдат нарушени.
В тази тъжба също се навеждат доводи, че взетата мярка за неотклонение, в този ѝ размер, не е съгласувана с имущественото и фамилното положение на обвинения. Иска се анулация на взетата мярка за неотклонение или, в изискванията на алтернативност - понижаване на размера на същата.
Софийският областен съд, откакто реши събраните по досъдебното произвеждане доказателства, намира следното: По процесуалната допустимост на жалбите: Жалбите са процесуално възможни – подадени са в законоустановения за това период, от интензивно легитимиран индивид, пред локално способен съд и против акт, който предстои на инспекция в произвеждане по правосъден надзор.
По съществото на обжалвания акт: При преценка на доказателствената цялост и разискване на доводите на страните, съдът намира, че постановлението на СРП, в частта му за взимане на мярка за неотклонение във връзка с жалбоподателя, е незаконосъобразно, заради което следва да бъде анулирано. Мотивите на този правосъден състав са следните: В производството по член 61 от Наказателно-процесуален кодекс съдът е задължен да изследва въпроса дали е налице обосновано съмнение за авторството на действието, в което е упрекнат обвиненият, след което да пристъпи към преценка на останалите условия, които имат значение при установяване на взетата мярка за неотклонение „ гаранция в пари “. Този състав на съда намира, че от доказателствата по делото се открива следната фактическа конюнктура: На 12.04.2020 година обвиненият В. С. водил телевизионното предаване „ Н. “, излъчено по телевизия „ А. “.
По време на телевизионното предаване С. изразил сериозната си позиция против взетите ограничения от страна на държавното управление на Република България по отношение на епидемията от корона вирусна зараза, оповестена публично за пандемия от Световната здравна организация на 11.03.2020 година Изразявайки своята позиция, С. декларирал следното – "Не желая да вляза в храма с маска и да си укривам лицето пред Бога. Трябва да отчетем като позитивен миг, че Църквата и властта се схванаха да не се затварят храмовете, както изиска държавното БНР. Други Православни църкви ни похвалиха, че БПЦ и властта устояха, а при тях храмовете са затворени. Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от различен в храма, в „ Александър Невски”. Какво демонстрират? Кое им е по-важно - Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е вярно. Питам ги, когато пристигна Пришествието, тогава те с маски ли ще се явят пред Господа и ще кажат – „ Господи, идваме пред теб с маска”. Не целунаха иконата, тъй като можело да се заразят, не взеха Причастие, тъй като един селски тъпанар, зам.-председател на Народно събрание, споделя, че можело да се заразят. Тези хора да си отговорят дали в действителност са вярващи. Това е провокация и тест за вярата. Да се види до каква степен ще издържи клирът и паството. Как ще се отнесат към тази провокация? С този вирус имаме преразпределяне на стопанската система. Проверяват дали ще издържи и Църквата - да я принизят, да я намачкат още. Сръбската, Гръцката, Руската не устояха, Българската устоя. Отварят храма, само че наложително би трябвало да влезете с маска. На Цветница не отидох, тъй като няма по какъв начин да сложа маска пред Бога. Или имаш религия, или слушаш ген. Мутафчийски. Ако имаш религия в Бог, не би трябвало да си слагаш маска пред Неговото лице. Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отхвърляме нашата човешка същина. Ние сме основани по облик и сходство на Господа. На Възкресение Христово ми се желае народът да излезе и да отпразнува този празник като народ - всеобщо. “
След излъчването на това предаване бил подаден сигнал до прокуратурата посредством е-мейл, изпратен от журналиста И. Н. от е-мейл:... Била осъществена инспекция по подадения сигнал, като в нейния ход оперативните служащи И. М. и И.И. били натоварени със задача да посетят известните на СРП адреси на В. С. и на телевизия „ А. “, с цел да връчат на последния призовка да се яви като очевидец в постройката на Столична дирекция на вътрешните работи и да изискат запис на излъченото предаване. Посочените очевидци посетили адреса на телевизия „ А. “ – гр. София, площад „ С. “ №.., ет...
На посочения адрес открили офис на телевизия „ А. “ и вестник „ А. “, като вратата на офиса била облепена с непрозрачно черно фолио и достъпът до него се осъществявал единствено с магнитна карта. Полицейските чиновници забелязали лице, което влиза в офиса, като откакто вратата била отворена, те я задържали и влезнали в помещението. Вътре в офиса ги посрещнало лице от мъжки пол, на което М. и И. се легитимирали като чиновници на Столична дирекция на вътрешните работи и поискали да приказват с В. С.. Лицето, неустановено като идентичност по делото, ги помолило да изчакат в преддверието и влезнало в друго помещение. След към минута мъжът се върнал при полицейските чиновници и до момента в който вървял към тях почнали да се чуват крясъци и викове от вътрешната част на помещението. М. и И. разпознали гласа на В. С. и чули следните слова: „ изгони ги, не ги пускай, марш от тука никой не желая “. По време на крясъците С. се посочил в преддверието, където били полицейските чиновници и те го поздравили с „ добър ден “, а той траял да крещи, като викал на мъжа с неустановена идентичност „ махай ги тия, не желая да ги виждам, изгони ги “. След това неустановеното лице помолило полицейските чиновници да си тръгнат и да му връчат книжата посредством юрист. М. и И. докладвали за случилото се на началника си и си тръгнали. Впоследствие, още на идващия ден, С. се явил в постройката на Столична дирекция на вътрешните работи, дружно със своите бранители адв. М. Х., адв. М. С. и адв. Р. Ш., където бил притеглен като обвинен за две осъществени закононарушения – по член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс и по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс.
При горните в действителност констатации, този състав на съда намира от правна страна следното: Относно закононарушението по член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс. Нормата на член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс сочи следното: „ Който очевидно подбужда към осъществяване на закононарушение посредством проповед пред голям брой хора, посредством разпространение на печатни творби или по различен сходен метод, се санкционира с отнемане от независимост до три години, само че не с по-тежко наказване от това, планувано за самото закононарушение “. Тази наредба е бланкетна по своя темперамент, а прокуратурата е запълнила бланкетната норма, като е намерила, че в тази ситуация се касае за подбудителство към осъществяване на закононарушение по член 355, алинея 2, вр. алинея 1 от Наказателен кодекс – „ Който наруши разпоредба, правила или ограничения, издадени срещу разпространението или появяването на заразна болест по хората, се санкционира с отнемане от независимост до три години и санкция от хиляда до 10 хиляди лв.. Ако действието е осъществено по време на зараза, пандемия или изключително състояние, обвързвано със смъртни случаи, наказването е отнемане от независимост до пет години и санкция от 10 до петдесет хиляди лв.. “
Същевременно, съдът регистрира, че преди и по време на Великденските празници 16-21 април, визитите на църковните храмове не са били неразрешени с никакъв акт – нито законов, нито подзаконов. На последващо място, съдът смята, че словата, изречени от С. са представени изборно в постановлението за привличане като обвинен, като са извадени избрани изрази от подтекста на изявлението му и действително им е притурен различен смисъл. В посоченото изказване, буквално представено нагоре, на никое място не се прави директно изказване към жителите да нарушават взетите от страната противоепидемични ограничения.
Съдът намира, че това изявление отразява персонална позиция, а не съставлява апел, нито подбудителство на неустановен брой хора да правят незаконни прояви. Цялостният звук на изявлението на С. в сочи на рецензия и противоречие с възприетата от държавното управление позиция и съставлява персонална оценка както на взетите решения, по този начин и на метода на осъществяването им от управляващите и популацията. Освен това, нормата на член 37, алинея 1 от Конституцията повелява, че “Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на изповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. “ А член 39, алинея 1 сочи, че „ Всеки има право да показва мнение и да го популяризира посредством слово - документално или устно, посредством тон, изображение или по различен метод. “ Това значи, че никой не следва да бъде преследван по правосъден ред или какъвто и да било метод, за разпространяване на личното си мнение и религиозни убеждения. Както бе посочено нагоре, изказването на С. в този случай не съставлява подбудителство към закононарушение, заради което то се вписва в понятието „ право на мнение и религиозно разбиране “. Ето за какво, съдът намира, че описаното в разпореждане на прокурора е несъставомерно като закононарушение по смисъла на член 320, алинея 1 от Наказателен кодекс.
Съдът следва категорично да означи, че даже в изискванията на международна пандемия от заразна болест и оповестено изключително състояние, тези права на жителите резервират своята значителност и годност, тъй като са прокламирани в Конституцията и предпазени от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, която е утвърдена от българската страна. Това значи, че с елементарен закон за оповестяване на изключително състояние и административни актове (каквито са заповедите на министрите), не може да се дерогират или суспендират нормите на главния закон, които се ползват директно. Иначе казано, свободата на изложение и правото на религиозно разбиране, както и редица други сходни, са ненакърними и неотменими при в този момент настоящия юридически ред, и не могат да бъдат ограничавани по никакъв метод, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен сан от Конституцията.
Относно закононарушението по член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс. Нормата на член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс гласи следното: „ Който незаконно пречи на орган на властта, частен правосъден реализатор или помощник-частен правосъден реализатор да извърши отговорностите си, се санкционира с отнемане от независимост до три години или санкция от петстотин до две хиляди лв.. “
Съдът намира, че по този начин описаното държание на С. е несъставомерно като закононарушение по член 270 от Наказателен кодекс. Както нееднократно Върховната правосъдна инстанция е отбелязвала в решенията си, с цел да е съставомерно действието по член 270 от Наказателен кодекс е належащо изпълнителното действие на закононарушението /в случая „ пречене”/ да е почнало ПРЕДИ намесата на органа на власт и продължава и след неговата интервенция като прераства в пречене или в опозиция на въпросния орган да извърши отговорностите си. В случая, дейностите, които прокурорът е обективирал като пречене са почнали след намесата на органа на власт и тъкмо заради тази причина действието не е закононарушение – в този смисъл и Решение 556/15.12.2012г. по н.д. 1780/2012г. на I н.о. на Върховен касационен съд, Решение № 511 от 26.11.2013 година на Върховен касационен съд по н. д. № 1166/2013 година, I н. о., Наказателен кодекс, докладчик съдията Капка Костова и така нататък Тук следва да се уточни, че сходен отвод за приемане на призовка изобщо не може да бъде дипломиран като осъществяване на закононарушение. Всеки жител може да откаже да получи какъвто и да било документ, включително и призовка за явяване в Столична дирекция на вътрешните работи. Ако има явен обективиран отвод или дейности, които безспорно навеждат извод за желание за неполучаване на книжата (каквито са налице в случая), този отвод може да се удостовери по надлежния ред и книжата се смятат връчени. Освен това, от показанията на полицейските чиновници се открива, че единственото, което те са споделили на С. е „ добър ден “ и даже не са създали опит словесно да го уведомят, че е свикан да се яви в Столична дирекция на вътрешните работи. В този смисъл изобщо не може да се приказва за осъществено съставомерно действие по смисъла на член 270, алинея 1 от Наказателен кодекс, заради което и това закононарушение не може да се одобри за осъществено от справедлива и субективна страна.
В умозаключение на горните заключения за несъставомерност на двете обвинявания, съдът намира, че не са налице данни за осъществено закононарушение от обвинения, заради което не е налице първата причина за взимане на мярка за неотклонение – съществуване на обосновано съмнение за съпричастност към авторството на действието от страна на обвинения. Липсата на главната причина обезсмисля произнасянето на съда по останалите доводи в жалбите за несъобразеността на размера на взетата мярка за неотклонение „ гаранция в пари “, тъй като тази липса води до наложителната анулация на мярката.
Така стимулиран, СРС, НО, 112-и състав намира, че постановлението за взимане на Министерство на народната отбрана по отношение на обвинения С. е в прорез с материалния и процесуалния углавен закон и следва да бъде анулирано. Ето за какво и на съображение член 61, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс, СРС, 112-и състав, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Постановление на СРП по Директива за птиците 76/2020 година на Столична дирекция на вътрешните работи и прочие пр. 14762/2020 година от 14.04.2020 година, в частта му с която по отношение на В. Н. С. е взета мярка за неотклонение „ гаранция в пари” в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Определението е дефинитивно ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ