Поклонението пред тленните останки на проф. Божидар Димитров ще е на 4 юли в Националния исторически музей
София. Поклонението пред тленните остатъци на проф. Божидар Димитров ще е на 4 юли 2018 година (сряда) от 10.00 до 16.00 часа в Националния исторически музей, София, Бояна, ул. „ Витошко лале ” №16. Това се показва в съболезнователен адрес от колектива на Националния исторически музей . „ фокус “ разгласява съболезнователния адрес без редакторска интервенция:
На 1 юли 2018 година вечно ни напусна дългогодишният шеф на Националния исторически музей, прелестният началник, сътрудник и другар проф. доктор Божидар Димитров Стоянов (1945 – 2018 г.).
От този свят ненадейно си отиде извънреден академик, историк, учител, началник, журналист, който вечно ще остане в научната и в културната памет на България.
Ние, неговите сътрудници от Националния исторически музей (НИМ), имахме изключителния късмет и привилегията да работим години наред под управлението на този почитан, утвърден и доста работлив академик, който бе предан всецяло на обичаната си история и на - без пресилване - на с в о я музей.
С изумителната си продуктивност, с професионалната си непримиримост и съобразителност той взе участие интензивно в основаването, в укрепването и в одобряването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с влиятелно име у нас и в чужбина.
Едновременно с дълбоката и плодотворна вадичка, която неуморно и поредно прокарваше в българската просвета и просвета като лекар на науките, професор, учител, Божидар Димитров бе и непостижим и неотразим посредник и полемист - постоянно нападателен и встрастен, само че постоянно безкористен, почтен и правилен.
Той живя някак забързано, пламенно, непринудено, само че и целеустремено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, публикации. Всичко, излязло отдолу под надареното му перо, бе задълбочено и съществено и в това време - увлекателно и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките. Поради една напълно елементарна причина – постоянно е забавно и вълнуващо. Той бе обичан създател, ефирен водещ и прям събеседник на дребни и огромни, на селяни и жители, на хора от всички обществени пластове и с разнообразни специалности. Една от най-отчетливите аргументи за това бе неговото безгранично, съвсем неистово родолюбие, неговия животворен и утвърждаващ шовинизъм, неговата мощна и изстрадана обич към българите – във и отвън рамките на страната ни.
В тях, в сънародниците си, в техните благополучия и болки, той намираше смисъла да продължава с непрестанните си многопластови исторически търсения, с благородните си, непроменяемо патриотични начинания. Всичко това правеше в името на Майка България, за реализиране на нейните национални идеали. Именно и поради това той се опита да работи пълноценно и на политическото занятие, като и там бе същият – автентичен, непосредствен, ексцентричен, само че постоянно устойчиво тежащ на мястото си. Неукротимият му дух, който не знаеше отмора, в последно време го изпрати още веднъж в тази комплицирана сфера и до последните си часове той работеше по следващия си политически план – богат персонален влог за целокупния триумф на България.
Като началник професор Димитров бе респектиращ и справедлив; като сътрудник – търпелив и разбран; като другар – правилен и великодушен. А във всички тези „ длъжности “ - непроменяемо /само/ироничен, с неповторимото си възприятие за комизъм.
Ето какъв човек загубихме без време.
Има нещо тъжно в това, че на професор Димитров не му доближиха дните, с цел да довърши огромните си строителни и възстановителни инициативи – на материи – на монументи, замъци, църкви, на гробове на национални герои и други, и на хрумвания – за нови изследвания, открития, книги. Но по този начин е - нормално след такива „ енциклопедични “ натури постоянно остава и по нещо незавършено. Малката ни разтуха е, че това, което професор Димитров ни оставя в завещание, е намерило или занапред ще откри място във безконечния културен „ трезор “ на България. А той самият вечно ще остане в сърцата ни и като незаместим началник, само че и просто като сърдечен сътрудник и другар, на който постоянно можеше да се разчита в тежки моменти.
Сега тежките моменти са най-много за неговите близки и родственици, на които изричаме откровени съболезнования.
Загубата ни е огромна. Скърбим за професор Божидар Димитров.
Прекланяме се пред светлата му памет.
От колектива на Националния исторически музей
На 1 юли 2018 година вечно ни напусна дългогодишният шеф на Националния исторически музей, прелестният началник, сътрудник и другар проф. доктор Божидар Димитров Стоянов (1945 – 2018 г.).
От този свят ненадейно си отиде извънреден академик, историк, учител, началник, журналист, който вечно ще остане в научната и в културната памет на България.
Ние, неговите сътрудници от Националния исторически музей (НИМ), имахме изключителния късмет и привилегията да работим години наред под управлението на този почитан, утвърден и доста работлив академик, който бе предан всецяло на обичаната си история и на - без пресилване - на с в о я музей.
С изумителната си продуктивност, с професионалната си непримиримост и съобразителност той взе участие интензивно в основаването, в укрепването и в одобряването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с влиятелно име у нас и в чужбина.
Едновременно с дълбоката и плодотворна вадичка, която неуморно и поредно прокарваше в българската просвета и просвета като лекар на науките, професор, учител, Божидар Димитров бе и непостижим и неотразим посредник и полемист - постоянно нападателен и встрастен, само че постоянно безкористен, почтен и правилен.
Той живя някак забързано, пламенно, непринудено, само че и целеустремено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, публикации. Всичко, излязло отдолу под надареното му перо, бе задълбочено и съществено и в това време - увлекателно и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките. Поради една напълно елементарна причина – постоянно е забавно и вълнуващо. Той бе обичан създател, ефирен водещ и прям събеседник на дребни и огромни, на селяни и жители, на хора от всички обществени пластове и с разнообразни специалности. Една от най-отчетливите аргументи за това бе неговото безгранично, съвсем неистово родолюбие, неговия животворен и утвърждаващ шовинизъм, неговата мощна и изстрадана обич към българите – във и отвън рамките на страната ни.
В тях, в сънародниците си, в техните благополучия и болки, той намираше смисъла да продължава с непрестанните си многопластови исторически търсения, с благородните си, непроменяемо патриотични начинания. Всичко това правеше в името на Майка България, за реализиране на нейните национални идеали. Именно и поради това той се опита да работи пълноценно и на политическото занятие, като и там бе същият – автентичен, непосредствен, ексцентричен, само че постоянно устойчиво тежащ на мястото си. Неукротимият му дух, който не знаеше отмора, в последно време го изпрати още веднъж в тази комплицирана сфера и до последните си часове той работеше по следващия си политически план – богат персонален влог за целокупния триумф на България.
Като началник професор Димитров бе респектиращ и справедлив; като сътрудник – търпелив и разбран; като другар – правилен и великодушен. А във всички тези „ длъжности “ - непроменяемо /само/ироничен, с неповторимото си възприятие за комизъм.
Ето какъв човек загубихме без време.
Има нещо тъжно в това, че на професор Димитров не му доближиха дните, с цел да довърши огромните си строителни и възстановителни инициативи – на материи – на монументи, замъци, църкви, на гробове на национални герои и други, и на хрумвания – за нови изследвания, открития, книги. Но по този начин е - нормално след такива „ енциклопедични “ натури постоянно остава и по нещо незавършено. Малката ни разтуха е, че това, което професор Димитров ни оставя в завещание, е намерило или занапред ще откри място във безконечния културен „ трезор “ на България. А той самият вечно ще остане в сърцата ни и като незаместим началник, само че и просто като сърдечен сътрудник и другар, на който постоянно можеше да се разчита в тежки моменти.
Сега тежките моменти са най-много за неговите близки и родственици, на които изричаме откровени съболезнования.
Загубата ни е огромна. Скърбим за професор Божидар Димитров.
Прекланяме се пред светлата му памет.
От колектива на Националния исторически музей
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ