Меркурий може да бъде забелязан в първите дни на юни ниско към северозапад
Слънцето
В началото на интервала то изгрява десетина минути след 6 ч. и залязва малко след 20,30 ч. В края изгревът е десетина минути преди 6 ч., а залезът – две минути след 21 ч. Денят нараства от 14,19 часа до 15,14 часа. На 15 май нашата звезда минава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 20 май в 16.48 ч. излиза от знака на Телеца и навлиза в знака на Близнаците.
Луната
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 18 май (405583 км), а най-близо (в перигей) – на 3 юни (364366 км). последна четвърт 14 май 2,36 – 12,28;новолуние 22 май 5,57 – 20,35;първа четвърт 30 май 13,17 – 2,27;пълнолуние 5 юни 20,48 – 5,31.В началото на интервала Луната е в съзвездието Везни, низходяща. “Най-ниско ” под еклиптиката тя е на 17 май. След това е възходяща до 31 май и още веднъж низходяща до края на интервала.
Ето и датите на нейните навлизания в идващите зодиакални съзвездия:9 май – Скорпион;10 май – Стрелец;13 май - Козирог;15 май – Водолей;17 май – Риби; 20 май – Овен; 22 май – Бик; 25 май – Близнаци; 27 май – Рак;28 май – Лъв; 31 май – Девица;3 юни – Везни;5 юни – Скорпион;6 юни – Стрелец. Звездите и ярките планети
Вечер към североизток свети Вега от съзвездието Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югоизток. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. Към югозапад е Регул от предходното зодиакално съзвездие – Лъв. Ниско към северозапад е ярката Капела от Колар, към запад са Близнаците (Кастор и Полукс). Преди изгрев Слънце Вега е високо към запад, а съзвездието Лебед е покрай зенита.
При доста добра видимост Меркурий може да бъде видян в първите дни на юни след залез Слънце ниско към северозапад. Венера е Вечерница, залязва все по-рано и към края на интервала се губи в слънчевите лъчи (съединението със Слънцето е на 3 юни). На 22 май двете вътрешни планети са в съединяване (ниско над хоризонта към северозапад).
Марсе забележим след среднощ. В началото на интервала изгрява след 3 ч., а в края – след 2 ч. На 8 май излиза от съзвездието Козирог и навлиза във Водолей. Условията за наблюдаване на Юпитер са положителни. В началото на интервала изгрява преди 2 ч., а в края – още преди среднощ. Остава в съзвездието Стрелец, покрай границата с Козирог. Сатурн изгрява малко след Юпитер. Остава в съзвездието Козирог, покрай границата със Стрелец.
Съединения на планетите с Луната
На 12 май е срещата на Месечината с планетите-гиганти Юпитер и Сатурн. Съединението с Марс е на 15 май, а с Меркурий и Венера – на 24 май.
Метеорните потоци
До 14 май е деен слабият метеорен рояк Ета-Лириди. Максимумът му е на 8/9 май (3 метеора в час), за жалост покрай пълнолунието. След залез Слънце съзвездието Лира е към изток-североизток, преди разсъмване кулминира към юг. Повече „ падащи звезди ” можем да чакаме от Ета-Акваридите, които са дейни до 28 май. Радиантът им е в съзвездието Водолей (преди разсъмване към изток – югоизток). След 14 май е деен и метеорният поток Ариетиди с най-много на 7 юни (30 метеора в час). Съзвездието Овен, където е радиантът, е над хоризонта единствено за половин – един час (към изток, преди изгрев Слънце). Затова тези метеори се записват единствено в радиодиапазона.
Полусенчесто лунно затъмнение
По време на пълнолунието на 5/6 юни Луната минава през полусянката на Земята. Затъмнението е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка и Австралия. За България то стартира с изгрева на Луната в 20,48 ч. на 5 юни. Максимумът (0,568) е в 22,25 ч., а краят – в 0,04 ч. на 6 юни. Потъмняването на лунния диск е на практика незабележимо даже с бинокъл. Регистрира се с фотометри.
В началото на интервала то изгрява десетина минути след 6 ч. и залязва малко след 20,30 ч. В края изгревът е десетина минути преди 6 ч., а залезът – две минути след 21 ч. Денят нараства от 14,19 часа до 15,14 часа. На 15 май нашата звезда минава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 20 май в 16.48 ч. излиза от знака на Телеца и навлиза в знака на Близнаците.
Луната
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 18 май (405583 км), а най-близо (в перигей) – на 3 юни (364366 км). последна четвърт 14 май 2,36 – 12,28;новолуние 22 май 5,57 – 20,35;първа четвърт 30 май 13,17 – 2,27;пълнолуние 5 юни 20,48 – 5,31.В началото на интервала Луната е в съзвездието Везни, низходяща. “Най-ниско ” под еклиптиката тя е на 17 май. След това е възходяща до 31 май и още веднъж низходяща до края на интервала.
Ето и датите на нейните навлизания в идващите зодиакални съзвездия:9 май – Скорпион;10 май – Стрелец;13 май - Козирог;15 май – Водолей;17 май – Риби; 20 май – Овен; 22 май – Бик; 25 май – Близнаци; 27 май – Рак;28 май – Лъв; 31 май – Девица;3 юни – Везни;5 юни – Скорпион;6 юни – Стрелец. Звездите и ярките планети
Вечер към североизток свети Вега от съзвездието Лира. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югоизток. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. Към югозапад е Регул от предходното зодиакално съзвездие – Лъв. Ниско към северозапад е ярката Капела от Колар, към запад са Близнаците (Кастор и Полукс). Преди изгрев Слънце Вега е високо към запад, а съзвездието Лебед е покрай зенита.
При доста добра видимост Меркурий може да бъде видян в първите дни на юни след залез Слънце ниско към северозапад. Венера е Вечерница, залязва все по-рано и към края на интервала се губи в слънчевите лъчи (съединението със Слънцето е на 3 юни). На 22 май двете вътрешни планети са в съединяване (ниско над хоризонта към северозапад).
Марсе забележим след среднощ. В началото на интервала изгрява след 3 ч., а в края – след 2 ч. На 8 май излиза от съзвездието Козирог и навлиза във Водолей. Условията за наблюдаване на Юпитер са положителни. В началото на интервала изгрява преди 2 ч., а в края – още преди среднощ. Остава в съзвездието Стрелец, покрай границата с Козирог. Сатурн изгрява малко след Юпитер. Остава в съзвездието Козирог, покрай границата със Стрелец.
Съединения на планетите с Луната
На 12 май е срещата на Месечината с планетите-гиганти Юпитер и Сатурн. Съединението с Марс е на 15 май, а с Меркурий и Венера – на 24 май.
Метеорните потоци
До 14 май е деен слабият метеорен рояк Ета-Лириди. Максимумът му е на 8/9 май (3 метеора в час), за жалост покрай пълнолунието. След залез Слънце съзвездието Лира е към изток-североизток, преди разсъмване кулминира към юг. Повече „ падащи звезди ” можем да чакаме от Ета-Акваридите, които са дейни до 28 май. Радиантът им е в съзвездието Водолей (преди разсъмване към изток – югоизток). След 14 май е деен и метеорният поток Ариетиди с най-много на 7 юни (30 метеора в час). Съзвездието Овен, където е радиантът, е над хоризонта единствено за половин – един час (към изток, преди изгрев Слънце). Затова тези метеори се записват единствено в радиодиапазона.
Полусенчесто лунно затъмнение
По време на пълнолунието на 5/6 юни Луната минава през полусянката на Земята. Затъмнението е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка и Австралия. За България то стартира с изгрева на Луната в 20,48 ч. на 5 юни. Максимумът (0,568) е в 22,25 ч., а краят – в 0,04 ч. на 6 юни. Потъмняването на лунния диск е на практика незабележимо даже с бинокъл. Регистрира се с фотометри.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ