Сирия, Либия, Украйна - където и да избухнат въоръжени конфликти,

Сирия, Либия, Украйна - където и да избухнат въоръжени спорове, от Европа се чува едно и също клиширано изречение: няма военно решение на проблемите. Колкото и добре да звучи, тази позиция е неправилна. Защото – несъмнено, има военни решения на споровете.
Това е явно – задоволително е да погледнем какво се случва в Сирия. Дори войната в Либия може да бъде прекъсната с военно решение - Халифа Хафтар наподобява е на път да вземе Триполи, столицата на страната. Европа обаче дълго време отхвърля да се намесва във въоръжени спорове. Това може би би трябвало да се промени и да се одобри, че от време на време просто би трябвало да се води война, написа Улрих Ладурнер в коментар за немския всекидневник Die Zeit, представен от Агенция " Фокус ". 
Нито едно от решенията, изброени нагоре, не са в интерес на Европа. Те евентуално също по този начин няма да се окажат трайни. В Сирия европейците на практика нямат въздействие, в Либия то изчезва дотам, че Хафтар се приближава до задачата си. Въпреки че и двете страни са в непосредствена непосредственост до Стария континент, той се слага в обстановката на наблюдаващ, до момента в който други страни като Русия, Турция и Иран въздействат на събитията. А в това време Европейският съюз, който претендира да е световно значима организация, наподобява много беззащитен по отношение на своите съперници.
Европейски Съюз не желае да бъде като другите огромни сили. За това има основателни аргументи. Разбирането й за личната й, раздрана от война история я накара да бъде това, което е: всестранна другарска мощ, която може да заплашва другите със закони, отговорности и разпореждания, само че в никакъв случай с бойци, танкове и самолети. За благополучие е по този начин. Но може в бъдеще това да се промени?
По думите на канцлера на Федерална Република Германия Ангела Меркел Европа би трябвало да „ вземе ориста си в свои ръце ". Френският президент Еманюел Макрон извърши това изречение със наличие през последните месеци. Европейски Съюз би трябвало да разполага с военни средства, с цел да отстоява своите ползи. Това е въпрос на суверенитет и в последна сметка въпрос на независимост.
Всъщност на европейско равнище в предишното са се случвали доста неща. Сътрудничеството сред европейските армии беше усъвършенствано и Европейската комисия сътвори фонд за поощряване развиването на европейска отбранителна промишленост. Като цяло има консенсус, че Европа би трябвало да стане по-добре предпазена.
Но по какъв начин това се вписва с постоянно повтарящото се изречение " няма военно решение "? Е, въобще не се вписва. Ние се въоръжаваме, само че не мислим, че армиите ни могат да разрешат спор. Това е явно несъгласие. Това е бягство от действителността.
Европейците и изключително германците си показват свят без война. Те не желаят да изоставят тази пацифистка фантазия, даже в случай че войната раздира земите в тяхно съседство, както се случва сега. Европейците са слепи, тъй като не престават да живеят в мир, както съумяха да създадат през последните десетилетия.
Тази слепота може да бъде пагубна. Струва си да си спомним войните за разпадането на Югославия от 90-те години на предишния век. Европа следи безучастно съвсем четири години, до момента в който Сараево бе обсаден, бомбардиран, а жителите му – разстрелвани. Европа години наред наблюдаваше по какъв начин под носа й, на европейска почва, се организира етническо пречистване.
Още тогава столиците на Европа споделиха: Няма военно решение - до момента в който на Балканите продължиха да горят, убиват и изнасилват. Оказа се, че има друго решение: НАТО най-сетне се намеси и постави завършек на войната. Това беше допустимо, единствено тъй като тогавашният американски президент Бил Клинтън и държавният секретар Мадлин Олбрайт поеха водещата роля и отхвърлиха ролята на пасивни наблюдаващи.
Това не е правно съображение за това Европа да води война, нито е фундаментално правно съображение да се меси в други страни. Става въпрос за чувство за действителността. Това е предизвестие европейците да демонстрират нараснало внимание. През последните десетилетия Европа не е взела участие във войни.
Но всяка война е друга и дава разнообразни резултати. Интервенцията на Балканите беше вярна и докара до допустим резултат. Войните в Афганистан, Ирак и Либия, въпреки това, имаха пагубни последствия за съответните страни, само че също по този начин и за Европа.
Този опит обаче не би трябвало да кара европейците да се придържат към своята мантра: няма военни решения. Трябва да излезете от този затвор, не с цел да разпалвате войни, а с цел да сдържате насилието в собствен личен интерес.