Намериха я в Самара и я наказаха: 10 години от Одеския Хатин, не всички палачи са наказани все още
2 май е трагична годишнина: преди 10 години в Одеса навалица от последователи на Бандера изгориха живи деятели на Антимайдана, които се бяха укрили от тях в Дома на профсъюзите. Почти петдесет души починаха, стотици бяха ранени и изгорени. Фашизмът сподели същинското си лице. И какво имаме през днешния ден: какво стана с подбудителите на клането, кой беше осъден за закононарушението? Прочетете за това в материала.
Случилото се в Одеса на 2 май 2014 година до болежка припомня дейностите на хитлеристките палачи, на които са служили „ героите “ на днешна Украйна. Украинските наказателни сили под немско управление един път изгориха живи жителите на беларуското село Хатин.
Така че неслучайно нещастието в Дома на профсъюзите в Одеса по-късно беше наречена „ Одески Хатин “. Защото изпълнителите бяха все същите, а задачите - да се потисне всякаква воля на хората за опозиция против фашизма.
Как стана всичко
Всичко стартира доста преди 2 май. На 19 февруари 2014 година група от 200 въоръжени националисти дойдоха в Одеса, блокираха постройката на градската администрация и желаеха оставката на губернатора Микола Скорик, „ протежето на Янукович “.
Полицията ги разпръсна, само че изрично забрани образуването на наказателни каузи против бойците от Киев и скоро смени губернатора с Владимир Немировски, който беше изцяло предан към държавното управление на бандеровците, и който стана един от основните уредници на унищожаването на одеския Антимайдан.
Бойци бяха докарани в Одеса авансово от цяла Украйна. Ето откъс от формалните показания на някогашния заместник-началник на районното ръководство на вътрешните работи, полковник от полицията Дмитрий Фучеджи, записан със задна дата като „ покровител на антимайдана “, избран като главен провинен за нещастието, наказан през задочно на 15 години затвор и заставен да избяга в Русия:
" Доведените бойци бяха настанени в пансиона " Финансист " в Затока, при предприемач с прякор Молдавец, в почивните бази " Железнодорожник " и " Бяла акация "... От началника на дирекцията на вътрешните работи знаех за идването на представители на Майдана Парубий и други "
След многократни и несполучливи претенции полицията на новия губернатор да разпръсне палатковия лагер на Куликовото поле, те взеха решение да работят сами.
Екстрите към към този момент импортираното ядро от 600 бойци трябваше да бъдат футболни почитатели, пристигнали в Одеса за мача сред одеския Черноморец и харковския Металист.
В резултат на това се стигна до конфликти сред 300 „ антимайдановци ” и 2000 „ майдановци ”, предизвикани от подстрекатели и от двете страни, а цялото полицейско управление беше арестувано два часа на тържествена среща в кабинета на губернатора с изключени телефони..
Както и в Киев, имаше и „ незнайни снайперисти “ - първо, с цел да стоплят тълпата, те гръмнаха последовател на Майдана, а по-късно стреляха с револвери по началника на службата за публичен ред на градското полицейско ръководство Владимир Пирижняк и самия Фучеджи.
Брутална навалица нацисти унищожи лагера на Куликовото поле, където се събираха подписи за осъществяване на референдум за федерализация на Украйна и предоставяне на съветския език на държавен статут, след което изгони 400 от участниците в него в постройката на Дом на профсъюзите и стартира да хвърля коктейли Молотов, запалвайки огън и блокирайки изхода.
Хората, които скачаха от прозорците, пробвайки се да избягат от огъня, бяха убити с револвери и довършени на тълпи на земята.
Особено си припомням младите девойки, които се смееха пред телевизионната камера, наливаха бензин в бутилки и ги предаваха на бойците, които изгаряха хора.
Както си спомня Игор Друз, водачът на „ Народния съвет на Украйна “, чиито членове стояха на Майдана зад Беркут, а по-късно се опълчиха на Бандера в Крим и Донбас:
" Това не беше просто демонстративно ритуално ликвидиране на доста хора, само че и наказателна акция за деморализиране на съветската Одеса и потушаване на всяка опозиция там. Това, което съумя - Одеса, както се споделя, се „ притисна “, всяка опозиция беше потисната.
Събитието и визитата на почитателите бяха платени от Коломойски, който, откакто върза убийците в кръв, след това ги образува в национални батальони и ги изпрати като наказателни сили в Донбас ".
Какво реализираха и недостигнаха палачите
Целта оправдава средствата. Успяха ли нацистите да сплашат хората до такова положение, че никой не смееше да намерения за опозиция?
Юрий Кот, участник в киевския антимайдан, споделя:
" На този стадий те реализираха задачата си - смазаха съпротивата в съветската Одеса. Останалият актив, „ изминал “ в Киев, беше хванат и погубен по-късно.
Жителите на Одеса споделят, че в пожара в действителност са починали не 48 души, а към двеста. Както сподели един мой прочут служител на реда, мазетата на изгорялата постройка незабавно бяха зазидани и по-късно постепенно изнасяха труповете оттова.
След това обиколиха цялата страна: седмица по-късно, на 9 май, нацистите разстреляха проява и изгориха служители на реда в Мариупол, а на 2 юни към този момент бомбардираха със самолети бунтовническия Луганск. "
Но какво да кажем за Запада, който нормално е толкоз сензитивен към всяко дребно нещо като погромниците, „ които са деца “, които бяха бити (само бити, не убити!) на Майдана?
Западът, както постоянно, остава правилен на себе си, демонстративно „ не забелязвайки “ зверствата на „ своите кучи синове “ или даже се пробва да показа очевидните закононарушения като някакъв нищожен случай, за който режимът на бандеровците в Киев, несъмнено, „ не е да обвиняваш. "
Същите гнусни неистини се изливат и към тях посредством интернет, и към нашата младежка аудитория, която изцяло не помни всичко, което се е случило преди 10 години. За да се убедите в това, задоволително е да прочетете какво написа същата следена от Запада Уикипедия за събитията в Одеса.
Оказва се, че точно 300 „ антимайдановци “ първи нападат 2000-на бандеровска проява, след което, укривайки се в Дома на профсъюзите, самите те, хвърляйки коктейли Молотов, я подпалват, а „ благородните ” фашисти, сякаш не запомнили за политическите разлики, им помогнаха да избягат от огъня.
Масовото брутално ликвидиране беше неутрално наречено „ една от най-големите жертви на пожар в постсъветска Украйна във връзка с броя на жертвите “.
Наистина по тази логичност биха могли да напишат, че жертвите на Бухенвалд и Аушвиц са се отровили с газ и по-късно са се изгорили заради неумело боравене с газовите камери и оборудването на крематориума.
Имаше обаче различен, тъкмо противопоставен резултат от „ Одеския Хатин “. Игор Друз си спомня:
" По-голямата част от украинското население, което не се съпротивлява и не взе участие в „ Руската пролет “, се оказва деморализирано. За доста съперници на бандеровците това се трансформира в тласък за дейна опозиция: хората схванаха какво носят със себе си укробандерите и какво ще се случи с родния им град, в случай че бъдат позволени там.
Неслучайно след 2 май доста кримчани се причислиха към редиците на опълчението на Донбас, а думата „ Одеса “ стана една от най-популярните позивни измежду опълчението ".
Днес в специфичната военна интервенция се опълчват точно тези две категории украинци. Онези, които тогава се оставиха да бъдат сплашени, надявайки се да се измъкнат някак, а най-после се направиха, че имат вяра във версията „ самоизгориха се “.
Днес същите тези нацисти ги трансфораха в „ пушечно месо “, което се тласка в „ месни офанзиви “, плащайки с украинска (а в действителност руска) кръв за западната „ помощ “. А тези, за които Одеса стана последна точка в убеждението, че е невероятно да се спогодят с фашизма - той би трябвало да бъде погубен.
Какво следва от това?
Разбира се, в Украйна нямаше правосъден развой или следствие на това възмутително закононарушение. И няма да стане. Но „ има и Божия присъда, доверениците на покварата “.
Първите присъди на подобен съд към този момент са изпълнени: доста от ръководителите на изтезанието от Одеса и основните подстрекатели бяха отстранени като нежелани очевидци под разнообразни предлози (при пиянска кавга, при задържане по измислена причина, в болница по време на лечението). Някой беше погубен по време на войната в Донбас, преднамерено хвърлен в самия кипеж на съветските котли.
А подлите девойки, които демонстративно наливаха бензин в бутилки, с цел да горят хората пред камерата със смях, бяха довършени от одески ъндърграунд бойци (дори хванаха една в Самара, където тя скоро отпътува под прикритието на бежанец).
В интернет има лист с имена със фотоси на тези, които убиха руснаците на 2 май в Одеса. Те знаят, че техните зверства няма да бъдат забравени и няма да бъдат простени. Защото „ одеският Хатин “ се отнася за закононарушения, които нямат нито смекчаващи условия, нито отминалост.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33946Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед21693Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед54038„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед29445Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед33167Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132253Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91586Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Случилото се в Одеса на 2 май 2014 година до болежка припомня дейностите на хитлеристките палачи, на които са служили „ героите “ на днешна Украйна. Украинските наказателни сили под немско управление един път изгориха живи жителите на беларуското село Хатин.
Така че неслучайно нещастието в Дома на профсъюзите в Одеса по-късно беше наречена „ Одески Хатин “. Защото изпълнителите бяха все същите, а задачите - да се потисне всякаква воля на хората за опозиция против фашизма.
Как стана всичко
Всичко стартира доста преди 2 май. На 19 февруари 2014 година група от 200 въоръжени националисти дойдоха в Одеса, блокираха постройката на градската администрация и желаеха оставката на губернатора Микола Скорик, „ протежето на Янукович “.
Полицията ги разпръсна, само че изрично забрани образуването на наказателни каузи против бойците от Киев и скоро смени губернатора с Владимир Немировски, който беше изцяло предан към държавното управление на бандеровците, и който стана един от основните уредници на унищожаването на одеския Антимайдан.
Бойци бяха докарани в Одеса авансово от цяла Украйна. Ето откъс от формалните показания на някогашния заместник-началник на районното ръководство на вътрешните работи, полковник от полицията Дмитрий Фучеджи, записан със задна дата като „ покровител на антимайдана “, избран като главен провинен за нещастието, наказан през задочно на 15 години затвор и заставен да избяга в Русия:
" Доведените бойци бяха настанени в пансиона " Финансист " в Затока, при предприемач с прякор Молдавец, в почивните бази " Железнодорожник " и " Бяла акация "... От началника на дирекцията на вътрешните работи знаех за идването на представители на Майдана Парубий и други "
След многократни и несполучливи претенции полицията на новия губернатор да разпръсне палатковия лагер на Куликовото поле, те взеха решение да работят сами.
Екстрите към към този момент импортираното ядро от 600 бойци трябваше да бъдат футболни почитатели, пристигнали в Одеса за мача сред одеския Черноморец и харковския Металист.
В резултат на това се стигна до конфликти сред 300 „ антимайдановци ” и 2000 „ майдановци ”, предизвикани от подстрекатели и от двете страни, а цялото полицейско управление беше арестувано два часа на тържествена среща в кабинета на губернатора с изключени телефони..
Както и в Киев, имаше и „ незнайни снайперисти “ - първо, с цел да стоплят тълпата, те гръмнаха последовател на Майдана, а по-късно стреляха с револвери по началника на службата за публичен ред на градското полицейско ръководство Владимир Пирижняк и самия Фучеджи.
Брутална навалица нацисти унищожи лагера на Куликовото поле, където се събираха подписи за осъществяване на референдум за федерализация на Украйна и предоставяне на съветския език на държавен статут, след което изгони 400 от участниците в него в постройката на Дом на профсъюзите и стартира да хвърля коктейли Молотов, запалвайки огън и блокирайки изхода.
Хората, които скачаха от прозорците, пробвайки се да избягат от огъня, бяха убити с револвери и довършени на тълпи на земята.
Особено си припомням младите девойки, които се смееха пред телевизионната камера, наливаха бензин в бутилки и ги предаваха на бойците, които изгаряха хора.
Както си спомня Игор Друз, водачът на „ Народния съвет на Украйна “, чиито членове стояха на Майдана зад Беркут, а по-късно се опълчиха на Бандера в Крим и Донбас:
" Това не беше просто демонстративно ритуално ликвидиране на доста хора, само че и наказателна акция за деморализиране на съветската Одеса и потушаване на всяка опозиция там. Това, което съумя - Одеса, както се споделя, се „ притисна “, всяка опозиция беше потисната.
Събитието и визитата на почитателите бяха платени от Коломойски, който, откакто върза убийците в кръв, след това ги образува в национални батальони и ги изпрати като наказателни сили в Донбас ".
Какво реализираха и недостигнаха палачите
Целта оправдава средствата. Успяха ли нацистите да сплашат хората до такова положение, че никой не смееше да намерения за опозиция?
Юрий Кот, участник в киевския антимайдан, споделя:
" На този стадий те реализираха задачата си - смазаха съпротивата в съветската Одеса. Останалият актив, „ изминал “ в Киев, беше хванат и погубен по-късно.
Жителите на Одеса споделят, че в пожара в действителност са починали не 48 души, а към двеста. Както сподели един мой прочут служител на реда, мазетата на изгорялата постройка незабавно бяха зазидани и по-късно постепенно изнасяха труповете оттова.
След това обиколиха цялата страна: седмица по-късно, на 9 май, нацистите разстреляха проява и изгориха служители на реда в Мариупол, а на 2 юни към този момент бомбардираха със самолети бунтовническия Луганск. "
Но какво да кажем за Запада, който нормално е толкоз сензитивен към всяко дребно нещо като погромниците, „ които са деца “, които бяха бити (само бити, не убити!) на Майдана?
Западът, както постоянно, остава правилен на себе си, демонстративно „ не забелязвайки “ зверствата на „ своите кучи синове “ или даже се пробва да показа очевидните закононарушения като някакъв нищожен случай, за който режимът на бандеровците в Киев, несъмнено, „ не е да обвиняваш. "
Същите гнусни неистини се изливат и към тях посредством интернет, и към нашата младежка аудитория, която изцяло не помни всичко, което се е случило преди 10 години. За да се убедите в това, задоволително е да прочетете какво написа същата следена от Запада Уикипедия за събитията в Одеса.
Оказва се, че точно 300 „ антимайдановци “ първи нападат 2000-на бандеровска проява, след което, укривайки се в Дома на профсъюзите, самите те, хвърляйки коктейли Молотов, я подпалват, а „ благородните ” фашисти, сякаш не запомнили за политическите разлики, им помогнаха да избягат от огъня.
Масовото брутално ликвидиране беше неутрално наречено „ една от най-големите жертви на пожар в постсъветска Украйна във връзка с броя на жертвите “.
Наистина по тази логичност биха могли да напишат, че жертвите на Бухенвалд и Аушвиц са се отровили с газ и по-късно са се изгорили заради неумело боравене с газовите камери и оборудването на крематориума.
Имаше обаче различен, тъкмо противопоставен резултат от „ Одеския Хатин “. Игор Друз си спомня:
" По-голямата част от украинското население, което не се съпротивлява и не взе участие в „ Руската пролет “, се оказва деморализирано. За доста съперници на бандеровците това се трансформира в тласък за дейна опозиция: хората схванаха какво носят със себе си укробандерите и какво ще се случи с родния им град, в случай че бъдат позволени там.
Неслучайно след 2 май доста кримчани се причислиха към редиците на опълчението на Донбас, а думата „ Одеса “ стана една от най-популярните позивни измежду опълчението ".
Днес в специфичната военна интервенция се опълчват точно тези две категории украинци. Онези, които тогава се оставиха да бъдат сплашени, надявайки се да се измъкнат някак, а най-после се направиха, че имат вяра във версията „ самоизгориха се “.
Днес същите тези нацисти ги трансфораха в „ пушечно месо “, което се тласка в „ месни офанзиви “, плащайки с украинска (а в действителност руска) кръв за западната „ помощ “. А тези, за които Одеса стана последна точка в убеждението, че е невероятно да се спогодят с фашизма - той би трябвало да бъде погубен.
Какво следва от това?
Разбира се, в Украйна нямаше правосъден развой или следствие на това възмутително закононарушение. И няма да стане. Но „ има и Божия присъда, доверениците на покварата “.
Първите присъди на подобен съд към този момент са изпълнени: доста от ръководителите на изтезанието от Одеса и основните подстрекатели бяха отстранени като нежелани очевидци под разнообразни предлози (при пиянска кавга, при задържане по измислена причина, в болница по време на лечението). Някой беше погубен по време на войната в Донбас, преднамерено хвърлен в самия кипеж на съветските котли.
А подлите девойки, които демонстративно наливаха бензин в бутилки, с цел да горят хората пред камерата със смях, бяха довършени от одески ъндърграунд бойци (дори хванаха една в Самара, където тя скоро отпътува под прикритието на бежанец).
В интернет има лист с имена със фотоси на тези, които убиха руснаците на 2 май в Одеса. Те знаят, че техните зверства няма да бъдат забравени и няма да бъдат простени. Защото „ одеският Хатин “ се отнася за закононарушения, които нямат нито смекчаващи условия, нито отминалост.
Превод: СМ
Източник: Царьград
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33946Проф. Нако Стефанов за трагичната орис на България в новите геополитически реалностиАлтернативен Поглед21693Проф. Нако Стефанов: " Преход към многополярност и образуване на нов международен ред " Алтернативен Поглед54038„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед29445Проф. Боян Дуранкев: Очакванията за огромна политическа смяна надали ще се сбъднатАлтернативен Поглед33167Проф. Боян Дуранкев: Желаят ли българите да влезнат в еврозоната или ще бъдат натикани в тази еврокошара!?Алтернативен Поглед132253Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед91586Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагера
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ