НЦЦ: В България борбата срещу корупцията е инсценирана
София неотдавна получи огромни похвали от Брюксел.В тазгодишния си отчет Европейски Съюз даде позитивна оценка на промените на българското държавно управление за подсилване на правовата страна и битката против корупцията. Обещано бе да отпадне омразният на мнозина в България Механизъм за съдействие и инспекция. Правни специалисти и представители на гражданското общество в България обаче считат, че Брюксел е бил измамен от промени, които може и да наподобяват добре на хартия, само че не трансформират нищо в всекидневието на най-корумпираната страна в Европейски Съюз, отбелязва " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
Според изданието, това усещане се затвърждава от избора на новия основен прокурор - един-единствен претендент, предан заместител на досегашния. Проблемът обаче е доста по-дълбок, отбелязва швейцарското издание, което цитира юриста Иван Брегов с думите: " Главният прокурор е една от най-силните фигури в страната. Той може да открива и да закрива следствия без да дава доклад на никого. И най-много е съвсем невероятно да предприемеш нещо против него, в случай че той самият попадне под съмнението, че е направил нещо наказуемо ".
Всемогъщият основен прокурор
В други страни от някогашния Източен блок пълномощията на този пост бяха орязани още след измененията, в България обаче основният обвинител към момента разполага с права, предоставени му от сталинистката конституция от 1947 година. Първият основен прокурор, определен след измененията, Иван Татарчев, бе споделил един път, че над него е единствено Господ.
Постът има съответното основно значение, когато става дума за разкриването на закононарушения с политически темперамент, или казано другояче - за независимостта на правораздаването. Тъкмо от тази позиция равносметката на основната прокуратура не е впечатляваща, разяснява по-нататък " Нойе Цюрхер Цайтунг " и се стимулира по следния метод: „ Разследванията за корупция постоянно губят отминалост, още преди да бъде произнесена присъдата. А Иван Гешев, бъдещият основен прокурор, не е завършил нито един по-значим случай от последните години. Разследването по най-големия стопански скандал от най-новата българска история - колапса на КТБ от 2014 година с вреди, възлизащи на близо два милиарда евро, към момента се точи и продължава да поражда въпроси.
" Нойе Цюрхер Цайтунг " акцентира, че в обвинителния акт, който обгръща няколко хиляди страници, липсват имена на авторитетни хора, които би трябвало най-малкото да бъдат изслушани: „ Медийният магнат и политик Делян Пеевски, да вземем за пример, дълго време беше бизнес-партньор на основния обвинен и е считан за един от хората, които са спечелили най-вече от банковия скандал. Но той даже не е бил изслушан като очевидец ", написа швейцарското издание.
Сайтът " Райнланд-Пфалц " напомня, че публицистите са питали Гешев за какво името на Пеевски не се загатва в обвинителния акт. " И Путин и Обама не се загатват ", гласял нахалният отговор. „ Затова не е чудно, че отношението на медиите на Пеевски към бъдещия основен прокурор Гешев е доста общително. А издателите на дребното останали съществени издания в България постоянно са изложени на репресивни ограничения от страна на прокуратурата. Така да вземем за пример на издателя на " Капитал " Иво Прокопиев бе натрапен запор на имущество в размер на близо 100 милиона евро, напомня изданието.
Множество корупционни афери
Делян Пеевски даже не беше изслушан във връзка банкрута на КТБСнимка: BGNES" Нойе Цюрхер Цайтунг " показва, че индикациите за преплитанията сред политиката и наказателното гонене са явни, както сподели последният корупционен скандал към евтините първокласни жилища на водещи политици. В аферата, наред с други високопоставени политици от ръководещата партия, бе забъркан и шефът на така наречен Антикорупционна комисия Пламен Георгиев. Неговото ведомство, основано през 2018 година под натиска на Европейски Съюз, е образец за тези ограничения, които в Брюксел се посрещат добре, само че в последна сметка не са доста ефикасни. Георгиев трябваше да подаде оставка, след което обаче бе назначен от Борисов за консул във Валенсия. Наскоро пък досегашният основен прокурор Цацаров бе определен за нов началник на Антикорупционната комисия. " Така статуквото се резервира ", споделя журналистът Николай Стайков, един от съоснователите на самостоятелния Антикорупционния фонд.
И " Нойе Цюрхер Цайтунг ", и новинарският портал " Хайзе " означават, че президентът Румен Радев е наложил несъгласие на избора на новия основен прокурор, което обаче е останало без последици. Според Николай Стайков, президентът е можел да направи и повече - обществено да сложи под въпрос пригодността на претендента. " Така се породи усещането, че Радев ни поддържа, само че в последна сметка и той не предприе нищо. Политическият естаблишмент няма интерес от промени ", споделя журналистът. Той акцентира, че преди шест години в България е имало огромно протестно придвижване. " В момента може да бъде мобилизирано единствено едно малцинство. А Европейски Съюз даже застава зад тила на държавното управление ", споделя Стайков пред " Нойе Цюрхер Цайтунг ".
