Най-голямата търговска сделка в света може да бъде подписана през 2020 г., а САЩ не са в нея
След повече от шест години договаряния повече от дузина страни в азиатско-тихоокеанския район се стремят да подпишат това, което би могло да се трансформира в най-голямото комерсиално съглашение в света до този миг, предава CNBC.
В договорката, наречена Регионално изцяло икономическо партньорство (RCEP), вземат участие всички 10 страни от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и пет от главните й търговски сътрудници: Австралия, Китай, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Според отчет на Ройтерс дружно 15-те страни съставляват близо една трета от международното население и световния БВП. Това прави новосформирания съюз по-голям от други районни търговски блокове като Европейския съюз и съглашението за свободна търговия сред Съединени американски щати, Мексико и Канада.
Преговорите започнаха с 16 страни, само че Индия реши да не се причислява към комерсиалния пакт поради опасенията, че той ще навреди на локалните й производители.
Стартът на RCEP беше разгласен през ноември 2012 година в Пном Пен, Камбоджа като самодейност на АСЕАН за поощряване на търговията сред своите страни членки и шест други страни. Тези шест други страни - Австралия, Китай, Индия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея - към този момент са подписали независими съглашения за свободна търговия с АСЕАН. Събирането на страните в RCEP би засилило търговията в целия район посредством намаление на митата, стандартизиране на митническите правила и процедури и разширение достъпа до пазара, изключително измежду страните, които нямат съществуващи търговски покупко-продажби между тях.
Всички 16 страни започнаха договаряния за основаването на RCEP през 2013 година, когато започнаха и диалозите за различен главен търговски пакт - Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Като се има поради отсъствието на Китай от тогавашната договорка, ръководена от Съединени американски щати, която също по този начин беше определяна като най-голямата в света, доста наблюдаващи считаха, че RCEP е методът Пекин да се опълчи на американското въздействие в района.
През 2017 година обаче президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп извади страната от ТТП и наложи наказателни цени върху няколко търговски колегата поради „ нелоялни търговски практики “.
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай нарани доста азиатски експортьори, като понижи търсенето на техните артикули и забави растежа. Неотложността от подписване на RCEP се усили след всичко това.
Окончателният текст с детайлности за комерсиалното съглашение ще премине през юридически обзор, преди да бъде подписан и да влезе в действие. В отчетите на медии и анализатори се споделя, че RCEP е най-вече потребно за търговията със артикули, защото последователно ще понижи цените за доста артикули. Освен това договорката ще разреши на предприятията да продават същите артикули в границите на блока, само че ще отстрани нуждата от попълване на обособена документи за всяка експортна дестинация.
Дебора Елмс, изпълнителен шеф на Asian Trade Centre, уточни, че подписването на това съглашение ще помогне на азиатските производители да продават повече от своите артикули в останалата част от района.
Но по всичко проличава, че на RCEP му липсва качество и обсег, както при Всеобхватното и прогресивно съглашение за транстихоокеанско партньорство, което размени Транстихоокеанското партньорство след отдръпването на Съединени американски щати. По-конкретно, на RCEP - за разлика от CPTPP - му липсват поети задължения от страните членки за отбрана правата на служащите и околната среда.
RCEP обгръща и по-малко браншове на услугите - една от аргументите, съгласно които Индия евентуално е взела решението да се отдръпна от договорката.
Ролята на Индия
Индия, която през цялото време участваше в договарянията за основаването на RCEP, отхвърли да се причисли към комерсиалния пакт заради опасения, че договорката ще навреди на локалните й производители. Загрижеността на Индия по отношение на изискванията по договорката беше едно от главните трудности в последните договаряния.
Някои членове, като Япония да вземем за пример, считат присъединяване на Ню Делхи за решаващо „ както по стопански аргументи, по този начин и с цел да бъде страната контраст на Китай “. Индия е третата по величина стопанска система в Азия и огромен потребителски пазар.
„ Без Индия RCEP ще бъде по-малко важен, само че пътят му към използването стана доста по-гладък “, считат от консултантската работа The Economist Intelligence Unit.
В договорката, наречена Регионално изцяло икономическо партньорство (RCEP), вземат участие всички 10 страни от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и пет от главните й търговски сътрудници: Австралия, Китай, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. Според отчет на Ройтерс дружно 15-те страни съставляват близо една трета от международното население и световния БВП. Това прави новосформирания съюз по-голям от други районни търговски блокове като Европейския съюз и съглашението за свободна търговия сред Съединени американски щати, Мексико и Канада.
Преговорите започнаха с 16 страни, само че Индия реши да не се причислява към комерсиалния пакт поради опасенията, че той ще навреди на локалните й производители.
Стартът на RCEP беше разгласен през ноември 2012 година в Пном Пен, Камбоджа като самодейност на АСЕАН за поощряване на търговията сред своите страни членки и шест други страни. Тези шест други страни - Австралия, Китай, Индия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея - към този момент са подписали независими съглашения за свободна търговия с АСЕАН. Събирането на страните в RCEP би засилило търговията в целия район посредством намаление на митата, стандартизиране на митническите правила и процедури и разширение достъпа до пазара, изключително измежду страните, които нямат съществуващи търговски покупко-продажби между тях.
Всички 16 страни започнаха договаряния за основаването на RCEP през 2013 година, когато започнаха и диалозите за различен главен търговски пакт - Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Като се има поради отсъствието на Китай от тогавашната договорка, ръководена от Съединени американски щати, която също по този начин беше определяна като най-голямата в света, доста наблюдаващи считаха, че RCEP е методът Пекин да се опълчи на американското въздействие в района.
През 2017 година обаче президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп извади страната от ТТП и наложи наказателни цени върху няколко търговски колегата поради „ нелоялни търговски практики “.
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай нарани доста азиатски експортьори, като понижи търсенето на техните артикули и забави растежа. Неотложността от подписване на RCEP се усили след всичко това.
Окончателният текст с детайлности за комерсиалното съглашение ще премине през юридически обзор, преди да бъде подписан и да влезе в действие. В отчетите на медии и анализатори се споделя, че RCEP е най-вече потребно за търговията със артикули, защото последователно ще понижи цените за доста артикули. Освен това договорката ще разреши на предприятията да продават същите артикули в границите на блока, само че ще отстрани нуждата от попълване на обособена документи за всяка експортна дестинация.
Дебора Елмс, изпълнителен шеф на Asian Trade Centre, уточни, че подписването на това съглашение ще помогне на азиатските производители да продават повече от своите артикули в останалата част от района.
Но по всичко проличава, че на RCEP му липсва качество и обсег, както при Всеобхватното и прогресивно съглашение за транстихоокеанско партньорство, което размени Транстихоокеанското партньорство след отдръпването на Съединени американски щати. По-конкретно, на RCEP - за разлика от CPTPP - му липсват поети задължения от страните членки за отбрана правата на служащите и околната среда.
RCEP обгръща и по-малко браншове на услугите - една от аргументите, съгласно които Индия евентуално е взела решението да се отдръпна от договорката.
Ролята на Индия
Индия, която през цялото време участваше в договарянията за основаването на RCEP, отхвърли да се причисли към комерсиалния пакт заради опасения, че договорката ще навреди на локалните й производители. Загрижеността на Индия по отношение на изискванията по договорката беше едно от главните трудности в последните договаряния.
Някои членове, като Япония да вземем за пример, считат присъединяване на Ню Делхи за решаващо „ както по стопански аргументи, по този начин и с цел да бъде страната контраст на Китай “. Индия е третата по величина стопанска система в Азия и огромен потребителски пазар.
„ Без Индия RCEP ще бъде по-малко важен, само че пътят му към използването стана доста по-гладък “, считат от консултантската работа The Economist Intelligence Unit.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ