София. Казусът ЧЕЗ“ размести и политически пластове. Отговорите на въпроса

София. Казусът „ ЧЕЗ “ размести и политически пластове. Отговорите на въпроса „ Коя партия показва позиции, най-близки до Вашите? “, сочат, че силите на двете водещи обединения – ГЕРБ и Българска социалистическа партия – са изравнени. Това демонстрират данните от най-новото национално представително социологическо проучване на АФИС . 24,7% от интервюираните показват Българска социалистическа партия, а 24,6% - ГЕРБ, с което левицата излиза с една деста от % пред ГЕРБ. На трето място се подрежда Движение за права и свободи с поддръжка от 6.5%, а партиите от обединението „ Обединени патриоти “ сборно са на четвърто място със общо 5% поддръжка. Списъкът продължава с политически субекти, които са в на практика неразличими нано-стойности – към 1% и по-малко. Близо една трета от жителите са трайно отдалечени от всички партии.
Изследването удостоверява, че пълнолетните българи, които желаят естественият монопол върху електроразпределението да е във притежание на частна компания са единствено 4%. В този дял не се виждат статистически значими отклонения съгласно обучение, възраст, местоживеене, обществена група и приход.
А какъв различен вид е най-желаният? Освен обсъжданото владеене от българска частна компания, най-общо съществуват следните благоприятни условия:
• българска държавна благосъстоятелност,
• непозната държавна благосъстоятелност,
• непозната частна благосъстоятелност и
• смесено владеене.
Първият вид е неоспорим любимец. Двама от всеки трима жители на страната (62%) желаят електроразпределението да бъде в ръцете на българската страна. Само 2% избират формулата от последните към 15 години – да принадлежи на непозната страна. Едва 1% са на мнение, че собствеността би трябвало да е във притежание на частно задгранично лице. А смесената форма на благосъстоятелност е най-приемлива за 15%. Други 16% нямат мнение по по този начин поставения въпрос.
Привържениците на Реформаторския блок, Съюз на демократичните сили, ДСБ и „ Да, България “ дават отговор в следните съотношения: 41% са за българска държавна благосъстоятелност и едвам 5% за непознато частно притежание. Още 5% избират българска частна, а 3% – настоящето статукво – непозната държавна собственост; 21% са за смесената формула. Т.е. прагматизмът на сметките побеждава розовите мечти на идеологията.
43% от последователите на десни партии (общо) избират държавната благосъстоятелност, а единствено 11% частната форма. На противоположния полюс са последователите на Българска социалистическа партия, от които 82% избират българската държавна благосъстоятелност.
Накратко, идейните настройки въздействат, само че по-силен фактор е практиката. И този извод може да бъде разпрострян върху други публични и по природа монополни услуги.
Сред насочените към ръководещата ГЕРБ единствено 7% са за българска частна благосъстоятелност върху електроразпределението, 55% са за българска държавна благосъстоятелност, 27% за смесена, а концепцията за непозната (частна или държавна) благосъстоятелност сумарно набира едвам 2%. Сред симпатизантите на съдружните партьори на ГЕРБ от Обединените патриоти съотношенията още по-релефно акцентират общите за страната разпределения на отговорите: 66% (4% над средното) са за ренационализация, 6% за владеене от български частни лица, 6% за непознати компании, а още 13% за смесена благосъстоятелност.

Националното представително изследване на Агенция АФИС, осъществено в интервала 15-19 март 2018 година Интервюирани са директно „ лице в лице “ в домовете им 1010 пълнолетни български жители.