Следващият президент на Франция се казва Еманюел Макрон - проевропейски

Следващият президент на Франция се споделя Еманюел Макрон - проевропейски надъхан, 45 годишен, с новаторски хрумвания. Успехът му този път остана неразбираем до последния миг. Как се стигна дотук?

Франция избра своя президент. Според първите планирани резултати досегашният държавен глава Макрон води с 58,2% от гласовете ясно пред представителката на " Националния Фронт " Марин Льо Пен, която има 41,8%.

През 2017 година триумфално завоюва президентските избори, въпреки да не беше от двете огромни одобрени френски партии - на социалистите и на голистите. Очакванията бяха, че ще сплоти към себе си необятни елементи от средата на френското общество.

Либералната му политика срещаше опозиция

Пет години по-късно неговата победа към този момент не изглеждаше по никакъв начин сигурна.. Основното обвиняване против Макрон гласеше, че обръща внимание най-вече на външната политика и не толкоз на сериозните стопански и обществени проблеми на страната.

Досегашният президент разгласи, че желае да задвижи основаването на общи отбранителни планове в границите на Европейски Съюз и да укрепи отбранителните потенциали на Общността. Той е последовател на германско-френското съдействие в Европейски Съюз.

Вътрешнополитически счита да започва просветителна атака, с цел да усъвършенства интеграцията на имигрантите. В същото време дава обещание да ускори битката против ислямизма и вкара по-добър надзор над приходите на мюсюлманските сдружения.

Редица медии в страната приканиха да се гласоподава за проевропейския претендент Макрон.

В Европейски Съюз я назоваха " кошмарната кандидатка "

реализира своя триумф основно заради това, че поредно загърбваше имиджа на крайнодясна популистка. Кандидатката на „ Националния фронт “ е за преустановяване на околните връзки с Германия, главно реформиране на Европейски Съюз и подсилването на Франция като национална страна. В средите на Европейски Съюз тя бе считана за „ кошмарната кандидатка “, която може да навреди на европейското съдействие.

В хода на акцията тя последователно изостави някои от най-радикалните си претенции и се концентрира главно над обществени въпроси, като да вземем за пример увеличението на покупателната дарба на французите. Едно от обещанията ѝ гласеше, че ще увеличи всички заплати с 10% и ще понижи налозите върху силата и горивата.

Дори не съумяха съществено да навредят на нейния резултат.