Как лъжата уврежда самия лъжец
Случвало ли ви се е да разкажете на другар изцяло измислена история или преживелица, с цел да го развеселите или да му спестите неприятно преживяване?
Познавате ли някого, който ви е признавал, че е завишил неточно спомагателните си заработени часове, с цел да получи по-голяма заплата?
„ Белите “ неистини
Някои биха определили тези неистини като „ бели “ или незначителни. Сякаш са нещо безобидно, леко кривване от правия път, дреболия на фона на огромните корпоративни измами, които се случват на всички места.
Смята се, че „ бялата “ неистина не е нищо съществено, в случай че има за цел да защищити връзките ни с някого. Учените проучват вероятните финансови и законови последствия от сходни дребни неистини като да вземем за пример раздуването на направени разноски или пък кражбата на писалки от офиса.
Дали обаче последствията са единствено от подобен темперамент?
Дали нечестността не се отразява отрицателно на прочувствената ни просветеност? Лъжите се пропиват в способността ни да разчитаме възприятията на близките. Според проучванията вредите са действителни и трайни.
Повече неистини – по-ниска прочувствена просветеност
След осъществени изследвания по тематиката учените стигат до извода, че една нечестна постъпка би могла да навреди съществено на умеенето на индивида да поддържа връзка с другите.
Дори и с хора, които нямат връзка с лъжата.
Когато изречем неистина или постъпим непочтено, е доста по-вероятно да се отдалечим от останалите и да не усещаме непосредственост (например да не се усещаме обвързани с другите било то в ролята си на сестра, другар, сътрудник или баща). Впоследствие по-трудно съумяваме да разбираем непознатите страсти.
Този вид изследвания са насочна точка в опитите да се разбере основополагащата вътрешноличностна динамичност най-много в организациите.
Служебните взаимоотношения могат да бъдат продуктивни – т.е. да обогатяват и вдъхват сили, или корозивни – да предизвикват болежка и погрешно действие на системата.
Способността да разчитаме и откликваме съответно на прочувственото положение на другите оказва помощ да бъдем подкрепящи, просоциални и състрадателни. А сходно държание е в основата на постоянните служебни взаимоотношения.
Когато не сме почтени на работното си място, попадаме в затворен кръг от недоразумения и пропуснати благоприятни условия за основаване на положителни връзки, защото лъжата води след себе си отдалечаване от останалите и намаляване на способността да изпитваме емпатия.
А тези последствия са разрушителни освен за организацията, а и за хората вътре в нея – оня, който е непочтен, и близките.
Лъжата вреди на способността да разчитаме непознатите страсти – научни опити
Експеримент 1
Въпросната динамичност е предмет на проучване, в което вземат участие 250 двойки. Във всяка от двойките единият би трябвало да излъже или да каже истината, само че и двамата би трябвало да оценят страстите на отсрещната страна.
Заключението е, че тези, които лъжат, съпоставени със своите сътрудници, са по-малко прецизни при различаване страстите на другия.
Хората, които би трябвало да излъжат, са инструктирани не да измислят огромна неистина, а по-скоро да си съчинят история за това по какъв начин търсят работа – нещо, което би развеселило другия, или пък би го предиздвикало да се почувства по-добре, поради личния му опит в търсене на нова работа.
Другата част от участниците би трябвало да опишат същинска история, обвързвана с опитите им да си намерят работа.
След като си споделят един на различен историите, всеки от тях би трябвало да изслуша действителната история на колегата си и да опише страстите, които съгласно него той изпитва.
В края на опита и инструктираните да излъжат, и техните сътрудници разкриват личните си усеща, както и тези, които са доловили, че изпитва отсрещната страна.
Изследването употребява точно тази информация, с цел да пресметна точността на всеки от участниците при дефиниране на страстите, на база разликата сред отговорите на едната и другата група.
Резултатите демонстрират, че онази част от хората, които са били инструктирани да излъжат, са се справили доста по-зле в разгадаването на възприятията на колегата си.
Изненадващо е, само че се оказва, че тези на пръв взор дребни неистини, зад които няма користна цел, съумяват да навредят съществено на човешката дарба за схващане на непознатите страсти след това.
Направени са още два спомагателни опита. При единия се основават характерни условия, които да предразположат участниците към неистина. А при другия – тъкмо противоположното – отстранени са всички предпоставки за непочтеност.
Експеримент 2
Всички вземат участие в игра на зарове, при която колкото по-висок е резултатът, толкоз повече пари могат да бъдат извоювани. Има и опция за бонус, според от цифрата, което се падне.
Всеки от участниците е помолен да избере дали бонусът му ще се дефинира от цифрата, което е от горната страна или изпод на зара, само че преди да го хвърли. Част от хората в действителност вършат своя избор авансово, само че останалите записват какво избират, откакто са хвърлили зара, което им разрешава да изберат по-голямото число и надлежно да печелят по-голям бонус.
Тяхната облага надвишава в пъти тази на честните играчи, което значи, че те в действителност са спечелили бонусите си по непочтен метод.
След края на играта тези, които са излъгали, би трябвало да изгледат 42 къси видеа, с които да се оцени способността им да разчитат страстите на другите. В тези видеа артисти показват най-различни страсти чрез гримаси, смяна в гласа и език на тялото.
Обобщените резултати и от четирите опита с общо 1879 участници разкриват, че тези, които евентуално са излъгали, са се справили по-слабо на теста за установяване степента на емпатия, спрямо другите, които или не са имали опцията да излъжат, или просто са избрали да бъдат почтени.
Учените виждат, че нечестните играчи като че ли се усещат доста по-слабо свързани с близките по какъвто и да е метод. Те се дистанцират от тях, а това непроменяемо води до по-слабо умеене да схващат възприятията им.
Експеримент 3
На по-късен стадий е извършено още едно проучване, към този момент в извънлабораторна среда. В него 250 чиновници на цялостен работен ден споделят какъв брой постоянно постъпват непочтено или изричат неистина (например „ Има случаи, когато нарушавам условия по контракта с клиента. “).
След това участниците са подложени на тест за оценяване равнището на емпатия, по този начин наречения “Reading the mind in the eyes ”, или тест за разгадаване на мислите посредством погледа. Той е създаден от Симон Барон-Коен и негови сътрудници от университета в Кембридж.
По време на опита са направени 36 теста. Участниците би трябвало да погледнат артист в очите и да посочат какво усеща той съгласно тях. Учените заключават, че колкото по-често е лъгал участникът в действителния живот, толкоз по-трудно и неправилно е дефинирал страстта на артиста.
Все отново отрицателният резултат се показва с друга мощ според от равнището на обществена чувствителност, заложено на всеки човек.
Хората, които са по-чувствителни към социално-емоционалните нюанси на заобикалящата ги среда, не са по този начин мощно повлияни от лъжата, когато би трябвало да проявят емпатия. При средностатистическия участник обаче се вижда мощно негативно влияние.
Лъжата дехуманизира
Намалената дарба да изпитват емпатия основава спомагателни усложнения за хората, които постъпват непочтено. Тези, които употребяват неистини, с цел да завоюват повече пари в играта със заровете, са по-склонни да дехуманизират актьорите във видеата.
Характерно за тях е също по този начин, че вероятността да постъпват по подобен метод и в други обстановки е доста по-голяма.
Фалшивото държание отслабва способността ни да разгадаваме непознатите страсти и ни нанася доста вреди.
Веднъж постъпили непочтено, е изцяло допустимо да се дистанцираме от другите като ги дехуманизираме. Допуснем ли това, пред нас се отварят още и още благоприятни условия да излъжем.
Дори дребните на пръв взор неистини или нечестни действия могат да имат отрицателни последствия, а точно да отслабят основата на човешкото в нас: обществената ни съгласуваност.
Редактор: Даниела Пройчева
Инфо: psychology.framar.bg
