След крушението с 4:1 на гости на Тотнъм – един

След крушението с 4:1 на посетители на Тотнъм – един от най-впечатляващите тимове на Премиър Лийг, няма да е изключително мъчно да се пази тезата, че Ливърпул наподобява толкоз надалеч от това да е съперник за купата, колкото и в по-голямата част от последния четвърт век. „ Червените” демонстрираха образно за следващ път, че не умеят да се пазят безапелационно – като тим, освен в последната си линия – и им липсваше нужната досетливост да нанесат провали в бронята на толкоз мощен противник като „ шпорите”.

Резервната им пейка бе извънредно обезкуражаваща: цялостна с недоказани младоци, евтини покупки и надценения и отвън форма Алекс Окслейд-Чембърлейн. От това миришеше на клуб, който е некадърен да се съревновава финансово с тези клубове, които счита за противници за купата.

Но до момента в който всичко гореизброено е в положение да накара всеки покровител на Ливърпул да се зачуди дали ще види в миналото обичания си тим още веднъж първенец (доста от тях не са били родени при последния случай преди 27 години), може да се изведе парченце вяра от обстоятелството, че безапелационното проваляне пристигна тъкмо против Тотнъм. Защото подсказа, че с вярното ръководство на и отвън терена славата може да се завърне във всеки позабравил усета клуб.



В чисто финансово отношение Ливърпул към този момент не може да се съревновава с Манчестър Юнайтед, а подхранваните от супербогаташи Челси и Манчестър Сити в допълнение отдалечиха мърсисайдския гранд от възможностите му да върне предходния си статут на хегемон във футбола. Тотнъм обаче се намира в сходно състояние, що се отнася до харченето на пари за прехвърляния и заплати, а при все че в този момент гради под управлението на Маурисио Почетино тим, който има вяра, че може да спре полета на Ман Сити към купата този сезон.

„ Шпорите” може и да съумеят да надскочат по масраф своите противници, в случай че връщането им на ремонтирания „ Уайт Харт Лейн” изстреля внезапно нагоре приходите им от билети и абонаментни карти, но е малко евентуално да има смяна във връзка с клубната философия за развиването и налагането на лични млади фрагменти, извела ги толкоз покрай самия връх.





Скептиците с право ще посочат към обстоятелството, че Тотнъм още не е спечелил нищо при Почетино. При целия гений и капацитет на Хари Кейн, Деле Али и останалите, кабинетът с титли на клуба не е виждал ново отличие от 2008 година насам, когато бе прибавена Купата на лигата, а шампионската купа не е печелена от далечната 1961-ва.

Също толкоз невпечатляващо във връзка с купите е ситуацията и на „ Анфийлд” – една в последните 11 години, но там упованията са надалеч по-големи, тъй като в Англия единствено Ман Юнайтед е печелил повече и никой няма такава богата сбирка от европейски титли.

Ливърпул похарчи много пари в последните години в опит да върне положителното остаряло време, само че това не сработи и е малко евентуално да има големи инвестиции за прехвърляния в идващите прозорци, тъй като американските притежатели на клуба не могат (и нямат намерение) да опитат да се съревновават на този фронт с Юнайтед, Сити и Челси. Тотнъм обаче също не може да го стори, пък се оправя сносно, вървейки по личния си начертан път.



Там осъзнаха, че няма по какъв начин да победят богатите и могъщите, в случай че не са по-умни от тях в намирането и развиването на играчи, като в същото време разрешиха на Почетино да построи мощен млад тим на игрището. Кейн и Хари Уинкс пристигнаха от клубната академия, а Али беше доведен от МК Донс, когато други, включително и Ливърпул, проспаха опцията и отхвърлиха да заложат на един от най-високо ценените гении в британския футбол.

„ Шпорите” рискуваха също с Кристиан Ериксен, Тоби Алдервейрелд, Ян Вертонген и Ерик Дайър, до момента в който други избраха да хвърлят големи пари за по-лъскави покупки. И, въпреки да имаше и гафове като Винсент Янсен, тази философия в голяма степен беше сполучлива.



Разбира се, Ливърпул също имаше своите триумфи на трансферния пазар. Луис Суарес беше фантастична покупка от Аякс през 2011 година и бе продаден на голяма облага на Барселона три години по-късно, откакто сътвори невероятни (е, и някои лоши) мемоари на „ Анфийлд”. Филипе Коутиньо беше измъкнат за дребна сума от Интер, а по-наскоро мърсисайдци уцелиха с Роберто Фирмино и Садио Мане. Къде обаче са личните фрагменти, къде са и положителните бранители и вратари?

Преценката на Ливърпул на пазара беше неприятна, но това, което в действителност го срутва, е неразвиването на млади лични момчета. Бен Уудбърн има качествата да бъде идната огромна звезда на „ червените”, а Трент Александър-Арнолд също има шансове да се утвърди. Изминаха обаче съвсем 20 години, откогато хора като Стивън Джерард и Джейми Карагър излязоха на сцената на „ Анфийлд”, следвайки Стийв МакМанаман, Роби Фаулър и Майкъл Оуен, а от този момент насам нямаше изгледи за нов пробив на локално хлапе.





Може би Ливърпул към момента си има вяра, че може да се бори с колосите на трансферния пазар. До такава степен, че да не усеща потребността да се концентрира изцяло върху младите си фрагменти по сходство на Тотнъм. Суровата действителност обаче е, че „ шпорите” откриха метода, който и „ червените” би трябвало да възприемат, а неделното поражение на „ Уембли”, колкото и мъчително да бе то, най-малко може да покаже парченце светлина в края на тунела за Ливърпул.

Защото има метод да си конкурентоспособен и жизнерадостен, който не ти коства стотици милиони. Той изисква единствено умни глави в управлението, дълготрайно обмисляне и треньор, който е задоволително дръзновен да даде късмет за изява на младоците. Точно в този миг в Ливърпул наподобява като да ги няма налице задоволително от тези условия.
Марк Огдън, ESPN Премиър лийг 9 кръг, неделя 22 октомври Тотнъм 4:1краен резулат Ливърпул