(Сицилианска стенопис от 1445 г. През века преди това Черната

(Сицилианска стенна живопис от 1445 година През века преди този момент Черната гибел е умъртвила най-малко една трета от популацията на Европа)

Кога ще завърши пандемията Covid-19? И по какъв начин?

Според историците пандемиите нормално имат два вида окончания: здравното, което се появява, когато паднат заболеваемостта и смъртността, и общественото, когато отшумява епидемията от страха пред заболяването.

„ Когато хората питат: ‚Кога ще свърши всичко това?‘, те питат за обществения край “, споделя доктор Джеръми Грийн, историк на медицината в Джонс Хопкинс.

С други думи, краят настава не толкоз тъй като е победена заболяването, а тъй като хората се уморяват от паническия модус и се научават да живеят с нея. Алън Бранд, историк от Харвард, споделя, че сходно нещо се случва и с Covid-19: „ Както видяхме в дебата за отварянето на стопанската система, доста въпроси към по този начин наречения край се дефинират не от медицински данни или такива за публичното здраве, а от социалнополитически процеси. “

Краищата „ са доста, доста комплицирани “, споделя Дора Варга, историчка от Университета в Ексетър. „ Поглеждайки обратно, ние откриваме, че разказът ни е слаб. За кого тъкмо завършва епидемията и кой може да каже сигурно че краят фактически е настъпил? “

По пътя на страха

Епидемия от боязън може да възникне даже и без зараза от болест. Д-р Сюзън Мъри от Кралския лицей на хирурзите в Дъблин е претърпяла това от първа ръка през 2014 година, когато е работила в селска болница в Ирландия.

През месеците преди този момент повече от 11 000 души в Западна Африка са умряли от Ебола, ужасяващо вирусно заболяване, което е мощно инфекциозно и постоянно съдбовно. Епидемията наподобява е намалявала, а в Ирландия въобще не е имало случаи, само че публичният боязън е бил мощно осезателен.

„ На улицата и в болничните отделения хората бяха разтревожени “, припомни наскоро д-р Мъри в публикация, оповестена в The New England Journal of Medicine. „ Наличието на „ неверен цвят “ на кожата към този момент беше задоволително, с цел да ви завоюва недобри погледи от страна на други пасажери в рейса или влака. Изкашляйте се единствено един път и към този момент ще видите по какъв начин се отдалечават от вас. “

Сътрудниците на болничното заведение в Дъблин били предизвестени да се приготвят за най-лошото. Чувствали се ужасени и се тормозили, че им липсва защитна екипировка. Когато в незабавното поделение дошъл юноша от страна, където имало случаи на Ебола, никой не желал да се приближи до него; медицинските сестри се скрили, а лекарите заплашили да изоставен болничното заведение.

Самата доктор Мъри се осмелила да го лекува, само че ракът му бил толкоз напреднал, че всичко, което могла да му предложи, била елементарна човешка грижа. Няколко дни по-късно тестванията удостоверили, че мъжът няма Ебола; час по-късно той умрял. Три дни по-късно Световната здравна организация оповестила епидемията от Ебола за завършила.

Д-р Мъри написа: „ Ако не сме подготвени да се борим със страха и незнанието също толкоз интензивно и толкоз деликатно, колкото се борим с всеки различен вирус, допустимо е страхът да нанесе страшни вреди на уязвимите хора, даже и по места, където в никакъв случай не е имало нито един случай на зараза по време на експлоадирането. А епидемията от боязън може да има надалеч по-лоши последствия, когато се усложнява от въпросите на расата, привилегиите и езика. “

Черна гибел и тъмни мемоари

Бубонната чума е идвала на няколко пъти през последните 2000 години, убивайки милиони хора и променяйки хода на историята. Всяка от епидемиите е усилвала неведнъж страха, идещ със идващото експлоадиране.

Заболяването се предизвиква от един избран вариант бактерии, Yersinia pestis, който живее по бълхи, които пък живеят по плъхове. Но бубонната чума, станала известна като Черната гибел, може да се съобщи и посредством дихателни капчици, тъй че не може да бъде изкоренена просто посредством ликвидиране на плъховете.

Историците разказват три огромни талази от чума, споделя Мери Фисел, историчка от Джонс Хопкинс: Чумата на Юстиниан през шести век; средновековната зараза от XIV век и пандемията, която се появява в края на 19 и началото на 20 век.

Средновековната пандемия стартира през 1331 година в Китай. Заболяването, дружно с гражданската война, която бушува там по това време, убива половината от популацията на Китай. Оттам чумата се придвижва по комерсиалните пътища към Европа, Северна Африка и Близкия изток. В годините сред 1347 и 1351 година тя убива най-малко една трета от европейското население. В голям брой градове като да вземем за пример Сиена в Италия, почива половината от популацията.

„ Невъзможно е човешкият език да съобщи ужасната истина “, написа хронистът от 14 век Аньоло ди Тура. „ Всъщност оня, който не е преживявал подобен смут, може да бъде наименуван благословен. “ Заразените, написа той, „ получават издутини под мишниците и в слабините, и падат до момента в който приказват. “ Мъртвите са били погребвани в ями, на цели купчини.

Във Флоренция, написа Джовани Бокачо, „ На мъртвите хора през днешния ден се оказва не повече респект, в сравнение с мъртвите кози. “ Някои се крият по домовете си. Други отхвърлят да одобряват опасността. Техният метод да се оправят със страха, написа Бокачо, е да „ пият крепко, да се любуват на живота до дъно, да обикалят в близост с песни и забава, да удовлетворяват всичките си стремежи при първия вероятен случай и да гледат на всичко като на някаква голяма смешка. “

Тази пандемия завършва, само че чумата се повтаря. Една от най-лошите епидемии стартира в Китай през 1855 година и се популяризира по целия свят, като единствено в Индия умират над 12 милиона души. Здравните управляващи в Бомбай изгарят цели квартали, пробвайки се да се избавят от чумата. „ Никой не е знаел дали от това ще настъпи някаква смяна “, споделя йейлският историк Франк Сноудън.

Не е ясно какво тъкмо е предиздвикало чумната зараза да изчезне. Някои учени настояват, че студеното време е убивало пренасящите заболявания бълхи, само че това не би прекъснало разпространяването по дихателен път, отбелязва доктор Сноудън.

Или може би смяната е била обвързвана с плъховете. До 19 век чумата се е пренасяла не от черни, а от кафяви плъхове, които са по-силни и по-агресивни, и за тях е по-вероятно да живеят настрана от хората. „ Със сигурност не бихте желали подобен плъх за домакински любим “, споделя доктор Сноудън.

Друга догадка е, че бактерията е еволюирала и е станала по-малко смъртоносна. Или може би дейностите на хората, като изгарянето на цели села, са помогнали за потушаването на епидемията.

Всъщност чумата в никакъв случай не е изчезвала изцяло. В Съединените щати инфекциите са локализирани измежду прерийните кучета от югозапада и могат да се предават на хора. Д-р Сноудън споделя, че един от приятелите му се е заразил след престой в хотел в Ню Мексико. Предишният жител на стаята му е имал куче, чиито бълхи са пренасяли микроба.

Такива случаи са необичайност и към този момент могат да бъдат лекувани сполучливо с антибиотици, само че всеки докладван случай на чума провокира разбираем боязън.

Една болест, която в действителност е завършила

Сред болесттите, които към този момент са стигнали до медицински край, е едрата шарка. Но казусът с нея е изключение, заради няколко аргументи: има ефикасна ваксина, която обезпечава отбрана през целия живот; вирусът ѝ, Variola minor, няма скотски гостоприемник, тъй че елиминирането ѝ измежду хората значи цялостно премахване; признаците ѝ са толкоз необикновени, че инфекцията е явна, което разрешава ефикасни карантини и следене на контактите.

Но до момента в който към момента е бушувала, едрата шарка е била ужасяваща болест. Епидемия след зараза са обхващали света в продължение на най-малко 3000 години. Хората, инфектирани с вируса, развиват тресчица, по-късно обрив, който се трансформира в цялостни с гной петна, който се втвърдяват и отпадат, оставяйки след себе си дълбоки белези. Болестта убива три на всеки 10 от жертвите си, постоянно след големи премеждия.

През 1633 година епидемията измежду коренните американци „ е разрушила всички локални общности на североизток и сигурно е улеснила британското заселване в Масачузетс “, споделя историкът от Харвард доктор Дейвид С. Джоунс. Уилям Брадфорд, водач на колонията в Плимут, е написал роман за заболяването измежду коренните американци, описвайки, че оттоците от гнойните язви са в положение да залепят кожата на пациента върху постелята, на която е лежал, тъй че се постанова да бъдат откъсвани. Брадфорд написа: „ Когато ги извърнат, цялата им страна остава залепена за постелята, тъй че те са задачите облени в гной и кръв, допустимо най-ужасяваща панорама “.

Последният човек, който се е заразил с едра шарка по натурален път, е бил Али Моу Маалин, готвач в болница в Сомалия, през 1977 година Той се е възстановил, единствено с цел да почине от малария през 2013 година

Забравените грипове

Грипът от 1918 година се смята през днешния ден за образец по отношение на опустошенията, нанасяни от пандемиите, както и полезността на карантините и общественото разграничаване. Преди да завърши, грипът е умъртвил сред 50 и 100 милиона души по целия свят. И той е нападал  най-вече младите или хората на междинна възраст – оставяйки милиони деца-сираци, лишавайки фамилиите от прехранване, унищожавайки цели войскови отделения в разгара на Първата международна война.

През есента на 1918 година Уилям Воън, изтъкнат доктор, е изпратен в Кемп Девънс покрай Бостън, с цел да рапортува за грипа, който бушува там. Той вижда „ стотици решителни млади мъже в униформата на страната си, които влизат в болничните отделения на групи от 10 или повече. Те са разпределяни по леглата, до момента в който всичко е препълнено, само че извън се натрупат други. Лицата им скоро получават синкав нюанс, мъчителната кашлица води до обособяване на оцветени от кръв храчки. На сутринта мъртвите тела са подредени в моргата като дървесни трупи. “

Той написа, че вирусът „ показва непълноценността на човешките изобретения, когато става дума за заличаване на животи. “

След като обикаля целия свят, този грип избледнява, и по-късно се трансформира във вид на по-доброкачествен грип, който се появява всяка година.

„ Може би всичко това е било като пожар, който, откакто е изгорил наличната и елементарно налична дървесина, е липсващ от единствено себе си “, споделя доктор Сноудън.

Пандемията приключва и в обществен смисъл. Първата международна война е приключила; хората са подготвени за ново начало, нова епоха – и нетърпеливи да оставят зад тила си кошмарите на заболяването и войната. До доста скоро грипът от 1918 година беше към момента значително пропуснат.

Следват други грипни пандемии, не толкоз неприятни, само че все пак отрезвяващи. При Хонконгския грип от 1968 година по света умират към един милион души, в това число и 100 000 в Съединените щати, най-вече хора на възраст над 65 години. Този вирус към момента се популяризира като сезонен грип, само че първичният му път – както и страхът, обвързван с него – рядко се напомня.

Как ще завърши Covid-19? Ще се случи ли същото и с Covid-19?

Една от опциите, съгласно историците, е, пандемията на ковид да завърши обществено, преди да е приключила медицински. Хората може да се почувстват толкоз изтощени от рестриктивните мерки, че да афишират пандемията за завършила, даже и когато вирусът продължава да тлее измежду популацията, и преди да е открита ваксина или дейно лекуване.

„ Мисля, че съществува този социално-психологически въпрос, за изтощението и безсилието “, споделя йейлската историчка Наоми Роджърс. „ Може би се намираме в миг, когато хората просто си споделят: „ Това е задоволително. Вече заслужавам завръщане към нормалния си живот. “

Това към този момент се случва; в някои щати губернаторите отстраняват рестриктивните мерки, позволявайки тук-там като фризьорски и козметични салони, както и фитнес зали, да отварят още веднъж, в нарушаване на предизвестията от страна на чиновниците от публичното опазване на здравето. С повишаването на икономическата злополука, породена от блокирането, от ден на ден хора може би са подготвени да кажат „ стига толкоз “.

„ Сега е налице подобен тип спор “, сподели доктор Роджърс. Служителите от публичното опазване на здравето гледат към медицинския завършек на пандемията, само че някои представители на общественото мнение виждат по-скоро обществения край.

„ Кой може да каже по кое време тъкмо е настъпил краят? “ – споделя доктор Роджърс. „ А също така, в случай че отблъсквате концепцията за подобен край, то какво в действителност отблъсквате? Какво тъкмо твърдите, когато настоявате: „ Не, това не е край. “

Предизвикателството, споделя доктор Бранд, се състои в това, че неочаквана и явна победа няма да има. Опитът да се дефинира края на епидемията „ ще съставлява дълъг и сложен развой. “

Автор: Джина Бари Колата, американска научна журналистка, сътрудник на в. New York Times
Източник:
Изображение: Сицилианска стенна живопис от 1445 година През века преди този момент Черната гибел е умъртвила най-малко една трета от популацията на Европа