Румен Гълъбинов: Българската икономика отдавна има нужда от повече инвестиции – вътрешни, външни, публични и частни
София. Българската стопанска система от дълго време има потребност от повече вложения, най-общо казано - както вътрешни, по този начин и външни вложения, както частни, по този начин и обществени вложения. Това сподели Румен Гълъбинов – икономист и финансист, специалист по осигурителен и рисков мениджмънт, в изявление за предаването „ Софийска естрада “ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио „ Фокус “ .
Той уточни, че едно от провокациите тази година е дали ще могат да бъдат привлечени повече вложения и дали ще бъде реализиран заложения напредък на Брутният вътрешен продукт – 4,8%.
Като друго главно предизвикателство Румен Гълъбинов означи инфлацията поради увеличаващите се цени: Виждаме, че даже и в този момент, от началото на тази година, може би за първото тримесечие наклонността на увеличаващи се цени ще се резервира и евентуално отново ще отчетем относително висока инфлация. Но надяваме се към средата на тази година, с прекосяването към този момент на зимния сезон и от пролетта, да се поуспокоят цените на енергоносителите, откъдето надлежно да пристигна и едно стабилизиране на цените и на другите артикули и услуги, потребителски, тъй че от втората половина на тази година да можем да имаме и относително по-ниска инфлация. Тя е заложена на годишна база за 2022 година да бъде надлежно 5,6% “.
Той разясни, че високата инфлация сега е международен феномен.
„ Еврозоната регистрира също висока инфлация – 5% за предходната година. В Съединени американски щати регистрираха също много висока инфлация, невиждана от много време, Германия – също. Така че напъните са общи, в случай че мога да кажа, на световни равнище за усмиряване на цените. И несъмнено, тази инфлация в огромна степен пристигна най-много от цените на силата в другите й типове - цените на петрола, цените на природния газ – това, което се получи, цените на електрическа енергия, в това число на общоевропейския електроенергиен пазар, повдигането на цените на тока. Така че от там по веригата към този момент се натрупва и така наречен индустриална инфлация, която е в промишлените артикули, откъдето пък се придвижва последователно в потребителските артикули и става потребителска инфлация на равнище артикули в магазините. И по тази причина аз споделям, че тази наклонност в общи линии е мощно инерционна, т.е. ние не можем да чакаме просто инфлацията един ден да спре. Тя продължава към момента и очакванията са свързани с това, че след зимния сезон ще се поуспокоят цените на силата световно. Включително и с здравната картина да се поуспокоят нещата, свързани с разпространяването на КОВИД и да нямаме последващи съществени талази на болестта, да нямаме локдауни, поради които да стопира стопанската система - отчасти или напълно, да нямаме толкоз увеличени разноски в здравните системи на другите страни – в това число и в България по този начин се получи. И към този момент това нещо да благоприятства и понижението на инфлацията “, добави Гълъбинов.
По думите му бюджетът за тази година е упорит откъм заложени капиталови разноски по отношение на огромни национални планове, в това число и по линия асимилиране на средства от Националния проект за възобновяване и резистентност, както и по оперативните стратегии от Европейския съюз.
„ В Европейския съюз има няколко метода за установяване на минимална работна заплата – там, където има такава в страните от Европейския съюз, а в множеството има, се ползва или да бъде 50% от междинната или 60% от медианната заплата. Така че в България, в случай че изходим от това предписание, нарастването на минималната заплата в този момент на 710 лв. има накъде още да отиде нагоре. Но всичко зависи и от моментните благоприятни условия на бюджета и на нашата стопанска система - дали може да си разреши по-голямо нарастване. В този смисъл, знаем, че има и нараствания, планувани и на минималната пенсия, откъдето ще дойдат и нараствания на обществените заплащания също “, сподели още Румен Гълъбнов.
Той дефинира бюджета като обществено по-щедър спрямо предишни години.
Според икономиста би трябвало да бъде подхваната по-смела данъчна политика, с цел да могат българските жители да бъдат облекчени от рекордното повишаване на артикули, услуги и електрическа енергия.
„ Държавата може да му помогне, може да помогне на всички нас, данъкоплатците, с една малко по-смела данъчна политика, обвързвана да вземем за пример с понижение на някои налози и най-много на налог „ Добавена стойност “ (ДДС). Ако се опитаме да понижим Данък добавена стойност да вземем за пример за храните в България, в магазините. В множеството европейски страни Данък добавена стойност на храните се движи сред 3 и 10%. При нас към момента е 20% Данък добавена стойност на храните в магазините. Също на медикаментите. В прилежащи на нас страни – примерно в Гърция, Данък добавена стойност на медикаментите е 5%. В Румъния също е по-ниско – 9% е Данък добавена стойност на медикаментите. Т.е. да се опитаме там като страна да повлияе, по някакъв метод да подкрепи хората въпреки всичко в тяхното ползване. И друго нещо, което може да се направи, е това, което вършат други европейски страни, обвързвано с цените на електрическата енергия и цените на природния газ. Примерно в Чехия, в Испания, в други страни се възприема метод за понижение на Данък добавена стойност да кажем на половина за сметките за електрическа енергия за несъмнено време, краткотрайно – примерно за отоплителния сезон или за сред 3 и 6 месеца. Намаление също на Данък добавена стойност за природния газ, за сметките от природен газ. Това са все неща, които са във опциите на страната – с данъчна политика да въздейства надлежно на потреблението, да повлияе на ценообразуването, крайното, потребителското, и от там да облекчи потребителите, данъкоплатците да не усещат толкоз тежко шока от тези увеличени цени. “, сподели още той
Румен Гълъбинов дефинира демографията като главно предизвикателство, с което би трябвало да се оправи страната ни. По думите му неподходящото развиване на демографията прави по-трудно привличането на вложения и вложители.
„ България не може да остане изолирана от интернационалните цени на петрола, природния газ и електрическата енергия. Ето да вземем за пример това са и външни фактори, които въздействат върху обстановката в България, с изключение на, несъмнено, и вътрешните. Една огромна част от тази инфлация, за която приказваме, тя е привнесена инфлация, т.е. това е инфлация, която е влезнала с потребителски артикули, които ние внасяме. А ние от ден на ден внасяме артикули за необятно ползване, в това число и храни от ден на ден внасяме. Примерно внасяме от европеистиките страни много, тъй че инфлацията, която е в другите европейски страни, се придвижва и тук като цени от вносните артикули. Друг един фактор, който ни визира – мисля, че може би не толкоз директно, по-скоро индиректно – това са и геополитически развития, които се получават в нашия район. Визирам Черноморския регион с назряващи спорове, знаем, сред Украйна и Русия. Друг един фактор, който би могъл по някакъв метод да ни смущава, това е демографската обстановка в България. България към момента продължава да понижава ускорено откъм население. Освен това отчетохме и някои печални върхове, такива на смъртност – по причина, несъмнено, и на пандемията, само че и по други аргументи също. И когато имаме такова неподходящо развиване на демографията, става още по-трудно привличането на вложения и вложители. Човешкият фактор - като хора за работа, квалифицирани, личен състав и така нататък – е един от най-важните при взимането на решение на който и да е вложител да пристигна и да влага тук. И това е доста значим въпрос, който би трябвало да решаваме: да обърнем тренда на нашата демография, да се стабилизираме като население, да не продължаваме толкоз ускорено да губим хора. Защото една част от хората ги губим заради привършване на техния витален цикъл, само че друга част от хората губим от България заради изходяща такава миграция – хора, които не престават да отпътуват за чужбина, да търсят своята реализация отвън България като работа и като живот. Ние би трябвало да се опитаме да си задържим популацията, да го увеличим, с цел да имаме задоволително човешки фактор, задоволително фрагменти, които да могат да работят в стопанската система. Това също важи и за обществените системи – да има задоволително хора, които да поддържат обществените системи, като заплащане на обществени и осигурителни вноски в тях и също по този начин и за заплащането, несъмнено, и на налозите към страната, от които да се устоя нашата страна като лични доходи. Така че това също е огромно предизвикателство пред българската стопанска система – демографията “, разяснява още финансистът.
Румен Гълъбинов направи и прогноза в дълготраен проект на финансовата обстановка у нас: „ Мисля, че все още финансовата, фискалната позиция на България е постоянна. Ние имаме добър кредитен рейтинг – ВВВ+, от интернационалните кредитни организации, рейтингови организации, което ни дава съображение да считаме, че сме в относително добра финансова кондиция. Освен това като съответствие на дълга държавно ръководство към брутния вътрешен артикул ние имаме много под 30%. Може би ние сме страната, останала единствена в Европейския съюз с подобен добър индикатор, макар рецесията. И другото, което в последна сметка ни дава преимущество – че България получи покана за участие в Еврозоната, да станем пълновръстен член на Еврозоната в един обозрим интервал от примерно три години напред. И напълно неотдавна получихме удостоверение от Организацията за икономическо съдействие и развиване (OECD), която сподели, че стартира договаряния с нас по присъединение на България към тази най-голяма икономическа организация в света. Така че това са положителни вести, от които ние би следвало да можем да се възползваме в идващите години “.
Той уточни, че едно от провокациите тази година е дали ще могат да бъдат привлечени повече вложения и дали ще бъде реализиран заложения напредък на Брутният вътрешен продукт – 4,8%.
Като друго главно предизвикателство Румен Гълъбинов означи инфлацията поради увеличаващите се цени: Виждаме, че даже и в този момент, от началото на тази година, може би за първото тримесечие наклонността на увеличаващи се цени ще се резервира и евентуално отново ще отчетем относително висока инфлация. Но надяваме се към средата на тази година, с прекосяването към този момент на зимния сезон и от пролетта, да се поуспокоят цените на енергоносителите, откъдето надлежно да пристигна и едно стабилизиране на цените и на другите артикули и услуги, потребителски, тъй че от втората половина на тази година да можем да имаме и относително по-ниска инфлация. Тя е заложена на годишна база за 2022 година да бъде надлежно 5,6% “.
Той разясни, че високата инфлация сега е международен феномен.
„ Еврозоната регистрира също висока инфлация – 5% за предходната година. В Съединени американски щати регистрираха също много висока инфлация, невиждана от много време, Германия – също. Така че напъните са общи, в случай че мога да кажа, на световни равнище за усмиряване на цените. И несъмнено, тази инфлация в огромна степен пристигна най-много от цените на силата в другите й типове - цените на петрола, цените на природния газ – това, което се получи, цените на електрическа енергия, в това число на общоевропейския електроенергиен пазар, повдигането на цените на тока. Така че от там по веригата към този момент се натрупва и така наречен индустриална инфлация, която е в промишлените артикули, откъдето пък се придвижва последователно в потребителските артикули и става потребителска инфлация на равнище артикули в магазините. И по тази причина аз споделям, че тази наклонност в общи линии е мощно инерционна, т.е. ние не можем да чакаме просто инфлацията един ден да спре. Тя продължава към момента и очакванията са свързани с това, че след зимния сезон ще се поуспокоят цените на силата световно. Включително и с здравната картина да се поуспокоят нещата, свързани с разпространяването на КОВИД и да нямаме последващи съществени талази на болестта, да нямаме локдауни, поради които да стопира стопанската система - отчасти или напълно, да нямаме толкоз увеличени разноски в здравните системи на другите страни – в това число и в България по този начин се получи. И към този момент това нещо да благоприятства и понижението на инфлацията “, добави Гълъбинов.
По думите му бюджетът за тази година е упорит откъм заложени капиталови разноски по отношение на огромни национални планове, в това число и по линия асимилиране на средства от Националния проект за възобновяване и резистентност, както и по оперативните стратегии от Европейския съюз.
„ В Европейския съюз има няколко метода за установяване на минимална работна заплата – там, където има такава в страните от Европейския съюз, а в множеството има, се ползва или да бъде 50% от междинната или 60% от медианната заплата. Така че в България, в случай че изходим от това предписание, нарастването на минималната заплата в този момент на 710 лв. има накъде още да отиде нагоре. Но всичко зависи и от моментните благоприятни условия на бюджета и на нашата стопанска система - дали може да си разреши по-голямо нарастване. В този смисъл, знаем, че има и нараствания, планувани и на минималната пенсия, откъдето ще дойдат и нараствания на обществените заплащания също “, сподели още Румен Гълъбнов.
Той дефинира бюджета като обществено по-щедър спрямо предишни години.
Според икономиста би трябвало да бъде подхваната по-смела данъчна политика, с цел да могат българските жители да бъдат облекчени от рекордното повишаване на артикули, услуги и електрическа енергия.
„ Държавата може да му помогне, може да помогне на всички нас, данъкоплатците, с една малко по-смела данъчна политика, обвързвана да вземем за пример с понижение на някои налози и най-много на налог „ Добавена стойност “ (ДДС). Ако се опитаме да понижим Данък добавена стойност да вземем за пример за храните в България, в магазините. В множеството европейски страни Данък добавена стойност на храните се движи сред 3 и 10%. При нас към момента е 20% Данък добавена стойност на храните в магазините. Също на медикаментите. В прилежащи на нас страни – примерно в Гърция, Данък добавена стойност на медикаментите е 5%. В Румъния също е по-ниско – 9% е Данък добавена стойност на медикаментите. Т.е. да се опитаме там като страна да повлияе, по някакъв метод да подкрепи хората въпреки всичко в тяхното ползване. И друго нещо, което може да се направи, е това, което вършат други европейски страни, обвързвано с цените на електрическата енергия и цените на природния газ. Примерно в Чехия, в Испания, в други страни се възприема метод за понижение на Данък добавена стойност да кажем на половина за сметките за електрическа енергия за несъмнено време, краткотрайно – примерно за отоплителния сезон или за сред 3 и 6 месеца. Намаление също на Данък добавена стойност за природния газ, за сметките от природен газ. Това са все неща, които са във опциите на страната – с данъчна политика да въздейства надлежно на потреблението, да повлияе на ценообразуването, крайното, потребителското, и от там да облекчи потребителите, данъкоплатците да не усещат толкоз тежко шока от тези увеличени цени. “, сподели още той
Румен Гълъбинов дефинира демографията като главно предизвикателство, с което би трябвало да се оправи страната ни. По думите му неподходящото развиване на демографията прави по-трудно привличането на вложения и вложители.
„ България не може да остане изолирана от интернационалните цени на петрола, природния газ и електрическата енергия. Ето да вземем за пример това са и външни фактори, които въздействат върху обстановката в България, с изключение на, несъмнено, и вътрешните. Една огромна част от тази инфлация, за която приказваме, тя е привнесена инфлация, т.е. това е инфлация, която е влезнала с потребителски артикули, които ние внасяме. А ние от ден на ден внасяме артикули за необятно ползване, в това число и храни от ден на ден внасяме. Примерно внасяме от европеистиките страни много, тъй че инфлацията, която е в другите европейски страни, се придвижва и тук като цени от вносните артикули. Друг един фактор, който ни визира – мисля, че може би не толкоз директно, по-скоро индиректно – това са и геополитически развития, които се получават в нашия район. Визирам Черноморския регион с назряващи спорове, знаем, сред Украйна и Русия. Друг един фактор, който би могъл по някакъв метод да ни смущава, това е демографската обстановка в България. България към момента продължава да понижава ускорено откъм население. Освен това отчетохме и някои печални върхове, такива на смъртност – по причина, несъмнено, и на пандемията, само че и по други аргументи също. И когато имаме такова неподходящо развиване на демографията, става още по-трудно привличането на вложения и вложители. Човешкият фактор - като хора за работа, квалифицирани, личен състав и така нататък – е един от най-важните при взимането на решение на който и да е вложител да пристигна и да влага тук. И това е доста значим въпрос, който би трябвало да решаваме: да обърнем тренда на нашата демография, да се стабилизираме като население, да не продължаваме толкоз ускорено да губим хора. Защото една част от хората ги губим заради привършване на техния витален цикъл, само че друга част от хората губим от България заради изходяща такава миграция – хора, които не престават да отпътуват за чужбина, да търсят своята реализация отвън България като работа и като живот. Ние би трябвало да се опитаме да си задържим популацията, да го увеличим, с цел да имаме задоволително човешки фактор, задоволително фрагменти, които да могат да работят в стопанската система. Това също важи и за обществените системи – да има задоволително хора, които да поддържат обществените системи, като заплащане на обществени и осигурителни вноски в тях и също по този начин и за заплащането, несъмнено, и на налозите към страната, от които да се устоя нашата страна като лични доходи. Така че това също е огромно предизвикателство пред българската стопанска система – демографията “, разяснява още финансистът.
Румен Гълъбинов направи и прогноза в дълготраен проект на финансовата обстановка у нас: „ Мисля, че все още финансовата, фискалната позиция на България е постоянна. Ние имаме добър кредитен рейтинг – ВВВ+, от интернационалните кредитни организации, рейтингови организации, което ни дава съображение да считаме, че сме в относително добра финансова кондиция. Освен това като съответствие на дълга държавно ръководство към брутния вътрешен артикул ние имаме много под 30%. Може би ние сме страната, останала единствена в Европейския съюз с подобен добър индикатор, макар рецесията. И другото, което в последна сметка ни дава преимущество – че България получи покана за участие в Еврозоната, да станем пълновръстен член на Еврозоната в един обозрим интервал от примерно три години напред. И напълно неотдавна получихме удостоверение от Организацията за икономическо съдействие и развиване (OECD), която сподели, че стартира договаряния с нас по присъединение на България към тази най-голяма икономическа организация в света. Така че това са положителни вести, от които ние би следвало да можем да се възползваме в идващите години “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ