След като взех майка си при мен в апартамента, животът ми се промени
След като приключих учебно заведение, отпътувах да изучавам в университет. Намерих си работа в града. Мама и баща останаха на село, а аз живеех сама в града.
Един ден мама ми се обади да се прибера, тъй като татко ми беше болен.
Мама остана сама. Започнах да отивам на село допустимо най-често, само че най-после взех решение да я взема при мен.
Имаше потребност от непрекъснати грижи и внимание. Тя не искаше да е сама и беше доста щастлива, че ще живее при мен в града.
Мама и баща доста се обичаха. Те постоянно са живели на село, спокойно и умерено. Мама живее към този момент две седмици с мен в жилището. Чувства се доста щастлива.
Чака ме с неспокойствие да се прибера от работа и да вечеряме дружно. Колко обичам аромата на гозбите на майка ми! Седим една до друга и не можем да се наситим. Гушкам и погалвам белите коси на майка ми. Животът ми е изпълнен с благополучие и добрина, бързам към къщи след работа, знам, че някой ме чака.
Благодарение на ръцете на майка ми апартаментът ми е подредено и уютно място, комфортът и спокойствието доминират. Много съм щастлива.
