Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Само 1 българин се присъединява кам въстаниците на българска земя
Снимка: Булфото, списък
Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг, оповестиха от Националния исторически музей /НИМ/, представени от " Дарик ". От музея напомнят, че в края на януари 2020 година кораб-музей " Параход Радецки " се завърна в град Козлодуй след сполучливо сбъднат планов обзор и ремонт. Музейните специалисти от НИМ работят интензивно по възобновяване на непрекъснатата му експозиция, представяща делото на Христо Ботев.
След като бъде приключено цялостното възобновяване на корабната експозиция, " Параход Радецки " ще отвори още веднъж порти за своите гости.
" Настъпи 17 май 1876 година, ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който отначало емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в битка кръвна с вековния зложелател. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на " Радецки " се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски талази. " С тези прочувствени думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков разказва утринта на съдбоносния 29 май 1876 година /17 май по остарял стил/, когато близо 200-те " елементарни пасажери ", качили се на борда на австро-унгарския параход " Радецки " слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и готови воини, непоколебими в решимостта си да влязат в борба с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно родно място.
От оня незабравим ден насам " Радецки " се трансформира в национална реликва и знак на величествения героизъм на Христо Ботев и неговите четници.
90 години по-късно на Козлодуйския бряг още веднъж дебаркира параход с именитото име, издигнат вследствие на невиждана дарителска акция, обединила повече от милион българи, главно деца, в името на опазването на историческата памет.
Днес корабът-музей " Радецки " продължава да съхранява загатна за събитията от 1876 година, в същото време явявайки се блестящо доказателство за поклонението на българския народ към поета-революционер, направило допустимо вдъхновяващата самодейност по възобновление на историческата светиня, показват още от НИМ.
Ето какво написа " Българската история " - https://bulgarianhistory.org/botevata-cheta/
Априлското въстание несъмнено е един от тези моменти, в които българите демонстрират на света, че заслужават свободата си и са подготвени да пожертват всичко, с цел да я реализиран. Особено блестящо доказателство за тази смелост са дейностите на четата на Христо Ботев. Въпреки че тя стъпва на родна земя в миг, в който въстанието към този момент е потушено, четниците, предвождани от огромния български воин, извършват своя дълг към родината. Те поемат по пътя от Козлодуй до Враца и по този метод изписват името си със златни букви в българската история.
След като образувания в Румъния Гюргевски революционен комитет взема решение, че напролет на 1876 година би трябвало да се провежда въстание в българските земи, на дневен ред излиза въпроса за неговата сполучлива подготовка. Сформирани са четири (според някои пет) революционни окръга, определени са основни апостоли и техни помощници. И до момента в който в Четвърти революционен окръг подготовката протича сносно, то в останалите три тя не е на същото равнище. Сериозни усложнения изпитват апостолите в Трети (Врачански) революционен окръг, където даже закупеното оръжие не съумява да стигне до бунтовниците. В тази обстановка ръководителите вземат решение да провеждат чета, която наред с снабдяване на оръжието би трябвало и да подкрепи въстаналите в региона българи.
Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй, Художник: Димитър Гюдженов
Преждевременно избухналото въстание на 20 април обаче притиска всички и постанова потребността от бързи дейности. Тъй като никой от старите воеводи не се съгласява да оглави четата, тази задача бива поверена на Христо Ботев. Той би трябвало извънредно бързо да набере хора и да закупи нужното оръжие. Средствата, с които го прави са дарени от Българското човеколюбиво настоятелство, както и от други родолюбиви българи (в таблицата по-долу сме поместили достоверния текст, който дава информация за донорите и за метода, по който са изразходвани парите). С огромни старания той съумява да събере 205 четници, само че неналичието на време не разрешава да се организира каквото и да било военно образование или подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре готови бойци, взели участие в Първата и Втората български легии, по този начин и млади въодушевени момчета, които в никакъв случай досега не били хващали пушка.
Един от тези младежи е самият Ботев и заради тази причина за боен началник бива избран поручик Никола Войновски, учил в съветската Николаевската военна академия. За байрактар е избран Никола Симов, а за знаме се употребява ушитото година по-рано от Петрана Обретенова, щерка на баба Тонка. Първоначално е предопределено за друга чета, само че след разпръскването ѝ баба Тонка го дава на сина си Никола Обретенов, който е един от участниците в Ботевата чета.
Макар не добре подготвени и пристиснати от времето, на 16 май четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “. Нарочно е определен транспортен съд на централноевропейска страна, с цел да не се провокират възможни затруднения за румънското държавно управление. Четниците решават да се насочат към Враца, тръгвайки от Козлодуй, макар че този проект има своите съперници, които не имат вяра, че Стоян Заимов е подготвил добре окръга (и след това се оказват прави) и желаят четата да тръгне към Търново. На борда на парахода българите се показват за градинари, пътуващи за Сърбия. Командването на четата планува завземане на кораба и вдишване на ръководството му при положение, че капитанът откаже да спре на авансово избраното за дебаркиране място.
На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното избавление. Четата отпред с авангард под командването на Никола Войновски се насочва на поход. Най-напред стопира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набира си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за спонтанния обоз. Към 14:00 часа тя напуща Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.
Да дава
Да взема
От М. Цветкова…………………фр. 4000
„ Стилияна……………………….„ 227
„ Олтеница………………………„ 287
„ Иван Стоянова………………..„ 496
„ Крайовските хлебари……….„ 529
„ Ангел Бургаза…………………„ 227
„ Дядо Гена (Крайова)………„ 144
„ Петреска…………………….„ 1175
„ Същия………………………„ 35.25
„ Същия………………………„ 500
„ Крайова…………………… „ 341
„ Календжи………………..„ 5000
„ Смилова………………… „ 1000
„ Крайова………………….„ 3400
„ Ангелаки……………… „ 340.50
Всичко фр. 17 701.75„ За всякакви покупки и разходи фр. ………. 3059
„ ……….3534
„ пушки ……….„ 1312
„ също ……….„ 1600
„ също ……….„ 1800
„ патрондаши ……….„ 410
„ две пушки ……….„ 550
„ капси ……….„ 88
„ 4 пушки ……….„ 690
„ тесаци ……….„ 230
„ арвуна на пушките ……….„ 2000
„ също на револверите ……….„ 1000
„ борча на Заимова ……….„ 558
„ Цветкова ……….„ 386
„ Г. Матева ……….„ 176.25
„ револверите от Анг. ……….„ 340.50
Всичко фр. 17 733.75
Там четниците употребяват колите, с цел да създадат мост през пълноводната Огоста и да преминат на другия бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като прекъсват телеграфната връзка. През нощта се вземат ограничения за защита, с които да се подсигури придвижването в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този метод се основава подготвеност за водене на пердах при ненадейно нахлуване на съперника. Движейки се с такива ограничения за защита, четата респектира група черкези, които понякога откриват огън по нея, само че не смееят да я приближат. Преминавайки край село Алтимир, към среднощ въстаниците влизат в село Борован, където претърпяват първото си огромно отчаяние. Твърди се, че тук към четата би трябвало да се причислят 400 въстаници. С тях обаче потегля единствено един.
На идващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си съществено изпитание – покрай рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се причислява и постоянна турска военна част. Особено блестящо изложение на храбростта на Ботев и неговите четници в този съдбоносен миг дава Захари Стоянов в своята книга „ Опит за биография на Христо Ботйов “:
„ Това споделил той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята към главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град патрони се посипали върху му, които удряли в
земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По за-
повед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи,
двама души конници се впуснали да върнат войводата, който
на очевидна гибел отишел да се излага. “
Макар предстоящата помощ от Враца по този начин и да не идва, четниците съумяват да отбият офанзивата с цената на 30 ранени, убити и изчезнали сред които и знаменосецът Никола Симов – Куруто, умрял при яростна противникова офанзива. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани даже с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне дружно с обоза.
Костницата на Ботевите четници в село Скравена
На идващия 19 май се открива опция за отдих, защото турските управляващи вземат решение да вземат ограничения за подсигуряване на ситуацията във Враца, а и чакат четата безусловно да влезе в града. За сметка на това обаче на 20 май избухва нов пердах, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, а неналичието на вода още веднъж тормози българите.
Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци още веднъж демонстрират изключителна смелост и не разрешават на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва. И тъкмо в този миг, когато всички се подготвят да си отдъхнат, настава повратният миг. На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада погубен Христо Ботев. И до през днешния ден се водят разногласия по отношение на събитията, при които той умира. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от противник, промъкнал се в тила на четата. В наши дни обаче от ден на ден стартира да натежава изказванието за убийството на поета от член на щаба на четата.
След неговата гибел за челник е определен Никола Войновски и отдръпването към Балкана продължава. Изгубила своя лидер, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ завършва. В последна сметка от общо 208 четници починалите са 94, 26 били заточени, 2 умират в пандизите, а 76 съумели да доживеят свободата на България.
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка
Навършват се 144 години от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг, оповестиха от Националния исторически музей /НИМ/, представени от " Дарик ". От музея напомнят, че в края на януари 2020 година кораб-музей " Параход Радецки " се завърна в град Козлодуй след сполучливо сбъднат планов обзор и ремонт. Музейните специалисти от НИМ работят интензивно по възобновяване на непрекъснатата му експозиция, представяща делото на Христо Ботев.
След като бъде приключено цялостното възобновяване на корабната експозиция, " Параход Радецки " ще отвори още веднъж порти за своите гости.
" Настъпи 17 май 1876 година, ден многоочакван, ден в който трябваше да се мре. 17 май беше ден, в който отначало емблемата на българския народ високо да се издигне, ден, който ни тикна в битка кръвна с вековния зложелател. Що бе се още зора пукнала, на изток небосклонът се червенееше на талази-талази, тихият ветрец полъхваше по Дунава, когато коминът на " Радецки " се задими, а самият той гордо-гордо почна да пори мътните дунавски талази. " С тези прочувствени думи четникът от Ботевата чета Никола Кючуков разказва утринта на съдбоносния 29 май 1876 година /17 май по остарял стил/, когато близо 200-те " елементарни пасажери ", качили се на борда на австро-унгарския параход " Радецки " слизат на Козлодуйския бряг като добре въоръжени и готови воини, непоколебими в решимостта си да влязат в борба с тиранина и да оставят костите си в земята, която е тяхно родно място.
От оня незабравим ден насам " Радецки " се трансформира в национална реликва и знак на величествения героизъм на Христо Ботев и неговите четници.
90 години по-късно на Козлодуйския бряг още веднъж дебаркира параход с именитото име, издигнат вследствие на невиждана дарителска акция, обединила повече от милион българи, главно деца, в името на опазването на историческата памет.
Днес корабът-музей " Радецки " продължава да съхранява загатна за събитията от 1876 година, в същото време явявайки се блестящо доказателство за поклонението на българския народ към поета-революционер, направило допустимо вдъхновяващата самодейност по възобновление на историческата светиня, показват още от НИМ.
Ето какво написа " Българската история " - https://bulgarianhistory.org/botevata-cheta/
Априлското въстание несъмнено е един от тези моменти, в които българите демонстрират на света, че заслужават свободата си и са подготвени да пожертват всичко, с цел да я реализиран. Особено блестящо доказателство за тази смелост са дейностите на четата на Христо Ботев. Въпреки че тя стъпва на родна земя в миг, в който въстанието към този момент е потушено, четниците, предвождани от огромния български воин, извършват своя дълг към родината. Те поемат по пътя от Козлодуй до Враца и по този метод изписват името си със златни букви в българската история.
След като образувания в Румъния Гюргевски революционен комитет взема решение, че напролет на 1876 година би трябвало да се провежда въстание в българските земи, на дневен ред излиза въпроса за неговата сполучлива подготовка. Сформирани са четири (според някои пет) революционни окръга, определени са основни апостоли и техни помощници. И до момента в който в Четвърти революционен окръг подготовката протича сносно, то в останалите три тя не е на същото равнище. Сериозни усложнения изпитват апостолите в Трети (Врачански) революционен окръг, където даже закупеното оръжие не съумява да стигне до бунтовниците. В тази обстановка ръководителите вземат решение да провеждат чета, която наред с снабдяване на оръжието би трябвало и да подкрепи въстаналите в региона българи.
Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй, Художник: Димитър Гюдженов Преждевременно избухналото въстание на 20 април обаче притиска всички и постанова потребността от бързи дейности. Тъй като никой от старите воеводи не се съгласява да оглави четата, тази задача бива поверена на Христо Ботев. Той би трябвало извънредно бързо да набере хора и да закупи нужното оръжие. Средствата, с които го прави са дарени от Българското човеколюбиво настоятелство, както и от други родолюбиви българи (в таблицата по-долу сме поместили достоверния текст, който дава информация за донорите и за метода, по който са изразходвани парите). С огромни старания той съумява да събере 205 четници, само че неналичието на време не разрешава да се организира каквото и да било военно образование или подготовка. Поради тази причина в четата намират място както добре готови бойци, взели участие в Първата и Втората български легии, по този начин и млади въодушевени момчета, които в никакъв случай досега не били хващали пушка.
Един от тези младежи е самият Ботев и заради тази причина за боен началник бива избран поручик Никола Войновски, учил в съветската Николаевската военна академия. За байрактар е избран Никола Симов, а за знаме се употребява ушитото година по-рано от Петрана Обретенова, щерка на баба Тонка. Първоначално е предопределено за друга чета, само че след разпръскването ѝ баба Тонка го дава на сина си Никола Обретенов, който е един от участниците в Ботевата чета.
Макар не добре подготвени и пристиснати от времето, на 16 май четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “. Нарочно е определен транспортен съд на централноевропейска страна, с цел да не се провокират възможни затруднения за румънското държавно управление. Четниците решават да се насочат към Враца, тръгвайки от Козлодуй, макар че този проект има своите съперници, които не имат вяра, че Стоян Заимов е подготвил добре окръга (и след това се оказват прави) и желаят четата да тръгне към Търново. На борда на парахода българите се показват за градинари, пътуващи за Сърбия. Командването на четата планува завземане на кораба и вдишване на ръководството му при положение, че капитанът откаже да спре на авансово избраното за дебаркиране място.
На 17 май въстаниците слизат на козлодуйския бряг с развято знаме под строй. Те целунали родната земя и положили клетва, че са подготвени да дадат живота си за нейното избавление. Четата отпред с авангард под командването на Никола Войновски се насочва на поход. Най-напред стопира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези, набира си няколко коня за воеводата и щаба му и взема осем коли за спонтанния обоз. Към 14:00 часа тя напуща Козлодуй и до вечерта стигна село Бутан.
Да дава
Да взема
От М. Цветкова…………………фр. 4000
„ Стилияна……………………….„ 227
„ Олтеница………………………„ 287
„ Иван Стоянова………………..„ 496
„ Крайовските хлебари……….„ 529
„ Ангел Бургаза…………………„ 227
„ Дядо Гена (Крайова)………„ 144
„ Петреска…………………….„ 1175
„ Същия………………………„ 35.25
„ Същия………………………„ 500
„ Крайова…………………… „ 341
„ Календжи………………..„ 5000
„ Смилова………………… „ 1000
„ Крайова………………….„ 3400
„ Ангелаки……………… „ 340.50
Всичко фр. 17 701.75„ За всякакви покупки и разходи фр. ………. 3059
„ ……….3534
„ пушки ……….„ 1312
„ също ……….„ 1600
„ също ……….„ 1800
„ патрондаши ……….„ 410
„ две пушки ……….„ 550
„ капси ……….„ 88
„ 4 пушки ……….„ 690
„ тесаци ……….„ 230
„ арвуна на пушките ……….„ 2000
„ също на револверите ……….„ 1000
„ борча на Заимова ……….„ 558
„ Цветкова ……….„ 386
„ Г. Матева ……….„ 176.25
„ револверите от Анг. ……….„ 340.50
Всичко фр. 17 733.75
Там четниците употребяват колите, с цел да създадат мост през пълноводната Огоста и да преминат на другия бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като прекъсват телеграфната връзка. През нощта се вземат ограничения за защита, с които да се подсигури придвижването в походен ред. Така четата се води от авангард от 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. По този метод се основава подготвеност за водене на пердах при ненадейно нахлуване на съперника. Движейки се с такива ограничения за защита, четата респектира група черкези, които понякога откриват огън по нея, само че не смееят да я приближат. Преминавайки край село Алтимир, към среднощ въстаниците влизат в село Борован, където претърпяват първото си огромно отчаяние. Твърди се, че тук към четата би трябвало да се причислят 400 въстаници. С тях обаче потегля единствено един.
На идващия ден (18 май) четата е изправена пред първото си съществено изпитание – покрай рида Милин камък, на 25 километра от Враца, тя бива нападната от черкези и башибозук, към които скоро се причислява и постоянна турска военна част. Особено блестящо изложение на храбростта на Ботев и неговите четници в този съдбоносен миг дава Захари Стоянов в своята книга „ Опит за биография на Христо Ботйов “:
„ Това споделил той и хукнал през гъстата трева с коня си право към неприятеля от дясна страна на пътя, като си въртял сабята към главата, която блещяла под утринните слънчеви зари. Град патрони се посипали върху му, които удряли в
земята и подхвърляли нависоко корените на тревата. По за-
повед на Н. Войновски, който е отбирал от военните работи,
двама души конници се впуснали да върнат войводата, който
на очевидна гибел отишел да се излага. “
Макар предстоящата помощ от Враца по този начин и да не идва, четниците съумяват да отбият офанзивата с цената на 30 ранени, убити и изчезнали сред които и знаменосецът Никола Симов – Куруто, умрял при яростна противникова офанзива. Знамето е поето от Димитър Стефанов – Казака, който целувайки се заклева да го брани даже с цената на живота си. Освен това четата губи всичките си коне дружно с обоза.
Костницата на Ботевите четници в село Скравена На идващия 19 май се открива опция за отдих, защото турските управляващи вземат решение да вземат ограничения за подсигуряване на ситуацията във Враца, а и чакат четата безусловно да влезе в града. За сметка на това обаче на 20 май избухва нов пердах, още по-ожесточен от този край Милин камък. Този път неприятелят е два пъти по-многоброен, а неналичието на вода още веднъж тормози българите.
Въпреки глада, жаждата и жегата, водените от Христо Ботев юнаци още веднъж демонстрират изключителна смелост и не разрешават на врага да превземе върховете Околчица, Купена и Вола. Привечер сражението затихва. И тъкмо в този миг, когато всички се подготвят да си отдъхнат, настава повратният миг. На свечеряване, на 20 май 1876 година, пада погубен Христо Ботев. И до през днешния ден се водят разногласия по отношение на събитията, при които той умира. Традиционната теза гласи, че войводата бива прострелян в челото от противник, промъкнал се в тила на четата. В наши дни обаче от ден на ден стартира да натежава изказванието за убийството на поета от член на щаба на четата.
След неговата гибел за челник е определен Никола Войновски и отдръпването към Балкана продължава. Изгубила своя лидер, четата се разделя на няколко групи и с това бойният ѝ завършва. В последна сметка от общо 208 четници починалите са 94, 26 били заточени, 2 умират в пандизите, а 76 съумели да доживеят свободата на България.
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ