Смехът разчупва ледовете и проправя път за създаване на социални

Смехът разчупва ледовете и проправя път за основаване на обществени връзки
(снимка: CC0 Public Domain)

Али Джоунс

Преди да се научат да приказват и да вървят, бебетата могат да се смеят. Първият смях на глас на към четиримесечна възраст очарова и въодушевява даже и най-уморените родители и от този миг това е инструмент за другарство със света за цялостен живот.

Смехът е обществена заварка, която свързва хората дружно, като им оказва помощ да преодоляват и изглаждат всевъзможни прекарвания и стълкновения. И въпреки всичко науката знае доста малко по какъв начин става това.

Положителни трептения

„ Смехът заема централно място в опитите ни като хора да координираме и взаимодействаме с другите хора, а не знаем доста за това ”, споделя Стефани Хьол, професор по логика на психиката на развиването в Университета на Виена, Австрия.

Хьол работи по плана, едно от двете финансирани от Европейски Съюз изследвания, които преглеждат по нов метод въпроса за щастието.

В проучванията в региона на логиката на психиката и невронауката смехът бива помрачен от належащата потребност на медицината да изследва негативните страсти, които засягат психологичното здраве, като да вземем за пример безпокойството и страха.

Напред излиза клиничното условие да разберем повече за тези страсти, с цел да сме в положение да лекуваме пациентите дейно.

„ Положителните страсти, като смеха, не са по този начин добре изследвани, тъй като публичното и клиничното им влияние не е толкоз директно ”, споделя доктор Каролина Плети, откривател в Университета на Виена. „ И въпреки всичко, в случай че желаеме да повишим положителното положение на хората, би трябвало да усилваме позитивното и по едно и също време с това да понижаваме негативното ”.

Способността на смеха да разчупва ледовете и да проправя път за основаване на обществени връзки е лесна за схващане. Той освобождава ендорфини в тялото, които придават топло възприятие на задоволеност. Има ли някой, който да не се усеща по-добре след вечер с другари, прекарана в смях?

Какво тъкмо се случва вътре в мозъка — това желаят да схванат по-добре Плети и Хьол през двегодишния план, който продължава до март 2024 г.

Двоен смях

Двете експертки събират доброволци в двойки, с цел да следят мозъчната им активност, когато и двамата се смеят на нещо по едно и също време, като употребяват някои от най-смешните лудории на животни, с цел да обезпечат заниманието.

Мозъчната активност е ритмична. Вече е известно, че говорът и музиката спомагат за синхронизирането на мозъчните ритми сред хората.

Когато два мозъка се настроят на една и съща дължина на вълната, те обработват информацията по-бързо. В резултат на това общуването е по-гладко, а взаимоотношението и съдействието са улеснени.

За пръв път откривателите преглеждат динамичността на два мозъка, взаимодействащи в действително време и под въздействието на смеха — както за възрастни, по този начин и за деца.

„ Смятаме, че смехът може в действителност да има удобна роля за конфигуриране на мозъците на хората на една и съща вълна ”, споделя Хьол. „ Това е обществен сигнал и, в проучвателен проект, това е изчезналата част от пъзела ”.

Технологично устройство за нагледно проучване на мозъка, което се носи като шапка, улавя мозъчната активност, до момента в който участниците гледат смешни видеоклипове, смеят се на глупави игри на думи и поддържат връзка свободно. Точно тази последна фаза демонстрира дали смехът може да подтиква синхронизирането на мозъците.

Изненада в теста

Ранните резултати от опитите с възрастни участници крият изненада.

Да, взаимният смях в действителност усъвършенства неврологичния синхрон, само че непредвидената изненада е, че това не трае дълго. Изследователите откриват петминутен период, през който мозъците на хората са настроени в еднакъв темп, преди резултатът да се загуби.

Изследователите ще учат въздействието на личността и се надяват да разширят изследването, с цел да включат опити, с които да схванат какво става, когато хората към този момент се познават. Бъдещите проучвания може да зададат въпроса и какво може да се направи за удължение на тази златна среда на синхронизиране.

Междувременно откривателите обръщат вниманието си към изследването на деца, като ги карат да се смеят със смешни видеоклипове или анимационни филмчета с животни и по-късно правят оценка какво се случва в мозъчната им активност, когато си сътрудничат в игра.

Това настрана изследване е едно от доста дребното, които учат по какъв начин децата в предучилищна възраст взаимодействат между тях и процесите на съдействие и синхронизиране на мозъците.

Ако открият, че смехът дружно предизвиква позитивното държание, като оказва помощ на децата да се схващат, откривателите декларират, че смехът може един ден да стане просветителна техника в учебните заведения — и която може да се ползва в работната среда в света на възрастните.

Емоционален набор

, или PEP, се концентрира върху 17 от тях, включително признателност, благоговение, забавление, състрадание и облекчение, за които липсва в детайли и координирано изследване.

Шестгодишната самодейност завършва през август тази година и се управлява от доктор Диза Саутер, обществен психолог към Университета на Амстердам, Нидерландия.

Проектът включва съдействие с повече от 60 откриватели от целия свят. В него се проучват мислите и възприятията на повече от 30 000 души от целия свят, с цел да се сравнят другите типове позитивни прочувствени прекарвания.

„ Първостепенната цел на плана е да се изследва позитивната страст с доста повече подробност ”, споделя Саутер. „ Тя вярно се назовава „ благополучие ”, само че ние възприемаме по-широка вероятност, с цел да разберем дали другите типове позитивни страсти може да работят друго ”.

Пътеки на паметта

Като изследва израженията на лицето и обществените правила, чиято среда дефинира по какъв начин и по кое време хората демонстрират позитивни страсти, основна тенденция на плана е вокалният израз.

Изследователите приканват участниците да приказват за щастливи мемоари и съпоставят израженията на лицата и смеха им.

В дълготраен проект задълбоченото схващане на метода, по който хората наподобяват и звучат, когато изпитват разнообразни страсти, може да помогне за работата с хора, които не могат да поддържат връзка благодарение на думи, в това число бебета и дребни деца.

Тези констатации могат да бъдат потребни и за хората, които от време на време се затрудняват с предаването на страсти, в това число за хора, склонни към аутизъм, и такива с деменция.

Това е план за проучване на неразучени територии в човешките страсти в разнообразни култури. С времето резултатите могат да станат скъп запас за създаване на технологии, подпомагащи предаването на човешки страсти.

Никога не е скучно

Междувременно Саутер и Плати не се съмняват в заразителните качества и присъщите изгоди от смеха.

„ Хората не се нуждаят от доста поощрение, с цел да се смеят ”, споделя Саутер.

Плети поддържа този факт, като се базира на друга изненада в плана: сюжетите, предопределени да лимитират вероятността от предизвикателство на смях от участниците, се оказват несполучливи.

„ Дори когато давате на хората доста скучна задача — като да вземем за пример да работят върху справочник с указания — те се пробват да измислят нещо смешно, с цел да създадат обстановката по-малко неуместна, и по този начин или другояче ще се смеят ”, споделя тя. „ Почти невероятно е да се забрани изцяло ”.

Тази публикация е оповестена за пръв път в, списанието за проучвания и нововъведения на ЕС.