След идването на Владимир Путин на власт последователно се смениха

След идването на Владимир Путин на власт поредно се смениха три фундаментални мита за неговия режим. Всички те бяха извънредно комфортни освен като повсеместен инструмент за тълкования, само че и от морална позиция, макар че и трите бяха опровергани от действителността. Според първия мит съветският режим е мафиотска група, която ръководи страната, извличайки полза, която да й обезпечи добър живот на Запад. Както и прехвърлянето на децата й в чужбина, заедно с капиталите. Затова се смяташе, че съветската власт в никакъв случай не би подхванала стъпки, което биха й попречили да влага зад граница насъбраните вкъщи облаги.

Според втория мит президентът Путин е толкоз кахърен за личната си власт и рейтинг, че в никакъв случай не би подхванал стъпки, които заплашват персоналната му известност. Тази доктрина бе опровергана неотдавна, когато държавното управление предложи, Думата гласоподава, а Путин в персонално тв послание поддържа извънредно непопулярната пенсионна промяна. А можеше да си замълчи. Можеше да я обезсмисли, като предложи основни, а не козметични промени на параметрите й. В последна сметка можеше и да изчака, до момента в който минат локалните избори на 9 септември и да не излага своите претенденти под ударите на националния яд.

Властта обаче играе прекомерно намерено съгласно политическите ограничения и – нещо рядко срещано в Русия – пое цялата отговорност пред гласоподавателите. Отстъпките, препоръчани в президентското телевизионно послание, съвпадаха значително с авансово направената по време на договарянията компромисна позиция. В това отношение властта се оказа доста по-открита от тези нейни съперници, които до момента подлагаха на критика режима за незадоволителната му обвързаност към пазарните правила и робуването на руската инерция и които внезапно станаха най-върлите бранители на обществените завоевания от руско време.

По същата причина, заради която бяха опровергани първите два общоприети мита за съветския режим, с времето ще бъде опроверган и третият – че Путин се гласи да ръководи Русия постоянно. И тв обръщението му, в което той пое цялата отговорност, е следващото доказателство, че няма сходно желание.

(Със съкращения, превод „ Гласове “)