снимка: Rebecca Wyatt Тя е на 35 и знае, че на

фотография: Rebecca Wyatt

Тя е на 35 и знае, че на децата са нужни граници и престиж. Опитът й демонстрира, че фамилната подчиненост е безусловно нужна. Основното внимание на майката, би трябвало да е ориентирано първо към самата нея, след това към брачна половинка й, а по-късно – към децата. Звучи ви незаслужено, егоистично или просто се съмнявате? Всеки има право на позиция. Ето една такава.

1. Разбрах, че всяко дете е друго.

Дори това да са деца на едни и същи родители, възпитавани по еднакъв метод, все едно – тези деца са напълно разнообразни. Възпитанието, несъмнено, има голямо значение, само че силата му е много пресилена. Всяко дете има собствен характер, склонности и особености на развиване - свои нюанси. И това е отлично! Всяко дете идва в живота ни, с цел да ни научи на нещо. Приемете го по този начин.

2. Станах доста по-търпелива и спокойна.

Да, в действителност от време на време викам и се дразня. Но като цяло, престанах да се трежова за многочислените и разнообразни неща от всекидневието, както беше по-рано. Сега не одобрявам с смут, че детето е разкрило „ мъжката си горделивост " и към този момент втора седмица я дърпа с всичка мощ, че обича да тича голо или надянало моя рокля, че към момента носи памперс /макар да е попораснало/, че не е яло или пък яде повече от мен. Не съм обезпокоена, когато има остра вирусна зараза, сополи и температура – и това ще мине. Всичките етапи и рецесии на възрастта повече ме забавляват, в сравнение с разстройват.

3. За границите, апропо...

Нужно е детето да научи границите на разрешеното. Преди ми се струваше, че това е погрешно, че е нужно да се дава цялостна независимост на децата и просто да ги направляваш. Уви, това не работи. Задължително е да се слагат съответни граници по този начин, че детето да знае, кое му е разрешено, и кое – не. Самите деца обичат разпоредбите - първо ученето, след това филма; измиване на ръцете или оставане гладен; лягане в 20 ч. или отнемане от игра на идващия ден. Ако се придържате към дисциплината, няма да се постанова да обяснявате, за какво в този момент не може да се яде шоколад, за какво е нужно да се мият ръцете – та нали съгласно децата те са си чисти и така нататък Правилата са си правила.

4. Започнах да оценявам, подсилвам и подкрепям фамилната подчиненост.

Свобода и тъждество? Не, това не е за нас. Опитът ни сподели, че неналичието на подчиненост е пагубна за фамилията. Мама и баща – те са ръководещите, децата – това е народът. Бащата – това е най-важната фигура, него го слуша даже мама. Най-голямата сестра – тя е основна измежду децата. По-големият брат е с по-голям престиж от по-малкия, само че това освен дава права, а изисква и отговорности. Проблемът тук е един – който не се вписва в рамката на фамилната подчиненост, губи престижа си.

5. Разбрах, че когато на мен ми е зле и останалите се усещат зле.

Научих се да се грижа за себе си. Преди живеех на правилото „ всичко най-хубаво е за децата ". Сега не е по този начин. Първо се старая да дам на себе си, след това на децата. Щастливата майка е гаранция за благополучен дом. Една измъчена, неспокойна и нещастна жена, не може да даде нужното на децата си. Те четат по лицето й, пробват се да отгатнат, какво крие майка им в душата си. И виждайки, че тя не е щастлива, стартират да винят себе си за това. Така са устроени децата.

6. Пазаруването ми се промени до неразбираемост.

С първото си дете прахосах колосални суми за всевъзможни детски облекла, аксесоари и финтифлюшки. Купувах за щерка си всичко, а за себе си – нищо. Сега това се промени. Осъзнах, че дребните деца порастват прекомерно бързо, цапат се доста и не се интересуват, каква марка облекла сте им купили или какъв брой пари сте похарчили за това. За този извод ми бяха нужни 8 години и 3 деца. Овладях системата на интернет-пазаруването и започнах да закупувам облекла от разпродажби и на рационални цени. За себе си също пазаря по този метод.

7. Започнах да разходвам по-малко за декоративна козметика.

На 35 години, осъзнах, че положителния външен тип зависи от вярното хранене, двигателната интензивност, качествения сън и щастливите сияещи очи към мен. Това е базата – всичко останало са спомагателни средства за разкрасяване.

8. Разбрах, че е невероятно да се оправя с всичко и одобрих това.

По-добре е да свършите нещо, въпреки и не напълно идеално, в сравнение с нищо да не извършите. Работата, грижите и отговорностите на една майка в никакъв случай не свършват. Ако си имате работен график – спазвайте го, това постоянно оказва помощ. Ако нещо в него се наруши – не изпадайте в нервни прояви. Нито вие, нито децата имат изгода от това. Най-важният урок за една майка – да резервира възприятието си за комизъм. И време за себе си.