[Shutterstock] След загубването на Дао се появи Добродетелта.След загубването на

[Shutterstock] " След загубването на Дао се появи Добродетелта.
След загубването на Добродетелта се появи Човечността.
След загубването на Човечността се появи Справедливостта.
След загубването на Справедливостта се появи Законът "
Дао Дъ Дзин, от Лао Дзъ

След загубването на Закона се появи Дигитализацията.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Какво е в най-общ смисъл блокчейн стартира всяка социална публикация по тематиката. Запис на избрана информация в децентрализиран протокол, копие от който се популяризира в голям брой свързани в мрежа компютри. Децентрализиран - не се държи от " доверено лице " – да вземем за пример нотариус, банка, депозитар. Всеки блок със записаната в него информация се изпраща до всички участници, свързани в мрежа, без никой от тях да има управителни или други " привилегировани или централни " функционалности по отношение на останалите. Ако искаш да промениш записаната информация в блока, би трябвало да я промениш във всички копия на блока, съхранявани от участниците в мрежата. Освен това блокчейн е верига от блокове. Всеки нов блок се прибавя към последния по време, потвърждавайки посредством нов дигитален код предходния блок. Така, в случай че искаш да промениш записаната информация, освен би трябвало да го направиш в главния блок в паметта на всеки компютър от мрежата, само че е нужно да промениш и всички последващи блокове, които са удостоверили предходните. Математиката е такава, че след избран миг ресурсите и времето, които се изискват за сходна операция, я вършат невъзможна. Това изложение на един правист за блокчейн би следвало да е задоволително за задачите на актуалната публикация.

Защо би трябвало да се предизвиква блокчейн въобще?

Заради преимуществата, които има, и поради потребностите, за които може да се употребява. Нека се върнем още веднъж към главната характерност на блокчейн – да съхранява информация. Това може да е информация за дата и време, стойност, лица, събития, изказвания. Общо взето - за всичко. Това може да е информация за договорка. Например госпожа Б трансферира на господин В избрана сума пари в избран миг. След като се удостовери в мрежата посредством блокчейн логаритъма, тази информация е на практика непроменима отсега нататък и в случай че госпожа Б се опита да извърши след това деяние, което опонира на предходната договорка, новата договорка няма да се удостовери в мрежата. Ако госпожа Б е трансферирала всичките си 100 парични единици на господин В, тя няма да може да трансферира на госпожа Г след това същата сума.

В обществените блокчейн мрежи, като биткойн да вземем за пример, договорката е забележима за всеки, само че идентичността на страните по договорката е криптирана. Идентичността им е загадка и за самите участници, в случай че те не са споделили личността си между тях отвън мрежата. Това е преимущество, което наподобява на банковата загадка. Това е обаче и първият миг, в който поражда правно подозрение по отношение на технологията. Анонимността дава опция за пране на пари, финансиране на незаконна активност и така нататък Няма медиатор, който да удостовери същинските участници в дадена договорка. За разлика банковата загадка може да бъде преодоляна в избрани от закона случаи.

Споменахме, че преимущество на блокчейн е невъзможността за операция на съхранената информация. Ако се реши казусът с тайната на участниците, което в действителност е допустимо в частните, затворените блокчейн мрежи, се основава проследимост обратно във времето на всички придвижвания на стойност и информация. Тоест преимуществото е бистрота и облекчение на контрола. Освен това – надзор, който не изисква настрана събиране на удостоверени от нотариуси и други лица и гишета документи, повтарящи случилото се.

Неманипулируемостта и проследимостта в блокчейн основават доверие, без да е нужно да се има вяра на съответно лице или институция. Не е нужно Търговският указател да съхранява и удостоверява (с влажен щемпел например) съществуването на всички регистрирани сдружения в България. И няма заплаха от изгубването на всички търговски сдружения в България, в случай че базата данни на Търговския указател се унищожи. Невъзможността за смяна на записана договорка обаче основава други правни проблеми. Първо, Законът за отговорностите и договорите дава опция за заличаване или повреждане на договорка. Дори основава от време на време императивно положение на незначителност (несъществуване) на дадена договорка. Например в случай че договорката опонира на морала. В блокчейн противоречащата на морала договорка не може да изчезне от веригата. Но не може и да се скрие и вероятните последствия биха могли да се уредят още веднъж в блокчейн логаритъма.

При криптовалутите огромното преимущество е, че се основава разплащателна система, в която не е нужна банка и платежна институция като медиатор. Транзакциите стават бързо - от 10 минути (биткойн) дo елементи от секундата (етериум). И ще стават още по-бързо. В банковите системи прехвърлянето на средства може да отнеме и дни. Валута ли е обаче криптовалутата, в случай че не е издадена от страната? За да отговорят на този въпрос, някои страни възнамеряват основаване на национални криптовалути.

Публичното набиране на капитал става посредством така наречен ICO – първично предложение на криптовалута или на някакви права или изгоди в средата на блокчейн мрежата посредством криптотокени. Една от аргументите за триумфа в набирането на капитал от тези начинания е и неналичието на регулация. Когато дадена социална сфера е мощно контролирана, да вземем за пример пазарите на скъпи бумаги, и най-малкото отклоняване от законовото определение за обекта на контролиране (може да) значи липса на регулация. Липсата на регулация плюс известността на биткойн да вземем за пример, измерена в огромна парична стойност, привлякоха голям интерес. Регулацията има за цел да отбрани избрани публични ползи – на страната да събира налози да речем, или на потребителя да не бъде излъган. При неналичието на отбрана от страната доверието сред участващите в дадена активност е основополагащо. Изглежда обаче постоянно се намира кой да злоупотреби с доверието на останалите, и доста ICO предлагания се провалиха или бяха чиста машинация. Наред с това регулаторите обявиха планове за вероятни наказания макар неналичието на регулации. Оттам потребността да се сътвори законова уредба за набиране на средства посредством обществено предложение на криптотокени беше от първите осъзнати от бизнеса и от страните.

Умните контракти

Нашето обичаното проявяване на блокчейн са " умните контракти " (the smart contracts). Всъщност те не са нито умни (в зародиша си нямат когнитивен елемент), нито са контракти в правното значение на думата. Или са? При всички положения са измислени от умни за умни хора и могат да се употребяват за споразумяване, осъществяване, отвод от осъществяване и инспекция на договорни условия. Умната част е, че го вършат сами, автоматизирано. Ако госпожа Б и господин В се съгласят, че той ще й трансферира собствеността на дадена движимост сега, в който в сметката на госпожа Б има задоволително парични средства да покрият цената на движимостта, а в блокчейн мрежата се удостовери, че господин В е притежател на движимостта, договорката ще се извърши автоматизирано и за двамата. Сам по себе си " умният контракт " не е контракт, а логаритъм, записан в компютърен код. " Кодът е право " - написа Лорънс Лесинг в книгата си Code and Other Laws of Cyberspace. И в случай че договорът е закон за страните по него (както написа законодателят в ЗЗД), умният контракт не е ли интелигентен закон? Ако е закон, то осъществяването на закона може да се автоматизира посредством блокчейн и да няма потребност от съдии, юристи, нотариуси, данъчни ревизори, митничари, счетоводители.

Последното умозаключение всява ужас у мнозина. Защо ни е необходим блокчейн, в случай че има закон? Защото законът не се съблюдава, а контролът в страната е слаб – съществува клиширан отговор в някое ъгълче на съзнанието на съвсем всички от нас.

" Законът - това е симптом на незадоволително доверие и лоялност, начало на ужас ", продължава прозрението за същината на човешкото развиване китайският мъдрец 6-8 века преди Христа. Новите цифрови технологии са " подривни ", както ги превеждат някои (disruptive) – всяващи ужас. Какво е блокчейн – технология, която може да се оправи с неналичието на доверие и да е достоверна, без да е належащо да вярвате на някого. Освен на програмиста, написал и ревизирал кода, несъмнено.

Какво да се промени в българското законодателство

Какво би трябвало да се промени в българското законодателство, с цел да се насърчи потреблението на блокчейн. Дали въпросът се отнася до потреблението на технологията като цяло или за съответни нейни приложения. Ако е за потреблението на технологията като цяло, би трябвало да се огледа към допустимо най-фундаменталните закони. Основните закони обаче контролират публичните връзки точно допустимо най-общо. Например всяка договорка би трябвало да е морална, да не се краде и така нататък Още, в случай че нещо се е случило, можеш да го докажеш пред съда с допустимо максимален набор от средства, в това число техническа експертиза. Затова доста постоянно няма потребност да се трансформират главните закони, а по-скоро построяването на обещано блокчейн приложение би трябвало да бъде премислено по този начин, че да се съобрази с главните правни правила. Не е нужно да се изчаква всичко да бъде категорично написано в закон. Тъй като обаче блокчейн е електронен код, съгласно нас би било извънредно потребно да се развие още нормативната уредба за електронния документ, електронния автограф, доказателствената им мощ, методите за одитиране и потвърждаване, че дадена компютърна стратегия извършва избрани критерии, с цел да се удостовери от страната доверието в нея. Това ще е извънредно потребно за развиването на умните контракти.

Друг фундаментален дял от законодателството, който следва да се регламентира, е данъчното отнасяне на другите проявления на криптотокените и покупко-продажбите, реализирани посредством тях. От една страна, в полза на страната, само че най-много с цел да съществува предвидимост и сигурност за бизнеса за вероятната данъчна тежест от активността. Този въпрос обаче е в огромна степен интернационален. Един от проблемите с дигитализацията е точно глобалността и неяснотата за използваното право при интернационалните транзакции. Затова предизвикването е наднационално освен за налозите, само че и за юрисдикцията над блокчейн покупко-продажбите въобще.

Като най-голямото преимущество на блокчейн се акцентира опцията за основаване на нови бизнес модели, нови артикули и услуги. Понякога на пръв взор наподобява, че новото не е контролирано въобще. От една страна това притегля новаторите. Но може и да отблъсне, защото непредвидимостта на дейностите на регулаторите и страната е риск. Съществуват обаче и откровени спънки за цялостната цифровизация, когато дадена активност е контролирана от закона в избрана форма (например нотариална). Тогава е невероятно да използваш блокчейн в цялостната му функционалност за покупко-продажби с недвижими парцели да вземем за пример. Тук е нужна съответна регулация и държавна политика, като в Швеция и Естония да вземем за пример.

Законът е езикът на страната. Законът съществува, с цел да съобщи по какъв начин човек може да потърси отбрана от страната, когато такава му е отредена. За да даде страната отбрана в протичащото се в цифровата среда, законодателят би трябвало да разбере тази действителност още преди да напише закон. Най-вероятно самата страна би трябвало да се промени на първо време, с цел да заприказва на новия език. Някои страни, които имат метод към установяването на новаторски финанси (като Англия, Швейцария, Естония), провеждат по този начин наречените пясъчници (sandboxes). В рамките на едно " предпазено " пространство се тестват новаторски финансови планове (от позиция на регулаторно сходство и преценка на рисковете и изгодите за участниците и инвеститорите). Законодателството в България не планува категорично такава опция. Изричната уредба не е изцяло нужна, само че ясно написани правила за такива " предпазени " пространства биха могли да насърчат финансовите нововъведения, защото участниците в тях биха били предпазени от регулаторни наказания. Обикновено задачата е да се създаде и тества даден план под наблюдението на съответните регулатори, вместо изначално да се отхвърли заради липса на официално сходство с използваните правила към финансовите пазари да вземем за пример. Подобен метод може да се приложи и за други стопански сфери, освен финансовите. Както и за други нововъведения.

Също потребно би било да се добавят законите за финансовите пазари с оглед основаване на ясни изключения от обсега на разпоредбите за обществено предложение на финансови принадлежности, които да основават място за положителни криптовалути. Такива изключения биха могли да дефинират криптовалути, които могат да се употребяват за основаването и финансирането на общ план, без за това да е належащо да се учреди акционерно сдружение или да се основава проспект в цялостен размер. Облекчаването на някои правила с оглед основаване на предпоставки за потреблението на новаторски способи за финансиране може да докара до обилни изгоди, само че има своите опасности. Потенциалното контролиране на криптовалутите остава значим въпрос за развиването на финансовите пазари, както и на блокчейн технологията.

Правилата за отбрана на персоналните данни също наподобява, че ще би трябвало да се усъвършенстват. Но и преди този момент да стане, архитектурата на една блокчейн среда може да се моделира, с цел да отговори на сегашните регулации. Личните данни могат да останат отвън блокчейн мрежата да вземем за пример, в случай че би трябвало да се подсигурява тяхната заличимост. От друга страна, криптотехнологията разрешава персоналните данни да се анонимизират, в случай че се постанова. На процедура спазването на условията на GDPR може да се окаже по-лесно в частни (затворени), в сравнение с в обществени (отворени) блокчейн мрежи. При частните мрежи, достъпът до които се контролира от дадена компания, консорциум или обществен орган, ще бъде по-лесно да се откри какви са функциите на участниците в обработването на персонални данни и да се регламентира с ясни правила и процедури. Трудностите пред обществените мрежи са надалеч по-големи и за превъзмогването им от изгода би било даването на насоки от Европейския комитет по отбрана на данните.

Новият Закон за ограниченията против изпирането на пари също е предизвикателство пред блокчейн приложимостта. Въведените ограничения за предварителна защита на потреблението на финансовата система за задачите на изпирането на пари включват да вземем за пример отговорностите за сложна инспекция на клиенти, изискваща идентифицирането им " въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и самостоятелни източници ". Отново по-големи ще са компликациите при обществените мрежи поради децентрализирания темперамент на блокчейн технологията и неналичието на контролираща институция, която да разпознава участниците и да следи за съмнителни транзакции. От друга страна, самата блокчейн технология може да се употребява за създаването на софтуерни решения при използване условията на закона. Например осъществяването на задължението за настоящо наблюдаване и инспекция на покупко-продажбите и интервенциите може да се автоматизира посредством потреблението на блокчейн платформа, която да наблюдава и алармира при съмнителни такива.

Във всеки частен случай на потребление на блокчейн или която и да е друга нова технология през днешния ден, може да се разпознават законови опасности, както и нуждата или изгодата от законодателни усъвършенствания. Много от най-впечатляващите приложения на блокчейн в действителност би трябвало да се осъществят точно от обществените органи. Например основаването на обществени регистри върху блокчейн. Много приложения обаче са вероятни за частните връзки, особено моделирани и обезпечени от архитектите на кода и участниците в мрежата, с цел да са ефикасни, без да нарушават законите или да се нуждаят от законодателна смяна. Стъпка по стъпка, до момента в който всичко се свърже в една международна верига на блокове и технологии, отразяващи всички стопански взаимозависимости на Земята, както предсказват най-смелите. И тогава може би няма да помним закона, какъвто го познаваме през днешния ден. Авторите
Павлин Стоянов, управител в " Делойт лигъл ", енергетика и технологии.
Никола Колев, юрист в " Делойт лигъл ", финансови пазари и финансови принадлежности.
Ирена Колева, юрист в " Делойт лигъл ", регулации и сходство.