След българското европредседателство на Съвета на ЕС страните от Западните

След българското европредседателство на Съвета на Европейски Съюз страните от Западните Балкани усещат България по-близка, даже и на фона на обстоятелството, че огромните страни в Общността не дадоха изключително ясна вероятност на тези общества. Българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро положително българската роля. Това се отразява и във усещанията за българския министър председател, който в последната една година покачва известност в страните от Западните Балкани и измежду тези шест общества в този момент се употребява с най-високо доверие измежду останалите глави на изпълнителната власт в района.

Това са данни от втората вълна на огромно проучване в Западните Балкани, извършено от фирмите членове на Световната асоциация " Галъп интернешънъл ". Изследването е част от Програмата за Регионални проучвания на " Галъп интернешънъл ". Обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. В тези страни са извършени национално представителни проучвания по методите лице в лице и телефонно изявление при извадки от към хиляда души във всяка страна. Стандартно отклоняване: ± 3.1%.

Помогна ли България на европейската вероятност на Западните Балкани: какво мислят другите нации

В страните от Западните Балкани надвиват тези, които считат, че България оказва помощ за Европейската интеграция на страната им (58% в този момент, при 54% предходната година) против тези, които считат, че България не оказва помощ (42% в този момент, при 46% предходната година). Така, делът на тези, които виждат помощта на България, пораства осезаемо по отношение на миналата година и това е резултат от акцентът, който България сложи върху тематиката за Западните Балкани.

В Албания 81% споделят мнението, че България оказва помощ. В множеството останали страни дяловете на съгласните се движат към 50%, а в Черна гора делът е 58% и пораства с 10 пункта по отношение на предната година, респ. с 10 пункта понижава делът на противоположната алтернатива.

В близката до България Македония пък измежду локалната албанска общественост мненията са мощно позитивни – 76% оценки, че България оказва помощ и растеж от цели 40 пункта по отношение на миналата година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на гневната и равностойна политическа борба сред двете съществени партии в страната. Подялбата на мненията потвърждава нуждата от още по-активни връзки с Македония. Повече интензивност ще е нужна и във връзка с мюсюлманите в Босна и Херцеговина, както и в Косово, да вземем за пример, където оценките са по-умерени и културната непосредственост с България не е толкоз мощна.

Оценките за положителен принос идват на фона на другояче неразбираемата вероятност, като Брюксел и огромните европейски столици обрисуваха за Западните Балкани.