Българският план за борба с рака: Без конкретни ангажименти и финансиране
След към година работа по него Министерството на здравеопазването (МЗ) разгласява в петък с небосвод 2030 година. Документът е създаден в подтекста на - политически ангажимент за превръщане на отрицателната наклонност при раковите болести посредством усилване на профилактиката, скрининга, ранното разкриване на болестта, обезпечаването на еднакъв достъп до диагностика и лекуване и възстановяване на качеството на живот на онкоболните.
Българският проект си слага шест основни цели, които са в унисон с целите на европейския проект и предлага голям брой интензивности като скринингови стратегии, вложения в инсталация, регистри, осведомителни акции и други, против които обаче не стои никакъв финансов план и ангажимент. Срещу всяка от предлаганите стратегии стои уточнението, че “Проектът ще бъде остойностен при вероятно приоритизиране от страна на Министерство на здравеопазването и след неговото в детайли разписване “ .
Това на процедура значи, че не е ясно кои от написаните в проекта действия ще се извършват и кои не, кои Министерство на здравеопазването смята за приоритет и кои не, както и в каква композиция ще се извършват, което очевидно ще се взема решение на някакъв по-следващ стадий. Нестабилната политическа конюнктура и промяната на политически кабинети в допълнение слага под въпрос реализирането на проекта , който бе късмет за промяна на онкологичната помощ у нас, страдаща от голям брой дефицити.
Предистория
Изготвянето на планапо време на служебното държавно управление и беше поверено на работна група с представители от експертните медицински препоръки към министъра на опазването на здравето, водещи експерти в областта на онкологичните и хематологични болести, представители на пациентски организации и на фармацевтичната промишленост. Водеща роля при създаването му имаше.
Този метод бе посрещнат нееднозначно в гилдията, като неотдавна някогашният здравен министър и шеф на Специализираната болница по онкология (СБАЛО) и при правенето му страната се е отказала от функционалностите си и ги е трансферирала на частен индивид.
В последна сметка, обаче, крайната дума за това в какъв тип излиза документът за публично разискване има Министерството на здравеопазването. Планът е претърпял корекции по отношение на първичния си вид, само че по този начин и не е добил приключен тип с ясни задължения от страна на страната.
Шест цели
Планът си слага шест основни цели.
1. Създаване на цялостна система, която предлага устойчиви и съвременни грижи за онкологичните болести ;
2. Подобряване на здравната информираност и понижаване на експозицията на рискови фактори като тютюнопушене, нездравословно хранене и промоция на дейния метод на живот;
3. Съвременни скринингови стратегии за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата , целящи да обзет допустимо максимален % от таргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайки подобаващ механизъм и скринингови способи в сходство с европейските и международни стандарти. Проучване на доказателствата и основаване на скринингова стратегия за рак на белия дроб;
4. Осигуряване на благоприятни условия за с ъвременна диагностика за пациентите и еднакъв достъп до диагностични способи, центрове и водещи експерти ;
5. Осигуряване на еднакъв достъп на пациентите до модерно лекуване ;
6. Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция посредством създаване на ефикасна мрежа от звена, експерти и форми за пълноценна връзка с пациентите и техните близки.
Всеобхванти онкологични центрове
Документът планува построяването на национални всеобхватни центрове за онкологични болести, които да се занимават с всички аспекти на грижите за рака и ползват мултидисциплинарен персонализиран метод към пациентите. Целта на Европейската комисия е до 2030 година 90% от пациентите да имат достъп до всеобхватни онкологични центрове посредством основаване на европейска мрежа от такива на територията на Европейския съюз. България може да разполага с един или няколко сходни центъра, които следва да дават отговор на избрани критерии и да са минали през външна сертификация.
Реорганизация на здравната помощ
Като промяна се залага реорганизиране на извънболничната и болничната помощ. Планът планува до края на юни 2022 година ясно да се разпишат функционалностите на лечебните заведения от здравната мрежа в страната във връзка с диагностиката, лекуването, следенето и диспансеризацията на пациентите с онкологични болести, само че в проекта това липсва.
Регистри и идентифициране на рискови групи
Заложено е настоящ и цялостен указател да интегрира информация от пациентското електронно досие, като това ще помогне за установяване на пациента в съответна рискова група и осъществяване на интензивности по предварителна защита и ранен скриниг от персоналния доктор. Предвидено е също благодарение на персоналните лекари всички хора с фамилна анамнеза за онкологично заболяване или открит висок риск от унаследен рак и техните кръвни родственици да бъдат насочвани за генетично консултиране.
Заложено е и основаване на указател за наследствените типове рак в България и на хората с висок унаследен риск и техните кръвни роднини като част от националния раков указател. Предвижда се и обезпечаване на финансиране на всички ефикасни превантивни процедури и типове лекуване при съществуване на висок риск от наследствено онкологично заболяване, в това число психично консултиране и лекуване.
Колко би коствало това, обаче не е ясно, тъй като Министерство на здравеопазването не е остойностило плановете и не е ясно дали ги смята за приоритет.
Психологическа помощ и палиативни грижи
Планът залага и действия като обезпечаване на ефикасна психо-онкологична помощ и лекуване, палиативни грижи, облекчение на бюрократичната тежест за пациентите.
Според проучванията към 60% от всички заболели със солидни тумори имат потребност от първична психическа помощ, към 30% - от продължителна поддръжка и следене по отношение на опцията за развиване на тежки психични разстройства като депресивни реакции, затруднено пригаждане към средата, посттравматичен стрес, когнитивни нарушавания, психо-сексуални проблеми и други.
Планнът планува основаването на стандарт за немедицинска грижа на пациентите с рак, в който ясно са написани разпоредбите за работа на психолози и обществени служащи, експерти по диететика и хранене, експерти по физикална медицина и рехабилитация в мултидисциплинарния екип за поддръжка на пациента. Заложено е и основаване на мрежа от навигатори, които да поемат немедицинската грижа (навигация, персонална асистенция, информиране и насочване) за пациентите с рак.
Проблеми
През 2020 година броят на новодиагностицирани случаи на онкологични болести в България е 36 451, а броят на смъртните случаи - 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са измежду топ 5 найчесто срещаните типове рак в страната, като данните за преживяемостта на пациентите с тези диагнози у нас са по-неблагоприятни по отношение на междинните в Европейски Съюз.
Причините за това са сложни: ниската здравна просвета и нездравословните привички на популацията в комбиниране с неналичието на висококачествени стратегии за първична предварителна защита, незадоволителни стратегии за ранно разкриване, късно диагностициране, несиметричен достъп до висококачествена онкологична помощ, липса на задоволително модерно съоръжение, липса на дейно прилаган мултидисциплинарен метод в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и надзор на качеството, незадоволителни вложения във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лекуването и поддържащите грижи за пациентите. Не на последно място – застаряващото население също спомага за годишното повишаване на процентите на заболяемост от рак.
Българският проект си слага шест основни цели, които са в унисон с целите на европейския проект и предлага голям брой интензивности като скринингови стратегии, вложения в инсталация, регистри, осведомителни акции и други, против които обаче не стои никакъв финансов план и ангажимент. Срещу всяка от предлаганите стратегии стои уточнението, че “Проектът ще бъде остойностен при вероятно приоритизиране от страна на Министерство на здравеопазването и след неговото в детайли разписване “ .
Това на процедура значи, че не е ясно кои от написаните в проекта действия ще се извършват и кои не, кои Министерство на здравеопазването смята за приоритет и кои не, както и в каква композиция ще се извършват, което очевидно ще се взема решение на някакъв по-следващ стадий. Нестабилната политическа конюнктура и промяната на политически кабинети в допълнение слага под въпрос реализирането на проекта , който бе късмет за промяна на онкологичната помощ у нас, страдаща от голям брой дефицити.
Предистория
Изготвянето на планапо време на служебното държавно управление и беше поверено на работна група с представители от експертните медицински препоръки към министъра на опазването на здравето, водещи експерти в областта на онкологичните и хематологични болести, представители на пациентски организации и на фармацевтичната промишленост. Водеща роля при създаването му имаше.
Този метод бе посрещнат нееднозначно в гилдията, като неотдавна някогашният здравен министър и шеф на Специализираната болница по онкология (СБАЛО) и при правенето му страната се е отказала от функционалностите си и ги е трансферирала на частен индивид.
В последна сметка, обаче, крайната дума за това в какъв тип излиза документът за публично разискване има Министерството на здравеопазването. Планът е претърпял корекции по отношение на първичния си вид, само че по този начин и не е добил приключен тип с ясни задължения от страна на страната.
Шест цели
Планът си слага шест основни цели.
1. Създаване на цялостна система, която предлага устойчиви и съвременни грижи за онкологичните болести ;
2. Подобряване на здравната информираност и понижаване на експозицията на рискови фактори като тютюнопушене, нездравословно хранене и промоция на дейния метод на живот;
3. Съвременни скринингови стратегии за рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на простатата , целящи да обзет допустимо максимален % от таргетната популация, въвличайки общопрактикуващите лекари в процеса и осигурявайки подобаващ механизъм и скринингови способи в сходство с европейските и международни стандарти. Проучване на доказателствата и основаване на скринингова стратегия за рак на белия дроб;
4. Осигуряване на благоприятни условия за с ъвременна диагностика за пациентите и еднакъв достъп до диагностични способи, центрове и водещи експерти ;
5. Осигуряване на еднакъв достъп на пациентите до модерно лекуване ;
6. Подобряване качеството на живот и удовлетвореността от медицинските и немедицински грижи и реинтеграция посредством създаване на ефикасна мрежа от звена, експерти и форми за пълноценна връзка с пациентите и техните близки.
Всеобхванти онкологични центрове
Документът планува построяването на национални всеобхватни центрове за онкологични болести, които да се занимават с всички аспекти на грижите за рака и ползват мултидисциплинарен персонализиран метод към пациентите. Целта на Европейската комисия е до 2030 година 90% от пациентите да имат достъп до всеобхватни онкологични центрове посредством основаване на европейска мрежа от такива на територията на Европейския съюз. България може да разполага с един или няколко сходни центъра, които следва да дават отговор на избрани критерии и да са минали през външна сертификация.
Реорганизация на здравната помощ
Като промяна се залага реорганизиране на извънболничната и болничната помощ. Планът планува до края на юни 2022 година ясно да се разпишат функционалностите на лечебните заведения от здравната мрежа в страната във връзка с диагностиката, лекуването, следенето и диспансеризацията на пациентите с онкологични болести, само че в проекта това липсва.
Регистри и идентифициране на рискови групи
Заложено е настоящ и цялостен указател да интегрира информация от пациентското електронно досие, като това ще помогне за установяване на пациента в съответна рискова група и осъществяване на интензивности по предварителна защита и ранен скриниг от персоналния доктор. Предвидено е също благодарение на персоналните лекари всички хора с фамилна анамнеза за онкологично заболяване или открит висок риск от унаследен рак и техните кръвни родственици да бъдат насочвани за генетично консултиране.
Заложено е и основаване на указател за наследствените типове рак в България и на хората с висок унаследен риск и техните кръвни роднини като част от националния раков указател. Предвижда се и обезпечаване на финансиране на всички ефикасни превантивни процедури и типове лекуване при съществуване на висок риск от наследствено онкологично заболяване, в това число психично консултиране и лекуване.
Колко би коствало това, обаче не е ясно, тъй като Министерство на здравеопазването не е остойностило плановете и не е ясно дали ги смята за приоритет.
Психологическа помощ и палиативни грижи
Планът залага и действия като обезпечаване на ефикасна психо-онкологична помощ и лекуване, палиативни грижи, облекчение на бюрократичната тежест за пациентите.
Според проучванията към 60% от всички заболели със солидни тумори имат потребност от първична психическа помощ, към 30% - от продължителна поддръжка и следене по отношение на опцията за развиване на тежки психични разстройства като депресивни реакции, затруднено пригаждане към средата, посттравматичен стрес, когнитивни нарушавания, психо-сексуални проблеми и други.
Планнът планува основаването на стандарт за немедицинска грижа на пациентите с рак, в който ясно са написани разпоредбите за работа на психолози и обществени служащи, експерти по диететика и хранене, експерти по физикална медицина и рехабилитация в мултидисциплинарния екип за поддръжка на пациента. Заложено е и основаване на мрежа от навигатори, които да поемат немедицинската грижа (навигация, персонална асистенция, информиране и насочване) за пациентите с рак.
Проблеми
През 2020 година броят на новодиагностицирани случаи на онкологични болести в България е 36 451, а броят на смъртните случаи - 19 460. Ракът на простатата, дебелото черво, белия дроб, млечната жлеза и маточната шийка са измежду топ 5 найчесто срещаните типове рак в страната, като данните за преживяемостта на пациентите с тези диагнози у нас са по-неблагоприятни по отношение на междинните в Европейски Съюз.
Причините за това са сложни: ниската здравна просвета и нездравословните привички на популацията в комбиниране с неналичието на висококачествени стратегии за първична предварителна защита, незадоволителни стратегии за ранно разкриване, късно диагностициране, несиметричен достъп до висококачествена онкологична помощ, липса на задоволително модерно съоръжение, липса на дейно прилаган мултидисциплинарен метод в онкологията, липса на интегрирани онкологични бази данни и надзор на качеството, незадоволителни вложения във всички аспекти на онкологията - от науката и образованието до лекуването и поддържащите грижи за пациентите. Не на последно място – застаряващото население също спомага за годишното повишаване на процентите на заболяемост от рак.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ