Белези от свободата: Президентът Петър Стоянов за комунизма, прехода и кризите
След три дни се навършват 26 години от събитията на 10 януари 1997-а. Тогава страната беше на ръба на революция. Спестяванията на българите изгоряха във банкрутиралите банки. Хиперинфлацията обезцени лв. до степен, че един самун струваше 400 лв.. При това единствено сутринта.
Вечерта, същият този самун към този момент струваше към този момент 450 лв.. Някои може би са не запомнили какво злополучие беше сполетяло страната. В предаването " Офанзива " по Нова нюз напомнят събитията дружно с президента (1997-2002 г) Петър Стоянов.
Тогава, през 1997 година, той преди малко беше определен за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на Българска комунистическа партия. Най-голямата рецесия в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.
До довеждане докрай на гимназията не са му разказвали за предишното на татко му. Той е съден за шовинизъм след 9 септември. Оказва се обаче, че е късметлия, тъй като мнозина са избити. След излизане от пандиза го пращат в концлагер.
„ Сянката на Държавна сигурност беше на всички места. Завърших право и се показах доста добре на един конкурс за специализация в Западна Европа. Извикаха ме и ми споделиха, че съм утвърден, само че не ме изпратиха, дадоха отговор ми уклончиво, досието на татко ми Стефан ги е спряло “, спомня си той. И добавя, че месеци преди ноември 1989 година е канен в телевизия за съводещ и приема. По-късно обаче се отхвърлят, още веднъж поради предишното му.
„ Не съм бил нито репресиран, нито воин. Просто са ни казвали по какъв начин да се движим. Съучастници в огромната комунистическа неистина са и тези, съгласявали да живеят в нея, аз съм от тях, “ споделя Стоянов.
По думите му през януари 1996 година Съюз на демократичните сили води диалог за президентската кандидатура, само че поради превъзходството на Българска социалистическа партия (проф. Иван Маразов - Ирина Бокова, бел. ред.) kяма доста искащи.
" Не съумях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми сподели, че жена му и щерка му са ме считали за подобаващ. Лутайки се какво да вършим, СДС-София ме номинира за претендент, а оттук насетне нещата се развиха по явен сюжет ", споделя Стоянов.
Целия диалог гледайте във видеото.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Вечерта, същият този самун към този момент струваше към този момент 450 лв.. Някои може би са не запомнили какво злополучие беше сполетяло страната. В предаването " Офанзива " по Нова нюз напомнят събитията дружно с президента (1997-2002 г) Петър Стоянов.
Тогава, през 1997 година, той преди малко беше определен за президент и става единственият държавен глава още от царско време, който не е бил член на Българска комунистическа партия. Най-голямата рецесия в новата история го заварва още преди да е пристъпил прага на президентството.
До довеждане докрай на гимназията не са му разказвали за предишното на татко му. Той е съден за шовинизъм след 9 септември. Оказва се обаче, че е късметлия, тъй като мнозина са избити. След излизане от пандиза го пращат в концлагер.
„ Сянката на Държавна сигурност беше на всички места. Завърших право и се показах доста добре на един конкурс за специализация в Западна Европа. Извикаха ме и ми споделиха, че съм утвърден, само че не ме изпратиха, дадоха отговор ми уклончиво, досието на татко ми Стефан ги е спряло “, спомня си той. И добавя, че месеци преди ноември 1989 година е канен в телевизия за съводещ и приема. По-късно обаче се отхвърлят, още веднъж поради предишното му.
„ Не съм бил нито репресиран, нито воин. Просто са ни казвали по какъв начин да се движим. Съучастници в огромната комунистическа неистина са и тези, съгласявали да живеят в нея, аз съм от тях, “ споделя Стоянов.
По думите му през януари 1996 година Съюз на демократичните сили води диалог за президентската кандидатура, само че поради превъзходството на Българска социалистическа партия (проф. Иван Маразов - Ирина Бокова, бел. ред.) kяма доста искащи.
" Не съумях да убедя Петър Константинов, а аз харесвах и Йордан Соколов. Един ден Иван Костов ми сподели, че жена му и щерка му са ме считали за подобаващ. Лутайки се какво да вършим, СДС-София ме номинира за претендент, а оттук насетне нещата се развиха по явен сюжет ", споделя Стоянов.
Целия диалог гледайте във видеото.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ