Алфа Рисърч: Коалицията ПП-ДБ води с малко пред ГЕРБ-СДС, интрига и за третата позиция
Слаба мотивация за присъединяване в изборите и паритет в борбата за първото място записва национално-представително изследване на организация " Алфа Рисърч " на старта на предизборната акция.
Вижте и още в диалога в " Денят стартира " с Павел Вълчев от социологическата организация " Алфа Рисърч ".
Невъзможността на партиите в последните четири Народното събрание да излъчат устойчиво ръководство, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират гласоподавателите да вземат участие в следващите парламентарни избори. Декларираната на старта на акцията интензивност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание декларират 28 на 100, а 33% са безапелационни, че няма да гласоподават. Относително висока готовност е налице измежду най-политизираните гласоподаватели, което обрисува 2-ри април като борба сред най-ревностните симпатизанти на партиите.
Предприетите от политическите сили предизборни ходове раздвижват електоралната картина, само че без да пренареждат цялостната политическа обстановка. Водещите партии влизат с изравнени позиции в конкуренцията, а по-малките обединения до последно ще чакат дали ще съумеят да преминат 4%-та преграда.
Нагласите на гласоподавателите на старта на акцията сочат паритет сред обединенията ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението сред Политическа партия и Демократична България им носи алегорична начална преднина пред главния конкурент ГЕРБ, само че остава под сумарния им резултат от октомврийския избор. При очертаващата се ниска изборна интензивност и според от акцията, е допустимо относително дребен брой гласове да трансформират значително тази отдалеченост във всяка от двете направления.
Към момента ПП-ДБ се употребяват с поддръжката на най-мотивираните последователи на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, в случай че съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи настоящата политика гласоподаватели, които обичайно вземат решение, дали и за кого да гласоподават в последните дни на акцията. Част от твърдите последователи на ГЕРБ-СДС, най-много поданици на регионалните градове, към момента не са намерили задоволителен тласък да отидат до урните на 2-ри април. От това по какъв начин всяка от обединенията се оправи с тези провокации ще зависи спечелилият във вота и адресат на първия мандат за сформиране на държавно управление.
Макар и по-слаба, конспирация е налице и за третата позиция. Към момента тя се заема от Движение за права и свободи с 13.2% от твърдо решилите да гласоподават. В непосредствена непосредственост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в интервала сред двата избора.
Българска социалистическа партия започва акцията със 7.4%, като даже на този ранен стадий се записва явен спад в електоралната ѝ поддръжка. Вътрешните несъгласия отливат последователи от столетницата, които се преориентират в разнообразни направления. Изтичането е най-много към новосформираната коалиция Левицата, само че също към Възраждане и Български напредък.
Три партии са релативно покрай изборната преграда, само че на старта на акцията са към момента под нея. Поради относително ниската готовност на симпатизантите им, в самобитната чакалня за бъдещото Народно събрание остават Български напредък с 3.8%, Левицата с 3.6% и Има Такъв Народ с 3.2%.
Независимо дали в 49-ия парламент ще са показани петте релативно сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „ дребните “, предизвикването пред лъчение на постоянно ръководство остава толкоз високо, колкото и пред 48-ото Народно събрание. При записания все още подобен избирателен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, разновидностите пред всяка от двете водещи и мощно конфронтиращи се между тях обединения са или да опитат да ръководят с някоя от останалите партии (с които също имат обрисувани дълбоки разграничителни линии), или да поддържат под някаква форма общо държавно управление. Евентуална необятна коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е изрично подкрепена от едвам 5% от пълнолетните българи и още 28 на 100 я одобряват за вероятен компромис, като показват умерено утвърждение за нея. Коалиция сред първите две е нежелана от 50 на 100 от българите. По-склонни да я поддържат са последователите на ГЕРБ, до момента в който болшинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани. Избирателите на Движение за права и свободи, Български напредък, Има Такъв Народ се отнасят по-скоро неутрално, а измежду най-ярките съперници на тази опция са симпатизантите на Българска социалистическа партия и Възраждане. По всичко обаче наподобява, че решението на политическата рецесия няма да пристигна от гласоподавателите, а от способността на партийните водачи да ги убедят в правилността на идващите си дейности.
Настоящото проучване е извършено в интервала 21 – 27 февруари 2023г. от " Алфа Рисърч ", разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1007 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по район и вид обитаемо място, с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
" Алфа Рисърч " носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Вижте и още в диалога в " Денят стартира " с Павел Вълчев от социологическата организация " Алфа Рисърч ".
Невъзможността на партиите в последните четири Народното събрание да излъчат устойчиво ръководство, както и недоверието, че този път ще бъде излъчен кабинет, демотивират гласоподавателите да вземат участие в следващите парламентарни избори. Декларираната на старта на акцията интензивност е съизмерима с тази от октомври 2022 – 39%. Колебание декларират 28 на 100, а 33% са безапелационни, че няма да гласоподават. Относително висока готовност е налице измежду най-политизираните гласоподаватели, което обрисува 2-ри април като борба сред най-ревностните симпатизанти на партиите.
Предприетите от политическите сили предизборни ходове раздвижват електоралната картина, само че без да пренареждат цялостната политическа обстановка. Водещите партии влизат с изравнени позиции в конкуренцията, а по-малките обединения до последно ще чакат дали ще съумеят да преминат 4%-та преграда.
Нагласите на гласоподавателите на старта на акцията сочат паритет сред обединенията ПП-ДБ (26.4%) и ГЕРБ-СДС (25.2%). Обединението сред Политическа партия и Демократична България им носи алегорична начална преднина пред главния конкурент ГЕРБ, само че остава под сумарния им резултат от октомврийския избор. При очертаващата се ниска изборна интензивност и според от акцията, е допустимо относително дребен брой гласове да трансформират значително тази отдалеченост във всяка от двете направления.
Към момента ПП-ДБ се употребяват с поддръжката на най-мотивираните последователи на двете формирования и биха могли да подобрят позициите си, в случай че съумеят да привлекат по-млади и по-слабо следящи настоящата политика гласоподаватели, които обичайно вземат решение, дали и за кого да гласоподават в последните дни на акцията. Част от твърдите последователи на ГЕРБ-СДС, най-много поданици на регионалните градове, към момента не са намерили задоволителен тласък да отидат до урните на 2-ри април. От това по какъв начин всяка от обединенията се оправи с тези провокации ще зависи спечелилият във вота и адресат на първия мандат за сформиране на държавно управление.
Макар и по-слаба, конспирация е налице и за третата позиция. Към момента тя се заема от Движение за права и свободи с 13.2% от твърдо решилите да гласоподават. В непосредствена непосредственост до тях е Възраждане (11.3%), която се откроява като една от дребното обединения, мобилизирали поддръжка в интервала сред двата избора.
Българска социалистическа партия започва акцията със 7.4%, като даже на този ранен стадий се записва явен спад в електоралната ѝ поддръжка. Вътрешните несъгласия отливат последователи от столетницата, които се преориентират в разнообразни направления. Изтичането е най-много към новосформираната коалиция Левицата, само че също към Възраждане и Български напредък.
Три партии са релативно покрай изборната преграда, само че на старта на акцията са към момента под нея. Поради относително ниската готовност на симпатизантите им, в самобитната чакалня за бъдещото Народно събрание остават Български напредък с 3.8%, Левицата с 3.6% и Има Такъв Народ с 3.2%.
Независимо дали в 49-ия парламент ще са показани петте релативно сигурни политически сили, или ще влязат и някои от „ дребните “, предизвикването пред лъчение на постоянно ръководство остава толкоз високо, колкото и пред 48-ото Народно събрание. При записания все още подобен избирателен резултат за ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, разновидностите пред всяка от двете водещи и мощно конфронтиращи се между тях обединения са или да опитат да ръководят с някоя от останалите партии (с които също имат обрисувани дълбоки разграничителни линии), или да поддържат под някаква форма общо държавно управление. Евентуална необятна коалиция сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС е изрично подкрепена от едвам 5% от пълнолетните българи и още 28 на 100 я одобряват за вероятен компромис, като показват умерено утвърждение за нея. Коалиция сред първите две е нежелана от 50 на 100 от българите. По-склонни да я поддържат са последователите на ГЕРБ, до момента в който болшинството от тези на ПП-ДБ остават дистанцирани. Избирателите на Движение за права и свободи, Български напредък, Има Такъв Народ се отнасят по-скоро неутрално, а измежду най-ярките съперници на тази опция са симпатизантите на Българска социалистическа партия и Възраждане. По всичко обаче наподобява, че решението на политическата рецесия няма да пристигна от гласоподавателите, а от способността на партийните водачи да ги убедят в правилността на идващите си дейности.
Настоящото проучване е извършено в интервала 21 – 27 февруари 2023г. от " Алфа Рисърч ", разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1007 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е двустепенна извадка, стратифицирана по район и вид обитаемо място, с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
" Алфа Рисърч " носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния уебсайт, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ