Конституционният съд отмени финансирането на партиите от бизнеса
След близо две години мъдруване Конституционният съд разгласи за противоконституционна въведената през 2019 година опция бизнесът да финансира политическите партии с дарения, без да има каквото и да е ограничаване в размера на даряваните суми.
С от вторник Конституционен съд анулира текстовете в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, признати през 2019 година по предложение на Движение за права и свободи, с които паднаха съществуващите до тогава забрани партиите да получават дарения от юридически лица и еднолични търговци както за регулярната си активност, по този начин и в границите на изборни акции. Това отпуши опцията партии да бъдат финансирани в това число и от държавни и общински сдружения, общини и прочие, освен това без да има избран предел на отпусканите суми. Единственото ограничаване пред това финансиране е възбраната партиите да получават дарения от компании, които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, т.е. офшорки.
Принципно няма спънка партиите да получават дарения от компании, само че при ясни правила
" В Конституцията не се съдържа спънка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, по този начин и от еднолични търговци ", споделя категорично Конституционен съд. Проблемът е в изискванията, които законът планува за това финансиране, тъй като " при в този момент плануваните в закона ограничавания [то] е в противоречие с конституционно допустимото ". Публичното финансиране от страната се прави при равни условия за всички политически партии условия, до момента в който частното финансиране е изборно и без граничен размер, което подрива равенството в политическите права на жителите. Необходими са ясни правила и за него, каквито се изискват за общественото финансиране.
На първо място, неприемливо е политическа партия да получава директно или индиректно финансиране от страната или общините отвън избраното в закона бюджетно финансиране. Това значи, че държавните органи, общините, държавни или общински предприятия или търговски сдружения, търговски сдружения, в които страната или общините имат присъединяване или надзор, не могат да вършат дарения на партии.
На второ място, " опцията партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничение на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от обособен донор ", споделя Конституционен съд. Само по този начин правната уредба може да подсигурява политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при само плануваните минимални законови ограничавания (чл. 24 ЗПП и член 168 ИК) не основава такива гаранции ", стимулира се Конституционен съд в едно много сбито решение.
От закона отпада и текстът, който досега превръщаше императивното обвързване на страната да финансира партиите в ангажимент по избор. " Дейността на политическите партии може да се финансира от лични доходи и от държавна дотация ", гласи сегашната редакция на член 21 от Закона за политическите партии, от който пада изразът " може да ".
С от вторник Конституционен съд анулира текстовете в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, признати през 2019 година по предложение на Движение за права и свободи, с които паднаха съществуващите до тогава забрани партиите да получават дарения от юридически лица и еднолични търговци както за регулярната си активност, по този начин и в границите на изборни акции. Това отпуши опцията партии да бъдат финансирани в това число и от държавни и общински сдружения, общини и прочие, освен това без да има избран предел на отпусканите суми. Единственото ограничаване пред това финансиране е възбраната партиите да получават дарения от компании, които имат просрочени обществени отговорности и/или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, т.е. офшорки.
Принципно няма спънка партиите да получават дарения от компании, само че при ясни правила
" В Конституцията не се съдържа спънка политическите партии да бъдат финансирани с дарения както от юридически лица, по този начин и от еднолични търговци ", споделя категорично Конституционен съд. Проблемът е в изискванията, които законът планува за това финансиране, тъй като " при в този момент плануваните в закона ограничавания [то] е в противоречие с конституционно допустимото ". Публичното финансиране от страната се прави при равни условия за всички политически партии условия, до момента в който частното финансиране е изборно и без граничен размер, което подрива равенството в политическите права на жителите. Необходими са ясни правила и за него, каквито се изискват за общественото финансиране.
На първо място, неприемливо е политическа партия да получава директно или индиректно финансиране от страната или общините отвън избраното в закона бюджетно финансиране. Това значи, че държавните органи, общините, държавни или общински предприятия или търговски сдружения, търговски сдружения, в които страната или общините имат присъединяване или надзор, не могат да вършат дарения на партии.
На второ място, " опцията партиите да се финансират от частни източници следва да е съпроводено от ограничение на размера на финансиране, което може да бъде предоставено от обособен донор ", споделя Конституционен съд. Само по този начин правната уредба може да подсигурява политическия плурализъм. Разрешаването на неограничени дарения от юридически лица и еднолични търговци при само плануваните минимални законови ограничавания (чл. 24 ЗПП и член 168 ИК) не основава такива гаранции ", стимулира се Конституционен съд в едно много сбито решение.
От закона отпада и текстът, който досега превръщаше императивното обвързване на страната да финансира партиите в ангажимент по избор. " Дейността на политическите партии може да се финансира от лични доходи и от държавна дотация ", гласи сегашната редакция на член 21 от Закона за политическите партии, от който пада изразът " може да ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ