За разочароващия старт на ЦСКА и човешката психика
След трагичния завършек на предходния сезон и изпуснатата купа, новата акция за ЦСКА стартира с нови очаквания, само че и с известна доза неустановеност.
Въпреки всичко, при започване на лятото нещата изглеждаха по-скоро позитивни. Беше направена отлична селекция. Привлечени бяха футболисти със сериозна визитка, а гръбнакът на тима от предишния сезон беше непокътнат.
Привържениците чакаха с неспокойствие и вяра началото на новото състезание, като още в първия кръг проведоха всеобщо посещаване в Пазарджик. Капацитетът на бранша за посетители се оказа непълен да побере всички искащи да поддържат състава на Саша Илич, поради което се наложи домакините да пуснат " червени " почитатели и в централната естрада на стадион " Георги Бенковски ".
Въпреки безличното нулево тъждество против Хебър, макар постната продукция на отбора против Крумовград, почитателите изкупиха всички вероятни билети за мача със Сепси в Лига на конференциите единствено няколко дни по-късно. Вместо най-сетне да видят предстоящото мощно показване, отговарящо на декларираните упоритости и искания, обичаният им тим се показа извънредно неубедително и загуби срещата с 0:2, без да успее да окаже сериозна опозиция на грамотно играещия румънски отбор. Това коства поста на Саша Илич и неговата промяна с Нестор Ел Маестро.
Последвалата катострафолна загуба в реванша в Сфънту Георге и следващото едва показване в шампионата при домакинското тъждество против Славия опънаха до дъно нервите и на без това взискателната " алена " аудитория. В резултат на това, след мача някои от футболистите бяха причакани и обиждани от ядосани последователи.
И по този начин се стигна до безапелационното проваляне с 0:3 от огромния дразнител Лудогорец, гарнирано със слаба и бездушна игра. След него някой от най-крайните почитатели не устояха и си изкараха гнева върху вратите на стадион " Българска войска ", и надраскаха административната постройка.
Логично, на идващия ден от клуба пуснаха декларация, осъждаща тези дейности. По-интересното, персонално за мен, в нея обаче е друго. Нейното начало. Ще изтъквам буквално:
" Преди два месеца приключи един доста тежък сезон. Бяхме на лимита на силите, дадохме всичко от себе си и бяхме доста, доста покрай задачата. Психически и физически тимът доближи своя предел. Някъде там сред края на предишния и началото на този сезон не успяхме да намерим своя темп. Изглежда, че не успяхме да се съвземем от преживяваното безсилие и отчаяние ".
Ясно е, че доста хора няма да одобряват това пояснение. Но дали пък тъкмо там не се крие истината за разочарованията в " алено " от началото на сезона?
Когато си се борил за нещо до дъно, желал си го с цялото си сърце, вложил си всичките си старания за постигането му и все пак то ти се е изплъзнало, не е ли обикновено да изпитваш физическа и психическа обремененост?
Футболистите също са хора и човешките страсти не са им непознати. Дали в действителност играчите, които носиха тима на гърба си през целия минал сезон, не са прочувствено и физически изчерпани? Дали разочарованието още не ги държи? Дали новият сезон не пристигна прекомерно скоро и това да е повода те да са бледи сенки на себе си?
Може доста да се разсъждава, само че истината е, че всеки човек знае най-добре за себе си по какъв начин приема триумфите и неуспехите. На някои им би трябвало повече време да се съвземат, до момента в който други бързо оставят даден резултат, било то позитивен или негативен зад тила си.
Примери в света на спорта също има доста, както за състезатели, които след даден крах се окуражават в допълнение и в последна сметка стигат до върха рано или късно. Разбира се, има и такива, които по този начин не съумяват да се съвземат след даден неуспех.
В коя категория ще попаднат футболистите на ЦСКА, единствено времето ще покаже, тъй като не постоянно денят се познава от сутринта...
Въпреки всичко, при започване на лятото нещата изглеждаха по-скоро позитивни. Беше направена отлична селекция. Привлечени бяха футболисти със сериозна визитка, а гръбнакът на тима от предишния сезон беше непокътнат.
Привържениците чакаха с неспокойствие и вяра началото на новото състезание, като още в първия кръг проведоха всеобщо посещаване в Пазарджик. Капацитетът на бранша за посетители се оказа непълен да побере всички искащи да поддържат състава на Саша Илич, поради което се наложи домакините да пуснат " червени " почитатели и в централната естрада на стадион " Георги Бенковски ".
Въпреки безличното нулево тъждество против Хебър, макар постната продукция на отбора против Крумовград, почитателите изкупиха всички вероятни билети за мача със Сепси в Лига на конференциите единствено няколко дни по-късно. Вместо най-сетне да видят предстоящото мощно показване, отговарящо на декларираните упоритости и искания, обичаният им тим се показа извънредно неубедително и загуби срещата с 0:2, без да успее да окаже сериозна опозиция на грамотно играещия румънски отбор. Това коства поста на Саша Илич и неговата промяна с Нестор Ел Маестро.
Последвалата катострафолна загуба в реванша в Сфънту Георге и следващото едва показване в шампионата при домакинското тъждество против Славия опънаха до дъно нервите и на без това взискателната " алена " аудитория. В резултат на това, след мача някои от футболистите бяха причакани и обиждани от ядосани последователи.
И по този начин се стигна до безапелационното проваляне с 0:3 от огромния дразнител Лудогорец, гарнирано със слаба и бездушна игра. След него някой от най-крайните почитатели не устояха и си изкараха гнева върху вратите на стадион " Българска войска ", и надраскаха административната постройка.
Логично, на идващия ден от клуба пуснаха декларация, осъждаща тези дейности. По-интересното, персонално за мен, в нея обаче е друго. Нейното начало. Ще изтъквам буквално:
" Преди два месеца приключи един доста тежък сезон. Бяхме на лимита на силите, дадохме всичко от себе си и бяхме доста, доста покрай задачата. Психически и физически тимът доближи своя предел. Някъде там сред края на предишния и началото на този сезон не успяхме да намерим своя темп. Изглежда, че не успяхме да се съвземем от преживяваното безсилие и отчаяние ".
Ясно е, че доста хора няма да одобряват това пояснение. Но дали пък тъкмо там не се крие истината за разочарованията в " алено " от началото на сезона?
Когато си се борил за нещо до дъно, желал си го с цялото си сърце, вложил си всичките си старания за постигането му и все пак то ти се е изплъзнало, не е ли обикновено да изпитваш физическа и психическа обремененост?
Футболистите също са хора и човешките страсти не са им непознати. Дали в действителност играчите, които носиха тима на гърба си през целия минал сезон, не са прочувствено и физически изчерпани? Дали разочарованието още не ги държи? Дали новият сезон не пристигна прекомерно скоро и това да е повода те да са бледи сенки на себе си?
Може доста да се разсъждава, само че истината е, че всеки човек знае най-добре за себе си по какъв начин приема триумфите и неуспехите. На някои им би трябвало повече време да се съвземат, до момента в който други бързо оставят даден резултат, било то позитивен или негативен зад тила си.
Примери в света на спорта също има доста, както за състезатели, които след даден крах се окуражават в допълнение и в последна сметка стигат до върха рано или късно. Разбира се, има и такива, които по този начин не съумяват да се съвземат след даден неуспех.
В коя категория ще попаднат футболистите на ЦСКА, единствено времето ще покаже, тъй като не постоянно денят се познава от сутринта...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ