Таня Джоева: Тя загуби, за да спечели. Ваня Григорова – по-добрият разказ
София няма въодушевление за шампанско.
Васил Терзиев завоюва толкоз мъчно, че загубата на Ваня Григорова наподобява като победа.
Никой не вярваше, че претендентът на ПП-ДБ може да загуби.
Никой не вярваше, че аленият претендент може да завоюва.
Тези настройки, преобладаващи на старта на акцията, подхлъзнаха и щаба на нежния с днешна дата победител, на който се наложи да изчака преброяването и на последните гласове.
Преднина от 4536 гласа в град с над един милион гласоподаватели не е мотив за празнуване, а за размисъл.
Изборът в София значително бе (пред)решен от вътрешно-политическия и от геополитическия подтекст. Оттам нататък на ход бяха претендентите.
Че Терзиев ще бъде претендентът на ПП-ДБ за столичен кмет, се разбра още в „ оня запис “, когато Кирил Петков го заяви на актива. Дискусии нямаше.
След като кандидатурата му стана факт, офанзивата по линия на неговото потекло бе доста плътна. Защо бе повдигнат млад бизнесмен с толкоз близки връзки с някогашната Държавна сигурност остава мистерия и до през днешния ден. Да речем обаче, че 34 години след смяната тематиката е изгубила част от своята новост, а гласоподавателите гледат историята на претендента, а не тази на чичо му, майка му, татко му...
Да, и тъкмо от историята на претендентите стартира казусът, който докара до инфарктния балотаж.
Почти до самия старт на акцията Терзиев загряваше край терена в очакване на ГЕРБ-ерския избор. След като Борисов уточни Антон Хекимян, той към този момент можеше да си разреши даже повърхностно да подтичва на място.
На електората бе показан един готин boy, чийто воин може да се впише в разнообразни ленти. Визуалната пропаганда – плакати, билбордове и така нататък - беше ефектна – ухилен мъж, чиито милиони се оглеждат в изправената стойка, не в костюма или вратовръзката. Вратовръзка, прочее, нямаше, което отдалечи Терзиев от типичния десен политик. Кандидатът намигна наляво.
От ляво обаче пристигна изненада.
Докато Терзиев заговаряше Хекимян (това ясно се видя в общия дебат), пренебрегвайки всички останали, Ваня Григорова тичаше маратон с движение на спринтьор.
За този факт претендентът на ПП-ДБ-СС, неговият щаб и пиари, прогледнаха прекомерно късно. Първият тур към този момент предстоеше.
Срещу готин boy се изправи жена, въодушевена като че ли от Ерин Брокович.
Защо Григорова стопи и преднината, и илюзиите за лесна победа на нейния конкурент?
Да се върнем към историята. Кампанията на Терзиев построи отдалеченост сред него и гласоподавателите. Кампанията на Григорова – непосредственост.
Тя съумя да се саморазкаже, той – не.
Най-точно казано, Григорова съумя да се самоизрази посредством акцията – като идеология, възгледи, цели, метод на мислене, философия.
Тя потегли с манифест (неслучайна отпратка към класиците), който „ описа “ по какъв начин наподобява българската столица през 2023 година.
Ето по какъв начин: „ Днешна София е столица на шокиращите неравенства. За последните 10 години разликата сред приходите на най-богатите и най-бедните се е нараснала съвсем двойно. Затворени добре поддържани комплекси съжителстват със занемарени и презастроени квартали. Лъскави и добре оборудвани частни лечебни заведения се конкурират с изнемогващи и разпадащи се общински здравни заведения. „ Системата “ от елитни и неелитни учебни заведения създава елитни и неелитни деца. (...) Причината за тези контрасти е, че градът се ръководи не като политическа народна власт, а като пазарна тирания. “
Да, днешна София е доста друга от 90-те, когато нейните площади бяха залети от първата вълна на смяната.
Приоритетите й бяха доста ясни. Ето част от тях:
- Децентрализация при планирането и разпределянето на финансовите средства, предопределени за регионите.
- Структура на бюджетните разноски, която да усили фрапантно каузи на парите за опазване на здравето, обучение, спорт и обществени действия.
- Спиране на приватизацията на общинска благосъстоятелност и ръководство на главните комунални услуги от общински сдружения и предприятия.
- Инвестиционна политика, подчинена на две съществени цели – създаване на детски градини и възкръсване на кварталите от периферията.
Да, това, което оферираше Григорова, можеше в действителност да разглоби модела от последните десетилетия.
Тя върна лявото към неговия типичен вид и заприказва по тематики, които до неотдавна като че ли бяха неразрешени, бяха разкол в доминирано от демократичната идеология общество. Претендентката наруши неолибералните табута и хвърли предизвикателство към неолибералното ляво, чийто представител, наподобява, е Васил Терзиев. Казвам „ наподобява “, защото неговото самоизразяване, уповавам се, следва.
Но и дотук е ясно: Васил Терзиев бе претендентът, който е съумял при глобализацията, Григорова – макар глобализацията.
Реториката, която употребява Ваня Григорова, години наред беше пренебрегната, подигравана, и в този момент тази изразителност съобщи предпочитание за реванш. Изтикана отвън общественото, тя по натурален метод притегли внимание.
Григорова слезе от плакатите и говореше свободно, при което предизвикваше дискусия.
С нуждата от публични тоалетни в София или с образеца „ Троян “ тя попадна под обстрел в обществените медии, хейтеха я, само че тя завоюва от разногласията. Нищо не завоюваха тези, които я осмиваха.
Ваня Григорова изглеждаше като self-made, само че зад ефектната, стилна и ясно ориентирана акция личеше доста труд.
Лошата вест от вота в София е извънредно ниската изборна интензивност, която е резултат от отчаяние, от цялостната институционална и социална съсипия, от недоверието, че гражданският избор ще бъде регистриран по този начин, както е подаден.
Той не съумя да вдигне вълна, тъй като нямаше движение.
На нея не й доближи време.
Добра вест е, че политическият диалог се структурира по нов метод, като надскача клишетата и митовете от последните години, а Ваня Григорова се трансформира в водач на публично мнение. Най-малко на публично мнение.
