И се чувствам почти прекрасно ~ Недялко ЙОРДАНОВ
...
СМЪРТ
Излекуван съм от обич...
И това е толкоз ясно!
И светът е в близост нов…
И се усещам съвсем прелестно.
Не ходя по предходни следи
като остаряло завързано куче.
Дишам към този момент със цялостни гърди
свободата, която получих.
Колко тъга до днес… И за какво?
Цял живот... Ах, каква мелодрама!
Ореол над главата... А то
било глупава илюзия.
Боже господи... Как съм живял
с тази толкоз страшна болест.
Тънка граница... Тъжен край -
любовта се трансформира в ненавист.
Две три речи... Последен покров...
Яснота след безкрайното взиране...
Излекуван съм от обич
и съм към този момент подготвен за умиране.
...
ПРИТЧА ЗА БОГ И ЕВА
Момичето, което беше мое,
от днеска не е мое, боже мой.
Обърна се и тръгна… На завоя.
И продължи… До другия завой.
Аз я създадох… Сам… Душа и тяло…
Очи… Ръце… Усмивки… И сълзи.
От шепичка… От нищо… От начало…
Отиде си… И мраз по мен пълзи.
На другия завой – ненадейно спира…
Едно момче… Каквото бях преди.
Страхотен пич… В очите й се взира…
Ще я зомбира, ще я победи.
И тя ще тръгне с него… Сомнамбулно.
Наивна я създадох… Как можах.
Обръща се. Намига подигравателно.
Дете, което не изпитва страх…
И аз стоя… И гледам… Няма метод.
Природата… Разбирам. Вдявам. Знам.
И мамка му… Защо ли ми се плаче?
И край…И няма друга да основа.
...
ЩАСТИЕ
Толкова дълго те търсихме... И съдбоносно.
Щастие... щастийце... Криеш се, миличко, знам.
Тъкмо те забележим... Тъкмо едвам те докоснем...
Тъкмо те хванем... и няма те... няма те там...
Шапка невидимка... Как ли изглеждаш тогава?
Всъщност какво си?.. Не допускам даже...
Дълъг живот?.. И обич?.. И триумфи?.. И популярност?..
Много другари?.. Много и доста пари?..
Колко години... И всяка с това ни сурвака.
Земни неща... Мили боже, това ли е то?
Ах, покажи се на ярко... Съвсем преди мрака.
Щастийце... Миличко... Пак ли се криеш...Защо?
Може би ти си в близост... Без да го знаем.
Живи сме още... Изнервени... Стари... И зли...
Дай ни се... Все отново... За малко... На края... На заем...
Утре, да вземем за пример... Когато снегът завали...
Ето те... Идваш... Аз слушам гласчето ти звънко...
Хитрият взор... Малката интелигентна глава...
Двете опашки на ластик...Вратленцето фино...
Господи, какъв брой сме глупави... Ти си това...
Стихове: nedialko.net
Снимки: spainbg.com
