Си Цзинпин и Владимир Путин влизат в залата за преговори

Си Цзинпин и Владимир Путин влизат в залата за договаряния в Кремъл. Снимка: АП

Посещението на китайският президент Си Дзинпин в Русия се трансформира във фокус на голямо дипломатическо и медийно внимание, основно заради обвързването му с войната в Украйна. В миг, когато бойните дейности изглежда са минали в някаква статична фаза, а връзките сред Русия и Запада не престават да ескалират непрекъснато, китайският фактор е от голяма важност, даже и заради своята относителна дистанцираност, която демонстрира по отношение на субектите в спора.

На фона на сваления американски дрон наоколо до Крим и изказването на полския дипломат във Франция Ян Емерик Рошчишевски, че страната му ще се намеси непосредствено във войната, „ в случай че Украйна не успее да отбрани независимостта си “, позицията на Пекин наподобява, че съдържа някакви варианти за реализиране на мир. Като се добави и неотдавнашния сензационния триумф на китайската дипломация във връзка с посредничеството сред Иран и Саудитска Арабия, се подсилва допълнително чувството, че е допустимо да се реализира „ пробив “ и по връзките на Русия – Украйна.

Настоящата позиция на Китай обаче може да наподобява като печеливша и преференциална единствено на фона на настъпилото равновесие на фронта в Украйна. Ако везните се наклонят уверено в интерес на една от страните, това ще значи, че новият международен ред е завършен без присъединяване на Китай. И това ще бъде цената, която ще заплати политиката, която преследва изгодите през днешния ден, за сметка на бъдещите си ползи.

Причината за тази обстановка се крие във фактът, че икономическите и геополитическите ползи на Китай са диаметрално противоположни. Той е тясно привързан в икономически проект тъкмо със своите съществени световни и районни съперници - Съединени американски щати, Европейски Съюз, Япония и Южна Корея. И поддържането на сходно разкрачено състояние не му разрешава да заема ясна и безапелационна позиция на интернационалната сцена. Налага му се да балансира. А е ясно с какво приключва всеки опит за сядане на два стола по едно и също време.

Китайските водачи добре схващат, че времето, когато можеха да натрупат незабележимо и необезпокоявано още и още икономическа и военна мощност, отмина. В бъдеще те ще би трябвало да избират сред тези две съставни елементи. А може би и към този момент нямат право на избор.

За Пекин ще става все по-трудно да заплаща цената за запазване на открити стопански (и политически) връзки със Запада. И не тъй като тя е прекомерно висока, а тъй като Америка и Европа към този момент не са заинтригувани от досегашните формати на съдействие, които работеха в интерес на икономическото, софтуерното и военно увеличаване на Китай и което през днешния ден се възприема като главната опасност за западното световно водачество.

А Пекин няма по какъв начин да се пребори с тези настроения. Дори да си представим, че китайците зачеркнат политиките си за разпространяване на въздействието си по света, за поддържане на близки връзки с Русия и за интензивно развиване на въоръжените си сили, отново няма гаранция, че това ще бъде задоволително, с цел да потушат антикитайските съмнения на запад.

Вашингтон и Брюксел имат пред очите си „ съветският “ опит. Те видяха по какъв начин единствено за едно десетилетие релативно скромните стопански триумфи разрешиха на Москва да влезе в толкоз остро опълчване със Запада, от което и сега не е ясно какъв ще бъде крайният резултат. В този смисъл, даже един преклонен от политическа позиция Китай, само че проявяващ мощно икономическо развиване, ще придобива все по-голям капацитет да заплашва международното статукво. Защото в актуалните условия трансформацията на икономическа във военна мощност може да се случи в извънредно къси периоди.

Затова и Западът къде по-открито, къде към момента тайно, стартира да работи за икономическото омаломощаване на Китай. Това се възприема като най-сигурната гаранция против сегашните и бъдещите му искания за водеща роля на интернационалната сцена. Засега се ползват подходи за точно ограничение на комерсиалните контакти, основно в региона на прехвърлянето на върхови технологии. Но е ясно, че това е единствено началото, занапред рестриктивните мерки ще се задълбочават и уголемяват.

И тук Китай е в действителност много уязвим. Причината парадоксално се крие тъкмо в неговите триумфи. Той е по този начин мощно привързан стопански с Европа (външнотърговският оборот с нея приближава 1 трилион $ за 2022 г.) и със Съединени американски щати (аналогичният продан е на стойност 760 милиарда долара), че се е трансформирал в пленник на тези индикатори. Те му разрешават да генерира голямо позитивно търговски салдо на стойност 850 милиарда $, което съставлява основен детайл от модела на китайския стопански напредък и образуването на валутните запаси на Централната му банка, които са на неповторимото равнище от 3,2 трилиона $.

Е, тъкмо тези умопомрачителни цифри обвързват Пекин с актуалното статукво и не му разрешават да стартира да работи намерено против него. То към момента му носи големи изгоди, до момента в който бъдещият „ многополюсен “ свят не подсигурява сходни облаги.

И когато Си Дзинпин патетично разгласи от Москва, че ни следва да станем очевидци на промени, невиждани в последните 100 години, той внимателно замълча на въпроса по какъв начин страната му ще взе участие в тях. Причината е, че в Пекин не се усещат задоволително мощни, с цел да заемат ясни антизападни позиции. В изгода на което приказва и страхът им да доставят оръжие на Русия. Очевидно западните предизвестия към Китай реализират своя резултат, колкото и това да се отхвърля от формалните китайски лица.

Без да прекъсне критическото значение, което имат икономическите и софтуерните контакти с Америка и нейните съдружници, за Китай ще бъде мъчно да се придържа към едно напълно без значение държание на интернационалната сцена. Засега той към момента счита, че има полза да продължи да изсмуква финансово западните стопански системи, което го и кара да заобикаля всеки мотив за геополитическа борба с тях.

В изгода на това работи и манталитетът на самите китайци. Те са нация, отдавала всеки път желание на търговията пред войната и е уверена, че продължителното самообладание води неизбежно до триумф. Все качества, които разрешават да се вписваш в статуквото, а не да го променяш.

Промяната изисква изпитание, постоянно съпроводено с риск и страдалчество. И в случай че през днешния ден Русия и Украйна водят война яростно, преследвайки националните си ползи, в случай че Западът пожертва икономическите си ползи в името на геополитическите, доста мъчно китайската тактика, основаваща се на допустимо най-ниския залог, може да сработи.