Цивилизацията на воините от облаците е съществува повече от 7 века преди появата на инките
Скорошни археологически находки дават малко повече информация за племето Чачапоя. Последната известна информация за тях идва от пре-колумбийската история и разкритията от 90-те години на предишния век. Въпросното племе остава само и единствено с препратки от истории, написани на ръка от испански хроникьори, другото са митове и някои добавени приказки и сказания от тези, които са имали опция да описват. Наричат ги „ Войните на облаците “, само че този пъзел през днешния ден има доста повече празни места, в сравнение с части за нареждане. Въпреки това археолозите не се отхвърлят и не престават да търсят нови открития за тях.
През 2017 година на върха на руините към Чачапоя, покрай Куелап са сложени кабелни лифтове, с цел да е по-лесно изкачването на северната част на Мачу Пикчу, а по-късно Унеско следва образеца и оставя индикатори, с цел да се стигне до долината Уткубамба и даже ще я слагат в листа за Световно завещание. Интересът към Чачапоя е огромен, откакто излиза наяве, че идват към 6 века, преди да се появят инките и също така заемат северните висоти към Перу. Избрали са някои от най-дълбоките каньони с малко водопади с чиста вода, идващи от източните неравности на върха, а при вероятно втурване, необятните върхове на Андите ще свършат някъде в дивата и влажна растителност на Амазонка.
Това малко и не толкоз известно общество, наричано още и малко кралство, освен се заселва и съумява да оцелее, само че се занимава в тази околност с епохи, стартира да прави най-различни действия, изхранва се най-вече с фермерство и търговия на разнообразни артикули, като даже ги транспортира от Андите до Амазонка. Изследователите и до през днешния ден считат, че най-вероятно в своя разцвет ще приказваме за към 500 000 души население, а най-вероятно приказваме и за генерации шамани, които вършат най-различни и забавни пътувания в метафизичния свят, а по-късно преподават и бойни изкуства. Чачапоя съществуват малко след средата на XV век с появяването на инките.
Мистерията продължава да е забавна, тъй като тази цивилизация в никакъв случай не е имала писмен език и всичко, което може да се разбере е от археолозите и откриването на находки от гробниците. Звучи елементарно, само че дано не забравяме, че върховете на Перу са известни със своите необятни гори, които постоянно се крият от облаците, спускащи се точно там. Саркофазите им са известни с това, че постоянно се рисуват с човешки лица, а всяка гробница доста припомня на пантеон – вграден в канара и затрупан с червен прахуляк. Изборът на локация приказва и за още нещо – безспорна изолираност и самостоятелност от всички останали племена, като че ли Чачапоя са желали да бъдат колкото се може по-далече от останалите.
Това е била една от дребното цивилизации, които са съумели освен да се разграничат от популацията в Андите, само че и не са имали потребност от никого. И това е още една огромна изненада, изключително откакто се води до идната мистерия: дали това е била цивилизация, която се подрежда високо в йерархията? Интересното е, че единствените знаци, които могат да приказват за някаква форма на писмена просвета, се слагат върху саркофазите, показващи най-вероятно статута на умрелия.
От всичко намерено до този миг излиза наяве, че това е цивилизация, която има толкоз доста въпросителни, че става изцяло невероятно да се разкрие повече. Когато инките идват, някои от към този момент завещаните гробници са били употребявани наново. А откакто при започване на новото хилядолетие се оказва, че природата може да помогне малко за по-лесното откриване. Благодарение на разбъркването на пластовете в Лугана де лос Кондорес ще се открият още следи на цивилизацията.
Добрата вест е, че инките имат напълно друга просвета и слагат мумиите си в разнообразни саркофази, дружно с керамика, разнообразни сребърни предмети, дърворезба и неповторими червени текстилни платове. Добрата вест е, че тъкмо платовете показват и кои тъкмо са мумиите на Чачапоя – цивилизацията е известна със своя текстил и избора на облекла – светли и от време на време даже искрящи, което автоматизирано ги отличава от добре познати инки, които постоянно залагат на други окраски.
Испанските колонизатори също оказват помощ, тъй като разказват жителите на тази територия като бели с съвсем устойчиво окосмяване, само че като всяка друга европейска цивилизация, легендите за техните мистични качества може да са и малко по-преувеличени. Преди време се счита, че това са били викинги, само че теорията се отхвърля бързо, само че най-малко е ясно, че това са били изключителни войни, които в никакъв случай не са имали нищо срещу да се оправят с новите заселници. Чачапоя са се сражавали от върха и дълго време са държали инките надалеч от себе си, само че численото предимство взима превес и поставя завършек на това племе или общественост.
След като се подписва помирение, по-голямата част от оживелите просто сменя своята локация и са пръснати на най-различни територии в империята, с цел да не може да се повтори протеста. Единствените хора, които съумяват да запишат някакви следи, са испанците с идването си през 30-те години на XVI век. Те идват прекомерно късно и езикът, както и културата към този момент са изгубени и претопени. Най-големите следи, които са останали, се крият в руините на Куелап – градска, политическа и религиозна зона на височина от 3000 метра височина, позиционирани в долината на река Уткубамба, обградена от скали, всяка с височина от 20 метра. Интересното е, че за разлика от цитаделата на Мачу Пикчу, това е зона, която има още по-стара история – почти 7 века.
Освен това същите избират да вършат кръгли къщи и колони, за разлика от всички останали, които в Южна Америка избират да вършат по-съвършени и симетрични форми. По някаква причина Чочопая избират да построяват статуи на змии и влечуги, които се откриват върху каменните фасади, както и върху някои от постройките, които са открити. От 500 година прочие Хр. ще открием, че това е било едно общество, което освен е имало извънредно добра подчиненост. Зад защитните стени се крият към 420 здания, които са служили освен като администрация, само че и като подслон за фамилии. Въпросната локация завършва своето битие след кръвопролитие и изгаряне, само че перуанците я откриват през 1843 година за първи път – археолозите просто са почнали да търсят в покрайнините, откакто главният монумент притегля задоволително туристи.
И даже в края на 90-те години от предишния век не престават да се задават още повече въпроси, вместо да се показват отговорите. Други разкопки са открити на към 300 километра южно от Куелап и то по чиста случайност от локални поданици, само че няма да бъде отворен за гости, тъй като е в извънредно нежно положение. Последното разобличаване е намерено в Ла Пенетенциария де ла Месета, която е открита през 2006 година За страдание няма информация за новите открития. Информацията е непокътната, а що се отнася до инките и испанците, които могат да оставят следи – първите освен са желали да заличат тази цивилизация, само че и са съумели, до момента в който вторите просто не са обърнали толкоз внимание, откакто са пристигнали късно.
Оказва се, че инките са крайният артикул, който съумява да заличи всички останали по-малки общества в Южна Америка. Едно е несъмнено, това не е мистичната златна цивилизация, по която испанците са си изгубили мозъка.
Снимки: Wikipedia
