![[Shutterstock] Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване Увеличаване Преглед](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3134074.jpg)
Валутните преводи все още са ни скъпи
[Shutterstock]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Конкуренцията на банките в еврозоната и други страни води процеса тъкмо в противоположна посока. Още по тематиката
Такса и на входа, и на изхода
Валутните преводи към България и в страната остават скъпи и малко на брой банки махат комисионите по тях
8 сеп 2017
Лихви долу, такси горе
В търсене на рентабилност банките гладко подвигат цената на услугите си
13 май 2016
Как да пратя пари през граница
Класическите банкови и небанкови преводи предлгат улеснение на висока цена, само че новите услуги за прехвърляния от ден на ден убиват този модел
13 мар 2016
" Ситуацията, в която се намираме сега, е сходна с тази за роуминг цените. Плащаме високи такси, защото не сме част от еврозоната. "
Георги Ангелов, основен икономист на " Отворено общество " Международните валутни преводи постоянно са имали неприятна популярност - те са скъпи и мудни. В актуалния свят на все по-свободно придвижване на хора и капитали това е проблем, тъй като бързината и ниските разноски са основни. На процедура за тази неправда има решение от няколко години. Става въпрос за включване в зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA. Срокът за страните в еврозоната беше февруари 2014 година, а за останалите страни от Европейски Съюз - краят на октомври 2016 година България и банките в страната също са част от SEPA, а данните на Българска народна банка демонстрират, че този информационен канал се употребява интензивно - единствено за четири месеца през него са подредени преводи за над 4.8 милиарда евро.
Ефектите за клиентите от потреблението обаче са противоречиви, защото таксите при болшинството от банките остават високи и без смяна по отношение на остарелия SWIFT. В същото време банките в страните в еврозоната и някои от Европейски Съюз се възползват от новите функционалности и смъкват сензитивно таксите, а някъде са нула по тази услуга. Така в България, с доста дребни изключения, превод на 10 хиляди евро ще коства на клиента приблизително към 25 евро, в Полша - 2.5 евро, а в Дания - съвсем нула.
Два способа, едният е непотребен
В края на 90-те години Европейски Съюз стартира самодейността по създаване на SEPA (Single European Payment Area), чиято цел е да преодолее минусите на основаната през 70-те години на предишния век SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication). Ключовото при SEPA е, че тя разрешава непосредствено свързване сред финансовите институции без медиатор, което усилва скоростта на превода и понижава таксите. При SWIFT не всички банки имат директна връзка между тях. Затова и по-малките институции постоянно се свързват първо с по-големи " кореспондентски банки ", които препращат известията за осъществените преводи към третата банка – към която са подредени. Така един паричен трансфер може да премине през няколко медиатора, което е повода преводът да се оскъпява и забавя. Освен това следствия на огромни издания като New York Times и Wall Street Journal през 2006 година демонстрираха, че системата не е толкоз сигурна. След атентатите в Съединени американски щати на 11 септември 2001 година Централно разузнавателно управление на САЩ и други държавни институции на Съединени американски щати са създали стратегия, с която получават достъп до данните за транзакциите, осъществявани през SWIFT. Мрежата се оказва компрометирана, защото може да разкрие сензитивна информация за своите клиенти.
Засега проблем при SEPA е, че тя обгръща само разплащания в евро в Европейския съюз и още няколко страни. В нея обаче има доста повече плюсове - основаването й e резултат от естествената еволюция на финансовата система и тя става основа за развиване на нови disruptive модели на банкиране и повишение на конкуренцията. Например при немската онлайн банка N26 изпращането и приемането на парични прехвърляния посредством SEPA е изцяло гратис за крайния клиент, до момента в който при SWIFT има такси и за двете страни. Новите компании за разплащания като Paysera употребяват единствено SEPA за разплащания в евро. Днес SEPA се употребява от 34 страни – Европейската икономическа общественост, която включва 28-те страни - членки на Европейски Съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а с изключение на тях и Швейцария, Монако и Сан Марино. SEPA регламентира осъществяването на кредитен превод (класически превод сред сметки) и пряк дебит, при който клиентът се съгласява от сметката му да бъдат теглени средства за погасяване на отговорности - вноски по заеми, комунални отговорности и друго. Банките не са длъжни да вкарат последния за Европейски Съюз, в случай че не го оферират на национално равнище.
SEPA в България? Не, благодаря
България не е изключение от тези страни и трендове. Според мнение на Асоциацията на банките в България (АББ) всички локални банки правят SEPA кредитни преводи. " Една от тях прави и директни дебити, като останалите очевидно са решили, че няма търсене на подобен вид платежна услуга ", се споделя в позиция на АББ до " Капитал ".
Проверка на " Капитал " и сигнали на читатели демонстрират, че все пак таксите не падат, а за SEPA някои чиновници не са и чували. " На 15.01.2018 посетих 4 банки и в офисите на всички от тях ми беше отказано да направя SEPA банков превод. На две от четири места ми обясниха, че такова нещо не съществува, на другите две ми споделиха да направя SWIFT превод, а банката адресат ще си получи превода в SEPA. Останах с усещането, че обслужващият личен състав няма и концепция какво е SEPA. Показателни бяха голям брой диалози по телефона и лице в лице с мениджърите им ", споделя в свое писмо читателят на " Капитал " Филип Танчев, който е желал да направи превод до Англия персонално до юридическо лице и назад.
Какво споделят данните
Статистиката обаче демонстрира, че SEPA се употребява интензивно. Броят на подредените от банките в България кредитни преводи през нея по последни настоящи данни за интервала 1 юли - 31 октомври 2017 година е 306 195 на обща стойност 4.852 милиарда евро, показаха от Българска народна банка в отговор на питане на " Капитал ". Според горните цифри междинният превод е 15 800 евро, а междинната такса би била сред 30 и 45 евро съгласно настоящите цени на банките. Или наложени такси за над 12 млн. евро за четири месеца.
" Капитал " изпрати въпроси до няколко от най-големите банки дали оферират и употребяват SEPA. Единствено от Уникредит Булбанк показаха, че банката " дава опция на клиентите да попълнят и изпратят SEPA кредитен превод през платформата за електронно банкиране Bulbank Online. Платежното разпореждане за SEPA превод съдържа по-малко реквизити по отношение на общоприетите нареждания за трансгранични преводи и попълването на данните в него е доста по-лесно за клиентите ". До публицистичното привършване на броя други отговори не се получиха. Всъщност една от концепциите на SEPA е точно да се развие и онлайн банкирането, и да паднат доста реквизити, изисквани при превод. И фактически цените демонстрират, че за това има известна отстъпка, което е стъпка в добра посока. Важен резултат от SEPA е и ускорение на превода, само че българските банки желаят спомагателна такса за това (виж карето).
Без никаква разлика
Тарифите на банките демонстрират, че за валутни преводи в евро те нормално имат две обособени графи – прехвърляния в границите на Европейска икономическа общност, т.е. зоната, която всекидневно се обслужва посредством SEPA, и прехвърляния в други страни, които се оперират със SWIFT. Разлика сред двете такси обаче няма, макар че SEPA дава опция за намаление (виж таблицата). Нормативно в това няма проблем - по правилник банките, употребяващи SEPA, нямат ограничаване за размера на таксите, които постановат на клиентите си. Такава е и позицията на Българска народна банка: " Регламентът за SEPA не изключва потреблението на информационната среда и услугите на SWIFT при осъществяването на интервенции по кредитен превод и пряк дебит в евро, попадащи в неговия обсег. "
Единственото условие е банките да таксуват междуграничните валутни преводи в системата със същата такса, която се постанова и на вътрешните валутни. Реално в цените си множеството банки не разделят вътрешен и външен, както и сред двата канала за превод. Проверка на " Капитал " на място удостовери горното - в клонове на няколко огромни банки чиновниците бяха наясно със SEPA, само че обявиха, че таксите са същите като при SWIFT. Тоест не се възползват от по-добрите функционалности и благоприятни условия на SEPA. По-евтини са само вътрешнобанковите валутни преводи - т.е. от две сметки в една и съща банка. Те са закрепени на 3-4 евро, като няма мнение на регулаторите дали това не е отклоняване от нормативната уредба, защото действително са евров превод вътре в страната. Все отново има и положителни изключения - Прокредит банк има много по-ниски и закрепени такси за валутни преводи.
А по какъв начин е в другите европейски страни със лични валути
За разлика от България в страните от еврозоната конкуренцията за тази услуга е огромна и таксите са незначителни – в диапазона 1-2 евро. Затова и влизане на България в еврозоната би свалило по-чувствително тези такси. Такава е позицията и на Георги Ангелов от " Отворено общество ". Това обаче не е безусловно изискване - в страна като Дания, която е отвън еврозоната, само че е със мощно развита финансова система, SEPA се употребява, а цената да вземем за пример на Danske bank демонстрира, че таксата е нула (0). Така е и в Полша, където междинната такса е към 2.5 евро. В България сходни такси за валутни преводи през SEPA могат да се употребяват към този момент само посредством няколко fintech компании (виж втората приложена таблица).
Посока към развиване и рухване на таксите би било и отношението на клиентите - да питат в банките и да се интересуват повече от опциите на SEPA. Зад държанието на банките обаче има разумно пояснение - през последните години приходите от такси и комисиони станаха все по-важни за тях на фона на спад на лихвения приход. Отказът от още един източник на приходи би нарушило този баланс. Или както обобщава Филип Танчев: " Банковата ни система не може да обслужи правилно покачващите се условия на западния бизнес и употребява остарели системи единствено и само поради таксите, които взимат за всеки превод. "
Още малко таксички
Някои български банки постановат такси, които не е ясно дали би трябвало да ги има, в случай че преводът е пряк, т.е. без банка медиатор. Така към таксата, която се дефинира като дял от превежданата сума, се прибавя и " такса информационни услуги ". Под " информационни услуги " нормално се има поради разноските за " банките репортери " - тези, през които минават преводите, когато се пускат през SWIFT системата. Не излиза наяве обаче коя система се употребява, тъй като в цените си банките не показват категорично това. А няма данни какъв брой от българските банки правят директни преводи и какъв брой – опосредствани посредством кореспондентска банка, разясняват от организацията на банките у нас.
Освен това не е несъмнено по кое време тъкмо ще дойдат парите. В еврозоната банките вземат спомагателна такса за експресни преводи единствено в случай че прехвърлянето не е в евро. При българските банки няма значение каква задгранична валута се употребява. При Уникредит Булбанк да вземем за пример клиентът би трябвало да заплати 0.3% от сумата вместо 0.22%, ако е значимо парите да дойдат същия ден. Банка ДСК пък има алтернатива за " експресен " превод – тя коства 30 евро, само че е налична само " по опция на банката ". При ПИБ тази услуга се назовава експресни преводи във всички валути със незабавен вальор и коства 0.3% вместо 0.2% от преведената сума – най-малко 40 евро на превод без значение от валутата и дестинацията. Експресният превод в ОББ се заплаща с плоска добавка от 60 лева, при Пощенска банка вместо 0.22% коства 0.4% от прехвърляната сума и така нататък А за похлупак таксуване има освен когато се превеждат пари, само че и когато такива се получават от чужбина.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Конкуренцията на банките в еврозоната и други страни води процеса тъкмо в противоположна посока. Още по тематиката
Такса и на входа, и на изхода
Валутните преводи към България и в страната остават скъпи и малко на брой банки махат комисионите по тях
8 сеп 2017
Лихви долу, такси горе
В търсене на рентабилност банките гладко подвигат цената на услугите си
13 май 2016
Как да пратя пари през граница
Класическите банкови и небанкови преводи предлгат улеснение на висока цена, само че новите услуги за прехвърляния от ден на ден убиват този модел
13 мар 2016
" Ситуацията, в която се намираме сега, е сходна с тази за роуминг цените. Плащаме високи такси, защото не сме част от еврозоната. "
Георги Ангелов, основен икономист на " Отворено общество " Международните валутни преводи постоянно са имали неприятна популярност - те са скъпи и мудни. В актуалния свят на все по-свободно придвижване на хора и капитали това е проблем, тъй като бързината и ниските разноски са основни. На процедура за тази неправда има решение от няколко години. Става въпрос за включване в зоната за кредитни преводи и директни дебити в евро SEPA. Срокът за страните в еврозоната беше февруари 2014 година, а за останалите страни от Европейски Съюз - краят на октомври 2016 година България и банките в страната също са част от SEPA, а данните на Българска народна банка демонстрират, че този информационен канал се употребява интензивно - единствено за четири месеца през него са подредени преводи за над 4.8 милиарда евро.
Ефектите за клиентите от потреблението обаче са противоречиви, защото таксите при болшинството от банките остават високи и без смяна по отношение на остарелия SWIFT. В същото време банките в страните в еврозоната и някои от Европейски Съюз се възползват от новите функционалности и смъкват сензитивно таксите, а някъде са нула по тази услуга. Така в България, с доста дребни изключения, превод на 10 хиляди евро ще коства на клиента приблизително към 25 евро, в Полша - 2.5 евро, а в Дания - съвсем нула.
Два способа, едният е непотребен
В края на 90-те години Европейски Съюз стартира самодейността по създаване на SEPA (Single European Payment Area), чиято цел е да преодолее минусите на основаната през 70-те години на предишния век SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication). Ключовото при SEPA е, че тя разрешава непосредствено свързване сред финансовите институции без медиатор, което усилва скоростта на превода и понижава таксите. При SWIFT не всички банки имат директна връзка между тях. Затова и по-малките институции постоянно се свързват първо с по-големи " кореспондентски банки ", които препращат известията за осъществените преводи към третата банка – към която са подредени. Така един паричен трансфер може да премине през няколко медиатора, което е повода преводът да се оскъпява и забавя. Освен това следствия на огромни издания като New York Times и Wall Street Journal през 2006 година демонстрираха, че системата не е толкоз сигурна. След атентатите в Съединени американски щати на 11 септември 2001 година Централно разузнавателно управление на САЩ и други държавни институции на Съединени американски щати са създали стратегия, с която получават достъп до данните за транзакциите, осъществявани през SWIFT. Мрежата се оказва компрометирана, защото може да разкрие сензитивна информация за своите клиенти.
Засега проблем при SEPA е, че тя обгръща само разплащания в евро в Европейския съюз и още няколко страни. В нея обаче има доста повече плюсове - основаването й e резултат от естествената еволюция на финансовата система и тя става основа за развиване на нови disruptive модели на банкиране и повишение на конкуренцията. Например при немската онлайн банка N26 изпращането и приемането на парични прехвърляния посредством SEPA е изцяло гратис за крайния клиент, до момента в който при SWIFT има такси и за двете страни. Новите компании за разплащания като Paysera употребяват единствено SEPA за разплащания в евро. Днес SEPA се употребява от 34 страни – Европейската икономическа общественост, която включва 28-те страни - членки на Европейски Съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а с изключение на тях и Швейцария, Монако и Сан Марино. SEPA регламентира осъществяването на кредитен превод (класически превод сред сметки) и пряк дебит, при който клиентът се съгласява от сметката му да бъдат теглени средства за погасяване на отговорности - вноски по заеми, комунални отговорности и друго. Банките не са длъжни да вкарат последния за Европейски Съюз, в случай че не го оферират на национално равнище.
SEPA в България? Не, благодаря
България не е изключение от тези страни и трендове. Според мнение на Асоциацията на банките в България (АББ) всички локални банки правят SEPA кредитни преводи. " Една от тях прави и директни дебити, като останалите очевидно са решили, че няма търсене на подобен вид платежна услуга ", се споделя в позиция на АББ до " Капитал ".
Проверка на " Капитал " и сигнали на читатели демонстрират, че все пак таксите не падат, а за SEPA някои чиновници не са и чували. " На 15.01.2018 посетих 4 банки и в офисите на всички от тях ми беше отказано да направя SEPA банков превод. На две от четири места ми обясниха, че такова нещо не съществува, на другите две ми споделиха да направя SWIFT превод, а банката адресат ще си получи превода в SEPA. Останах с усещането, че обслужващият личен състав няма и концепция какво е SEPA. Показателни бяха голям брой диалози по телефона и лице в лице с мениджърите им ", споделя в свое писмо читателят на " Капитал " Филип Танчев, който е желал да направи превод до Англия персонално до юридическо лице и назад.
Какво споделят данните
Статистиката обаче демонстрира, че SEPA се употребява интензивно. Броят на подредените от банките в България кредитни преводи през нея по последни настоящи данни за интервала 1 юли - 31 октомври 2017 година е 306 195 на обща стойност 4.852 милиарда евро, показаха от Българска народна банка в отговор на питане на " Капитал ". Според горните цифри междинният превод е 15 800 евро, а междинната такса би била сред 30 и 45 евро съгласно настоящите цени на банките. Или наложени такси за над 12 млн. евро за четири месеца.
" Капитал " изпрати въпроси до няколко от най-големите банки дали оферират и употребяват SEPA. Единствено от Уникредит Булбанк показаха, че банката " дава опция на клиентите да попълнят и изпратят SEPA кредитен превод през платформата за електронно банкиране Bulbank Online. Платежното разпореждане за SEPA превод съдържа по-малко реквизити по отношение на общоприетите нареждания за трансгранични преводи и попълването на данните в него е доста по-лесно за клиентите ". До публицистичното привършване на броя други отговори не се получиха. Всъщност една от концепциите на SEPA е точно да се развие и онлайн банкирането, и да паднат доста реквизити, изисквани при превод. И фактически цените демонстрират, че за това има известна отстъпка, което е стъпка в добра посока. Важен резултат от SEPA е и ускорение на превода, само че българските банки желаят спомагателна такса за това (виж карето).
Без никаква разлика
Тарифите на банките демонстрират, че за валутни преводи в евро те нормално имат две обособени графи – прехвърляния в границите на Европейска икономическа общност, т.е. зоната, която всекидневно се обслужва посредством SEPA, и прехвърляния в други страни, които се оперират със SWIFT. Разлика сред двете такси обаче няма, макар че SEPA дава опция за намаление (виж таблицата). Нормативно в това няма проблем - по правилник банките, употребяващи SEPA, нямат ограничаване за размера на таксите, които постановат на клиентите си. Такава е и позицията на Българска народна банка: " Регламентът за SEPA не изключва потреблението на информационната среда и услугите на SWIFT при осъществяването на интервенции по кредитен превод и пряк дебит в евро, попадащи в неговия обсег. "
Единственото условие е банките да таксуват междуграничните валутни преводи в системата със същата такса, която се постанова и на вътрешните валутни. Реално в цените си множеството банки не разделят вътрешен и външен, както и сред двата канала за превод. Проверка на " Капитал " на място удостовери горното - в клонове на няколко огромни банки чиновниците бяха наясно със SEPA, само че обявиха, че таксите са същите като при SWIFT. Тоест не се възползват от по-добрите функционалности и благоприятни условия на SEPA. По-евтини са само вътрешнобанковите валутни преводи - т.е. от две сметки в една и съща банка. Те са закрепени на 3-4 евро, като няма мнение на регулаторите дали това не е отклоняване от нормативната уредба, защото действително са евров превод вътре в страната. Все отново има и положителни изключения - Прокредит банк има много по-ниски и закрепени такси за валутни преводи.
А по какъв начин е в другите европейски страни със лични валути
За разлика от България в страните от еврозоната конкуренцията за тази услуга е огромна и таксите са незначителни – в диапазона 1-2 евро. Затова и влизане на България в еврозоната би свалило по-чувствително тези такси. Такава е позицията и на Георги Ангелов от " Отворено общество ". Това обаче не е безусловно изискване - в страна като Дания, която е отвън еврозоната, само че е със мощно развита финансова система, SEPA се употребява, а цената да вземем за пример на Danske bank демонстрира, че таксата е нула (0). Така е и в Полша, където междинната такса е към 2.5 евро. В България сходни такси за валутни преводи през SEPA могат да се употребяват към този момент само посредством няколко fintech компании (виж втората приложена таблица).
Посока към развиване и рухване на таксите би било и отношението на клиентите - да питат в банките и да се интересуват повече от опциите на SEPA. Зад държанието на банките обаче има разумно пояснение - през последните години приходите от такси и комисиони станаха все по-важни за тях на фона на спад на лихвения приход. Отказът от още един източник на приходи би нарушило този баланс. Или както обобщава Филип Танчев: " Банковата ни система не може да обслужи правилно покачващите се условия на западния бизнес и употребява остарели системи единствено и само поради таксите, които взимат за всеки превод. "
Още малко таксички
Някои български банки постановат такси, които не е ясно дали би трябвало да ги има, в случай че преводът е пряк, т.е. без банка медиатор. Така към таксата, която се дефинира като дял от превежданата сума, се прибавя и " такса информационни услуги ". Под " информационни услуги " нормално се има поради разноските за " банките репортери " - тези, през които минават преводите, когато се пускат през SWIFT системата. Не излиза наяве обаче коя система се употребява, тъй като в цените си банките не показват категорично това. А няма данни какъв брой от българските банки правят директни преводи и какъв брой – опосредствани посредством кореспондентска банка, разясняват от организацията на банките у нас.
Освен това не е несъмнено по кое време тъкмо ще дойдат парите. В еврозоната банките вземат спомагателна такса за експресни преводи единствено в случай че прехвърлянето не е в евро. При българските банки няма значение каква задгранична валута се употребява. При Уникредит Булбанк да вземем за пример клиентът би трябвало да заплати 0.3% от сумата вместо 0.22%, ако е значимо парите да дойдат същия ден. Банка ДСК пък има алтернатива за " експресен " превод – тя коства 30 евро, само че е налична само " по опция на банката ". При ПИБ тази услуга се назовава експресни преводи във всички валути със незабавен вальор и коства 0.3% вместо 0.2% от преведената сума – най-малко 40 евро на превод без значение от валутата и дестинацията. Експресният превод в ОББ се заплаща с плоска добавка от 60 лева, при Пощенска банка вместо 0.22% коства 0.4% от прехвърляната сума и така нататък А за похлупак таксуване има освен когато се превеждат пари, само че и когато такива се получават от чужбина.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ