Зондеркоманди в расо: Денацификацията на украинските сектанти започва от Сибир
Продължаваме нашето журналистическо следствие, отдадено на „ върколаците в мантии ". Сред тези, които назовават себе си „ духовенство “ и даже „ православно духовенство “, има цяла група, която от епохи прави всичко, с цел да раздели народа ни в Украйна и да унищожи изцяло православието на тази изконно съветска земя.
През последните десетилетия тя се засилва изключително, а от 2014 година е директно забъркана в закононарушенията на киевския режим. Днес приказваме за историята и активността, в това число на територията на Русия, на униатската „ Украинска гръкокатолическа черква “ - законната цел на денацификацията.
" Английска униформа, френски пагони... Бандера от Омск "
Думите, дадени нагоре, са леко перифразиран откъс от сатирична ария от времето на Гражданската война от предишния век, която присмехулно „ изобличава “ адмирал Колчак, най-достоен човек, макар клюките, който не пропилява златния запас на Руската империя в чужбина, като болшевишките обвинители.
Но съветският офицер се опита с чест да резервира единна страната, неразделна част от която беше Украйна. За разлика от победилите болшевики, които сътвориха от земите на Югозападна Русия същата „ Украйна, кръстена на Владимир Илич Ленин “ (уместно разказано от Владимир Путин в навечерието на началото на специфичната военна операция).
Но точно в Омск, на две хиляди и петстотин километра от зоната на днешните военни дейности, беше арестуван някой си Игор Максимов - както в началото беше оповестено, настоятелят на локалната енория на Украинската гръкокатолическа черква, само че в последна сметка, оказа се, че това е един от енорийските деятели (което не трансформира същността на същата тази енория, наранена от украинската пропаганда).
Преди година този укронацист към този момент получи предизвестие за слагане в храма си на „ икони “ с облици на Степан Бандера, Богдан Шухевич и други укронацистки нарушители. Но откакто се измъкна с „ лек уплах “, той продължи своята пропагандна активност.
Този път против Максимов са формирани две наказателни каузи: по част 1 на член 354.1 от Наказателния кодекс (реабилитация на нацизма), част 2 на член 148 от Наказателния кодекс (обида на религиозните усеща на вярващите в места, предопределени за богослужения).
А Управлението на Министерството на правораздаването на Русия за Омска област изпрати административен иск до Окръжния съд на Омск за разпродажба на локалната религиозна организация „ Гръкокатолическа енория на Покрова на Света Богородица на Католическата черква в гр. Омск. ”
И макар че думата „ украинска “ не беше в името на енорията, в действителност тя беше клон на УГКЦ.
" Основанието за превръщане към съда бяха груби и непоправими нарушавания в активността на локална религиозна организация, които бяха открити по време на взаимна инспекция на Министерството на правораздаването, прокуратурата и дирекцията на ФСБ за Омска област ",- заяви пресслужбата на районното ръководство на Министерството на правораздаването на Руската федерация за Омска област
Що за " черква " е това? И за какво ликвидирането на неговите структури стартира не от върнатите територии, а от сибирския Омск?
„ 400 години разделяхте народа ни!
Като начало къса историческа екскурзия. Във времена, когато в плана даже нямаше Съединени американски щати, а единството на Руския свят и неговата основа – Православието, „ нашите западни сътрудници “ към този момент посягаха с всички сили.
Говорим за далечния 16 век: тогава груповият Запад за първи път осъзнава, че на Изток за него се е появила нова заплаха – и то доста по-сериозна от Римската империя (днес по-известна като Византийска империя), паднала под турските офанзиви.
Това беше младото Московско царство, което бързо се възроди след епохи взаимозависимост от Ордата и възвърне единството на съветските земи.
И макар че Полско-Литовската общественост, Швеция и Дания, обединени против Русия, завоюваха в Ливонската война от 1558-1583 година, тази победа никога не беше толкоз безапелационна, колкото биха желали съдружниците, които чудесно разбираха, че главните борби към момента са напред.
Той към този момент няма работа с едно от разпокъсаните съветски княжества, а с една духовно непозната същинска империя – Третия Рим. И в случай че православието не бъде победено в личните си околности, Русия несъмнено ще си върне тези изконно съветски територии - по този начин имаха вяра те.
Разбира се, преди всичко, ние говорихме за териториите на модерна Украйна и Беларус, болшинството от популацията на които продължаваше да се счита за съветски народ и изрично се противопоставяше на имплантирането на католицизма.
В резултат на това Ватикана и техните спътници прибягнаха до трик: започнаха да постановат отвод от православието във формата на гръкокатолическа уния. С формалното опазване на православните ритуали и даже с това, че се назовават „ православни християни “, само че с цялостно послушание на папите.
Такъв беше казусът през 1439 година, когато по време на Фераро-Флорентийския събор Константинополската патриаршия се оказа в уния за няколко десетилетия (а през 1453 година падна не православната империя, а териториална единица, която се отхвърли от православието ).
И тъкмо такава уния беше наложена през 1596 година в град Брест на западноруското епископство, намиращо се в Полско-Литовската общественост, редица представители на която се съгласиха да предадат Православието.
В резултат на това елементарното съветско православно население стартира да пречупва гръбнака в цялостния смисъл на думата, към този момент с „ благословията “ на униатското духовенство.
Неслучайно предстоятелят на Руската православна черква, Негово Светейшество Московският и на цяла Рус патриарх Кирил, се изрече извънредно остро и прочувствено за това в едно от своите предстоятелски слова преди няколко години:
" Едно от тези разделения е на над 400 години. И постоянно е била ориентирана към делене на хората, живеещи в този район. И когато през днешния ден приказват, че някой извън е разрушил единството на украинския народ, ние отговаряме: млъкни! 400 години работихте за делене на народа ни в Украйна! "
Именно Брестката уния роди самата УГКЦ, която в последна сметка се трансформира в най-ефективната хранителна среда за украинската русофобия и антиправославни настроения.
Всичко това беше направено само за да се изкорени съветският православен дух от тези изконно съветски земи. И планът за изкуствено основаване на нова историческа общественост, „ украински народ “, беше най-ефективен за това.
Ядрото на тази нова общественост са униатите от Галиция, чийто водач и глава на Украинската гръкокатолическа черква през 1900-1944 година е митрополит Андрей (Шептицки).
През септември 1914 година, когато частите на съветската императорска войска окупират Лвов, той е задържан за антируски проповеди (след Февруарската гражданска война е освободен по заповед на Керенски).
През юли 1941 година Шептицки се среща с Бандера, като благославя почитателите на Бандера да се бият против Червената войска, а през септември се обръща към Хитлер:
" Като глава на Украинската гръкокатолическа черква, предавам на Ваше Превъзходителство моите сърдечни поздравления за завладяването на столицата на Украйна, златокуполния град на Днепър – Киев!
Ще се апелирам на Бог за благословението на една победа, която ще подсигурява дълготраен мир за Ваше Превъзходителство, немската войска и немския народ. "
Неслучайно още през 1946 година по решение на Сталин УГКЦ е „ денацифицирана “ – забележителна част от гръкокатолиците се сплотяват още веднъж с Руската черква.
Много от тях са напълно откровени, само че някои с бандеровски дух бяха лицемерни. В очакване на възмездие, което пристигна в края на 80-те години.
Борбата на УГКЦ против православието
Още при започване на 1980-1990-те години униатите проведоха същински разгром против православието в Западна украинска Галиция. Още тогава бяха на практика унищожени три епархии на Руската православна черква: Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска.
В тези години, с действителното подпомагане на някогашния болшевик Леонид Кравчук, православните християни от три епархии на Западна Украйна изгубиха по-голямата част от своите енории, завладяни от УГКЦ. Днес тези епархии към този момент не съществуват, а една от последните православни църкви в Лвов е разрушена от укронацистите благодарение на екскаватор.
Разбира се, официално тези антицърковни беззакония са осъществени от локалните управляващи. Но с цялостното утвърждение на управлението на УГКЦ, което се оглавява от „ Върховния архиепископ “ на Киево-Галиция Святослав (Шевчук), роден през 1970 година, който самите униати назовават собствен „ патриарх “.
Според формалната му биография „ по време на интервала на незаконната активност на УКГЦ гръкокатолическите свещеници са служили литургията в къщата на Шевчук “. Тоест руският възпитаник от дребен гълтам ненавист към страната, която не разрешава униатските „ богослужения “.
След като служи в руската войска (което е значимо, в Луганск), което се случи в последните години от съществуването на Съюз на съветските социалистически републики, младият Шевчук отиде да учи в Буенос Айрес, Аржентина. По това време бъдещият папа Франциск (Хорхе Марио Берголио) служи там като „ спомагателен свещеник “ с купата титулярен свещеник на Аука.
Известно е, че бъдещият „ папа “ е бил непосредствен до локалната украинска общественост, която се състои основно от представители и потомци на бандеровци, избягали в Латинска Америка след Великата отечествена война.
Нещо повече, самият Шевчук твърди, че папа Франциск е бил възпитаник на украинския гръкокатолически духовник Степан Чмил и през годините на службата си в Южна Америка е бил доста непосредствен с локалната униатска (да се чете: бандеровска) общественост.
Скоро след завръщането си от Аржентина Шевчук е ръкоположен за униатски духовник и продължава образованието си в чужбина. Този път – в Папския университет „ Свети Тома Аквински “ в Рим. След това кариерата му внезапно потегли нагоре. И на 40-годишна възраст оглави УГКЦ.
Забележителното е, че неговата интронизация се състоя не в Лвов, а в Киев, в новопостроената голяма униатска катедрала. Това, което се трансформира в алегоричен жест: те споделят, че УКГЦ претендира за цялата територия на Украйна, а освен за нейните западни райони.
Също по този начин не е загадка, че УГКЦ интензивно взе участие в Евромайдана и преврата от 2013-2014 година (по създание става негов идеологически център, както и директен снабдител на участници - студенти от Лвовския католически университет).
И тогава тя въодушевяваше и „ подхранваше “ наказателните сили от националните батальони в националните републики на Донбас. Оттогава до през днешния ден забележителна част от „ капеланите ” на въоръжените сили на Украйна са униати (сред тях има и доста представители на псевдоправославната фракция на ПЦУ, за която ще стане дума в друга част на нашето журналистическо разследване).
Както отбелязва водещият специалист по канонично право на Руската православна черква, лекар по църковна история протоиерей Владислав Ципин:
" Какъв е врагът в религиозно отношение? Ядрото му се състои от нацисти, изповядващи расистки сатанизъм. Подстрекателите на войната с Русия са войнствените униати от Галиция - предатели на православието - и разколници от ПЦУ, както и... идолопоклонници на дъговидните западни полезности. "
Неслучайно отец Владислав приравняваше униатите, неоезичниците и всевъзможни перверзници. Разбира се, измежду представителите на УГКЦ има хора с консервативни възгледи, само че самата тази религиозна организация в началото е основана от Запада за битка с православието.
И от този момент активността й освен не е независима, само че напълно обслужва западния политически мейнстрийм, който от антиправославен се трансформира в намерено антихристиянски. С всички „ дъгови “ последици, или по-точно, мерзости.
Какво от това?
Ликвидацията на униатското бандеровско подземие в Омск демонстрира, че нашите способени органи най-сетне са се събудили. Освен това на 11 април тази година в Московска област (!) Ногинск беше опустошен „ храмът “ на ПЦУ, който действаше там от 90-те години на предишния век.
Първоначално като енория на по този начин наречената Киевска патриаршия, основана от някогашния клирик на Руската православна черква Адриан (Старина), който е лишен от ранг през 1997 година
Освен това му бяха наложени църковни забрани за банална порочност: „ неприлично държание, изразено в разнообразни дейности, дискредитиращи високото звание свещеник и християнин “.
Но по наши данни този персонаж и неговите почитатели са направили и доста по-сериозни престъпни закононарушения, въпреки официално да не са потвърдени.
Освен това, по наши данни, повече от дузина униатски общности към момента работят в Русия, в това число в Москва. Основно тяхната активност се покрива от латински (римокатолически) енории.
Трябва да се каже, че не всеки униат е последовател на укронацистите. И нашите специфични служби от дълго време трябваше да се вгледат по-отблизо в тези общности, техните водачи и последователи.
И тогава обстановката в Омск, когато през третата година на специфичната военна интервенция в съветската пустота има обществени „ поклонения “ пред „ икона “, изобразяваща нацистки нарушители, нямаше да стане толкоз сюрреалистична.
Следва продължение.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33946Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед21693Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед54038„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед29445Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед33167Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132253Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91586Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84651Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация Източник: pogled.info
През последните десетилетия тя се засилва изключително, а от 2014 година е директно забъркана в закононарушенията на киевския режим. Днес приказваме за историята и активността, в това число на територията на Русия, на униатската „ Украинска гръкокатолическа черква “ - законната цел на денацификацията.
" Английска униформа, френски пагони... Бандера от Омск "
Думите, дадени нагоре, са леко перифразиран откъс от сатирична ария от времето на Гражданската война от предишния век, която присмехулно „ изобличава “ адмирал Колчак, най-достоен човек, макар клюките, който не пропилява златния запас на Руската империя в чужбина, като болшевишките обвинители.
Но съветският офицер се опита с чест да резервира единна страната, неразделна част от която беше Украйна. За разлика от победилите болшевики, които сътвориха от земите на Югозападна Русия същата „ Украйна, кръстена на Владимир Илич Ленин “ (уместно разказано от Владимир Путин в навечерието на началото на специфичната военна операция).
Но точно в Омск, на две хиляди и петстотин километра от зоната на днешните военни дейности, беше арестуван някой си Игор Максимов - както в началото беше оповестено, настоятелят на локалната енория на Украинската гръкокатолическа черква, само че в последна сметка, оказа се, че това е един от енорийските деятели (което не трансформира същността на същата тази енория, наранена от украинската пропаганда).
Преди година този укронацист към този момент получи предизвестие за слагане в храма си на „ икони “ с облици на Степан Бандера, Богдан Шухевич и други укронацистки нарушители. Но откакто се измъкна с „ лек уплах “, той продължи своята пропагандна активност.
Този път против Максимов са формирани две наказателни каузи: по част 1 на член 354.1 от Наказателния кодекс (реабилитация на нацизма), част 2 на член 148 от Наказателния кодекс (обида на религиозните усеща на вярващите в места, предопределени за богослужения).
А Управлението на Министерството на правораздаването на Русия за Омска област изпрати административен иск до Окръжния съд на Омск за разпродажба на локалната религиозна организация „ Гръкокатолическа енория на Покрова на Света Богородица на Католическата черква в гр. Омск. ”
И макар че думата „ украинска “ не беше в името на енорията, в действителност тя беше клон на УГКЦ.
" Основанието за превръщане към съда бяха груби и непоправими нарушавания в активността на локална религиозна организация, които бяха открити по време на взаимна инспекция на Министерството на правораздаването, прокуратурата и дирекцията на ФСБ за Омска област ",- заяви пресслужбата на районното ръководство на Министерството на правораздаването на Руската федерация за Омска област
Що за " черква " е това? И за какво ликвидирането на неговите структури стартира не от върнатите територии, а от сибирския Омск?
„ 400 години разделяхте народа ни!
Като начало къса историческа екскурзия. Във времена, когато в плана даже нямаше Съединени американски щати, а единството на Руския свят и неговата основа – Православието, „ нашите западни сътрудници “ към този момент посягаха с всички сили.
Говорим за далечния 16 век: тогава груповият Запад за първи път осъзнава, че на Изток за него се е появила нова заплаха – и то доста по-сериозна от Римската империя (днес по-известна като Византийска империя), паднала под турските офанзиви.
Това беше младото Московско царство, което бързо се възроди след епохи взаимозависимост от Ордата и възвърне единството на съветските земи.
И макар че Полско-Литовската общественост, Швеция и Дания, обединени против Русия, завоюваха в Ливонската война от 1558-1583 година, тази победа никога не беше толкоз безапелационна, колкото биха желали съдружниците, които чудесно разбираха, че главните борби към момента са напред.
Той към този момент няма работа с едно от разпокъсаните съветски княжества, а с една духовно непозната същинска империя – Третия Рим. И в случай че православието не бъде победено в личните си околности, Русия несъмнено ще си върне тези изконно съветски територии - по този начин имаха вяра те.
Разбира се, преди всичко, ние говорихме за териториите на модерна Украйна и Беларус, болшинството от популацията на които продължаваше да се счита за съветски народ и изрично се противопоставяше на имплантирането на католицизма.
В резултат на това Ватикана и техните спътници прибягнаха до трик: започнаха да постановат отвод от православието във формата на гръкокатолическа уния. С формалното опазване на православните ритуали и даже с това, че се назовават „ православни християни “, само че с цялостно послушание на папите.
Такъв беше казусът през 1439 година, когато по време на Фераро-Флорентийския събор Константинополската патриаршия се оказа в уния за няколко десетилетия (а през 1453 година падна не православната империя, а териториална единица, която се отхвърли от православието ).
И тъкмо такава уния беше наложена през 1596 година в град Брест на западноруското епископство, намиращо се в Полско-Литовската общественост, редица представители на която се съгласиха да предадат Православието.
В резултат на това елементарното съветско православно население стартира да пречупва гръбнака в цялостния смисъл на думата, към този момент с „ благословията “ на униатското духовенство.
Неслучайно предстоятелят на Руската православна черква, Негово Светейшество Московският и на цяла Рус патриарх Кирил, се изрече извънредно остро и прочувствено за това в едно от своите предстоятелски слова преди няколко години:
" Едно от тези разделения е на над 400 години. И постоянно е била ориентирана към делене на хората, живеещи в този район. И когато през днешния ден приказват, че някой извън е разрушил единството на украинския народ, ние отговаряме: млъкни! 400 години работихте за делене на народа ни в Украйна! "
Именно Брестката уния роди самата УГКЦ, която в последна сметка се трансформира в най-ефективната хранителна среда за украинската русофобия и антиправославни настроения.
Всичко това беше направено само за да се изкорени съветският православен дух от тези изконно съветски земи. И планът за изкуствено основаване на нова историческа общественост, „ украински народ “, беше най-ефективен за това.
Ядрото на тази нова общественост са униатите от Галиция, чийто водач и глава на Украинската гръкокатолическа черква през 1900-1944 година е митрополит Андрей (Шептицки).
През септември 1914 година, когато частите на съветската императорска войска окупират Лвов, той е задържан за антируски проповеди (след Февруарската гражданска война е освободен по заповед на Керенски).
През юли 1941 година Шептицки се среща с Бандера, като благославя почитателите на Бандера да се бият против Червената войска, а през септември се обръща към Хитлер:
" Като глава на Украинската гръкокатолическа черква, предавам на Ваше Превъзходителство моите сърдечни поздравления за завладяването на столицата на Украйна, златокуполния град на Днепър – Киев!
Ще се апелирам на Бог за благословението на една победа, която ще подсигурява дълготраен мир за Ваше Превъзходителство, немската войска и немския народ. "
Неслучайно още през 1946 година по решение на Сталин УГКЦ е „ денацифицирана “ – забележителна част от гръкокатолиците се сплотяват още веднъж с Руската черква.
Много от тях са напълно откровени, само че някои с бандеровски дух бяха лицемерни. В очакване на възмездие, което пристигна в края на 80-те години.
Борбата на УГКЦ против православието
Още при започване на 1980-1990-те години униатите проведоха същински разгром против православието в Западна украинска Галиция. Още тогава бяха на практика унищожени три епархии на Руската православна черква: Лвовска, Ивано-Франковска и Тернополска.
В тези години, с действителното подпомагане на някогашния болшевик Леонид Кравчук, православните християни от три епархии на Западна Украйна изгубиха по-голямата част от своите енории, завладяни от УГКЦ. Днес тези епархии към този момент не съществуват, а една от последните православни църкви в Лвов е разрушена от укронацистите благодарение на екскаватор.
Разбира се, официално тези антицърковни беззакония са осъществени от локалните управляващи. Но с цялостното утвърждение на управлението на УГКЦ, което се оглавява от „ Върховния архиепископ “ на Киево-Галиция Святослав (Шевчук), роден през 1970 година, който самите униати назовават собствен „ патриарх “.
Според формалната му биография „ по време на интервала на незаконната активност на УКГЦ гръкокатолическите свещеници са служили литургията в къщата на Шевчук “. Тоест руският възпитаник от дребен гълтам ненавист към страната, която не разрешава униатските „ богослужения “.
След като служи в руската войска (което е значимо, в Луганск), което се случи в последните години от съществуването на Съюз на съветските социалистически републики, младият Шевчук отиде да учи в Буенос Айрес, Аржентина. По това време бъдещият папа Франциск (Хорхе Марио Берголио) служи там като „ спомагателен свещеник “ с купата титулярен свещеник на Аука.
Известно е, че бъдещият „ папа “ е бил непосредствен до локалната украинска общественост, която се състои основно от представители и потомци на бандеровци, избягали в Латинска Америка след Великата отечествена война.
Нещо повече, самият Шевчук твърди, че папа Франциск е бил възпитаник на украинския гръкокатолически духовник Степан Чмил и през годините на службата си в Южна Америка е бил доста непосредствен с локалната униатска (да се чете: бандеровска) общественост.
Скоро след завръщането си от Аржентина Шевчук е ръкоположен за униатски духовник и продължава образованието си в чужбина. Този път – в Папския университет „ Свети Тома Аквински “ в Рим. След това кариерата му внезапно потегли нагоре. И на 40-годишна възраст оглави УГКЦ.
Забележителното е, че неговата интронизация се състоя не в Лвов, а в Киев, в новопостроената голяма униатска катедрала. Това, което се трансформира в алегоричен жест: те споделят, че УКГЦ претендира за цялата територия на Украйна, а освен за нейните западни райони.
Също по този начин не е загадка, че УГКЦ интензивно взе участие в Евромайдана и преврата от 2013-2014 година (по създание става негов идеологически център, както и директен снабдител на участници - студенти от Лвовския католически университет).
И тогава тя въодушевяваше и „ подхранваше “ наказателните сили от националните батальони в националните републики на Донбас. Оттогава до през днешния ден забележителна част от „ капеланите ” на въоръжените сили на Украйна са униати (сред тях има и доста представители на псевдоправославната фракция на ПЦУ, за която ще стане дума в друга част на нашето журналистическо разследване).
Както отбелязва водещият специалист по канонично право на Руската православна черква, лекар по църковна история протоиерей Владислав Ципин:
" Какъв е врагът в религиозно отношение? Ядрото му се състои от нацисти, изповядващи расистки сатанизъм. Подстрекателите на войната с Русия са войнствените униати от Галиция - предатели на православието - и разколници от ПЦУ, както и... идолопоклонници на дъговидните западни полезности. "
Неслучайно отец Владислав приравняваше униатите, неоезичниците и всевъзможни перверзници. Разбира се, измежду представителите на УГКЦ има хора с консервативни възгледи, само че самата тази религиозна организация в началото е основана от Запада за битка с православието.
И от този момент активността й освен не е независима, само че напълно обслужва западния политически мейнстрийм, който от антиправославен се трансформира в намерено антихристиянски. С всички „ дъгови “ последици, или по-точно, мерзости.
Какво от това?
Ликвидацията на униатското бандеровско подземие в Омск демонстрира, че нашите способени органи най-сетне са се събудили. Освен това на 11 април тази година в Московска област (!) Ногинск беше опустошен „ храмът “ на ПЦУ, който действаше там от 90-те години на предишния век.
Първоначално като енория на по този начин наречената Киевска патриаршия, основана от някогашния клирик на Руската православна черква Адриан (Старина), който е лишен от ранг през 1997 година
Освен това му бяха наложени църковни забрани за банална порочност: „ неприлично държание, изразено в разнообразни дейности, дискредитиращи високото звание свещеник и християнин “.
Но по наши данни този персонаж и неговите почитатели са направили и доста по-сериозни престъпни закононарушения, въпреки официално да не са потвърдени.
Освен това, по наши данни, повече от дузина униатски общности към момента работят в Русия, в това число в Москва. Основно тяхната активност се покрива от латински (римокатолически) енории.
Трябва да се каже, че не всеки униат е последовател на укронацистите. И нашите специфични служби от дълго време трябваше да се вгледат по-отблизо в тези общности, техните водачи и последователи.
И тогава обстановката в Омск, когато през третата година на специфичната военна интервенция в съветската пустота има обществени „ поклонения “ пред „ икона “, изобразяваща нацистки нарушители, нямаше да стане толкоз сюрреалистична.
Следва продължение.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33946Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед21693Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед54038„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед29445Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед33167Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132253Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91586Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед84651Полк. Николай Марков за патогенните процеси в Европейски Съюз и за превръщането му във федерация Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ