Защо някои хора винаги закъсняват?
Сигурно ви се е случвало да закъснеете. Поне един път в живота ви е подвеждал будилникът, превозът или личната ви заплеснатост
Но има хора, които закъсняват непрекъснато, хронически. Според психолозите систематичните закъснения постоянно имат подсъзнателна природа и носят на закъсняващия скрита полза. С една дума, в случай че закъсняваме, значи това ни е нужно. Защо?
Представете си обстановка, когато човек всеки ден закъснява за работа, до момента в който в други случаи е пунктуален. Налага се изводът, че може би нещо не го устройва на тази работа. И той подсъзнателно й се съпротивлява, пробва се да отсрочи „ страшния час “. Още Зигмунд Фройд вижда, че пациентите му постоянно закъсняват, когато в процеса на психотерапия им следва да си спомнят нещо неприятно или даже ужасно за себе си. Психиката стартира да се пази от отрицателните страсти и клиентът си измисля куп извинения, с цел да анулира визитата при психоаналитика или най-малко да закъснее.
Празник на непослушанието
Друга категория хронически закъсняващи са хората, които като деца са изпитвали върху себе си напън от страна на прекомерно взискателните си родители. Те непрекъснато са чували по собствен адрес: „ Ти би трябвало! “, „ Да не ме изложиш! “, „ Концентрирай се “. Такова дете може да израсне перфекционист, хиперотговорен и порядъчен възрастен, привикнал постоянно всичко да прави за „ шест “. Но даже „ безконечният първенец “ би трябвало от време на време да изпуска парата. И тогава у него може да се разсъни бунтарят и закъсненията да станат за него своего рода отдушник, негов личен празник на непослушанието.
Ако родителите прекомерно мощно превиват клончето и строго насаждат дисциплинираност, като порасне, чедото им може гневно да се противи на всеки опит за ограничение на свободата му. Живеейки по разписание в детството си, възрастният по всякакъв начин ще заобикаля разпоредбите и рамките и в никакъв случай няма да идва в точния момент.
Желание на властваш
Друга причина е желанието да почувстваш личната си незаменимост и власт над другите. „ Без нас няма да стартират! “ и „ Целият свят може да изчака “ са изречения от репертоара на хора, които желаят да се самоутвърдят за непозната сметка. Да накараш да те чакат, значи да принудиш чакащите да се тревожат, да се усещат несигурно. И следва ефектното появяване на нашия воин, посредством което се любува на своята власт над непознатото внимание и време.
Такъв вид държание постоянно показват служителите и началниците. При това колкото са по-дребни в йерархията, толкоз по-безсрамно крадат от непознатото време. Ясно е, че експертът, увереният и самодостатъчен човек в никакъв случай няма да играе такива игрички.
От сходни претекстове се водят от време на време и младите дами, които постоянно закъсняват за среща. Техните мисли и усеща показва Мерилин Монро: „ Да закъснееш, значи да се убедиш, че те чакат. Значи си незаменима “.
Трябва да помисля
Еднозначен отговор на въпроса по какъв начин да спрем да закъсняваме, няма. Изброените аргументи за това събитие са психически, дълбоки, скрити. Обикновено човек даже не ги осъзнава. Затова препоръки от серията: „ Планирайте времето си “, „ Преместете часовника си с 20 минути напред “, не оказват помощ. Единствено осъзнаването на повода за закъсненията ще помогне да идвате в точния момент. Запитайте се: „ Закъде най-често закъснявам? Защо го върша? Какво ми дават моите закъснения? Какви потребности задоволяват те? Как може да се промени обстановката? “. Помислете за тези, които ви чакат – какво усещат. Може би това ще ви придаде ускоряване.
Ако повода не е у вас, а у вашия сътрудник, който редовно закъснява, замислете се какво у вас или в държанието ви му разрешава да го прави. Можете ли да поставяте граници, цените ли времето си. Може би си коства да си поставите някакъв предел на очакване – да вземем за пример 15 минути, след който идващия път със спокойна душа да си тръгнете. Може би по-късно вашите другари и близки ще стартират да се отнасят по-внимателно с вас…
