След последните промени в Кодекса на труда размерът на МРЗ

След последните промени в Кодекса на труда размерът на МРЗ за идната календарна година ще се дефинира до 1 септември на настоящата година и тя ще е 50% от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на настоящата година.

 

В момента минималното заплащане за труд е 780 лв..

 
Досега нарастването на минималната заплата бе постоянно политическо – Народното събрание го гласуваше по предложение на Министерския съвет. Сега за първи път това е заложено в главния закон за труда в България.

 

Ще напомним, че в поддръжка на промените в Кодекса на труда през февруари гласоподаваха 159 депутати от ГЕРБ, “Продължаваме Промяната ”, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и “Български напредък ”.  Четиридесет и четири национални избраници от “Възраждане ” и “Демократична България ” се въздържаха.

 

В хода на разискванията Искрен Арабаджиев от “Продължаваме Промяната ” съобщи, че концепцията на законопроекта е да вкара предвидим механизъм за установяване на минималната работна заплата. Растящата инфлация и систематичното подценяване на нейния размер по отношение на общото равнище на възнагражденията водят до некомпетентност на приходите на голям брой хора и ги слага в действителен риск от попадане под линията на беднотия в идващите месеци и години, означи депутатът.

 

Деница Сачева от ГЕРБ-СДС акцентира, че с цел да се спрат другите спекулации, парламентарната група на нейната партия отдръпва предлагането си за брутна минимална работна заплата и предлага от текста да отпадане думата “брутна ”.

 

Георги Свиленски от Българска социалистическа партия пък уточни, че след 41 опита най-сетне измененията в МРЗ са влезнали в Кодекса на труда. А сътрудника му Драгомир Стойнев изясни, че минималната заплата е основана, с цел да се търси обществена правдивост и да се преодолее употребата на служащия, тъй като България е на първите места по брой работещи небогати.

 

Сега обаче, на прага на действителните промени, от ден на ден гласове се надигат срещу служебно определяния размер на МРЗ. Противниците се стимулират с заплахата от посивяване на приходите и задълбочаване на районните неравенства в заплащането.

 

“Ние гласувахме срещу това предписание, тъй като основава районни несъответствия и надлежно сив бранш ”, написа във Facebook депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов.

 

Други прецизират, че сред 650 и 700 хиляди души работят на минимална работна заплата, от които 40 хиляди са в обществения бранш. Според тях е неуместно поради една шепа хора в обществения бранш страната да постанова наложителен най-малък разход под формата на заплата на частния бранш.

 

Това било форма на груба административна интервенция в бизнеса под благовидния претекст за предсказуемост на неговите проекти.

 

„ Аз по принцип съм срещу съществуването на МРЗ. Ако обаче би трябвало да я има, тя би трябвало да се пресмята по радикално друг метод. Убеден съм, че растежът на МРЗ би трябвало да е еднакъв на растежа на стопанската система разграничен на две или на растежа на междинната заплата разграничен на две ”, разяснява за „ БАНКЕРЪ ” създателят на Института за пазарна стопанска система Красен Станчев.

 

„ Митът за работещите небогати би трябвало да се изтрие от мисълта ни. Просто няма такива ”. Така Станчев се опълчи на „ кредото ” на Корнелия Нинова:. „ Повишаването на приходите на работещите, изключително когато става дума за работещи небогати половин милион българи, е изконна борба за левицата ”.

 

Според Станчев статистиката демонстрира, че за последните 10 години единствено работещите самотни майки с две деца са намалили приходите си. Е, има и заболели самотни пенсионери, само че те са обект на друга система. Всички останали се радват на непрестанно нарастване на приходите си, добавя икономистът.

 

По думите му “всяко такова изкуствено повишение на хонорари, разрешава на продавачите да покачват цените. Особено когато това става автоматизирано, какъвто е замисълът – на всеки 1-ви септември ”. Освен това МРЗ е аршин за безпределно доста заплащания – от таксите при персоналния доктор до правосъдните такси.

 

Така, когато вдигате МРЗ, решавате някакъв краткотраен проблем на към половин милион души, а рискът е да се вдигнат цените на таксите за всички останали ”.

 

Минималната работна заплата да е 50% от междинната брутна за страната е много безсмислено упражнение, счита Красен Станчев, тъй като, когато има увеличение на цените по административен и времеви избран принцип, позитивният резултат за към 1 милион души е позитивен за няколко месеца.

 

Но за всички останали 1 милион, които работят за себе си, има по- скоро негативни резултати с по- високи цени.

 

В районен аспект има и ще има огромни проблеми. Например в Северозападния регион, най-бедния в Евросъюза, като се изключи някои градове, сега минимална работна заплата е към 90% от междинната, което кара работодателите да се въздържат от легално назначение на служащи. Което пък въздейства на данъчната и осигурителната събираемост.

 

Станчев е на мнение, че би трябвало да има диференцирана минимална заплата по райони. Той подозира, че идната стъпка може да е опит за обвързването й с данъчното законодателство, с налога върху персоналния приход и да се сътвори необлагаем най-малко, което би основало фискални проблеми.