Защо жените си тръгват от мъжете, които все още обичат
Скъпи мъже, дамата не е ваша благосъстоятелност. Нейната душа не ви принадлежи, единствено тъй като в миналото сте били женени. Това, което тя усеща през днешния ден, това поради което е подготвена да отиде – това сте си заслужили.
Всяка двойка има своя лична история и своя лична болежка, тъй че би било минимум неуместно и самонадеяно да се сложат всички проблеми под общ знаменател. Има обаче едно нещо, което от дълго време желая да напиша на безусловно всички мъже, без изключение: факт е, че дамите напущат мъжете, които обичат.
И това се случва доста по-често, в сравнение с бихте могли да си визиите. И изключително постоянно – когато въобще не можете да си го визиите.
За дамите е доста мъчно да си тръгнат. Това просто разрушава сърцето им на дребни късчета. Но те го вършат. Един ден те към момента вземат това самоуверено и мъчно решение. Те се опасяват, боли ги, само че все пак оставят обичаните си мъже.
При това от тези, с които живеят дружно от години. От тези, с които са построили дружно дома и са отгледали децата си. От тези, които към момента обичат и с които са мечтали да живеят дружно до дълбока напреднала възраст. От тези, без които не могат да си показват живота.
Жените си потеглят по доста аргументи, само че има една, за която мъжете даже не знаят. И това е изключително притеснително за мен. Мисля си от самото начало какъв брой бракове и връзки биха могли да бъдат избавени, в случай че знаеха за това.
Наистина желая мъжете да схванат едно доста значимо нещо:
Жената си потегля, тъй като мъжът просто го няма. Или го има в подобен тип: върви на работа всеки ден, тренира във фитнеса, играе компютърни игри, върви на лов на риба и пие бира с приятели… Списъкът продължава и продължава – доста е дълъг.
И тези мъже по принцип не са неприятни хора. Нещо повече, те са положителни хора. Те са прелестни и грижовни татковци. Те обезпечават фамилията си. Те са сладки, благи, другарски настроени. Но одобряват брачната половинка си за даденост. Те просто не са до нея.
Жените си потеглят и споделят: „ Понякога ми се коства, че мога да отида при първия мъж, който просто ми обръща внимание. Който ме вижда. Мога да напусна брачна половинка си и да си потегли единствено с една рокля. “ Тази мисъл ги плаши толкоз доста, че се усещат като някакво страшилище. Те не схващат какво се случва, плачат и не знаят какво да вършат по-нататък …
Скъпи мъже, не желая да се приписвам на мисли дали това е вярно или не. Просто ви споделям какво виждам. Можете да се ядосвате, обиждате или възмущавате, колкото желаете. Но има един миг, който ви убягва: жена ви не е ваша благосъстоятелност. Нейната душа не ви принадлежи, единствено тъй като в миналото сте били женени. Това, което тя усеща през днешния ден, какво мисли, поради какво е подготвена да отиде – това сте заслужили.
Всеки ден, всяка минута тя би трябвало да усеща, че ви има. За да може тя да си приказва с вас за значимите за нея неща, знайте, че не просто би трябвало да я слушате, само че и да я чувате. Не кимайте учтиво, мислейки за нещо свое. Не отговаряйте с рутинни изречения, още веднъж – мислейки за нещо свое. А – чуйте, вижте, почувствайте.
Тя желае да я усещате. Да я откривате и изучавате всеки ден отначало. Тя не желае прибързани милувки и бърза фамилиарност. Тя желае да почувства вашата пристрастеност.
Помислете за минута: чувствате ли тази пристрастеност? Ако е по този начин, можете ли да й покажете това? Не става въпрос единствено за пристрастеността към самата жена или желанието да я притежаваш. Става въпрос за вашата пристрастеност към живота. Имате тази пристрастеност, нали? Знаете ли кое е най-привлекателното и привлекателно нещо, което имате? Ако тази пристрастеност я няма, за какво тогава се е случило по този начин? Къде е отишло всичко? Погледнете вътре в себе си. Разберете. Намерете.
Опитайте се да я изслушате. Не се преструвайте или играйте, а в действителност слушайте. Не можете да се концентрирате и мозъкът ви се лута? Просто я погледнете и помислете за един значим въпрос: „ Когато погледнете обичаната си жена, какъв брой надълбоко я гледате? “
Погледнете я още веднъж, погледнете я от близко. Погледнете я в очите и задръжте погледа си по-дълго от нормално. Ако тя попита какво вършиме, кажете: „ Гледам те. Искам да те виждам и да те виждам все по-дълбоко. Чудя се коя си. След толкоз години към момента желая да схвана коя си. Всеки ден желая да открив нещо ново и прелестно в теб.
Но кажете това единствено в случай че в действителност се чувствате по този начин и знаете, че е истина. Жените са доста чувствителни към лъжата, преструвките. Не ги заблуждавайте в такива моменти. И себе си също.
Слушайте тялото си. Какво чувствате? Обърнете внимание на най-фините чувства и страсти. И говорете- разкажете й за всичко това. Всяка минута – за това по какъв начин се чувствате, за това какъв брой значима и близка е тя за вас.
Изобщо не е мъчно, нали?
Но вие сте заети от самото начало. Винаги бързате нанякъде. Нямате време за сходни „ дреболии “. И в случай че се замислите: какъв брой време ще отнеме? Пет минути дневно? И желаете да кажете, че ги нямате? Само пет дребни минути за 24 часа? Можете да ги намерите.
Не приказвам за екстравагантни вечери или празненства (макар че и това е добре). Говоря за пет минути всеки ден, с цел да присъствате изцяло в живота на жена си. Тази, която обичате и сте избрали всред хиляди други.
Ще го извършите, нали? Обзалагам се, че щом го извършите един път – тогава няма да бъдете спрени. Защото най-голямото благополучие в живота ни е да опознаем и открием тези, които обичаме. Бъдете в живота им. Искрено и същински.
P.S. Това послание важи и за дамите. Не би трябвало просто да чакате мъжът да е до вас същински, а вие самите би трябвало да извършите същото. Любовта е двупосочен път.
