Императрица Мария Фьодоровна - роман за майката на последния руски цар
София Фредерика Дагмар декор Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е принцеса, щерка на датския принц Кристиан и на принцеса Луизе. Но не като принцесите в приказките или най-малко не като тези, дето живеят в луксозни дворци и спят в кревати с балдахин. Малката Дагмар, която назовават галено Мини, и нейните четирима братя и една сестра играят с децата на улицата, майка им кърпи скъсаните им чорапки и наставя умалелите дрешки. Защото принц Кристиан е обеднял аристократ, въпреки и родственик на краля на Дания.
Но идва годината 1853-та и прекатурва живота на шестгодишната Мини. Датският крал Фредерик, останал бездетен, афишира татко ѝ за собствен правоприемник на престола и фамилията получава внезапно кралския замък и кралските благосъстояния, и кралските почести. Но и кралските отговорности и тегоби. Свикнали да бягат волно по поляните, Дагмар и нейната сестра Александра би трябвало да съблюдават дворцов протокол. След 10 години – за двете девойки и техните братя години на образование в кралски обноски и държание – крал Фредерик умира и татко им Кристиан сяда на трона на Дания. И се заема освен с ръководството на страната, само че и със сватосването на шестте си деца. В името на страната! Александра става брачна половинка на британския престолонаследник, който е виждала един път, а след гибелта на кралица Виктория – кралица на Британската империя. Най-големият му наследник става крал на Гърция под името Георгиос. И по този начин нататък, и по този начин нататък... Така че през днешния ден династичната линия Глюксбург участва освен в генеалогията на датските, само че и на шведските, норвежките, британските крале, а Кристиан е наименуван „ дядото на Европа “.
Дагмар не остава настрани от въжделенията за сродяване на татко си. За неин брачен партньор е спазарен съветският престолонаследник Николай. За разлика от сестра си обаче, Дагмар се влюбва от пръв взор в бъдещия си мъж – грациозен, деликатен и лиричен, ерудиран. Николай също е пристрастен в нежната, дребна госпожица, любителка на поезията. Следва най-щастливият интервал в живота на момичето – годежът, радостната блъсканица към идната женитба... Но ориста не е на нейна страна – ненадейно младият мъж умира, заклевайки я на смъртния си одър да се омъжи за брат му Александър, който ще заеме мястото на престолонаследника на Русия.
Александър е цялостната диаметралност на Николай – наедрял като мечок, безмълвен и начумерен, обличащ се като мужик. Обучаван и възпитаван не в дипломацията, нужна на един предстоящ император, а във военни науки и дисциплинираност. Въпреки дълбоката болежка, макар неналичието на всякакво привличане Дагмар извършва дълга си – нали по този начин е била възпитавана години наред.
Санкт Петербург я посреща с невижданите си благосъстояния, обилни дворци и салони, с балове до зори. Русия става нейна втора татковина, татковина по сърце. А Александър – Саша – разкрива своята нежна психика, скрита зад грубата осанка, своята честност, надеждност и дълбока обич. Неусетно Дагмар – приела православното име Мария Фьодоровна, стартира да му отвръща с любов.
Ала безгрижният интервал на престолонаследничеството свършва бързо – остарелият император е погубен и двамата млади, Саша и Мини, би трябвало да станат император Александър III и императрица Мария Фьодоровна с всички произхождащи от това задължения и тежки решения.
Защото времената в Русия са неспокойни, размирни и изискват тежки решения. А на хоризонта дебне война...
Кристофър Гортнър се е утвърдил като едно от най-разпознаваемите имена в жанра исторически разказ с читатели допълнително от 25 страни и над половин милион продадени екземпляра. Но преди да стигне до писателското занятие, прекарва дълги години първо в стилния бизнес, а след това в държавния здравен бранш.Любовта към писането постоянно е била в природата му – приключва магистърска степен с литература, а когато книгите му реализират интернационален триумф, се отдава напълно на тях.
За работата си Гортнър споделя: „ Независимо дали възпроизвеждам живота на именита жена от историята, или фикционалната драма на разузнавач от времето на Тюдорите, за мен писането на историческа белетристика е вълнуващо странствуване в неизвестността. Винаги има загадка, която би трябвало да се разкрие иззад портрета, мистерия за проучване в границите на легендата, скрита мотивация под обстоятелството. Пиша историческа белетристика по същата причина, по която я чета: тъй като копнея за страстта от предишното. Надявам се да ви хареса да четете книгите ми толкоз, колкото аз обичам да ги пиша. “
Но идва годината 1853-та и прекатурва живота на шестгодишната Мини. Датският крал Фредерик, останал бездетен, афишира татко ѝ за собствен правоприемник на престола и фамилията получава внезапно кралския замък и кралските благосъстояния, и кралските почести. Но и кралските отговорности и тегоби. Свикнали да бягат волно по поляните, Дагмар и нейната сестра Александра би трябвало да съблюдават дворцов протокол. След 10 години – за двете девойки и техните братя години на образование в кралски обноски и държание – крал Фредерик умира и татко им Кристиан сяда на трона на Дания. И се заема освен с ръководството на страната, само че и със сватосването на шестте си деца. В името на страната! Александра става брачна половинка на британския престолонаследник, който е виждала един път, а след гибелта на кралица Виктория – кралица на Британската империя. Най-големият му наследник става крал на Гърция под името Георгиос. И по този начин нататък, и по този начин нататък... Така че през днешния ден династичната линия Глюксбург участва освен в генеалогията на датските, само че и на шведските, норвежките, британските крале, а Кристиан е наименуван „ дядото на Европа “.
Дагмар не остава настрани от въжделенията за сродяване на татко си. За неин брачен партньор е спазарен съветският престолонаследник Николай. За разлика от сестра си обаче, Дагмар се влюбва от пръв взор в бъдещия си мъж – грациозен, деликатен и лиричен, ерудиран. Николай също е пристрастен в нежната, дребна госпожица, любителка на поезията. Следва най-щастливият интервал в живота на момичето – годежът, радостната блъсканица към идната женитба... Но ориста не е на нейна страна – ненадейно младият мъж умира, заклевайки я на смъртния си одър да се омъжи за брат му Александър, който ще заеме мястото на престолонаследника на Русия.
Александър е цялостната диаметралност на Николай – наедрял като мечок, безмълвен и начумерен, обличащ се като мужик. Обучаван и възпитаван не в дипломацията, нужна на един предстоящ император, а във военни науки и дисциплинираност. Въпреки дълбоката болежка, макар неналичието на всякакво привличане Дагмар извършва дълга си – нали по този начин е била възпитавана години наред.
Санкт Петербург я посреща с невижданите си благосъстояния, обилни дворци и салони, с балове до зори. Русия става нейна втора татковина, татковина по сърце. А Александър – Саша – разкрива своята нежна психика, скрита зад грубата осанка, своята честност, надеждност и дълбока обич. Неусетно Дагмар – приела православното име Мария Фьодоровна, стартира да му отвръща с любов.
Ала безгрижният интервал на престолонаследничеството свършва бързо – остарелият император е погубен и двамата млади, Саша и Мини, би трябвало да станат император Александър III и императрица Мария Фьодоровна с всички произхождащи от това задължения и тежки решения.
Защото времената в Русия са неспокойни, размирни и изискват тежки решения. А на хоризонта дебне война...
Кристофър Гортнър се е утвърдил като едно от най-разпознаваемите имена в жанра исторически разказ с читатели допълнително от 25 страни и над половин милион продадени екземпляра. Но преди да стигне до писателското занятие, прекарва дълги години първо в стилния бизнес, а след това в държавния здравен бранш.Любовта към писането постоянно е била в природата му – приключва магистърска степен с литература, а когато книгите му реализират интернационален триумф, се отдава напълно на тях.
За работата си Гортнър споделя: „ Независимо дали възпроизвеждам живота на именита жена от историята, или фикционалната драма на разузнавач от времето на Тюдорите, за мен писането на историческа белетристика е вълнуващо странствуване в неизвестността. Винаги има загадка, която би трябвало да се разкрие иззад портрета, мистерия за проучване в границите на легендата, скрита мотивация под обстоятелството. Пиша историческа белетристика по същата причина, по която я чета: тъй като копнея за страстта от предишното. Надявам се да ви хареса да четете книгите ми толкоз, колкото аз обичам да ги пиша. “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ