Петър Волгин: Портиерът на Белия дом ги очаква
Сигурно сте забелязали, че българските публични лица доста обичат пътуванията в чужбина, а изключително обичат да посещават страната-хегемон. Може би тъй като се усещат прекомерно прелестно, когато се отъркват в представителите на великата мощ, може поради шопинга, а може и заради някакви други аргументи, само че все натам ги тегли. Ето, да вземем за пример, министърът на защитата Тодор Тагарев, който сигурно е бил евроатлантик още по времето, когато е защитил дисертация в Съветския съюз, напълно неотдавна беше в Съединени американски щати, само че в този момент отново щял да върви. Както разбираме от уеб страницата Епицентър.бг много съществено комплектована е делегацията, която се насочва на въпросното посещаване. В нея влизат министър председател, министри, заместник-министри, началници на отдели, съветници, специалисти, снимачен екип.
Разбира се, добре е, когато българска публична делегация е на посещаване в значими страни. Основният въпрос обаче е с кого тъкмо ще се среща въпросната делегация в съответната значима страна. Относно идния държавен воаяж в Съединените щати разбираме, че на този стадий няма доказани срещи, въпреки и няколкоминутни, ей-така, с цел да има работа българският снимачен екип, нито с президента Байдън, нито с държавния секретар Блинкен. В момента знаем, че има уговорени срещи с няколко неправителствени организации и българската общественост там, както и академични лекции. Естествено, никога не трябва да подценяваме тъкмо този вид другарство. Спомнете си, че при скорошното си посещаване в Съединени американски щати точно по време на среща с едно такова Неправителствени организации министър Тагарев ни заяви няколко доста значими свои планове. Първо, че изкъсо би трябвало да бъдат следени както обичайните, по този начин и интернет-медиите, и второ, че учебниците по история би трябвало да бъдат пренаписани по този начин, че в тях да не остане никакво позитивно споменаване на Русия. А в този момент тъй като в Съединетите щати ще бъде не един, а няколко министри плюс министър председател, нищо чудно да бъдем ощастливени и с други сходни велики планове на властта.
На най-естествения въпрос с кого тъкмо ще се среща във Вашингтон ротационният министър председател отговори ето по този начин: „ Доста сериозен опит да се осуети опцията за директни контакти сред мен и хората, с които работя и Съединени американски щати, което несъмнено - няма по какъв начин да стане. Мисля, че някой се пробва да вземе позиции, които не му се поставят ". Доста загадъчно изявление, не намирате ли? В съпоставяне с енигматичността, заложена в тези думи, пророци като Делфийският пророк, Нострадамус и редица други наподобяват безусловно разбираеми и съответни. Едно е несъмнено. Вероятно и за най-талантливите гадатели на бъдещето ще бъде мъчно да кажат с кого тъкмо ще се срещат представителите на българската държавна делегация в Съединените щати. Ако пък се окаже, че ще бъдат признати нашите публични лица само от портиера на Белия дом, метафорично казано, това няма по какъв начин да бъде признато като съществено външнополитическо достижение.
Тук би трябвало да бъде казано нещо доста значимо. Чуждестранните сътрудници си създават отношение към някоя страна съгласно с държанието на нейните публични представители. Ако нашите ръководещи се държат като послушни възпитаници, като подготвени да изпълнят всяко непознато разпореждане васали, като безпрекословни йесмени, няма по какъв начин да чакаме, че ще се радват на изключително почитание. Защото няма по какъв начин да уважаваш немислещи реализатори. Да, употребяват ги, да, потупват ги снизходително по главиците, да, по някоя и друга троха им подмятат, единствено че всички тези жестове нямат нищо общо с равноправното отношение. Управляващи, които се опасяват да защитят българските национални ползи и които непрекъснато приказват за някакви евроатлантически полезности, вместо за България, няма да срещнат почитание. Така че, колкото и персони да се натъпчат в държавния аероплан, резултатът от тяхното посещаване в странство ще бъде единствено един - поредна проява на верноподаничество и отвод от народен суверенитет.
Когато стана ясно, че огромна държавна делегация се готви да пътува за Съединените щати, се сетих за прелестната сатирична поема „ Хождение по буквите ". В нея по един необикновено занимателен метод гениалният Валери Петров разказва процеса по основаване на писмеността. Само един къс фрагмент ще ви изтъквам, в който се приказва за методите, по които началниците във Византия приготвят формалното посещаване на братята Кирил и Методий при папата в Рим:
- Камо грядеши тез двамата? При папата?
- И ради що? Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един механик /брат ми/ по парни котли.
Верно, механик от ест малко ударен,
само че език има претенциозен,
и хем така, в разногласието, ще поможе на попа,
хем и той крепко хората ще похоже в Европа.
И ей-го във влака, зурла навирил,
Пътува простака сос мудрия Кирил.
Нещо сходно се получава и при днешните хождения на българските публични лица в Европа и Америка. Разглеждат забележителности, цъкат с език и, несъмнено, показват безспорна евроатлантическа преданост. Що се отнася до формалните срещи, портиерът на Белия дом, метафорично казано, постоянно е подготвен да ги одобри.
Разбира се, добре е, когато българска публична делегация е на посещаване в значими страни. Основният въпрос обаче е с кого тъкмо ще се среща въпросната делегация в съответната значима страна. Относно идния държавен воаяж в Съединените щати разбираме, че на този стадий няма доказани срещи, въпреки и няколкоминутни, ей-така, с цел да има работа българският снимачен екип, нито с президента Байдън, нито с държавния секретар Блинкен. В момента знаем, че има уговорени срещи с няколко неправителствени организации и българската общественост там, както и академични лекции. Естествено, никога не трябва да подценяваме тъкмо този вид другарство. Спомнете си, че при скорошното си посещаване в Съединени американски щати точно по време на среща с едно такова Неправителствени организации министър Тагарев ни заяви няколко доста значими свои планове. Първо, че изкъсо би трябвало да бъдат следени както обичайните, по този начин и интернет-медиите, и второ, че учебниците по история би трябвало да бъдат пренаписани по този начин, че в тях да не остане никакво позитивно споменаване на Русия. А в този момент тъй като в Съединетите щати ще бъде не един, а няколко министри плюс министър председател, нищо чудно да бъдем ощастливени и с други сходни велики планове на властта.
На най-естествения въпрос с кого тъкмо ще се среща във Вашингтон ротационният министър председател отговори ето по този начин: „ Доста сериозен опит да се осуети опцията за директни контакти сред мен и хората, с които работя и Съединени американски щати, което несъмнено - няма по какъв начин да стане. Мисля, че някой се пробва да вземе позиции, които не му се поставят ". Доста загадъчно изявление, не намирате ли? В съпоставяне с енигматичността, заложена в тези думи, пророци като Делфийският пророк, Нострадамус и редица други наподобяват безусловно разбираеми и съответни. Едно е несъмнено. Вероятно и за най-талантливите гадатели на бъдещето ще бъде мъчно да кажат с кого тъкмо ще се срещат представителите на българската държавна делегация в Съединените щати. Ако пък се окаже, че ще бъдат признати нашите публични лица само от портиера на Белия дом, метафорично казано, това няма по какъв начин да бъде признато като съществено външнополитическо достижение.
Тук би трябвало да бъде казано нещо доста значимо. Чуждестранните сътрудници си създават отношение към някоя страна съгласно с държанието на нейните публични представители. Ако нашите ръководещи се държат като послушни възпитаници, като подготвени да изпълнят всяко непознато разпореждане васали, като безпрекословни йесмени, няма по какъв начин да чакаме, че ще се радват на изключително почитание. Защото няма по какъв начин да уважаваш немислещи реализатори. Да, употребяват ги, да, потупват ги снизходително по главиците, да, по някоя и друга троха им подмятат, единствено че всички тези жестове нямат нищо общо с равноправното отношение. Управляващи, които се опасяват да защитят българските национални ползи и които непрекъснато приказват за някакви евроатлантически полезности, вместо за България, няма да срещнат почитание. Така че, колкото и персони да се натъпчат в държавния аероплан, резултатът от тяхното посещаване в странство ще бъде единствено един - поредна проява на верноподаничество и отвод от народен суверенитет.
Когато стана ясно, че огромна държавна делегация се готви да пътува за Съединените щати, се сетих за прелестната сатирична поема „ Хождение по буквите ". В нея по един необикновено занимателен метод гениалният Валери Петров разказва процеса по основаване на писмеността. Само един къс фрагмент ще ви изтъквам, в който се приказва за методите, по които началниците във Византия приготвят формалното посещаване на братята Кирил и Методий при папата в Рим:
- Камо грядеши тез двамата? При папата?
- И ради що? Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един механик /брат ми/ по парни котли.
Верно, механик от ест малко ударен,
само че език има претенциозен,
и хем така, в разногласието, ще поможе на попа,
хем и той крепко хората ще похоже в Европа.
И ей-го във влака, зурла навирил,
Пътува простака сос мудрия Кирил.
Нещо сходно се получава и при днешните хождения на българските публични лица в Европа и Америка. Разглеждат забележителности, цъкат с език и, несъмнено, показват безспорна евроатлантическа преданост. Що се отнася до формалните срещи, портиерът на Белия дом, метафорично казано, постоянно е подготвен да ги одобри.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ