Мъжете лъжат за секс, жените, за да угодят на други
Силният пол лъже по-често и с убеденост, че го прави по-умело. Жените пък, хванати в лъжа, изпитват боязън и суматоха, разкрива в книга престъпният психолог доктор Мария Стойчева
Детекторът на лъжата разкри над 100 убийци
Мъжете лъжат доста по-често от дамите за половия си опит. Това е обвързвано с потребността им да подчертаят мъжествеността си като основен детайл на самочувствието и самоуважението си. Представителите на мощния пол също по този начин са склонни да манипулират с лъжи деца и представители на властта, а в случай че бъдат разкрити, се оправдават с въздействия и условия от обществената среда. Мъжете по принцип лъжат доста по-често от дамите и показват убеденост, че го вършат доста по-умело от тях.
За дамите пък е особено, че постоянно резервират безмълвие, когато са хванати в неистина, и изпитват боязън и суматоха, когато изричат лъжи. Представителите на слабия пол постоянно лъжат, с цел да накарат другите да се усещат по-комфортно, до момента в който мъжете го вършат главно, с цел да подобрят личната си известност. Различието на лъжите при мъже и дами се откроява в научно проучване на над 44 000 души. То и още доста обстоятелства за лъжата може да научите от книгата „ Полиграфско проучване на лъжата при следствието на закононарушения ”. Автор е доктор Мария Стойчева от Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи.
Изследване от 90-те години на предишния век да вземем за пример демонстрира, че хората лъжат приблизително сред 1 и 3 пъти дневно. При своята връзка денем употребяват 25 % лъжи, а съвсем 100 % от хората са излъгали най-малко един път даже своя психотерапевт, споделя още в книгата си престъпният психолог.
В същото време преобладаващата част от хората - над 92 %, се дефинират като почтени, макар че 63 % от тях признават, че лъжат, а 29,5, че лъжат от време на време. Това проучване ясно демонстрира, че хората възприемат неистината като част от всекидневието. Те лъжат редовно и с друга периодичност и скриването на истината е част от нормалното им държание. Нещо повече, способността да се лъже към този момент се приема не като проблем и недостатък, а като значима характерност на междуличностното взаимоотношение. Съвременни откриватели даже считат, че способността да се изричат лъжи е белег на обикновено развиване на самостоятелни умения за обмисляне, вземане предвид и самоконтрол.
Най-често хората лъжат поради власт, въздействие, лакомия, боязън, подправено самочувствие, нарцистични изгоди, с цел да предпазят себе си и близки. При сканирането на мозъка на хора, които са излъгали, посредством функционална магнитно-резонансна томография се установи активиране на структурата nucleus accumbens в предния мозък, която играе съществена роля в обработката на информацията за предстоящи хонорари.
Затова човешката лакомия, като израз на мощната нужда от придобиване и владеене, се обрисува като вероятен катализатор за изричането на неистини. Същото проучване демонстрира, че човешкият мозък привиква към напрежението и прочувствения дискомфорт, причинявани от казването на лъжи. Тази комфортна акомодация е обвързвана с активността на друга мозъчна конструкция - амигдалата, която взе участие в обработката на страстите. Това е и мозъчното пояснение на превръщането на лъжата в стандарт за обществено реагиране и акомодация на индивида, без да го тормозят отрицателни страсти като виновност, позор и боязън, изяснява в книгата си доктор Мария Стойчева.
Тя цитира и други проучвания, които демонстрират, че хората лъжат най-често, с цел да получат утвърждение, с цел да завоюват нещо, с цел да не обидят някого, от боязън и доста по-рядко по табиет или за наслаждение. Те лъжат, провокирани най-често от съответна обстановка и поради характера и възпитанието си и доста по-рядко поради специалността, образованието си или пък поради генетични предразположености.
Във всекидневието хората лъжат най-често сътрудниците си, непознати, представители на властта и по-рядко родители, инцидентни познати и деца - т.е. по-лесно се споделят лъжи пред мъже и дами, които не са от тяхното близко обграждане. С подправени истории пред тях лъжците акцентират личната уникалност. Също по този начин научно потвърдено е, че доста по-често лъжи споделят хората, които са без брак или не живеят с непрекъснат сътрудник.
Когато бъдат разкрити, те най-често стартират да се оправдават, да отхвърлят или да упрекват други и доста по-рядко си признават, сърдят се или резервират безмълвие. Това демонстрира изрично, че хората не са склонни да признават, че лъжат. И съвсем постоянно ползват разнообразни тактики за оневиняване, игнориране и разграничаване от неуместната обстановка.
Друго проучване пък демонстрира, че доста постоянно хората имат вяра и не се опълчват на явни неистини даже и при ясни и явни доказателства против тях. Обикновено знаците за лъжа се подценяват, когато лъжата се изрича от човек, който харесваме, когато подправената история ни носи субективни изгоди, способства за отбягване на някакви отрицателни страсти. Приемането на лъжата е обвързвано с потребностите на хората да построяват и поддържат доверителни връзки с другите.
Има, несъмнено, и хора, които лъжат, тъй като са жертва на самозаблуждение или илюзия. Характерно за тях е, че популяризират погрешна информация с огромна меродавност, защото са я приели за истина. Те нямат вътрешни терзания, тъй като изобщо не осъзнават, че лъжат.
Най-много лъжи изричат младите сред 9 и 17 години - тийнейджърска възраст, когато подрастващите се нуждаят изключително мощно от приемане, утвърждение, себеутвърждаване. И надлежно минимум лъжат децата сред 6 и 8 години и възрастните над 60 години.
При нарушителите пък прикриването на закононарушение посредством неистина е съзнателен акт на самоотбрана. Чрез проучването с детектор на лъжата се разкриват точно такива преднамерени и премислени лъжливи изказвания. Лъжата е част от всекидневното държание на хората и по тази причина те не изпитват терзание и вътрешен спор при нейното изричане. Вътрешното безпокойствие, виновност и боязън се пораждат и задействат в действителност от опцията изречената лъжа да бъде разкрита. Личното решение да се излъже предизвика възникването на вътрешен спор, който основава сензитивна зона в съзнанието на индивида. Тази зона е мощно прочувствено натоварена с опасения, страхове, виновност и тревога. Тя става причина за психологична анархия и задейства отбрани за освобождение на душeвността от положението на вътрешен дискомфорт. Човекът, който е решил да скрие истината, се пробва да възвърне психическия си баланс, като освободи съзнанието си от травматичния резултат на разминаването сред личното разбиране, че е почтен човек, и изречената неистина. Но тази нужда да каже истината и да понижи дисонанса се сблъсква с потребността от себесъхранение и избягването на отрицателни персонални последствия. Така тези две противостоящи трендове работят по едно и също време и поддържат латентно напрежение в сензитивната зона на съзнанието.
По време на полиграфско проучване, по-полярно известно като “детектор на лъжата ”, се възбужда точно тази сензитивна зона посредством задаване на подобаващи добре премислени въпроси. Актуализирането на загатна за закононарушението с изключение на когнитивен дисонанс провокира прекарването на страсти като боязън от откриване и възприятие за виновност. Точно тези прочувствени процеси водят до протичането на интензивни физиологични реакции на вегетативната нервна система на индивида, които се улавят от полиграфа.
В книгата на доктор Мария Стойчева са показани освен главните характерности на феномена „ неистина ”, само че и доста в детайли техниките за проучване с детектор на лъжата. Криминалният психолог за първи път проучва аргументите за постигането на неопределени полиграфски резултати в последните години в работата на Министерство на вътрешните работи при откриване на разнообразни закононарушения.
„ Неразбирането, нарушаването и неприлагането на разпоредбите за работа с детектор на лъжата оказват отрицателно въздействие освен на експертната оценка за истината във всеки обособен разследван случай, само че и изобщо в доверието върху полиграфския способ - заключава Стойчева. - А той самичък по себе си не позволява неточности при диагностиката на лъжата. Грешките нормално се позволяват от експертите, които го ползват. ”
Детекторът на лъжата разкри над 100 убийци
Само в последните 15 години в България посредством провеждането на разпити с детектор на лъжата са уличени повече от 100 убийци, изнасилвачи, грабители и причинители на други тежки умишлени закононарушения, напомнят криминалисти и психолози. Публично известни са десетки случаи, когато обвинени по време на беседата с полиграф в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи вършат цялостни признания, водят криминалисти до материални доказателства за закононарушенията си и по-късно получават от съда тежки присъди.
Руснакът Герман Костин се провали на тест с детектор на лъжата в института по време на разпита си за двойното ликвидиране на Анна Леонтиева и 5-годишния й наследник Никита. Останките от натрупа на 35-годишната жена бяха открити край Приморско, а на дребния Никита - в куфар в реката край село Долни Пасарел през 2015 година.
През март предходната година Герман Костин получи 20-годишна присъда за двете закононарушения от Софийския градски съд. Очаква се произнасянето на втората инстанция по делото.
31-годишен мъж на име Адриан е килърът на изчезналия на 14 юни 2012 година Николай Йорданов. Извършил е убийството в апартамент в квартал „ Овча купел “ в София, където е бил на квартира. Бил е незает от съвсем година и е направил закононарушението за обир. Направил е цялостни признания, откакто е бил подложен на полиграфско проучване от престъпни психолози. Убиецът получи 30 години затвор за осъщественото тежко закононарушение.
30-годишният Никола Камберов-Синдбад бе упрекнат за убийството на Божидар Моллов в гр. Пловдив, станало в далечната 2003 година Цели 14 години казусът остава неразкрит. Развитие има чак през 2017 година след непредвидени показания на очевидци. След като е подложен на полиграфско проучване и се проваля на тестванията, Синдбад се пречупва и прави цялостни признания, че е направил убийството, стимулиран от ревнивост. Върховният съд удостовери 5-годишната му присъда, получена тъкмо година преди да изтече отминалостта за това закононарушение.
Заподозрян в убийството на 11-годишния Станислав от видинското село Лагошевци е английският жител Дейвид Брансън. Брансън, който живее в селото от пет години, е подложен на разпит с полиграф и откакто е разпознат като причинител на убийството, прави признания. Дейвид Брансън излязъл на улицата, предизвикан от скимтенето на кучето си. Видял момчето Станислав, за който имал подозрение, че тормози домашния му любим, хванал го за врата и почнал да го души. Влачил тялото през полето и го скрил в една котловина.
На 28 февруари 2012 година 32-годишната Даниела Кацарска е убита във входа на блока, в който живее в гр. Дупница. Главата на дамата е разрушена с желязна тръба. За убийството е упрекнат брачният партньор й Евгени Кацарски, с който е била в развой на бракоразвод. В нощта на убийството към 22 часа Даниела се прибира дружно с приятеля си, който на известно разстояние от входа на блока я оставя да се прибере сама. Приятелят на жертвата вижда мъж, който удря с железна тръба Даниела по главата и по-късно бяга от мястото на престъплението, като изхвърля тръбата в боклукчийска кофа. Резултатът от полиграфското проучване удостоверява истинността на показанията на приятеля на жертвата. Опирайки се на тях, полицията намира оръдието на закононарушението в кофата за отпадък и извлича материално доказателство, уличаващо Евгени Кацарски като причинител на убийството. Той получи 17 години затвор.
След разпити на детектор на лъжата бяха разкрити и някои от най-заплетените убийства в по-новата история на България. Като да вземем за пример на ватманите Анита Методиева и Лазар Колибаров, които бяха умъртвени през 2000 година в София от сътрудника си Явор Христов. На теста с полиграф преди години се провали и Лазар Колев, който получи доживотна присъда без право на подмяна за бруталното обезчестяване и ликвидиране на сестрите Белнейски от Пазарджик.
През ноември предходната година, когато цяла България следеше драмата с изчезналия Сашко от Перник, татко му се яви непринудено на детектор на лъжата в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи. Резултатът сподели, че той няма нищо общо с изгубването на детето, което се удостовери изцяло, откакто скоро по-късно то бе открито от спасителите в гориста околност край града.
Слави Ангелов
Детекторът на лъжата разкри над 100 убийци
Мъжете лъжат доста по-често от дамите за половия си опит. Това е обвързвано с потребността им да подчертаят мъжествеността си като основен детайл на самочувствието и самоуважението си. Представителите на мощния пол също по този начин са склонни да манипулират с лъжи деца и представители на властта, а в случай че бъдат разкрити, се оправдават с въздействия и условия от обществената среда. Мъжете по принцип лъжат доста по-често от дамите и показват убеденост, че го вършат доста по-умело от тях.
За дамите пък е особено, че постоянно резервират безмълвие, когато са хванати в неистина, и изпитват боязън и суматоха, когато изричат лъжи. Представителите на слабия пол постоянно лъжат, с цел да накарат другите да се усещат по-комфортно, до момента в който мъжете го вършат главно, с цел да подобрят личната си известност. Различието на лъжите при мъже и дами се откроява в научно проучване на над 44 000 души. То и още доста обстоятелства за лъжата може да научите от книгата „ Полиграфско проучване на лъжата при следствието на закононарушения ”. Автор е доктор Мария Стойчева от Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи.
Изследване от 90-те години на предишния век да вземем за пример демонстрира, че хората лъжат приблизително сред 1 и 3 пъти дневно. При своята връзка денем употребяват 25 % лъжи, а съвсем 100 % от хората са излъгали най-малко един път даже своя психотерапевт, споделя още в книгата си престъпният психолог.
В същото време преобладаващата част от хората - над 92 %, се дефинират като почтени, макар че 63 % от тях признават, че лъжат, а 29,5, че лъжат от време на време. Това проучване ясно демонстрира, че хората възприемат неистината като част от всекидневието. Те лъжат редовно и с друга периодичност и скриването на истината е част от нормалното им държание. Нещо повече, способността да се лъже към този момент се приема не като проблем и недостатък, а като значима характерност на междуличностното взаимоотношение. Съвременни откриватели даже считат, че способността да се изричат лъжи е белег на обикновено развиване на самостоятелни умения за обмисляне, вземане предвид и самоконтрол.
Най-често хората лъжат поради власт, въздействие, лакомия, боязън, подправено самочувствие, нарцистични изгоди, с цел да предпазят себе си и близки. При сканирането на мозъка на хора, които са излъгали, посредством функционална магнитно-резонансна томография се установи активиране на структурата nucleus accumbens в предния мозък, която играе съществена роля в обработката на информацията за предстоящи хонорари.
Затова човешката лакомия, като израз на мощната нужда от придобиване и владеене, се обрисува като вероятен катализатор за изричането на неистини. Същото проучване демонстрира, че човешкият мозък привиква към напрежението и прочувствения дискомфорт, причинявани от казването на лъжи. Тази комфортна акомодация е обвързвана с активността на друга мозъчна конструкция - амигдалата, която взе участие в обработката на страстите. Това е и мозъчното пояснение на превръщането на лъжата в стандарт за обществено реагиране и акомодация на индивида, без да го тормозят отрицателни страсти като виновност, позор и боязън, изяснява в книгата си доктор Мария Стойчева.
Тя цитира и други проучвания, които демонстрират, че хората лъжат най-често, с цел да получат утвърждение, с цел да завоюват нещо, с цел да не обидят някого, от боязън и доста по-рядко по табиет или за наслаждение. Те лъжат, провокирани най-често от съответна обстановка и поради характера и възпитанието си и доста по-рядко поради специалността, образованието си или пък поради генетични предразположености.
Във всекидневието хората лъжат най-често сътрудниците си, непознати, представители на властта и по-рядко родители, инцидентни познати и деца - т.е. по-лесно се споделят лъжи пред мъже и дами, които не са от тяхното близко обграждане. С подправени истории пред тях лъжците акцентират личната уникалност. Също по този начин научно потвърдено е, че доста по-често лъжи споделят хората, които са без брак или не живеят с непрекъснат сътрудник.
Когато бъдат разкрити, те най-често стартират да се оправдават, да отхвърлят или да упрекват други и доста по-рядко си признават, сърдят се или резервират безмълвие. Това демонстрира изрично, че хората не са склонни да признават, че лъжат. И съвсем постоянно ползват разнообразни тактики за оневиняване, игнориране и разграничаване от неуместната обстановка.
Друго проучване пък демонстрира, че доста постоянно хората имат вяра и не се опълчват на явни неистини даже и при ясни и явни доказателства против тях. Обикновено знаците за лъжа се подценяват, когато лъжата се изрича от човек, който харесваме, когато подправената история ни носи субективни изгоди, способства за отбягване на някакви отрицателни страсти. Приемането на лъжата е обвързвано с потребностите на хората да построяват и поддържат доверителни връзки с другите.
Има, несъмнено, и хора, които лъжат, тъй като са жертва на самозаблуждение или илюзия. Характерно за тях е, че популяризират погрешна информация с огромна меродавност, защото са я приели за истина. Те нямат вътрешни терзания, тъй като изобщо не осъзнават, че лъжат.
Най-много лъжи изричат младите сред 9 и 17 години - тийнейджърска възраст, когато подрастващите се нуждаят изключително мощно от приемане, утвърждение, себеутвърждаване. И надлежно минимум лъжат децата сред 6 и 8 години и възрастните над 60 години.
При нарушителите пък прикриването на закононарушение посредством неистина е съзнателен акт на самоотбрана. Чрез проучването с детектор на лъжата се разкриват точно такива преднамерени и премислени лъжливи изказвания. Лъжата е част от всекидневното държание на хората и по тази причина те не изпитват терзание и вътрешен спор при нейното изричане. Вътрешното безпокойствие, виновност и боязън се пораждат и задействат в действителност от опцията изречената лъжа да бъде разкрита. Личното решение да се излъже предизвика възникването на вътрешен спор, който основава сензитивна зона в съзнанието на индивида. Тази зона е мощно прочувствено натоварена с опасения, страхове, виновност и тревога. Тя става причина за психологична анархия и задейства отбрани за освобождение на душeвността от положението на вътрешен дискомфорт. Човекът, който е решил да скрие истината, се пробва да възвърне психическия си баланс, като освободи съзнанието си от травматичния резултат на разминаването сред личното разбиране, че е почтен човек, и изречената неистина. Но тази нужда да каже истината и да понижи дисонанса се сблъсква с потребността от себесъхранение и избягването на отрицателни персонални последствия. Така тези две противостоящи трендове работят по едно и също време и поддържат латентно напрежение в сензитивната зона на съзнанието.
По време на полиграфско проучване, по-полярно известно като “детектор на лъжата ”, се възбужда точно тази сензитивна зона посредством задаване на подобаващи добре премислени въпроси. Актуализирането на загатна за закононарушението с изключение на когнитивен дисонанс провокира прекарването на страсти като боязън от откриване и възприятие за виновност. Точно тези прочувствени процеси водят до протичането на интензивни физиологични реакции на вегетативната нервна система на индивида, които се улавят от полиграфа.
В книгата на доктор Мария Стойчева са показани освен главните характерности на феномена „ неистина ”, само че и доста в детайли техниките за проучване с детектор на лъжата. Криминалният психолог за първи път проучва аргументите за постигането на неопределени полиграфски резултати в последните години в работата на Министерство на вътрешните работи при откриване на разнообразни закононарушения.
„ Неразбирането, нарушаването и неприлагането на разпоредбите за работа с детектор на лъжата оказват отрицателно въздействие освен на експертната оценка за истината във всеки обособен разследван случай, само че и изобщо в доверието върху полиграфския способ - заключава Стойчева. - А той самичък по себе си не позволява неточности при диагностиката на лъжата. Грешките нормално се позволяват от експертите, които го ползват. ”
Детекторът на лъжата разкри над 100 убийци
Само в последните 15 години в България посредством провеждането на разпити с детектор на лъжата са уличени повече от 100 убийци, изнасилвачи, грабители и причинители на други тежки умишлени закононарушения, напомнят криминалисти и психолози. Публично известни са десетки случаи, когато обвинени по време на беседата с полиграф в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи вършат цялостни признания, водят криминалисти до материални доказателства за закононарушенията си и по-късно получават от съда тежки присъди.
Руснакът Герман Костин се провали на тест с детектор на лъжата в института по време на разпита си за двойното ликвидиране на Анна Леонтиева и 5-годишния й наследник Никита. Останките от натрупа на 35-годишната жена бяха открити край Приморско, а на дребния Никита - в куфар в реката край село Долни Пасарел през 2015 година.
През март предходната година Герман Костин получи 20-годишна присъда за двете закононарушения от Софийския градски съд. Очаква се произнасянето на втората инстанция по делото.
31-годишен мъж на име Адриан е килърът на изчезналия на 14 юни 2012 година Николай Йорданов. Извършил е убийството в апартамент в квартал „ Овча купел “ в София, където е бил на квартира. Бил е незает от съвсем година и е направил закононарушението за обир. Направил е цялостни признания, откакто е бил подложен на полиграфско проучване от престъпни психолози. Убиецът получи 30 години затвор за осъщественото тежко закононарушение.
30-годишният Никола Камберов-Синдбад бе упрекнат за убийството на Божидар Моллов в гр. Пловдив, станало в далечната 2003 година Цели 14 години казусът остава неразкрит. Развитие има чак през 2017 година след непредвидени показания на очевидци. След като е подложен на полиграфско проучване и се проваля на тестванията, Синдбад се пречупва и прави цялостни признания, че е направил убийството, стимулиран от ревнивост. Върховният съд удостовери 5-годишната му присъда, получена тъкмо година преди да изтече отминалостта за това закононарушение.
Заподозрян в убийството на 11-годишния Станислав от видинското село Лагошевци е английският жител Дейвид Брансън. Брансън, който живее в селото от пет години, е подложен на разпит с полиграф и откакто е разпознат като причинител на убийството, прави признания. Дейвид Брансън излязъл на улицата, предизвикан от скимтенето на кучето си. Видял момчето Станислав, за който имал подозрение, че тормози домашния му любим, хванал го за врата и почнал да го души. Влачил тялото през полето и го скрил в една котловина.
На 28 февруари 2012 година 32-годишната Даниела Кацарска е убита във входа на блока, в който живее в гр. Дупница. Главата на дамата е разрушена с желязна тръба. За убийството е упрекнат брачният партньор й Евгени Кацарски, с който е била в развой на бракоразвод. В нощта на убийството към 22 часа Даниела се прибира дружно с приятеля си, който на известно разстояние от входа на блока я оставя да се прибере сама. Приятелят на жертвата вижда мъж, който удря с железна тръба Даниела по главата и по-късно бяга от мястото на престъплението, като изхвърля тръбата в боклукчийска кофа. Резултатът от полиграфското проучване удостоверява истинността на показанията на приятеля на жертвата. Опирайки се на тях, полицията намира оръдието на закононарушението в кофата за отпадък и извлича материално доказателство, уличаващо Евгени Кацарски като причинител на убийството. Той получи 17 години затвор.
След разпити на детектор на лъжата бяха разкрити и някои от най-заплетените убийства в по-новата история на България. Като да вземем за пример на ватманите Анита Методиева и Лазар Колибаров, които бяха умъртвени през 2000 година в София от сътрудника си Явор Христов. На теста с полиграф преди години се провали и Лазар Колев, който получи доживотна присъда без право на подмяна за бруталното обезчестяване и ликвидиране на сестрите Белнейски от Пазарджик.
През ноември предходната година, когато цяла България следеше драмата с изчезналия Сашко от Перник, татко му се яви непринудено на детектор на лъжата в Института по логика на психиката на Министерство на вътрешните работи. Резултатът сподели, че той няма нищо общо с изгубването на детето, което се удостовери изцяло, откакто скоро по-късно то бе открито от спасителите в гориста околност край града.
Слави Ангелов
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ