Лилчо Арсов на 50: Като не 30 е, срещу ЦСКА са ми най-хубавите премии
Славният вратар на Ботев Пловдив Лилчо Арсов става през днешния ден на 50 години. По мотив половинвековния му празник " Тема Спорт " се срещна с огромния като физика и сърце пазач. Той ни посрещна на игрището на учебно заведение " Свети Седмочисленици " в кв. " Тракия ", където е основана школата, която ръководи - ФК Пловдив 2015.
Г-н Арсов, цветущ празник. Какво е чувството да си на 50 години?
- Супер е, като на 30 (смее се). Благодаря ви за вниманието и интереса към моята скромна личност.
Бързо минава времето...
- Да, за жалост. Колкото повече остаряваш, толкоз по-бързо минава, лети напряко.
Доставя ли ви наслаждение работата с децата в школата Пловдив 2015?
- Футболът е моят живот. Когато даваш и създаваш, е още по-хубаво. Играли сме футбол, свършихме с него и отново се насочихме в тази посока с школата ни. Вече сме от другата страна.
Оттам погледнат, процесът по-труден ли е?
- Определено. Когато си футболист е елементарно. Два часа тренираш заран, два следобяд, играеш мачове и слушаш треньорите. Това е. Докато в този момент е доста по-различно и мъчно. Теб те слушат и носиш отговорност за всичко. Доста организация би трябвало, с цел да се случи всичко това.
Желко Копич: Дано играем по този начин и против ЦСКА
Най-важното беше, че вкарахме повече голове от противника, споделя експертът
Приключихте ли с професионалния, мъжкия футбол? Ако се появи вид, може ли да се върнете като треньор на вратарите или нещо друго?
- Повече не мисля да ги върша тези нелепости. Особено в България, парадокс. Вече не мога да си зарежа школата и да мисля за такива неща. За последно бях в Ботев Пловдив при втория престой на Ферарио Спасов (б.р. - 2019/2020). И то отидох поради него. Ако не беше той, в никакъв случай нямаше да го направя. Просто сме доста близки и нямаше по какъв начин да му откажа.
Усещам ви някак дистанциран от работата или по-скоро сте отчаян...
- Може да се каже отчаян, тъй като отидохме в доста сложен миг. Ботев беше на две точки от изпадащите тогава. Записахме осем следващи победи и когато трябваше да се премине към идната стъпка и равнище, никой нищо не направи, с цел да се надгради този тим, който го имахме. Между другото, в историята си Ботев Пловдив няма различен случай с осем следващи победи. Никога! Но както и да е, минало е...
Как се случи всичко с футбола при вас?
- Като с всяко дете тогава, непрекъснато тичах по топката. Квартална работа. Идваха по учебните заведения и ни събираха. Започнах с футбола в Локомотив, тъй като преди време беше по квартали. В който квартал живееш, в този клуб отиваш, а аз живеех до остарялото игрище на Локомотив. Училището ми също беше там. Дойде треньор, който събираше деца, и по този начин започнах с топката. В началото стартирах като халф, само че в осми клас прекосих в Ботев и там бат " Мишо Карушков, Бог да го елементарни, ме насочи към вратарския пост (б.р. - Михаил Карушков е именит вратар на Ботев Пд, част от шампионския отбор през 1967-а). После и Димитър Вичев доста ми оказа помощ да се развия. Така че съм имал достойнството да се изучавам в занаята от две от именитите фигури на Ботев. Това, че първоначално бях халф, след това ми оказа помощ в мъжкия футбол. Защото, когато започнах да вардя по-сериозно на 20 години, трансформираха разпоредбите. Когато ти върнат топката, към този момент не можеше да се хваща с ръце, а трябваше да се отиграе с крайник. Това беше в плюс за мен, че съм играл като полеви. Имаше сътрудници, които се чудеха по какъв начин да ритат топката, а аз знаех (смее се). В Ботев вратари бяха Боби Михайлов и Васко Василев, от които можеш единствено да се учиш. Крадеш от опита им.
Отличен Ботев (Пловдив) отстреля " орлетата " в Коматево
Вижте детайлности
Минал сте през Ботев, Локо, Спартак... Само в Марица не сте бил, с цел да извършите Голям шлем в Пловдив.
- Имаше опция да ида и в Марица, само че към този момент няма значение. Така ме завъртя животът. Но за сметка на това съм бил в различен отбор от района Сокол Марково, с който насмалко да изхвърлим Левски за Купата на България. Така че отново си е Голям шлем (смее се). Те бяха водени от Люпко Петрович. Едвам ни биха с 2:1 през ноември 2000 година (б.р. - на 1/16-финал). Вкараха головете си в края на мача безусловно. Тогава дори при единия имаше фаул на Георги Марков, Бог да го елементарни, против мен при центрирането. Във вестник " Марица " още си припомням фотографията по какъв начин беше запечатан тъкмо този миг. Но не го свирнаха и паднахме с 1:2.
Пазихте дълго време, близо 30 години, очаквахте ли го, въпреки че за вратарите като че ли е обикновено?
- Не съм очаквал, в случай че би трябвало да съм почтен, само че по този начин се развиха нещата. Успях да се опазя и от съществени травми, като изключим счупванията на пръстите, само че те са обикновено нещо за един вратар. Имам единствено една интервенция на лакътя, само че тя е по-скоро козметична. В Ботев най-после всичко ми се беше отщяло. Даже и не помня по кое време беше това (б.р. - 2008/09). Аз почтено не проследявам тези неща по кое време съм почнал, по кое време съм спрял, какъв брой мача съм изиграл.
Имате над 350 дуела. Кои са най-паметните ви моменти, въпреки че несъмнено са доста?
- О, през целия ден няма да ни стигне за случки, мачове (смее се). В последна сметка не това е най-важното. По-важно е другарствата, които си имал и си основал, хората да са те запомнили, да си оставил нещо след себе си. Интересното е, че най-силно са ми се запечатали моментите с по-малките тимове. Като Сокол Марково, за който описах, или Чирпан, с който отстранихме ЦСКА през ноември 1993 година отново на 1/16-финал за купата. Бихме с 1:0 с гол в края на продълженията, към този момент се готвехме за дузпи. Треньор ни беше Тенчо Тенев. Бяхме тим от В група, а в ЦСКА играеха Лъчо Танев, Христо Марашлиев, Ивайло Андонов, Тодор Праматаров, Христо Коилов и Анатоли Нанков...
Играчи на Ботев (Пловдив) дадоха началото на затревяването на " Колежа "
Тодор Неделев, Виктор Генев, Атанас Чернев и Антоан Бароан дадоха старт на работните действия
ЦСКА май са ви на кадем, през есента на 2003-а хващате две дузпи на Емил Гъргоров при успеха на Ботев с 3:1 на " Христо Ботев "?
- Да, против ЦСКА апропо са ми най-хубавите награди (смее се).
Какво му пречеше или не доближаваше на Ботев Пловдив в тези години, в които вие играехте, с цел да се трансформира в по-сериозен фактор, а за какво не и да се бори за купата, каквито бяха упоритостите по времето на Брокерите?
- Много неща са, съвкупности. Като се стартира от лимитирани финанси, слаба организация, дрязги фенове-президент, разпродаване на тимове... Минали работи са, не обичам да се връщам обратно. Преди италианците също имахме добър тим. Братя Миневи, Георги Христов, Тимонов, Манчев, Саидходжа, Васко Василев... Но тогава отново, вместо да надградим, двама, трима си тръгнат. Може би това му беше грешката на Христолов, че не успявахме да стигнем идващото равнище. Но въпреки всичко нещата опират до опциите на президента. Когато никой не ти оказва помощ и си вадиш парите от джоба, е мъчно. Издръжката беше 50-60 хиляди лв. и никой не му помагаше с нищо, макар че може да чуете доста приказки по тази тематика. В Ботев или сме имали доста пари, или нищо... В двете крайности, приблизително състояние няма. Съжалявам, че Цветан Василев не можа да се задържи, тъй като щеше да се случи нещо огромно.
Имало ли е късмет да попаднете в националния тим и съжалявате ли, че не се е случило?
- Може и да е имало, само че не скърбя. Когато направих най-силния си сезон в Ботев Пловдив - 1997/98, след това ни освободиха осем индивида. Тогава, в случай че би трябвало да съм почтен, не ми се започваше отново да играя професионално. По инцидентно стичане на събитията се върнах да вардя в А група след това, и то в Локомотив, а по-късно бях и в Спартак. Впрочем с играчите на Локомотив сме били в прелестни връзки, макар че на терена можеше и да се бием. Но след това си бяхме дружно по заведения за хранене, по питейни заведения.
През 2009 година, при италианците, когато Ботев победи Локо Пловдив с 1:0 обаче в действителност крепко се бихте на терена в края...
- Голям позор. Тогава се занимавах с вратарите на Ботев, само че още нямах треньорски лиценз и по тази причина бях картотекиран като състезател, с цел да бъда на пейката. Но и тогава с тези италианци беше огромна тъпота, объркана работа.
Излиза, че много пъти сте били на ръба да се откажете, и то по независещи от вас аргументи?
- След като виждаш, че с парите, които изкарваш, не можеш да изхранваш фамилията си, да избуташ месеца и няма вероятност, е обикновено да търсиш други разновидности. Изведнъж идва моментът, в който спираш с футбола и се озоваваш в нищото и се чудиш от кое място да захванеш.
Ботев (Пловдив): Тодор Неделев взе участие в част от заниманията на главната група
От клуба внесоха изясненост за контузените футболисти
Имало ли е разновидности да преминете в някои от столичните тимове?
- Имах алтернатива за Славия след престоя ми в Чирпан през 1993-94. Бях в " Овча купел " на проби. Треньори бяха, Бог да ги елементарни, Стоян Коцев и Александър Шаламанов. Белите желаеха да ме вземат, само че още го нямаше правилото " Босман ". Тогава Ботев споделиха, че могат да ме преотстъпят, само че Славия не се съгласиха. Дойдоха в Пловдив да договарят с Коце Костадинов, който тогава беше изпълнителен шеф. Но той бе безапелационен: Аз футболисти на Ботев не продавам. И по този начин не ме пуснаха да отида в София.
С Ботев Пловдив в сърцето ли си оставате вечно?
- Ходя на мачове на Ботев в Коматево, съвсем не пропущам дуел, само че това не е моят Ботев. Кого да виждам като отида? Само чужденци играят. Сега и Тошко Неделев го няма, нека се оправи по-бързо момчето. Станислав Работов, доколкото знам, е с тежка контузия, а в този момент за дуела с Пирин Благоевград и Виктор Генев ще е осъден. Пращат българските момчета в дубъла, а в първия тим се взимат недоказани чужденци. Това ми е болно. Трябва да имаш дупе да пуснеш младите, юношите, да играят. Пълни нелепости са в този момент. Локо не ги проследявам, само че и там играят повече българи. Най-добре в това отношение са Славия, макар че всеки плюе Венци Стефанов. Той сподели модела. Сега ревем, че нямаме народен тим. Ами по какъв начин да имаме?! Като играят по 10 чужденци в тимовете. Добре, че има момчета, които излязоха рано на открито и се появи човек като сърбина Кръстаич, дето му стиска. Аз модела, в който има 20 чужденци, не го одобрявам. Третото място за Ботев през предишния сезон бе на шанс.
Не успяхте да излезете да пазите в чужбина, имахте ли такива разновидности?
- Не. За мен не е било приоритет. Като ни изгониха от Ботев Пловдив през 1998 година, аз се пуснах от хорото. После се върнах в Ботев на 30 години, само че нещо в мен към този момент беше прекършено, не беше същото. Никога не съм напъвал да излизам в чужбина.
Какво ви даде и взе футбола?
- Даде ми доста другарства, и то същински. Срещи с доста хора. Връзки, които са оживели с годините. А какво ми взе... Ще забележим след още някоя година, когато контузиите стартират по-сериозно да се обаждат (смее се).
Марин Бакалов ли беше в основата на възраждането на Ботев Пловдив след Христолов?
- Да, основно той. Пълен експерт. Бях на всички срещи тогава. Бакалов бе индивидът, който сплоти хората да се възроди футболния клуб. Много хора споделят, че е имало обединяване с Металик Сопот. Няма такова нещо. ФК Ботев Пловдив не беше закрит в регистъра, когато е правено акционерното сдружение. Членовете тогава се намериха и бе взет единствено лицензът на Сопот, с цел да се играе във В група. Нищо повече.
Толкова ли бе тежък престоят на Димитър Христолов, който мнозина почитатели на Ботев Пловдив даже презират?
- Всеки търси виновност в него. Този човек е давал от персоналните си пари за Ботев и аз неприятна дума за него няма да кажа. Няма да го храча, няма да стане в никакъв случай.
Най-голямата болежка на всички ботевисти е стадиона. Имаш ли вяра, че ще гледаш мач на " Колежа " скоро време?
- Аз пребивавам на 200 метра от стадиона и всеки ден минавам от там. Естествено, че е най-голямата болежка. В момента, в който стане стадионът, ще се трансформират много неща. Дано настоящето управление на Ботев не губи инерцията, в която се влезе във връзка с стадиона. Защото, повярвайте ми, на първия мач на " Колежа " ще е ужасно. Ще видите... Ако беше останал Цветан Василев, стадионът щеше да е издигнат доста по-бързо и с доста по-малко пари.
Играли сте и на стадион " Пловдив ", който към този момент стартира да се разрушава...
- Тук към този момент е ролята на страната. Тя би трябвало да се ангажира. Да се създадат четири нови стадиона ли е казусът на страната?! Вижте в Унгария какво направи Орбан. През 2022 година в България нямаме нито един чисто нов, напълно построен, стадион...
Г-н Арсов, цветущ празник. Какво е чувството да си на 50 години?
- Супер е, като на 30 (смее се). Благодаря ви за вниманието и интереса към моята скромна личност.
Бързо минава времето...
- Да, за жалост. Колкото повече остаряваш, толкоз по-бързо минава, лети напряко.
Доставя ли ви наслаждение работата с децата в школата Пловдив 2015?
- Футболът е моят живот. Когато даваш и създаваш, е още по-хубаво. Играли сме футбол, свършихме с него и отново се насочихме в тази посока с школата ни. Вече сме от другата страна.
Оттам погледнат, процесът по-труден ли е?
- Определено. Когато си футболист е елементарно. Два часа тренираш заран, два следобяд, играеш мачове и слушаш треньорите. Това е. Докато в този момент е доста по-различно и мъчно. Теб те слушат и носиш отговорност за всичко. Доста организация би трябвало, с цел да се случи всичко това.
Желко Копич: Дано играем по този начин и против ЦСКА
Най-важното беше, че вкарахме повече голове от противника, споделя експертът
Приключихте ли с професионалния, мъжкия футбол? Ако се появи вид, може ли да се върнете като треньор на вратарите или нещо друго?
- Повече не мисля да ги върша тези нелепости. Особено в България, парадокс. Вече не мога да си зарежа школата и да мисля за такива неща. За последно бях в Ботев Пловдив при втория престой на Ферарио Спасов (б.р. - 2019/2020). И то отидох поради него. Ако не беше той, в никакъв случай нямаше да го направя. Просто сме доста близки и нямаше по какъв начин да му откажа.
Усещам ви някак дистанциран от работата или по-скоро сте отчаян...
- Може да се каже отчаян, тъй като отидохме в доста сложен миг. Ботев беше на две точки от изпадащите тогава. Записахме осем следващи победи и когато трябваше да се премине към идната стъпка и равнище, никой нищо не направи, с цел да се надгради този тим, който го имахме. Между другото, в историята си Ботев Пловдив няма различен случай с осем следващи победи. Никога! Но както и да е, минало е...
Как се случи всичко с футбола при вас?
- Като с всяко дете тогава, непрекъснато тичах по топката. Квартална работа. Идваха по учебните заведения и ни събираха. Започнах с футбола в Локомотив, тъй като преди време беше по квартали. В който квартал живееш, в този клуб отиваш, а аз живеех до остарялото игрище на Локомотив. Училището ми също беше там. Дойде треньор, който събираше деца, и по този начин започнах с топката. В началото стартирах като халф, само че в осми клас прекосих в Ботев и там бат " Мишо Карушков, Бог да го елементарни, ме насочи към вратарския пост (б.р. - Михаил Карушков е именит вратар на Ботев Пд, част от шампионския отбор през 1967-а). После и Димитър Вичев доста ми оказа помощ да се развия. Така че съм имал достойнството да се изучавам в занаята от две от именитите фигури на Ботев. Това, че първоначално бях халф, след това ми оказа помощ в мъжкия футбол. Защото, когато започнах да вардя по-сериозно на 20 години, трансформираха разпоредбите. Когато ти върнат топката, към този момент не можеше да се хваща с ръце, а трябваше да се отиграе с крайник. Това беше в плюс за мен, че съм играл като полеви. Имаше сътрудници, които се чудеха по какъв начин да ритат топката, а аз знаех (смее се). В Ботев вратари бяха Боби Михайлов и Васко Василев, от които можеш единствено да се учиш. Крадеш от опита им.
Отличен Ботев (Пловдив) отстреля " орлетата " в Коматево
Вижте детайлности
Минал сте през Ботев, Локо, Спартак... Само в Марица не сте бил, с цел да извършите Голям шлем в Пловдив.
- Имаше опция да ида и в Марица, само че към този момент няма значение. Така ме завъртя животът. Но за сметка на това съм бил в различен отбор от района Сокол Марково, с който насмалко да изхвърлим Левски за Купата на България. Така че отново си е Голям шлем (смее се). Те бяха водени от Люпко Петрович. Едвам ни биха с 2:1 през ноември 2000 година (б.р. - на 1/16-финал). Вкараха головете си в края на мача безусловно. Тогава дори при единия имаше фаул на Георги Марков, Бог да го елементарни, против мен при центрирането. Във вестник " Марица " още си припомням фотографията по какъв начин беше запечатан тъкмо този миг. Но не го свирнаха и паднахме с 1:2.
Пазихте дълго време, близо 30 години, очаквахте ли го, въпреки че за вратарите като че ли е обикновено?
- Не съм очаквал, в случай че би трябвало да съм почтен, само че по този начин се развиха нещата. Успях да се опазя и от съществени травми, като изключим счупванията на пръстите, само че те са обикновено нещо за един вратар. Имам единствено една интервенция на лакътя, само че тя е по-скоро козметична. В Ботев най-после всичко ми се беше отщяло. Даже и не помня по кое време беше това (б.р. - 2008/09). Аз почтено не проследявам тези неща по кое време съм почнал, по кое време съм спрял, какъв брой мача съм изиграл.
Имате над 350 дуела. Кои са най-паметните ви моменти, въпреки че несъмнено са доста?
- О, през целия ден няма да ни стигне за случки, мачове (смее се). В последна сметка не това е най-важното. По-важно е другарствата, които си имал и си основал, хората да са те запомнили, да си оставил нещо след себе си. Интересното е, че най-силно са ми се запечатали моментите с по-малките тимове. Като Сокол Марково, за който описах, или Чирпан, с който отстранихме ЦСКА през ноември 1993 година отново на 1/16-финал за купата. Бихме с 1:0 с гол в края на продълженията, към този момент се готвехме за дузпи. Треньор ни беше Тенчо Тенев. Бяхме тим от В група, а в ЦСКА играеха Лъчо Танев, Христо Марашлиев, Ивайло Андонов, Тодор Праматаров, Христо Коилов и Анатоли Нанков...
Играчи на Ботев (Пловдив) дадоха началото на затревяването на " Колежа "
Тодор Неделев, Виктор Генев, Атанас Чернев и Антоан Бароан дадоха старт на работните действия
ЦСКА май са ви на кадем, през есента на 2003-а хващате две дузпи на Емил Гъргоров при успеха на Ботев с 3:1 на " Христо Ботев "?
- Да, против ЦСКА апропо са ми най-хубавите награди (смее се).
Какво му пречеше или не доближаваше на Ботев Пловдив в тези години, в които вие играехте, с цел да се трансформира в по-сериозен фактор, а за какво не и да се бори за купата, каквито бяха упоритостите по времето на Брокерите?
- Много неща са, съвкупности. Като се стартира от лимитирани финанси, слаба организация, дрязги фенове-президент, разпродаване на тимове... Минали работи са, не обичам да се връщам обратно. Преди италианците също имахме добър тим. Братя Миневи, Георги Христов, Тимонов, Манчев, Саидходжа, Васко Василев... Но тогава отново, вместо да надградим, двама, трима си тръгнат. Може би това му беше грешката на Христолов, че не успявахме да стигнем идващото равнище. Но въпреки всичко нещата опират до опциите на президента. Когато никой не ти оказва помощ и си вадиш парите от джоба, е мъчно. Издръжката беше 50-60 хиляди лв. и никой не му помагаше с нищо, макар че може да чуете доста приказки по тази тематика. В Ботев или сме имали доста пари, или нищо... В двете крайности, приблизително състояние няма. Съжалявам, че Цветан Василев не можа да се задържи, тъй като щеше да се случи нещо огромно.
Имало ли е късмет да попаднете в националния тим и съжалявате ли, че не се е случило?
- Може и да е имало, само че не скърбя. Когато направих най-силния си сезон в Ботев Пловдив - 1997/98, след това ни освободиха осем индивида. Тогава, в случай че би трябвало да съм почтен, не ми се започваше отново да играя професионално. По инцидентно стичане на събитията се върнах да вардя в А група след това, и то в Локомотив, а по-късно бях и в Спартак. Впрочем с играчите на Локомотив сме били в прелестни връзки, макар че на терена можеше и да се бием. Но след това си бяхме дружно по заведения за хранене, по питейни заведения.
През 2009 година, при италианците, когато Ботев победи Локо Пловдив с 1:0 обаче в действителност крепко се бихте на терена в края...
- Голям позор. Тогава се занимавах с вратарите на Ботев, само че още нямах треньорски лиценз и по тази причина бях картотекиран като състезател, с цел да бъда на пейката. Но и тогава с тези италианци беше огромна тъпота, объркана работа.
Излиза, че много пъти сте били на ръба да се откажете, и то по независещи от вас аргументи?
- След като виждаш, че с парите, които изкарваш, не можеш да изхранваш фамилията си, да избуташ месеца и няма вероятност, е обикновено да търсиш други разновидности. Изведнъж идва моментът, в който спираш с футбола и се озоваваш в нищото и се чудиш от кое място да захванеш.
Ботев (Пловдив): Тодор Неделев взе участие в част от заниманията на главната група
От клуба внесоха изясненост за контузените футболисти
Имало ли е разновидности да преминете в някои от столичните тимове?
- Имах алтернатива за Славия след престоя ми в Чирпан през 1993-94. Бях в " Овча купел " на проби. Треньори бяха, Бог да ги елементарни, Стоян Коцев и Александър Шаламанов. Белите желаеха да ме вземат, само че още го нямаше правилото " Босман ". Тогава Ботев споделиха, че могат да ме преотстъпят, само че Славия не се съгласиха. Дойдоха в Пловдив да договарят с Коце Костадинов, който тогава беше изпълнителен шеф. Но той бе безапелационен: Аз футболисти на Ботев не продавам. И по този начин не ме пуснаха да отида в София.
С Ботев Пловдив в сърцето ли си оставате вечно?
- Ходя на мачове на Ботев в Коматево, съвсем не пропущам дуел, само че това не е моят Ботев. Кого да виждам като отида? Само чужденци играят. Сега и Тошко Неделев го няма, нека се оправи по-бързо момчето. Станислав Работов, доколкото знам, е с тежка контузия, а в този момент за дуела с Пирин Благоевград и Виктор Генев ще е осъден. Пращат българските момчета в дубъла, а в първия тим се взимат недоказани чужденци. Това ми е болно. Трябва да имаш дупе да пуснеш младите, юношите, да играят. Пълни нелепости са в този момент. Локо не ги проследявам, само че и там играят повече българи. Най-добре в това отношение са Славия, макар че всеки плюе Венци Стефанов. Той сподели модела. Сега ревем, че нямаме народен тим. Ами по какъв начин да имаме?! Като играят по 10 чужденци в тимовете. Добре, че има момчета, които излязоха рано на открито и се появи човек като сърбина Кръстаич, дето му стиска. Аз модела, в който има 20 чужденци, не го одобрявам. Третото място за Ботев през предишния сезон бе на шанс.
Не успяхте да излезете да пазите в чужбина, имахте ли такива разновидности?
- Не. За мен не е било приоритет. Като ни изгониха от Ботев Пловдив през 1998 година, аз се пуснах от хорото. После се върнах в Ботев на 30 години, само че нещо в мен към този момент беше прекършено, не беше същото. Никога не съм напъвал да излизам в чужбина.
Какво ви даде и взе футбола?
- Даде ми доста другарства, и то същински. Срещи с доста хора. Връзки, които са оживели с годините. А какво ми взе... Ще забележим след още някоя година, когато контузиите стартират по-сериозно да се обаждат (смее се).
Марин Бакалов ли беше в основата на възраждането на Ботев Пловдив след Христолов?
- Да, основно той. Пълен експерт. Бях на всички срещи тогава. Бакалов бе индивидът, който сплоти хората да се възроди футболния клуб. Много хора споделят, че е имало обединяване с Металик Сопот. Няма такова нещо. ФК Ботев Пловдив не беше закрит в регистъра, когато е правено акционерното сдружение. Членовете тогава се намериха и бе взет единствено лицензът на Сопот, с цел да се играе във В група. Нищо повече.
Толкова ли бе тежък престоят на Димитър Христолов, който мнозина почитатели на Ботев Пловдив даже презират?
- Всеки търси виновност в него. Този човек е давал от персоналните си пари за Ботев и аз неприятна дума за него няма да кажа. Няма да го храча, няма да стане в никакъв случай.
Най-голямата болежка на всички ботевисти е стадиона. Имаш ли вяра, че ще гледаш мач на " Колежа " скоро време?
- Аз пребивавам на 200 метра от стадиона и всеки ден минавам от там. Естествено, че е най-голямата болежка. В момента, в който стане стадионът, ще се трансформират много неща. Дано настоящето управление на Ботев не губи инерцията, в която се влезе във връзка с стадиона. Защото, повярвайте ми, на първия мач на " Колежа " ще е ужасно. Ще видите... Ако беше останал Цветан Василев, стадионът щеше да е издигнат доста по-бързо и с доста по-малко пари.
Играли сте и на стадион " Пловдив ", който към този момент стартира да се разрушава...
- Тук към този момент е ролята на страната. Тя би трябвало да се ангажира. Да се създадат четири нови стадиона ли е казусът на страната?! Вижте в Унгария какво направи Орбан. През 2022 година в България нямаме нито един чисто нов, напълно построен, стадион...
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ