След няколко минути в магазина на Илияна ви обзема чувство

След няколко минути в магазина на Илияна ви обзема възприятие на мира. Това не е магазин, а място за срещи, описват ни приятелите на Илияна.

„ Аз съм без близки. Всичко съм постигнала с Божията благосклонност, с хората от Съюза на инвалидите и с моите другари “, споделя Илияна.

Илияна е с неврална мускулна недоразвитост – движи се мъчно и не чува добре. Когато е на 12 години в учебно заведение, някой я бута и тя пада от втория етаж. Така положението ѝ се утежнява. Допълнително е обиден гръбначният дирек и дребният мозък.

„ След доста интервенции с доста положителни хора съумях да проходя, само че по-късно се разболях от херния. Операция два пъти с гърдата, имам и интервенции от туморчета, които към този момент са доброкачествени и съм под наблюдаване “, добави тя.

Илияна не пада духом, приютява се в дома на една фантазия.

„ 9 години аз съм се молила върху тази картичка и съм вярвала, че ще имам доста огромен павилион. Него го имам сега. Тогава нямах поддръжката от моите родители и схващане поради вярата, само че аз не се дразня за това “, изясни Илияна.

С помощта на другари и заем фантазията ѝ се трансформира в действителност. През първите 10 години магазинът се обитава в по-малко пространство.

„ В павилиона имаше сувенири, които се вършат от хора с увреждания от мои другари. Павилионът е с доста огромен заем. Дето споделят – „ инвалидите имат облекчение “ – никакво облекчение не съм срещала. Силата, която ми дават, е вярата в Господа. Това е всичко. На това се крепя. Сутрешно време пристигам на работа, като си прегърна Библията. 10 минути аз споделям – Господи, благодаря ти, че още веднъж мога да дойда дотук, доста е мъчно, само че не невероятно “.

Следващите 13 години павилионът към този момент е по-голям, обитава се до арката на столичната Александровска болница.

„ Мечтата ми беше да имам още павилиони, да имам телевизия, от която инвалидите могат да приказват, а не да се оплакват. Сирачетата, като излизат от вкъщи, да имат работа. Не може на всички да оказваме помощ, само че може на някого. Главно се захванах да има още павилиони, в които да работят инвалиди, да са на самата спирка, както е моят, не с цел да забогатееш, само че да ти е комфортно качването и слизането, само че не съумях “, добави тя.

Зорка оказва помощ на Илияна и в реализирането на креативните й хрумвания – вършат магнити, сувенири, пишат послания на дървесина.

„ То не е просто павилион -- това е място за срещи. То е необичайно, тъй като тя самата има потребност от помощ, обаче се получава по този начин, че тя дава помощ. Ще кажа нещо персонално. Мъжът ми имаше потребност, беше в Пирогов. Трябваше интервенция, трябваше да ми се вземе пижама. Аз потрес – къде, какво и ѝ звъня и тя ми сподели - ела при мен, пешком е на 2 минути. Дойдох и тя толкоз ме успокои тази жена, че в действителност някак си всичко се подреди. Аз сякаш единствено една пижама взех. Човек, като е в потрес, не може да се сети, че човек, с който се вижда през ден или всеки ден в действителност продава пижами, беше доста мощно прекарване. Уж аз я поддържам, а в действителност е в двете посоки “, разяснява Зорка.

Илияна няма клиенти - за нея всички са другари. Илияна няма клиенти - за нея всички са другари. Ако търсите ентусиазъм и кураж, взор към историята на Илияна е задоволителен. Защото, в търсене на щастието в другите, можем просто да го открием в себе си.