Следващото правителство – каквото и да е то и на

" Следващото държавно управление – каквото и да е то и на който и да е то, ще бъде изправено в идващите 2 до 3 години пред една дупка от най-малко 16,6 милиарда лева Защо? за идната година. 10 милиарда отиват за " въпреки и положителни, обществени дарове, които са дебалансирани и не са финансово устойчиви ". С 1,78 милиарда лева се усилва и усъвършенства пенсионната система, само че това е един закрепен разход за всяко последващо държавно управление. Това е сума, която би трябвало да прибавим към тези 10 милиарда.

На всичкото от горната страна през 2022 и 2023 година идват два огромни падежа по еврооблигации, които идващото държавно управление ще би трябвало да заплати – на стойност 2,4 и 2,2 милиарда лева Всичко това прави минимално сумата от 16,6 милиарда лева за идващото държавно управление. " Тази сметка направи икономистът проф. Димитър Иванов от Лондон пред bTV, анализирайки плануваното в Бюджет 2021 за момента.

" Не желая да влизам в политическия спор и да го ескалирам. Очевидно е, че това е един избирателен бюджет и няма подозрение в това. Всички ограничения за увеличение на заплати в обучение, администрация, пенсии са позитивни ограничения, само че те се отразяват на здравословността на този бюджет ", сподели още той.


В някои от огромните разходи в бюджета за 2021 година не се вижда...

Големите проблеми на Бюджет 2021 съгласно икономиста са:

" Този проектобюджет не ни убеждава най-малкото, че можем да излезем още по-силни от рецесията. Маса икономисти се изрекоха с правилни констатации за бюджета, че и финансовият министър Кирил Ананиев го назова " антипандемичен бюджет ". Всъщност, от 8 месеца живеем в извънредно неповторима обстановка, която ще продължи най-малко още толкоз, в случай че не и повече. Все още за този проблем решение няма.

В този смисъл минимум на въпроса дали това е антипандемичен бюджет бих се усъмнил, тъй като. Не се знае какъв брой дълго ще продължи рецесията и бюджета ще стигне за нови и нови решения. В този смисъл бих задал въпрос на премиера: Този бюджет същинска контра ли е на коронавирусната пандемия – моят персонален отговор е не ", разяснява анализаторът.

" Ползването на дълг изключително при ниски лихви е потребно, само че би трябвало да се внимава. Щем – не щем, ние влизаме в един дългов капан. Забележете, скоростта на увеличение на външния ни дълг надвишава към този момент за 3-та поредна година скоростта на напредък на стопанската система. Имаме 2018 – 2019г. – 4,2, а за тази година ще е още повече. На всичко от горната страна продуктивността е намаляла в пъти. Ние нямаме уравновесено тъкмо усъвършенствано консумиране на този дълг. ", сподели той.

Втората ми огромна забележка към бюджета е: България трябваше да се трансформира в безапелационен стопански водач на Балканите. Очаквах да видя в този бюджет – проект за възобновяване и развиване на българската стопанска система до 2030 година За страдание, главните два критерия, по които можем да съдим, че има подобен проект и капацитет – дългова резистентност и макроикономическа непоклатимост – бюджетът не дава отговор на тях. Имаме голям бюджетен недостиг, който мъчно ще бъде преодолян идващите 3, 4, 5 години. Фактически мога да кажа, че макроикономическата непоклатимост, спазвана до момента, е съществено компрометирана с този бюджет и съществено разтърсена е и дълговата резистентност, акцентира икономистът.

" За бизнеса има помощ, само че тя също е прекомерно дискусионна и слаба, тъй като главната мярка 60/40 е финансирана извънредно едва от бюджета единствено 300 млн. лева, и то до март месец. Във всички развити страни тази сума е надалеч по-висока. И също така тя е съпроводена с нещо – еднократно или двукратни директни парични помощи за целия бранш на услугите – туризъм, актьори, консултанти, дребни и междинни бизнеси. Такова нещо няма, хората издъхват, бизнесите им банкрутират ", разяснява сериозно харчовете на държавното управление проф. Димитър Иванов.