Ердоган разгръща информационните оръдия срещу Запада
След срещата на върха на НАТО в Мадрид турският президент Реджеп Тайп Ердоган се оказа в обстановка, в която би трябвало да избави лицето си. В навечерието на събитието той сподели, че персонално е взел участие в подготовката на меморандум за влизането на Швеция и Финландия в НАТО, като акцентира, че „ съглашението от 10 члена със скандинавската двойка беше победа на Анкара “ и уреди всички повдигнати от нея „ деликатни въпроси “.
Но в този момент Ердоган споделя, че в случай че Стокхолм и Хелзинки се откажат от обещанията си, турският парламент няма да обмисли одобряването на кандидатурата на Финландия и Швеция за присъединение към Северноатлантическия съюз.
Междувременно Стокхолм даде обещание да екстрадира 73 лица, обвинени в терористични действия, само че екстрадира единствено няколко души в Турция и деликатно изследва информацията, предоставена от турското разузнаване по отношение на обвинените, за сходство с Европейската спогодба за екстрадиция.
Ердоган, говорейки с кореспонденти от своя пул, сподели, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е заречен да прокара през Конгреса решение за продажба на изтребители F-16 на Турция, както и да ги модернизира. " Ще очаквам! " сподели турският президент, само че чакането може да отнеме доста месеци.
Първоначално Анкара, подготвяйки „ скандинавската драматургия “, планираше да реши всичко с методите на „ тихата дипломация “ с упованието Съединени американски щати неизбежно да влязат в играта. Вашингтон обаче избра да заплаши обществено Ердоган със наказания, като по този метод сътвори обстановка, в която турският президент или трябваше неотложно да коленичи, или да вдигне залозите на борба, говорейки в света от позицията на „ въстаник на кораба на НАТО “.
Затова всичко вървеше към това всяка договорка сред Турция и Съединени американски щати, Швеция и Финландия да се показва в турското осведомително и политическо пространство като „ победа на Анкара “.
В тълкуването на множеството турски специалисти това допуска следното: на срещата на върха на НАТО в Мадрид Анкара поддържа приемането в алианса единствено на Швеция, която приема всички сложени й условия във връзка с кюрдите, има отменяне на признатите надзор върху износа на оръжия за Турция, а влизането на Финландия в алианса се отсрочва.
Това би разрешило на Ердоган да поддържа политическия си рейтинг на нужната висота, от една страна. От друга страна, от него щеше да се смъкна булото на несклоняем опортюнист в НАТО. В същото време е значимо да се има поради, че турският президент играеше лична игра, а не действаше в полза на Русия, която вижда сериозна опасност в разширението на алианса.
В резултат на това известията, че Анкара в Мадрид отхвърли да наложи несъгласие на участието на Швеция и Финландия в НАТО, бяха изненада за мнозина. Експертите започнаха да приказват за сходен " сериозен подмолен напън върху Ердоган, на който той не може да устои ".
Британското издание The Economist твърди, че " американците са заплашили да усложнят продажбата на нови изтребители F-16 и доставката на съставни елементи за ремонт на остарели, в случай че Анкара упорства на позицията си ". Но това е единствено част от истината.
Стана явно и че Турция загуби осведомителната война със Запада. Неслучайно в самата Турция стартират да се случват значими събития. Анкара разгласи ограничението на достъпа до турскоезичните запаси в Турция на Deutsche Welle и Voice of America под предлог, че " не получават лиценз за продължение на работата си ".
Някои турски издания настояват, че Анкара е получила информация за разрастването на кюрдската тема и рецензиите към вътрешната и външната политика на Ердоган от западни медии в техните стратегии.
Имаше проблеми и с акредитацията на турски жители, чиновници на западни радио- и телевизионни оператори, а неакредитирани чиновници нямаха право да участват на публични конференции.
Освен това в Народното събрание е импортиран законопроект за дезинформацията. Правителството твърди, че „ новият закон е нужен за попречване на подправени вести, дезинформация, провокации и линч в обществените медии “. Правителството има намерение да наложи строги санкции на лицата, които обществено популяризират погрешна информация за националната сигурност и публичния ред за основаване на нестабилна конюнктура, " посредством наказание на наказаните на период от една до три години затвор ".
Според американското издание The National Interest:
„ Ердоган е съществено смутен от опасността от загуба на надзор върху осведомителното пространство в страната в навечерието на парламентарните и президентските избори “ и че „ опозиционните сили ще получат голяма поддръжка от западната преса.”
Президентът на Турция Реджеп Ердоган, президентът на Съединени американски щати Байдън и генсекът на НАТО Столтенберг, tcch.gov.tr
По-рано турският президент беше подложен на критика поради стопански проблеми - растяща инфлация, обезценяване на турската лира и възходяща безработица. Сега външната му политика стартира да получава остри оценки, изключително в сирийското направление. Това е извънредно значимо за Анкара, защото визира нейните национални ползи.
Наскоро иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахян направи публично посещаване в Сирия и организира диалози със своя сътрудник Фейсал Микдад, той беше признат от президента Башар ал-Асад.
Преди ден ръководителят на иранското външно министерство съобщи, че „ Техеран се стреми да усъвършенства връзките сред Сирия и Турция посредством определяне на разговор “.
Новинарският портал Al Jazeera Net разяснява, че Абдолахян се е срещнал преди този момент с турския си сътрудник Мевлют Чавушоглу и евентуално е предал някакво особено обръщение от Анкара до Дамаск. Въпросът за помиряването сред президентите Ердоган и Асад от дълго време се разисква в държавните коридори на Турция и Сирия, като Русия също поставя избрани старания в тази посока. Но според от характерни районни и интернационалните фактори, тази тематика или беше повдигната, или оставена настрани.
Този път, както допускат някои арабски осведомителни портали, след срещата на върха на НАТО в Мадрид се появиха значими уводни условия по отношение на актуализацията на кюрдския проблем след полемики сред Анкара, Копенхаген и Хелзинки по отношение на изискванията за влизането им в алианса.
Ердоган, който пое курс за нормализиране на връзките със страните от арабския свят, изключително със Саудитска Арабия и Египет, беше възпрепятстван от сирийската рецесия. Анкара и Дамаск имат действителни шансове да извърнат „ черните страници “ на историята, да стартират взаимноизгодно съдействие и да трансформират обстановката в мащаба на целия Близък изток. Ердоган стартира необятно да лавира, изграждайки нужната му информация и политическа ориентировка в страната с надолнище към рецензия на Запада. Но ще му стигне ли времето?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но в този момент Ердоган споделя, че в случай че Стокхолм и Хелзинки се откажат от обещанията си, турският парламент няма да обмисли одобряването на кандидатурата на Финландия и Швеция за присъединение към Северноатлантическия съюз.
Междувременно Стокхолм даде обещание да екстрадира 73 лица, обвинени в терористични действия, само че екстрадира единствено няколко души в Турция и деликатно изследва информацията, предоставена от турското разузнаване по отношение на обвинените, за сходство с Европейската спогодба за екстрадиция.
Ердоган, говорейки с кореспонденти от своя пул, сподели, че президентът на Съединени американски щати Джо Байдън е заречен да прокара през Конгреса решение за продажба на изтребители F-16 на Турция, както и да ги модернизира. " Ще очаквам! " сподели турският президент, само че чакането може да отнеме доста месеци.
Първоначално Анкара, подготвяйки „ скандинавската драматургия “, планираше да реши всичко с методите на „ тихата дипломация “ с упованието Съединени американски щати неизбежно да влязат в играта. Вашингтон обаче избра да заплаши обществено Ердоган със наказания, като по този метод сътвори обстановка, в която турският президент или трябваше неотложно да коленичи, или да вдигне залозите на борба, говорейки в света от позицията на „ въстаник на кораба на НАТО “.
Затова всичко вървеше към това всяка договорка сред Турция и Съединени американски щати, Швеция и Финландия да се показва в турското осведомително и политическо пространство като „ победа на Анкара “.
В тълкуването на множеството турски специалисти това допуска следното: на срещата на върха на НАТО в Мадрид Анкара поддържа приемането в алианса единствено на Швеция, която приема всички сложени й условия във връзка с кюрдите, има отменяне на признатите надзор върху износа на оръжия за Турция, а влизането на Финландия в алианса се отсрочва.
Това би разрешило на Ердоган да поддържа политическия си рейтинг на нужната висота, от една страна. От друга страна, от него щеше да се смъкна булото на несклоняем опортюнист в НАТО. В същото време е значимо да се има поради, че турският президент играеше лична игра, а не действаше в полза на Русия, която вижда сериозна опасност в разширението на алианса.
В резултат на това известията, че Анкара в Мадрид отхвърли да наложи несъгласие на участието на Швеция и Финландия в НАТО, бяха изненада за мнозина. Експертите започнаха да приказват за сходен " сериозен подмолен напън върху Ердоган, на който той не може да устои ".
Британското издание The Economist твърди, че " американците са заплашили да усложнят продажбата на нови изтребители F-16 и доставката на съставни елементи за ремонт на остарели, в случай че Анкара упорства на позицията си ". Но това е единствено част от истината.
Стана явно и че Турция загуби осведомителната война със Запада. Неслучайно в самата Турция стартират да се случват значими събития. Анкара разгласи ограничението на достъпа до турскоезичните запаси в Турция на Deutsche Welle и Voice of America под предлог, че " не получават лиценз за продължение на работата си ".
Някои турски издания настояват, че Анкара е получила информация за разрастването на кюрдската тема и рецензиите към вътрешната и външната политика на Ердоган от западни медии в техните стратегии.
Имаше проблеми и с акредитацията на турски жители, чиновници на западни радио- и телевизионни оператори, а неакредитирани чиновници нямаха право да участват на публични конференции.
Освен това в Народното събрание е импортиран законопроект за дезинформацията. Правителството твърди, че „ новият закон е нужен за попречване на подправени вести, дезинформация, провокации и линч в обществените медии “. Правителството има намерение да наложи строги санкции на лицата, които обществено популяризират погрешна информация за националната сигурност и публичния ред за основаване на нестабилна конюнктура, " посредством наказание на наказаните на период от една до три години затвор ".
Според американското издание The National Interest:
„ Ердоган е съществено смутен от опасността от загуба на надзор върху осведомителното пространство в страната в навечерието на парламентарните и президентските избори “ и че „ опозиционните сили ще получат голяма поддръжка от западната преса.”
Президентът на Турция Реджеп Ердоган, президентът на Съединени американски щати Байдън и генсекът на НАТО Столтенберг, tcch.gov.tr
По-рано турският президент беше подложен на критика поради стопански проблеми - растяща инфлация, обезценяване на турската лира и възходяща безработица. Сега външната му политика стартира да получава остри оценки, изключително в сирийското направление. Това е извънредно значимо за Анкара, защото визира нейните национални ползи.
Наскоро иранският външен министър Хосейн Амир Абдолахян направи публично посещаване в Сирия и организира диалози със своя сътрудник Фейсал Микдад, той беше признат от президента Башар ал-Асад.
Преди ден ръководителят на иранското външно министерство съобщи, че „ Техеран се стреми да усъвършенства връзките сред Сирия и Турция посредством определяне на разговор “.
Новинарският портал Al Jazeera Net разяснява, че Абдолахян се е срещнал преди този момент с турския си сътрудник Мевлют Чавушоглу и евентуално е предал някакво особено обръщение от Анкара до Дамаск. Въпросът за помиряването сред президентите Ердоган и Асад от дълго време се разисква в държавните коридори на Турция и Сирия, като Русия също поставя избрани старания в тази посока. Но според от характерни районни и интернационалните фактори, тази тематика или беше повдигната, или оставена настрани.
Този път, както допускат някои арабски осведомителни портали, след срещата на върха на НАТО в Мадрид се появиха значими уводни условия по отношение на актуализацията на кюрдския проблем след полемики сред Анкара, Копенхаген и Хелзинки по отношение на изискванията за влизането им в алианса.
Ердоган, който пое курс за нормализиране на връзките със страните от арабския свят, изключително със Саудитска Арабия и Египет, беше възпрепятстван от сирийската рецесия. Анкара и Дамаск имат действителни шансове да извърнат „ черните страници “ на историята, да стартират взаимноизгодно съдействие и да трансформират обстановката в мащаба на целия Близък изток. Ердоган стартира необятно да лавира, изграждайки нужната му информация и политическа ориентировка в страната с надолнище към рецензия на Запада. Но ще му стигне ли времето?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ