Синдромът на Толоса-Хънт представлява състояние на болезнена парализа на движението

Синдромът на Толоса-Хънт съставлява положение на мъчителна парализа на придвижването на очната ябълка, вследствие на неспецифично инфектиране на кавернозния синус или горната орбитална фисура.

Началото на болестта се харакетризира с появяването на непрекъсната болежка в региона на окото. Офталмопареза или нарушаване в придвижването на очната ябълка поражда, когато от грануломатозното инфектиране се обиден очедвигателните нерви на окото – окуломоторния, абдуциращия или трохлеарния краниални нерви. Въвличането в процеса на тригеминалния нерв (най-често първият клон) е причина за появяването на несепцифични сетивни чувства – парестезии в региона на горната част на лицето. Понякога положението може да претърпи спонтанна ремисия. Рецидив се среща в 40% от случаите.

Епидемиология

По създание синдромът на Толоса-Хънт е рядко срещано заболяване. Най-често се засягат хората след 20 годишна възраст. Описани са случаи и в детска възраст като клиничната изява не се разграничава от тази при по-възрастните пациенти. Женският и мъжкият пол са еднообразно засеганти.

Клинична картина

Началото на болестта най-често е остро с ненадейно пораждане на болежка в орбиталната област и ограничаване в подвижността на едното око.

Основните клинични признаци са:
Силна болежка в ретроорбиталната или периорбиталната област с остро начало. Болката най-често е непрекъсната и с тъп характер; Поява на двойно виждане (диплопия) след началото на болката (в редки случаи диплопията предхожда появяването на мъка, от време на време с няколко дни); В някои случаи се следи понижение на зрителната заостреност. Настъпва в резултат на засягане на зрителния нерв от възпалителния процес; Поява на изтръпналост, парестезии в областт на челото и периорбиталната област, в резултат на засягане на първия клон на тригеминалния нерв; В някои случаи може да се следи синдромът на Клод-Бернар-Хорнер, характеризиращ се със стесняване на зеницата и лека птоза на клепача. Дължи се на засягане на симпатиковите нерви в състава на окулоторния нерв;

Най-често недоволствата засягат единствено едната страна, т.е едното око, макар че са разказани случаи на двустранно засягане; Заболяването постоянно имитира други положения, заради неналичието на характерен симптом, който да го характеризира. Поради този факт синдромът на Толоса-Хънт е постоянно диагноза на изключването.
Как се слага диагнозата синдром на Толоса-Хънт?

Критериите за слагане на диагнозата са:
Епизод/и на едностранна орбитална болежка, с дълготрайност приблизително към 8 седмици, в случаите, когато не е подхванато лечение; Засягане на окуломоторния, трохлеарния или абдуциращия нерв, изявяващо се с ограничаване в подвижността на очната ябълка в съответната посока. Офталмопарезата настава едносвременно с появяването на болката или я последва в границите на 2 седмици; Облекчение на болката настава до 72 часа след започването на кортикостероидна терапия; Изключване на други вероятни болести с сходна клиника на база резултати от неврозиобразяване и ангиография.
Стандартните лабораторни проучвания, проучвания в тенденция автоимунен развой, изключване на редовно заболяване са измежду първите стъпки в диагностичния развой, за изключване на друга допустима патология.

Провеждането на ядрено-магнитен резонанс на глава и орбита с или без контрастно вещество, магнитно резонансна ангиография или скенер на глава и орбита с или без контрастна материя са значими проучвания за определяне на патологичния развой.

Поради неналичието на характерен симптом от невроизобразяването, в някои случаи се постанова взимането на биопсичен материал за определяне

типа на патологичния развой. Това се постанова изключително в случаите, когато се следи лиспа на отговор от лечението, градация в недоволствата, атипично протичане или рецидивиране на епизодите.

Свързани публикации.. Болка и лимитирана пъргавина в окото 0 Орбитален миозит - по кое време да мислим за него? 0 Синдром на Клод Бернар-Хорнер 0

Какво е лекуването?

Кортикостероидите са средство на първи избор в лечението, като облекчение на болковата симптоматика се следи в границите на 24-72 часа от началото на лекуването. Възстановяване на подвижността на окото нормално изисква по-дълъг интервал от време – седмици или месеци. В някои случаи цялостна резолюция на офталмопарезата не настава, което зависи от тежестта на възпалителния развой или агресивността на извършената терапия. Като втора линия на терапия са препаратите метотрексат и азатиоприн. 4253