Директно от зала „България“ – диригентката Диляна Лазарова дебютира с радиосимфониците
След много впечатляващи изяви и награди, измежду които и премията от първото издание на състезанието за млади диригенти „ Сименс – Хале “ в Манчестър през 2020 година, надарената българска музикантка Деляна Лазарова, която гради сполучлива кариера в чужбина, дебютира като диригент и на родна сцена. Този петък тя ще застане отпред на един от най-престижните сформира у нас – Симфоничния оркестър на Българското национално радио – с стратегия, която самата тя дефинира като „ доста обичана “: Концерт за виолончело и оркестър от Едуард Елгар (солист е Джонгхеон Нам, победител в първия интернационален конкурс „ Алегра “ в Русе през 2021), „ Поема “ от Марин Големинов и Сюита из балета „ Жар-птица “ от Игор Стравински.
Деляна Лазарова е родена в Пловдив, приключва НУМТИ „ Добрин Петков “, със компетентност цигулка в класа на Виолета Стоянова. Продължава образованието си в Държавния университет на Луизиана, а по-късно се насочва към оркестрово диригентство в Университета по изкуствата в Цюрих, Швейцария. Печели Наградата за диригентство на името на Джеймс Конлън в влиятелния Музикален фестивал в Аспен, Международния диригентски конкурс на NRTA и стипендията за диригентство на Бруно Валтер на Фестивала за модерна музика в Кабрильо, Калифорния (2017 и 2018 ). Лауреат е на първия Конкурс за диригенти на националните радио и телевизия на Албания.
След успеха на Първия интернационален конкурс за млади диригенти „ Сименс – Хале “ е назначена за асистент-диригент на сър Марк Елдър в Оркестър „ Хале “ – Манчестър, където ѝ е поверено откриването на новия сезон 2022/2023, а също по този начин е и Музикален шеф на младежкия оркестър „ Хале “. Заставала е на диригентския пулт на влиятелни оркестри в Съединените щати, Европа и Азия, а през този сезон дирижира Националния оркестър на Франция, където е помощник на Кристиан Мачелару.
Виолончелистът Джонгхеон Нам е роден през 1993 в Инчеон (Южна Корея). Започва да свири на виолончело на шестгодишна възраст, а малко по-късно постъпва в Музикалното учебно заведение към Санктпетербургската държавна консерватория „ Римски-Корсаков “ при професор Елена Дернова. След завръщането си в Корея учи в Корейския народен университет по изкуствата. Една от новоизгряващите зведи, Джонгхеон Нам е притежател на първа премия и два специфични наградата от Allegra International Competition в България, проведен от Allegra Festival and Academy, Първа премия в „ Конкурса на Музикалната асоциация на Корея “, Първа премия в Конкурса „ Strad “ и други
Концертът за виолончело и оркестър в ми минор, оп. 85 на Едуард Елгар е последното значимо произведение на композитора. Създаден директно след Първата международна война, той е самобитен отзив на страданията, които тя предизвиква на света. Неслучайно редица откриватели вършат паралел сред този концерт и популярния „ Военен реквием “ на Бенджамен Бритън. Първото показване на творбата пред аудитория е на 27 октомври 1919 година. Изпълнители са Феликс Салмонд и Лондонският симфоничен оркестър под диригентството на самия създател. Поради незадоволителното количество подготовки обаче, премиерата на концерта е неуспех, и затова той е пропуснат за дълго време. Едва 40 години по-късно – през 1962, след триумфалното осъществяване на Жаклин Дю Пре, творбата добива необятна популярност и влиза трайно в репертоара на най-големите виолончелисти по света.
С този собствен концерт Елгар като че ли се завръща още веднъж към музикалния жанр от времето на своята младост – към традициите на Чайковски, Дворжак и Григ. Той се отличава от предходните му произведения със своята суровост на тона и неизменимата съвестност. Концертът е в 4 елементи, чиято обща дълготрайност е към 30 минути.
Творчеството на Марин Големинов е неотменна и значима част от българската класика. Талантлив композитор, критик, диригент и учител, Академик Марин Големинов е сред най-хубавите оркестратори в историята на българската музика. Емблематични са неговите „ Симфонични вариации по тематика от Добри Христов “, „ Пет скици за струнен оркестър “, Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, „ Малка сюита за соло цигулка “, „ Три песни по картини на Майстора “, а също по този начин – оперите „ Зографът Захарий “ и „ Тракийски идоли “ и балетът „ Дъщерята на Калоян “. Симфоничната „ Поема “ , въпреки да е измежду по-рядко изпълняваните му произведения, се отличава с богата и красива благозвучност и известно роднинство с бетовеновата концепция за развиване от мрака през компликациите - към светлината.
Едноактният балет „ Жар-птица “ на Игор Стравински е основан през 1910 година по самодейност на Сергей Дягилев за неговите „ Руски сезони “. Идеята да поръча „ Жар-птица “ навръх Стравински, идва мислено на Дягилев по време на концерт, на който се извършва едно от първите творби на композитора – „ Фойерверк “. „ Сред публиката тази творба нямаше необикновен триумф – написа Фокин – само че и Дягилев, и аз бяхме очаровани от тази музика. В нея имаше тъкмо това, което ни трябваше за „ Жар-птица “ – тази музика гореше, блестеше, хвърляше искри. Точно това ми беше нужно за огнения облик в балета “...
Стравински с въодушевление се захваща за работа, в тясно съдействие с Фокин. По това време Дягилев със своята натрупа се намира в Петербург и композиторът му дава музиката на части, а Фокин неотложно слага танците. Балетът е приключен в период и трупата се насочва в Париж, където след къс отдих от напрегната работа идва и Стравински. Премиерата на „ Жар-птица “ е на 25 юни 1910 година на сцената на „ Grand Opera “ в Париж. На нея участва цялото висше парижко общество: Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя. Успехът е грамаден. За един ден никому незнайният до този миг съветски композитор се трансформира в звезда.
Концертът се излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “ на 1 април от 19 часа.
Деляна Лазарова е родена в Пловдив, приключва НУМТИ „ Добрин Петков “, със компетентност цигулка в класа на Виолета Стоянова. Продължава образованието си в Държавния университет на Луизиана, а по-късно се насочва към оркестрово диригентство в Университета по изкуствата в Цюрих, Швейцария. Печели Наградата за диригентство на името на Джеймс Конлън в влиятелния Музикален фестивал в Аспен, Международния диригентски конкурс на NRTA и стипендията за диригентство на Бруно Валтер на Фестивала за модерна музика в Кабрильо, Калифорния (2017 и 2018 ). Лауреат е на първия Конкурс за диригенти на националните радио и телевизия на Албания.
След успеха на Първия интернационален конкурс за млади диригенти „ Сименс – Хале “ е назначена за асистент-диригент на сър Марк Елдър в Оркестър „ Хале “ – Манчестър, където ѝ е поверено откриването на новия сезон 2022/2023, а също по този начин е и Музикален шеф на младежкия оркестър „ Хале “. Заставала е на диригентския пулт на влиятелни оркестри в Съединените щати, Европа и Азия, а през този сезон дирижира Националния оркестър на Франция, където е помощник на Кристиан Мачелару.
Виолончелистът Джонгхеон Нам е роден през 1993 в Инчеон (Южна Корея). Започва да свири на виолончело на шестгодишна възраст, а малко по-късно постъпва в Музикалното учебно заведение към Санктпетербургската държавна консерватория „ Римски-Корсаков “ при професор Елена Дернова. След завръщането си в Корея учи в Корейския народен университет по изкуствата. Една от новоизгряващите зведи, Джонгхеон Нам е притежател на първа премия и два специфични наградата от Allegra International Competition в България, проведен от Allegra Festival and Academy, Първа премия в „ Конкурса на Музикалната асоциация на Корея “, Първа премия в Конкурса „ Strad “ и други Концертът за виолончело и оркестър в ми минор, оп. 85 на Едуард Елгар е последното значимо произведение на композитора. Създаден директно след Първата международна война, той е самобитен отзив на страданията, които тя предизвиква на света. Неслучайно редица откриватели вършат паралел сред този концерт и популярния „ Военен реквием “ на Бенджамен Бритън. Първото показване на творбата пред аудитория е на 27 октомври 1919 година. Изпълнители са Феликс Салмонд и Лондонският симфоничен оркестър под диригентството на самия създател. Поради незадоволителното количество подготовки обаче, премиерата на концерта е неуспех, и затова той е пропуснат за дълго време. Едва 40 години по-късно – през 1962, след триумфалното осъществяване на Жаклин Дю Пре, творбата добива необятна популярност и влиза трайно в репертоара на най-големите виолончелисти по света.
С този собствен концерт Елгар като че ли се завръща още веднъж към музикалния жанр от времето на своята младост – към традициите на Чайковски, Дворжак и Григ. Той се отличава от предходните му произведения със своята суровост на тона и неизменимата съвестност. Концертът е в 4 елементи, чиято обща дълготрайност е към 30 минути.
Творчеството на Марин Големинов е неотменна и значима част от българската класика. Талантлив композитор, критик, диригент и учител, Академик Марин Големинов е сред най-хубавите оркестратори в историята на българската музика. Емблематични са неговите „ Симфонични вариации по тематика от Добри Христов “, „ Пет скици за струнен оркестър “, Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, „ Малка сюита за соло цигулка “, „ Три песни по картини на Майстора “, а също по този начин – оперите „ Зографът Захарий “ и „ Тракийски идоли “ и балетът „ Дъщерята на Калоян “. Симфоничната „ Поема “ , въпреки да е измежду по-рядко изпълняваните му произведения, се отличава с богата и красива благозвучност и известно роднинство с бетовеновата концепция за развиване от мрака през компликациите - към светлината.
Едноактният балет „ Жар-птица “ на Игор Стравински е основан през 1910 година по самодейност на Сергей Дягилев за неговите „ Руски сезони “. Идеята да поръча „ Жар-птица “ навръх Стравински, идва мислено на Дягилев по време на концерт, на който се извършва едно от първите творби на композитора – „ Фойерверк “. „ Сред публиката тази творба нямаше необикновен триумф – написа Фокин – само че и Дягилев, и аз бяхме очаровани от тази музика. В нея имаше тъкмо това, което ни трябваше за „ Жар-птица “ – тази музика гореше, блестеше, хвърляше искри. Точно това ми беше нужно за огнения облик в балета “...
Стравински с въодушевление се захваща за работа, в тясно съдействие с Фокин. По това време Дягилев със своята натрупа се намира в Петербург и композиторът му дава музиката на части, а Фокин неотложно слага танците. Балетът е приключен в период и трупата се насочва в Париж, където след къс отдих от напрегната работа идва и Стравински. Премиерата на „ Жар-птица “ е на 25 юни 1910 година на сцената на „ Grand Opera “ в Париж. На нея участва цялото висше парижко общество: Марсел Пруст, Жан Жироду, Пиер Клодел, Морис Равел, Клод Дебюси, Флоран Шмит, Мануел де Файя. Успехът е грамаден. За един ден никому незнайният до този миг съветски композитор се трансформира в звезда.
Концертът се излъчва непосредствено по стратегия „ Христо Ботев “ на 1 април от 19 часа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ