Смята се, че основната задача на затвора е превъзпитанието на

Смята се, че главната задача на пандиза е превъзпитанието на индивида. Много страни като Норвегия, Холандия и Дания, практикуват точно този метод. Но, за жалост, светът е цялостен със затвори, които се назовават ​​само „ поправителни институции “, а в действителност са цитадела на принуждение, оскърбление и, почтено казано, просто смъртоносни за пандизчиите.

Броят на жестоките затвори понижава всяка година, само че моментът, когато в пандизчията другите ще видят човек, няма да настъпи скоро. Каним ви да се запознаете с 5-те най-страшни затвори, в които изискванията са прекомерно тежки, даже и за най-големите злодеи.

1. Карандир, Бразилия

Разположен наоколо до бразилския метрополис Сао Пауло, пандизът Карандир беше затворен през 2002 година Но все пак той към момента резервира водачеството си във връзка с жестоките условия на задържане и най-неподходящите условия на живот. Построен през 1920 година, пандизът на процедура не е реконструиран през всичките години от съществуването си. Той съставлява злокобен комплекс от тухли и бетон с примитивни улеснения и ужасни нехигиенични условия.

Само тези, които са минали през този пъкъл, могат тъкмо да опишат живота в Карандир. Бороят на „ гостите ” на пандиза можел да бъде от 7500 до 10 000 души едновременно, а по-малко от 1000 чиновници пазят цялата тази войска от нарушители. Служителите на институцията работели в 4 смени, затова в най-хубавия случай, на промяна в пандиза имало не повече от 250 надзиратели и защита. Като цяло пандизчиите били оставени да вършат каквото желаят – насилието, наркоманията и развратът процъфтявали в килиите на Карандир.

Всеки пети пандизчия бил инфектиран с ХИВ, защото медицинските грижи в пандиза били извънредно примитивни. Затворниците от Карандир умирали от редица заболявания, рани, получени при спорове с други пандизчии, както и от самоубийства. Много постоянно по време на интервенции в затворническата болница анестезията се пренебрегнала и като се има поради преобладаващата нечистотия в постройките, не било елементарно да оцелееш след съществено заболяване или пострадване.

Ужасният бразилски затвор има още един заплашителен връх. През 1992 година избухнал най-кървавият затворнически протест в историята на Бразилия. Всичко почнало със спор сред двама пандизчии от противникови незаконни банди и прераснало в същинско въстание, което затворническата защита и полицията потушили с оръжие. По време на интервенцията за усмиряване на безредиците са убити 111 пандизчии.

2. Тадмор, Сирия

Разположен е в Сирия, напълно покрай античния затвор Палмира, Тадмор, опустошен от терористите на ИДИЛ през 2015 година. Въпреки това, той през днешния ден може да бъде считан за международен рекордьор по изтезания и изтезания. В подземията на Тадмор хората били тровени с токсични субстанции, напомпани с твърди опиати, закачвани за краката, морени от жадност и апетит и убивани по всякакъв метод.

Всичко, което се случвало в пандиза, било добре известно на управляващите и се случвало освен с безмълвното им единодушие, само че и посредством директни указания. Най-масовото ликвидиране в пандиза в Тадмор е станало на 27 юни 1980 година След опита за нападение над президента Хафез ал Асад сирийската полиция убива, съгласно разнообразни данни, от 500 до 1200 души.

По време на репресията не се употребило огнестрелно оръжие – пандизчиите са бити до гибел със стоманени пръти, тръби и брадви. Точният брой на жертвите евентуално в никакъв случай няма да бъде прочут, само че очевидци на страшната принуда настояват, че са били нужни най-малко две седмици, с цел да се отстранен труповете и да се почистят дворовете, коридорите и килиите.

Обществените организации затворили Тадмор през 2001 година, само че през 2011 година пандизът почнал да работи още веднъж. Затворниците към този момент не били убивани, само че изискванията на живот били такива, че всяка година към 20 пандизчии се самоубивали. Сирийският стихотворец Фарадж Беракдар, прекарал пет години в този затвор и го дефинира като „ царство на гибелта и лудостта “.

3. Гуитарама, Руанда

Затворът Гуитарама, който се намира в Руанда покрай едноименния град, е много дребен. Той е издигнат за  500 пандизчии. Въпреки това, през днешния ден в подземията на това поправително заведение има повече от 6000 души.

Трудно е да си представим пренаселението в килиите на пандиза. Хората са принудени да спят в тесни редици на пода или да клякат, само че с цел да получат тази привилегия, първо трябвало да изчакат своя ред. Единичните килии са метър на метър и са лишени освен от улеснения и съществени мебели, само че и от таван. В Гуитарама няма даже канализация, тъй че пандизчиите са принудени да се движат измежду личните си екскременти и непрекъснато да се борят с орди от инсекти.

Надзирателите на практика не се интересуват от това, което се случва навътре в поверения им затвор. Освен това ходенето из Гуитарама, даже с оръжие, е много рисково. Властта тук принадлежи на незаконни банди, които се оправят безнаказано с тези, които им се опълчват.

Към всички тези „ екстри “ може да се добави непрекъснат апетит, който постоянно води до канибализъм измежду пандизчиите. В Гуитарама няма никакви медицински услуги и хората умират от заболявания съвсем всекидневно. Властите на страната не поставят и най-малки старания да подобрят обстановката и след преврата, шокирал Руанда през 90-те години на XX век, обстановката единствено се утежнява.

4. Бангкванг, Тайланд

Този затвор е добре прочут на всички във кино лентата „ Бангкок – Хилтън “, с присъединяване на Никол Кидман. Сравнението с първокласен хотел е горчива насмешка с изискванията, при които пандизчиите от Бангкванг са принудени да живеят. Повечето от килиите в този затвор са с размери 6 на 4 метра, което не пречи на администрацията да настани по 25 души в тях.

Тоалетните в жилищните пространства не са отделени по никакъв метод, затова целият живот на пандизчиите минава в ужасна зловонна атмосфера. „ Гостите “ на „ Бангкок – Хилтън “, се хранят един път дневно и менюто в никакъв случай не се трансформира – това е варен ориз и каша от варени зеленчуци.

Душът в този тайландски затвор е огромен разкош, тъй че пандизчиите имат вяра, че имат шанс, в случай че съумеят да се измият един път месечно. Проблеми има и с питейната вода – тя е с доста ниско качество, което способства за разпространяването на чревни и паразитни болести измежду пандизчиите.

При всичко това управляващите съумяват да придадат идиличен тип на най-страшния затвор в Югоизточна Азия. Отвън Бангкванг наподобява много обичайно – спретнато подрязани шубраци, тревни площи с цветя, флагове и вездесъщи портрети на монарха и членовете на неговото семейство.

5. Диарбекир, Турция

Затворът Диарбекир се намира в едноименния град, който се смята за курортен и туристически център. Но изискванията на задържане и режимът в тази поправителна институция не могат да бъдат наречени курортни, те са безчовечен. Това е един от дребното затвори за възрастни, където малолетните нарушители могат да излежават присъдите си, в това число доживотните.

Администрацията на пандиза Диарбекир има безспорна власт над пандизчиите. Надзирателите, без най-малкото подозрение, прибягват до принуждение и изтезанията са постоянно срещани тук. През 1996 година под претекст за погасяване на протестите в пандиза са убити 10 пандизчии и 23 ранени от защитата.

В този турски затвор освен няма стратегии за рехабилитация, само че няма и съществени медицински грижи. Подобно на множеството други турски затвори, Диарбекир е необикновено препълнен. Хиляди пандизчии живеят в ужасни условия, без съществени улеснения и получават нищожна храна с най-ниско качество.