Скандалът с Мустафа Емин и Пирогов е едно от малкото

Скандалът с Мустафа Емин и " Пирогов " е едно от дребното хубави неща, които се случиха в публичното ни пространство през последните месеци.

Не тъй като детето му си е разрушило челото. И не тъй като (може би) е желал друго дете да бъде изведено от противошокова зала. И не тъй като (може би) е злоупотребил със служебното си състояние, с цел да се опита да притисне медиците да извърнат внимание на неговото дете. И не тъй като (може би) храбра здравна сестра е решила да даде публичност на случая във Facebook.

А тъй като абсурдът е мотив публичното и политическо око да се обърне към здравната система и хватката, в която тя задушава и лекарите си, и пациентите си.

В тази хватка цяла София разчита на една-единствена Детска травматология - в годината, в която бюджетът на България за опазване на здравето е над 7 милиарда лева

В нея фрустрирани, недобре платени, преуморени лекари и медицински сестри в пенсионна възраст са натоварени с отговорността за живота и здравето на всеки човек. В нея са закъсняващите коли за спешна помощ, неприятната организация, дефицитът на санитари, затворените отделения в регионални лечебни заведения след.

В нея са с неработещите дефибрилатори, които неенергично на следващия удавник на Черноморието през това лято.

В нея са и едва способените диагностици, и тези, които преглеждат пациента като неодушевен общ брой от купчина органи. Или като номер на клинична пътека, против която стои съответна сума в кеш.

Същата система прави, в които пациентът си носи чаршафите от у дома. Допуска и шефът на Правителствена болница да си построи частно над реанимацията, до момента в който прокуратурата сякаш го проверява за противозаконни трансплантации.

Тази система е пропита от високомерното отношение към болния и към неговите близки. Пропита е от насладата от властовия запас, концентриран в ръцете на медиците.

И най-много: от страха от п(р)опадане в машината на здравната система, по този начин непристойно напомняща месомелачката от клипа на " Another brick in the wall ".

Тя посреща и изпраща с мъчителната липса на психотерапевтична интервенция и хуманно отношение в някои от най-травматичните места, на които човек може да попадне: незабавни отделения, приюти, чакални на реанимации, в които времето се проточва до безспир до момента в който присъстващите изживяват най-тежките си житейски моменти.

От години здравната система наподобява на интубиран пациент с по два абоката във всяка ръка, който си отива до момента в който купчина безмълвни, демиург-подобни фигури в бели престилки обикалят в близост.

Ако един несъответстващ в терзанието си политик може с несъответствуващото си държание да насочи фокуса на фенерчето върху десетките остри камъни, които застрашително стърчат под видимо тихите води на болничното обслужване у нас, отлично. Браво.

Независимо дали въпросният политик е от Политическа партия, Демократична България, ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ или Възраждане.

Ако Мустафа Емин е направил опит за корист със служебно състояние, това е гнусна реакция на самозабравил се човек със скромна доза власт в ръцете.

Но и до момента " Пирогов " не са посочили записи от камери от абсурда. Няма и пояснение от страна на болничното заведение дали здравната сестра, която рапортува за държанието на Мустафа, има директно отношение към случая. Нито дали е имало други медицински лица, които имат недоволства от него. Нито въз основата на какви доказателства управлението на болница препубликува статус на собствен чиновник, който разисква пациент.

А дали в случай че дозата власт не беше толкоз " скромна ", казусът въобще щеше да стане публично притежание? Или детето/бащата/жената/братовчеда на онзи-който-не-бива-да-се-назовава щеше да бъде обгрижено с приоритет, без това изобщо да е мотив за полемика?

Тайна ли е, че от години сполучливото обслужване в българското опазване на здравето зависи от съществуването на " връзки "? Макар да не са гаранция, " връзките " са причина детето ви/майка ви или самите вие да бъдете приети в болница навреме и това е едно от изключително сладките части унаследен къс, което имаме от комунистическото си минало.

Възможно ли е родител, който няма здравно обучение и гледа детето си обляно в кръв в продължение на 4 часа, да разсъждава трезво и практично по време на конфликт с действителността на здравното ни обслужване - с чувството за оскърбление, изтощение, яд и боязън?

В противошоковата зала в " Пирогов " всеки ден постъпват деца, немалка част от които - с заплаха за живота. Всички деца заслужават съответна и професионална здравна помощ, а техните родители - няколко разясняващи фрази и малко човещина.

И в случай че ни се желае да се преборим всички те да получат най-хубавата допустима здравна помощ, евентуално би трябвало да оставим хвалебствията и поклоните за лекарите за по-нататък и да се фокусираме върху това, което всеки имат правото да срещне като грижа за здравето и отношение към пациенти.