сн: БГНЕС Една от причините корупцията да продължава да се

сн: БГНЕС

Една от аргументите корупцията да продължава да се шири безнаказано в България е, че думата " корупция " се трансформира в спам. Тя към този момент е факсимиле, употребявано от всеки, който желае да завоюва доверие за своята идея против нечия друга, да бори политически съперници, да трансформира закони и безконтролно да приема нови, да пази властта си и смазва инакомислещите. По същия метод от смисъл се изпразни и понятието " подправени вести ", откакто обществените фигури и медиите, които ги фабрикуват, упрекват за същото разобличителите си. И защото преценката на хората за това кой действително се бори с корупцията и кой я пази зависи значително от надеждността на медиите, по този начин нареченият елементарен жител все по-трудно се ориентира в цялото това словоблудство.

Хората обаче не престават да откликват на всяко обществено признание за съществуване на корупция и злоупотреби, както и на апелите и заканите за справяне с тях.

В този подтекст лекцията на президента Румен Радев пред студенти бе тъкмо попадение – само че не в сърцето на корупцията, а в сърцето на електоралните упования. Аудиторията кима одобрително: а́ по този начин, сподели им го. Но какво от това? Не че казаното не е правилно, само че то още веднъж е безадресно. Обвиненията към всички са обвинявания към никой.

В средата на февруари президентът разбуни духовете с дръзкия си въпрос дали министър председателят Бойко Борисов има общи бизнес ползи с Делян Пеевски и продължава ли да разпределя публични поръчки в негова изгода. Абсолютно не, отговори Борисов и посъветва президента, в случай че разполага с някакви данни за контрабанда на Пеевски, да ги съобщи на прокуратурата. Последва и обществена подкана на самия Пеевски към президента и премиера: " Ако считат, че аз съм нещо " неприятно ", да кажат за какво ".

Оттогава минаха два месеца и никой не сподели нищо. Румен Радев не повдигна повече тази тематика и всичко утихна.

Президентът все по-сръчно съумява да маркетира своята колебливост, нервност и политическа беззащитност като смелост и угриженост за обществото. Година и три месеца след началото на мандата, той трескаво връща закони, атакува ръководещите, отвръща на техните нападки. В какафонията на шумните и безсмислени парламентарни и междупартийни кавги, президентът от ден на ден се намества в нишата на обединител на нацията. Рейтингът му лети нагоре, а това несъмнено ще му дава кураж да продължи да повдига въпроси, които са неуместни за ръководещите.

" Най-хубаво е да си президент в България. Нищо не зависи от теб, единствено намираш недостатъци ", обясни обстановката зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Бойко Борисов обаче реши да не остава задължен. В сряда той подреди на министрите си да отидат един по един при Радев и да го попитат за кои тъкмо състезания и публични поръчки има искания, че са " на мрачно ". " Отивате при президента и му казвате: за който смятате, че е на мрачно, вземаме прожектор и го осветяваме! ", сподели Борисов. И посочи, че самият той публични поръчки не прави, а който е позволил злоупотреби, да отива в пандиза.

Така Борисов, прочут занаятчия на измъкванията, хем се дистанцира от работата на държавното управление си, хем съумя да трансферира топката в полето на президента.

Интересно е какво ще каже Радев след срещите с министрите. Ако не уточни съответни случаи на неяснота, корупция и нередности, ръководещите ще имат всички учредения да го обвинят, че ги атакува самоцелно, единствено и единствено да търси политически дивиденти и да клати " стабилността ".

И все пак е несъмнено, че президентът няма да спре с упреците. Тази тактика работи за него, тъй като неговата институция по този начин или другояче е на " за́вет ", за разлика от останалите. А резултатът общо взето е този, че от време на време скапва настроението на властта.

Ако желае фактически да е потребен за обществото, президентът би трябвало да формулира съответно и с обстоятелства както рецензиите си, по този начин и концепциите и решенията, които предлага. До момента единственият случай, в който той е направил това ясно и недвусмислено, бе настояването му да се купят изтребители " Грипен ", за каквито той е лобирал още до момента в който беше началник на Военновъздушни сили.

Малкото пълномощия, с които президентът разполага, му дават опция да въздейства на действителните процеси в страната. Едно от тях е опцията да сезира Конституционния съд.

Малко откакто се отдръпна в безмълвие по питането си за Борисов, Пеевски и публичните поръчки, Радев наложи несъгласие на противоречивия закон " Пеевски " за КТБ, акцентирайки, че той опонира на конституционния принцип на правовата страна. Парламентът прегласува закона и той влезе в действие, а президентът по този начин и не се взема решение да го даде на Конституционния съд.