Какво превръща един човек в насилник и защо тази култура изглежда повсеместна?
Случаят на 18-годишно момиче от Стара Загора, нарязано 400 пъти с макетно ножче от някогашния си другар, за следващ път показва институционалната и социална отпадналост да се противопоставим на насилието. 26-годишният причинител е освободен след 72 часа, тъй като ѝ е нанесъл “лека телесна щета ” по преценка на наблюдаващата прокурорка.
Травмата, нанесена на момичето от Стара Загора, евентуално ще остане до живот. Единствената добра вест е, че тя е жива, за разлика от десетките други жертви на домашното принуждение в България всяка година. Само през 2023 година те са към този момент близо 20. Какво трансформира един човек в принудител и за какво тази просвета наподобява повсеместна?
Повечето насилници са израснали в семейство с принуждение
“В 90% от случаите хората, които се трансформират в насилници, са живели в фамилии, в които е имало принуждение. Такъв е бил техният модел ”, споделя писателката Цветелина Цекова. Самата тя е жертва на домашно принуждение и авторка на книгата “Новата прическа на Вики ”, която е отдадена на тематиката. “Психологията на един човек, който се трансформира в принудител, се образува в доста ранна детска възраст ”, споделя тя.
" Когато едно дете е имало дезорганизиран вид обвързаност в фамилията - няма непосредственост, грижите са спорадични - това води до мъчно основаване на непосредственост от този човек в по-напреднала възраст ”, изяснява психоложката Александра Петрова от уеб страницата “E-therapy.bg ”. “Човек се усеща неустойчив, разтревожен, неразбираем по аргументи, които даже не са разумни. ” Тази нерешителност може да трансформира един човек в агресор, добавя тя. Ролевите модели са определящ фактор, удостоверява и Петрова: “Агресията е най-бързата защитна реакция. Лимбичната система - прочувствената част от мозъка - работи доста бързо. Когато някой се усеща заплашен или има проблем, в случай че има подобен ролеви модел, той доста бързо може да стане принудител ”.
Тези фактори могат да бъдат поправени, разяснява Александра Петрова. “Но в случай че човек има осъзнатост или прочувствена просветеност. Когато има психопатология - параноидна ревнивост или слаб надзор над страстите си да вземем за пример, тогава домашното принуждение е доста тежко. ” Да се помогне на тези хора е мъчно, изяснява тя. Най-вече тъй като те не виждат проблем в държанието си. " Няма емпатия или осъзнаване какво се предизвиква на жертвата. Насилникът не желае да пусне “силната ” си роля и контрола и счита, че има право. Поради тази причина, те много рядко стигат до съответните експерти - в случай че е имало проблем на работното място и обществената среда не ги е принудила. "
" Превенцията е най-хубавият метод за отбрана "
Цветелина Цекова става жертва на принуждение преди 10 години. От дистанцията на времето тя прави оценка, че нейна персонална контузия евентуално подсъзнателно я е подтикнала да влезе в връзки с сходен човек. “Аз съм сигурна, че попаднах в такава обстановка, тъй като самата аз като дете съм била очевидец на принуждение и съм расла в среда на принуждение ”, споделя Цветелина Цекова. Тя акцентира обаче, че доста хора, които не са пораснали в сходна среда, също стават жертва на сътрудници насилници. Ключова е информираността и предварителната защита. “Държавата би трябвало да насочи силите си в тази посока и да осведоми хората кои са алените сигнали. Още в учебна възраст. Превенцията е най-хубавият метод за отбрана. ”
Много е значимо навреме да бъдат разпознати алените сигнали, изяснява Александра Петрова. Кои са те? “Поведението включва желанието насилникът да знае съвсем всичко за обекта на своята “любов ”. Започват щателни разкази за предишното. Започва проучване на другарствата, на околните и роднините. Насилникът непрекъснато е сериозен към колегата и неговото държание. Много постоянно тези хора могат да имат свои лични схеми и метод на живот. Тази опростеност не е проблем сама по себе си, само че когато има непреклонност и другият сътрудник би трябвало да се преценява наложително с тях, това също е червен сигнал ”, изрежда психоложката.
Цветелина Цекова предизвестява, че оставането в такива връзки слага сериозен риск децата в фамилията да възприемат това държание. “Ако децата го гледат това нещо, е доста евентуално да придобият характеропатия и това да ги трансформира в насилници ”, споделя тя.
Защо институциите не пазят жертвите?
“Съветът, който бих дала, е: Тръгнете си по най-бързия метод, тъй като нещата ще стават по-зле. Живеейки в подобен брак, ние произвеждаме още повече насилници. Децата вършат това, което виждат в фамилията ”, споделя Красимира Радева, която упреква някогашния си брачен партньор в принуждение и води каузи против него.
Нейната сага продължава към този момент пет години, когато взема решение да се раздели с мъжа си след 30-годишен взаимен живот. “Първият път, в който го съдих за домашно принуждение, беше след сигнал към 112 ”, спомня си Красимира. “Синът ми беше очевидец, той споделя през какво сме минали, само че съдът не го почете. Докато имаше ограничаваща заповед, той не обикаляше към нас. ” След като ограничаващата заповед пада, той още веднъж стартира да тормози нея и сина им. “Ограничителната заповед се издава елементарно. Но след това би трябвало да го докажеш. Трябва да имаш очевидец на това, че си бил насилван. ”
Случаят с 18-годишното момиче в Стара Загора нашумя и поради заключението на прокуратурата, че става дума за “лека телесна щета ”. Тази “лека телесна щета ” включва 400 рани, обръсване на главата и чупене на носа. “Наблюдавам доста случаи, в които дами, които са били обект на принуждение, отиват да си потърсят правата в институциите, а съдът оправдава насилника ”, споделя Александра Петрова.
“Много огромен проблем се оказва и корупцията при каузи с домашно принуждение, изключително в дребните обитаеми места ”, споделя и Цветелина Цекова. Тя е стартирала своя акция онлайн, в която среща дамите с рисковете и признаците, че сътрудникът им е принудител. “Много дами са се обръщали към мен с разкази по какъв начин са пускали тъжби - стартират каузи, само че защото се намират в дребен град, а насилникът очевидно има връзки, жалбата минава около ушите на управляващите. Институциите са отражение на нашето общество ”, споделя Цветелина. “Ако този циничен кръг на насилието не бъде пресечен на публично равнище, няма по какъв начин да бъде решен, каквито и да са законите. ”
Толерира ли обществото ни насилието?
Често насилниците гледат на своите жертви като на благосъстоятелност. Те не изпитват емпатия или схващане за тяхното страдалчество и усеща. “Има залегнали функции в остарелите патриархални разбирания. Там мъжът има право да упражнява надзор, да води и да глоби по всевъзможни способи половинката си, както и децата ”, изяснява Александра Петрова. Но не липсват и противоположните образци: “Вече има доста постоянно и принуждение над мъже в същия жанр - в актуалното общество доста дами са самостоятелни и имат всичко, което им е належащо. Те също могат да стартират да постановат прочувствен тормоз над колегата си, тъй като го считат за незадоволително добър ”, изяснява психоложката.
Агресията в обществото обаче се простира надалеч оттатък дома. “В актуалното общество от няколко години поредно влизаме в рецесии, което прави хората да се усещат като оцеляващи. В оцеляващото общество доста постоянно хората се „ закачат “ за избрани групи. Тези групи могат да се радикализират и поддържат взаимно в търсене на идентификация. Затова групи на борци против ЛГБТИ, скинари или ентусиасти от вида ултраси стават все по-страшни в дейностите си. Един от главните източници на насилието е неналичието на убеденост. Колкото по-несправящ се и нерешителен е един човек, толкоз по-тревожен е. Колкото по-тревожен е, толкоз по-агресивен може да стане ”, изяснява Петрова.
“Ние възстановяваме насилието ”, споделя от своя страна Цветелина Цекова. “Прави ми усещане, че в България всеобщо се смеем на вицове, свързани с домашно принуждение. Много ни е занимателно, а колкото повече виждаме нещо като смешка, толкоз повече го считаме за възможно. ”
Разбирането, че проблемите в фамилията, в това число и когато те включват принуждение, би трябвало да останат зад вратите на дома, слага доста хора в риск. Както и всеобщото затваряне на очи към непознатите проблеми. “Това мислене е толкоз мощно вкоренено в нашата народопсихология, че не знам още какъв брой години ще трябват, с цел да се изкорени. Насилието не е фамилен, а публичен проблем. Колкото повече не се намесваме, толкоз по-голяма вероятността е то да стигне и до нас или до някого, който обичаме ”, счита Цекова.
" Няма по-страшно от това "
“Пътят е сложен, само че е сладостен. С всеки минал ден се усещам по-уверена, по-спокойна. Ще апелирам и ще дам публичност, ще стигна и до Страсбург. За да видят другите дами, че има смисъл ”, споделя Красимира Радева, която продължава своята правосъдна борба с някогашния си брачен партньор.
“Няма по-страшно от това, което се случва на дамите в една фамилна връзка с принуждение. Всеки ден, прекаран в жилище дружно с насилника, може да е последният ти ден ”, предизвестява Цветелина Цекова. И припомня: “Когато един човек стартира да прекрачва твоите персонални граници и започнеш да се чувстваш некомфортно, да изпитваш боязън или позор, би трябвало да си тръгнеш ”, акцентира тя. “Защото ще става единствено по-зле. ”
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Травмата, нанесена на момичето от Стара Загора, евентуално ще остане до живот. Единствената добра вест е, че тя е жива, за разлика от десетките други жертви на домашното принуждение в България всяка година. Само през 2023 година те са към този момент близо 20. Какво трансформира един човек в принудител и за какво тази просвета наподобява повсеместна?
Повечето насилници са израснали в семейство с принуждение
“В 90% от случаите хората, които се трансформират в насилници, са живели в фамилии, в които е имало принуждение. Такъв е бил техният модел ”, споделя писателката Цветелина Цекова. Самата тя е жертва на домашно принуждение и авторка на книгата “Новата прическа на Вики ”, която е отдадена на тематиката. “Психологията на един човек, който се трансформира в принудител, се образува в доста ранна детска възраст ”, споделя тя.
" Когато едно дете е имало дезорганизиран вид обвързаност в фамилията - няма непосредственост, грижите са спорадични - това води до мъчно основаване на непосредственост от този човек в по-напреднала възраст ”, изяснява психоложката Александра Петрова от уеб страницата “E-therapy.bg ”. “Човек се усеща неустойчив, разтревожен, неразбираем по аргументи, които даже не са разумни. ” Тази нерешителност може да трансформира един човек в агресор, добавя тя. Ролевите модели са определящ фактор, удостоверява и Петрова: “Агресията е най-бързата защитна реакция. Лимбичната система - прочувствената част от мозъка - работи доста бързо. Когато някой се усеща заплашен или има проблем, в случай че има подобен ролеви модел, той доста бързо може да стане принудител ”.
Тези фактори могат да бъдат поправени, разяснява Александра Петрова. “Но в случай че човек има осъзнатост или прочувствена просветеност. Когато има психопатология - параноидна ревнивост или слаб надзор над страстите си да вземем за пример, тогава домашното принуждение е доста тежко. ” Да се помогне на тези хора е мъчно, изяснява тя. Най-вече тъй като те не виждат проблем в държанието си. " Няма емпатия или осъзнаване какво се предизвиква на жертвата. Насилникът не желае да пусне “силната ” си роля и контрола и счита, че има право. Поради тази причина, те много рядко стигат до съответните експерти - в случай че е имало проблем на работното място и обществената среда не ги е принудила. "
" Превенцията е най-хубавият метод за отбрана "
Цветелина Цекова става жертва на принуждение преди 10 години. От дистанцията на времето тя прави оценка, че нейна персонална контузия евентуално подсъзнателно я е подтикнала да влезе в връзки с сходен човек. “Аз съм сигурна, че попаднах в такава обстановка, тъй като самата аз като дете съм била очевидец на принуждение и съм расла в среда на принуждение ”, споделя Цветелина Цекова. Тя акцентира обаче, че доста хора, които не са пораснали в сходна среда, също стават жертва на сътрудници насилници. Ключова е информираността и предварителната защита. “Държавата би трябвало да насочи силите си в тази посока и да осведоми хората кои са алените сигнали. Още в учебна възраст. Превенцията е най-хубавият метод за отбрана. ”
Много е значимо навреме да бъдат разпознати алените сигнали, изяснява Александра Петрова. Кои са те? “Поведението включва желанието насилникът да знае съвсем всичко за обекта на своята “любов ”. Започват щателни разкази за предишното. Започва проучване на другарствата, на околните и роднините. Насилникът непрекъснато е сериозен към колегата и неговото държание. Много постоянно тези хора могат да имат свои лични схеми и метод на живот. Тази опростеност не е проблем сама по себе си, само че когато има непреклонност и другият сътрудник би трябвало да се преценява наложително с тях, това също е червен сигнал ”, изрежда психоложката.
Цветелина Цекова предизвестява, че оставането в такива връзки слага сериозен риск децата в фамилията да възприемат това държание. “Ако децата го гледат това нещо, е доста евентуално да придобият характеропатия и това да ги трансформира в насилници ”, споделя тя.
Защо институциите не пазят жертвите?
“Съветът, който бих дала, е: Тръгнете си по най-бързия метод, тъй като нещата ще стават по-зле. Живеейки в подобен брак, ние произвеждаме още повече насилници. Децата вършат това, което виждат в фамилията ”, споделя Красимира Радева, която упреква някогашния си брачен партньор в принуждение и води каузи против него.
Нейната сага продължава към този момент пет години, когато взема решение да се раздели с мъжа си след 30-годишен взаимен живот. “Първият път, в който го съдих за домашно принуждение, беше след сигнал към 112 ”, спомня си Красимира. “Синът ми беше очевидец, той споделя през какво сме минали, само че съдът не го почете. Докато имаше ограничаваща заповед, той не обикаляше към нас. ” След като ограничаващата заповед пада, той още веднъж стартира да тормози нея и сина им. “Ограничителната заповед се издава елементарно. Но след това би трябвало да го докажеш. Трябва да имаш очевидец на това, че си бил насилван. ”
Случаят с 18-годишното момиче в Стара Загора нашумя и поради заключението на прокуратурата, че става дума за “лека телесна щета ”. Тази “лека телесна щета ” включва 400 рани, обръсване на главата и чупене на носа. “Наблюдавам доста случаи, в които дами, които са били обект на принуждение, отиват да си потърсят правата в институциите, а съдът оправдава насилника ”, споделя Александра Петрова.
“Много огромен проблем се оказва и корупцията при каузи с домашно принуждение, изключително в дребните обитаеми места ”, споделя и Цветелина Цекова. Тя е стартирала своя акция онлайн, в която среща дамите с рисковете и признаците, че сътрудникът им е принудител. “Много дами са се обръщали към мен с разкази по какъв начин са пускали тъжби - стартират каузи, само че защото се намират в дребен град, а насилникът очевидно има връзки, жалбата минава около ушите на управляващите. Институциите са отражение на нашето общество ”, споделя Цветелина. “Ако този циничен кръг на насилието не бъде пресечен на публично равнище, няма по какъв начин да бъде решен, каквито и да са законите. ”
Толерира ли обществото ни насилието?
Често насилниците гледат на своите жертви като на благосъстоятелност. Те не изпитват емпатия или схващане за тяхното страдалчество и усеща. “Има залегнали функции в остарелите патриархални разбирания. Там мъжът има право да упражнява надзор, да води и да глоби по всевъзможни способи половинката си, както и децата ”, изяснява Александра Петрова. Но не липсват и противоположните образци: “Вече има доста постоянно и принуждение над мъже в същия жанр - в актуалното общество доста дами са самостоятелни и имат всичко, което им е належащо. Те също могат да стартират да постановат прочувствен тормоз над колегата си, тъй като го считат за незадоволително добър ”, изяснява психоложката.
Агресията в обществото обаче се простира надалеч оттатък дома. “В актуалното общество от няколко години поредно влизаме в рецесии, което прави хората да се усещат като оцеляващи. В оцеляващото общество доста постоянно хората се „ закачат “ за избрани групи. Тези групи могат да се радикализират и поддържат взаимно в търсене на идентификация. Затова групи на борци против ЛГБТИ, скинари или ентусиасти от вида ултраси стават все по-страшни в дейностите си. Един от главните източници на насилието е неналичието на убеденост. Колкото по-несправящ се и нерешителен е един човек, толкоз по-тревожен е. Колкото по-тревожен е, толкоз по-агресивен може да стане ”, изяснява Петрова.
“Ние възстановяваме насилието ”, споделя от своя страна Цветелина Цекова. “Прави ми усещане, че в България всеобщо се смеем на вицове, свързани с домашно принуждение. Много ни е занимателно, а колкото повече виждаме нещо като смешка, толкоз повече го считаме за възможно. ”
Разбирането, че проблемите в фамилията, в това число и когато те включват принуждение, би трябвало да останат зад вратите на дома, слага доста хора в риск. Както и всеобщото затваряне на очи към непознатите проблеми. “Това мислене е толкоз мощно вкоренено в нашата народопсихология, че не знам още какъв брой години ще трябват, с цел да се изкорени. Насилието не е фамилен, а публичен проблем. Колкото повече не се намесваме, толкоз по-голяма вероятността е то да стигне и до нас или до някого, който обичаме ”, счита Цекова.
" Няма по-страшно от това "
“Пътят е сложен, само че е сладостен. С всеки минал ден се усещам по-уверена, по-спокойна. Ще апелирам и ще дам публичност, ще стигна и до Страсбург. За да видят другите дами, че има смисъл ”, споделя Красимира Радева, която продължава своята правосъдна борба с някогашния си брачен партньор.
“Няма по-страшно от това, което се случва на дамите в една фамилна връзка с принуждение. Всеки ден, прекаран в жилище дружно с насилника, може да е последният ти ден ”, предизвестява Цветелина Цекова. И припомня: “Когато един човек стартира да прекрачва твоите персонални граници и започнеш да се чувстваш некомфортно, да изпитваш боязън или позор, би трябвало да си тръгнеш ”, акцентира тя. “Защото ще става единствено по-зле. ”
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ