Ела, помогни ми
Блокчейн сферата е шарена - от една страна, множеството компании, които развиват технологията, се появиха или разшириха по време на взрива на криптовалутите през 2017 година Покрай големите скокове на bitcoin и ethereum, двете най-масови разплащателни средства в сферата и до през днешния ден, излязоха още хиляди планове, които след това станаха стотици, само че през днешния ден тези, които фактически имат тежест, са десетки. В доста случаи те са ориентирани към финансовата част – по-бързи, по-сигурни и по-големи транзакции, само че блокчейн плановете все по-често стават и надалеч по-разнообразни.
Често фирмите прибягват до блокчейн, с цел да улеснят процеси в фирмите, в връзките с клиентите, за по-лесно верифициране на информацията. Има и такива, които посредством нея просто измислят модели, които да разбият обичайните. Добър образец в това отношение да вземем за пример е Еastman Kodak - иконата на аналоговата снимка пропусна момента да се бори дейно с цифровизацията и смарт телефоните. За да навакса обаче това закъснение и да се бори сполучливо с конкуренцията, Kodak в партньорство с други компании основава плана си One, който разрешава на хиляди професионални фотографи и дилетанти да монетизират фотосите си посредством блокчейн платформата, която ги продава и следи доста елементарно, когато има кражба на авторски права. В началото на годината изпълнителният й шеф Кам Чел разгласи, че единствено в тестовия им интервал са заявките по авторски права са за 1 млн. $. Нещо, което блокчейн скептиците незабавно подложиха на подозрение, само че пък Kodak демонстрира в каква посока се движат концепциите.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Освен това разширението на тази екосистема става от вътрешната страна на открито – сполучливите блокчейн планове, които към този момент са набрали финансиране, влагат в по-малки планове. Което пък в последна сметка може да се смята за ускорител на растежа. Друга наклонност е, че от ден на ден планове стартират да се финансират с непосредствено набрани средства, а не с известните по време на взрива на виртуалните монети ICO.
Българската диря
Единият от тези случаи е записаната в Лихтенщайн Aeternity, която има мощно показано българско присъединяване и събра 35 млн. $ през 2017 година посредством дарителска акция. Фирмата има свое звено за вложения, Aeternity Ventures, и през него финансира към този момент втора поредна година. При първата вълна през 2018 година тя влага общо 1.3 млн. $ в девет плана, измежду които и два български – TRADExsocial и Noble.
Тази година тя още веднъж влага, само че до финансова помощ доближиха четири плана, измежду които още веднъж има български – Homeport, компания за събиране на данни от галактически спътници посредством блокчейн.
От Aeternity разясняват, че задачата на фонда е да модернизира класическия модел на набиране на капитал, тъй че той да бъде пригоден към процесите, присъщи за блокчейн плановете. Едно от изискванията за самите планове, които аплайват за финансиране от Aeternity Ventures, е те да базират своя план върху платформата на компанията, а не върху нечия друга. Критериите към екипите, които аплайват, са " съобразителност, експертиза, предходни планове ", а за самия артикул, който създават - " да бъде приложим и да може да бъде имплементиран на процедура ".
" Решението за инвестиция в даден план е комплициран развой и изисква изчерпателен разбор на плановете, екипите, техните бизнес модели, тактика ", споделя Никола Стоянов, изпълнителен шеф на Aeternity Ventures.
Инвестициите на Aeternity са ориентирани към планове, които да разраснат цялостната екосистема. Не по този начин стоят нещата при вложенията от огромни компании, които най-често влагат в самите себе си и развиват вътрешни планове или в най-хубавия случай купуват блокчейн стартъпи, главно за придобиване на самия екип от програмисти. Такъв е случая да вземем за пример с Фейсбук.
Сред фирмите, които аплайват за финансиране от Aeternity Ventures, постоянно прави усещане едно – географското многообразие. При първата годишна продукция аплайват планове от пет европейски страни – година по-късно към този момент има и планове от Венецуела и Иран наред с по-необичайни европейски дестинации като Сърбия. Цялата платформа на Aeternity работи за да бъде употребена от консуматори, само че Aeternity Ventures в действителност прави повече за развиване на бизнес екосистемата от планове, от които по-късно пазарът да отсее дали има потребност.
Какво търси бизнесът
Limechain е българска компания, която създава блокчейн решения за други компании. Фирмата съществува от 2017 година и през нейната призма елементарно може да се наблюдава до каква степен самите компании са почнали да осъзнават разликата сред блокчейн като технология и криптовалутите като цифрови активи. За разлика от множеството компании, които имат chain в името си, Limechain в действителност не работи с криптовалути и е един обичаен бизнес за създаване на програмен продукт – с изключението, че самият програмен продукт не е обичаен.
От основаването й компанията е създала десетки решения за други компании като пласта за медиатор сред клиентите и машините в Arxum, план на немската Arend, или блокчейн системата на Iris AI, която разрешава елементарно търсене на научна информация в университетски среди.
За Николай Тодоров, изпълнителен шеф и създател на Limechain, главната смяна през последната година се крие в това, че самите компании към този момент преглеждат блокчейн технологията като опция за по-голяма резултатност на бизнес системата си, а не я свързват наложително с криптовалути. Посочва, че в изследване на Deloitte от тази година измежду 1386 шефове по света 53% от тях показват създаването на блокчейн решения като сериозно значим приоритет за тяхната организация.
" Всеки един от нас може да види по какъв начин фирмите гледат на блокчейн, като огледа последните бизнес вести в огромните интернационалните медии, споделя Тодоров. Промяната, която виждаме през последните две години, е, че към този момент главните заглавия не са какъв брой е скочил или паднал bitcoin, а това, че да вземем за пример UBS е оповестила решението си да употребява блокчейн за финансова търговия. "
Тодоров показва една дупка на пазара – до момента в който фондове като Aeternity Ventures финансират компании на равнище недовършен артикул, дребният и междинният бизнес не влагат изключително в блокчейн, тъй като решенията са прекомерно скъпи. " Отговорът на въпроса кой влага в блокчейн се крие в различен въпрос – кои компании могат да си разрешат да отделят бюджет за създаването на вътрешно блокчейн приложение ", споделя той. Такива образци до неотдавна бяха малко, само че към този момент и редица компании от Fortune 100 като JPMorgan, Гугъл, Apple, GM и други създават такива решения.
Паралелът, който Тодоров прави с развиването на блокчейн като технология, е с началното развиване на интернет. Това е постоянно срещано съпоставяне в екосистемата – както от чисто блокчейн запалянковци, по този начин и от бранители на криптовалутите. " В началото интернет се асоциираше като играчка за техниците и беше екзотична технология, споделя той и прибавя: В момента сме в интернет ерата на блокчейн. "
Колко надалеч е главният поток
Въпросът през днешния ден е дали блокчейн към този момент е " мейнстрийм " – или казано на елементарен език, всеобщо призната технология. Отговорът и на Тодоров, и на Стоянов е къс - не. Но това " не " не е толкоз просто – самата технология и нейните решения несъмнено са надалеч от това да бъдат всеобщо наложени и желани пред по-традиционни способи на централизирани системи. Идеята за блокчейн обаче несъмнено може да се каже, че е известна и става все по-популярна измежду бизнеса всяка година.
Има и огромна разлика сред това по кое време блокчейн ще пробие в бизнеса и по кое време при потребителите. Децентрализираните поточни линии могат да се трансфорат в нещо извънредно известно и въпреки всичко никой отвън тях да не го разбере. В другия случай, при модела " бизнес към консуматори ", най-често става дума за налагането на блокчейн във финансови технологии. И в този случай това може да се случи, без самите клиенти да го схванат.
Блокчейн също по този начин е технология, която страда от прекомерно огромна известност на доктрина и прекомерно малко схващане на процедура. Много компании да вземем за пример поставят към името си blockchain просто тъй като по този начин е съвременно, а не тъй като основават иновационни децентрализирани решения. Също толкоз доста планове и решения просто нямат потребност от сходна технология. " Всеки бизнес е друг, споделя Стоянов. При някои блокчейн може да усъвършенства доста операционните процеси. При други блокчейн е непотребен, тъй като няма проблеми, които технологията да взема решение. "
Тодоров от своя страна следи, че през последната година се следи мощно нарастване на бюджетите на фирмите за вложения в блокчейн приложения. " Тенденцията от наша позиция е към усилване на заделените средства и по-високо място на блокчейн в дневния ред ", споделя той.
И тук обаче важи правилото, че тези приложения могат да бъдат изцяло операционни едвам в бъдеще и още веднъж фактът, че са основани на блокчейн, да не бъде видимо за всеобщия консуматор, който ще ги употребява.
Всъщност в това е и главната борба на цялото блокчейн общество - опитите да излязат от теоретичното и да влязат в практическото, само че без да се постанова да се мисли непрекъснато коя технология е блокчейн и коя не. Ако се направи различен паралел с интернет, той би звучал по този начин – към този момент никой не мисли за интернета на доктрина, тъй като той е изцяло признат от всички като част от всекидневието им. " Очакваме блокчейн да стане " мейнстрийм " след още 10 години ", споделя Никола Стоянов. " Това ще се случи тогава, когато хората спрат да приказват за блокчейн и просто го употребяват ", приключва той.
Често фирмите прибягват до блокчейн, с цел да улеснят процеси в фирмите, в връзките с клиентите, за по-лесно верифициране на информацията. Има и такива, които посредством нея просто измислят модели, които да разбият обичайните. Добър образец в това отношение да вземем за пример е Еastman Kodak - иконата на аналоговата снимка пропусна момента да се бори дейно с цифровизацията и смарт телефоните. За да навакса обаче това закъснение и да се бори сполучливо с конкуренцията, Kodak в партньорство с други компании основава плана си One, който разрешава на хиляди професионални фотографи и дилетанти да монетизират фотосите си посредством блокчейн платформата, която ги продава и следи доста елементарно, когато има кражба на авторски права. В началото на годината изпълнителният й шеф Кам Чел разгласи, че единствено в тестовия им интервал са заявките по авторски права са за 1 млн. $. Нещо, което блокчейн скептиците незабавно подложиха на подозрение, само че пък Kodak демонстрира в каква посока се движат концепциите.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Освен това разширението на тази екосистема става от вътрешната страна на открито – сполучливите блокчейн планове, които към този момент са набрали финансиране, влагат в по-малки планове. Което пък в последна сметка може да се смята за ускорител на растежа. Друга наклонност е, че от ден на ден планове стартират да се финансират с непосредствено набрани средства, а не с известните по време на взрива на виртуалните монети ICO.
Българската диря
Единият от тези случаи е записаната в Лихтенщайн Aeternity, която има мощно показано българско присъединяване и събра 35 млн. $ през 2017 година посредством дарителска акция. Фирмата има свое звено за вложения, Aeternity Ventures, и през него финансира към този момент втора поредна година. При първата вълна през 2018 година тя влага общо 1.3 млн. $ в девет плана, измежду които и два български – TRADExsocial и Noble.
Тази година тя още веднъж влага, само че до финансова помощ доближиха четири плана, измежду които още веднъж има български – Homeport, компания за събиране на данни от галактически спътници посредством блокчейн.
От Aeternity разясняват, че задачата на фонда е да модернизира класическия модел на набиране на капитал, тъй че той да бъде пригоден към процесите, присъщи за блокчейн плановете. Едно от изискванията за самите планове, които аплайват за финансиране от Aeternity Ventures, е те да базират своя план върху платформата на компанията, а не върху нечия друга. Критериите към екипите, които аплайват, са " съобразителност, експертиза, предходни планове ", а за самия артикул, който създават - " да бъде приложим и да може да бъде имплементиран на процедура ".
" Решението за инвестиция в даден план е комплициран развой и изисква изчерпателен разбор на плановете, екипите, техните бизнес модели, тактика ", споделя Никола Стоянов, изпълнителен шеф на Aeternity Ventures.
Инвестициите на Aeternity са ориентирани към планове, които да разраснат цялостната екосистема. Не по този начин стоят нещата при вложенията от огромни компании, които най-често влагат в самите себе си и развиват вътрешни планове или в най-хубавия случай купуват блокчейн стартъпи, главно за придобиване на самия екип от програмисти. Такъв е случая да вземем за пример с Фейсбук.
Сред фирмите, които аплайват за финансиране от Aeternity Ventures, постоянно прави усещане едно – географското многообразие. При първата годишна продукция аплайват планове от пет европейски страни – година по-късно към този момент има и планове от Венецуела и Иран наред с по-необичайни европейски дестинации като Сърбия. Цялата платформа на Aeternity работи за да бъде употребена от консуматори, само че Aeternity Ventures в действителност прави повече за развиване на бизнес екосистемата от планове, от които по-късно пазарът да отсее дали има потребност.
Какво търси бизнесът
Limechain е българска компания, която създава блокчейн решения за други компании. Фирмата съществува от 2017 година и през нейната призма елементарно може да се наблюдава до каква степен самите компании са почнали да осъзнават разликата сред блокчейн като технология и криптовалутите като цифрови активи. За разлика от множеството компании, които имат chain в името си, Limechain в действителност не работи с криптовалути и е един обичаен бизнес за създаване на програмен продукт – с изключението, че самият програмен продукт не е обичаен.
От основаването й компанията е създала десетки решения за други компании като пласта за медиатор сред клиентите и машините в Arxum, план на немската Arend, или блокчейн системата на Iris AI, която разрешава елементарно търсене на научна информация в университетски среди.
За Николай Тодоров, изпълнителен шеф и създател на Limechain, главната смяна през последната година се крие в това, че самите компании към този момент преглеждат блокчейн технологията като опция за по-голяма резултатност на бизнес системата си, а не я свързват наложително с криптовалути. Посочва, че в изследване на Deloitte от тази година измежду 1386 шефове по света 53% от тях показват създаването на блокчейн решения като сериозно значим приоритет за тяхната организация.
" Всеки един от нас може да види по какъв начин фирмите гледат на блокчейн, като огледа последните бизнес вести в огромните интернационалните медии, споделя Тодоров. Промяната, която виждаме през последните две години, е, че към този момент главните заглавия не са какъв брой е скочил или паднал bitcoin, а това, че да вземем за пример UBS е оповестила решението си да употребява блокчейн за финансова търговия. "
Тодоров показва една дупка на пазара – до момента в който фондове като Aeternity Ventures финансират компании на равнище недовършен артикул, дребният и междинният бизнес не влагат изключително в блокчейн, тъй като решенията са прекомерно скъпи. " Отговорът на въпроса кой влага в блокчейн се крие в различен въпрос – кои компании могат да си разрешат да отделят бюджет за създаването на вътрешно блокчейн приложение ", споделя той. Такива образци до неотдавна бяха малко, само че към този момент и редица компании от Fortune 100 като JPMorgan, Гугъл, Apple, GM и други създават такива решения.
Паралелът, който Тодоров прави с развиването на блокчейн като технология, е с началното развиване на интернет. Това е постоянно срещано съпоставяне в екосистемата – както от чисто блокчейн запалянковци, по този начин и от бранители на криптовалутите. " В началото интернет се асоциираше като играчка за техниците и беше екзотична технология, споделя той и прибавя: В момента сме в интернет ерата на блокчейн. "
Колко надалеч е главният поток
Въпросът през днешния ден е дали блокчейн към този момент е " мейнстрийм " – или казано на елементарен език, всеобщо призната технология. Отговорът и на Тодоров, и на Стоянов е къс - не. Но това " не " не е толкоз просто – самата технология и нейните решения несъмнено са надалеч от това да бъдат всеобщо наложени и желани пред по-традиционни способи на централизирани системи. Идеята за блокчейн обаче несъмнено може да се каже, че е известна и става все по-популярна измежду бизнеса всяка година.
Има и огромна разлика сред това по кое време блокчейн ще пробие в бизнеса и по кое време при потребителите. Децентрализираните поточни линии могат да се трансфорат в нещо извънредно известно и въпреки всичко никой отвън тях да не го разбере. В другия случай, при модела " бизнес към консуматори ", най-често става дума за налагането на блокчейн във финансови технологии. И в този случай това може да се случи, без самите клиенти да го схванат.
Блокчейн също по този начин е технология, която страда от прекомерно огромна известност на доктрина и прекомерно малко схващане на процедура. Много компании да вземем за пример поставят към името си blockchain просто тъй като по този начин е съвременно, а не тъй като основават иновационни децентрализирани решения. Също толкоз доста планове и решения просто нямат потребност от сходна технология. " Всеки бизнес е друг, споделя Стоянов. При някои блокчейн може да усъвършенства доста операционните процеси. При други блокчейн е непотребен, тъй като няма проблеми, които технологията да взема решение. "
Тодоров от своя страна следи, че през последната година се следи мощно нарастване на бюджетите на фирмите за вложения в блокчейн приложения. " Тенденцията от наша позиция е към усилване на заделените средства и по-високо място на блокчейн в дневния ред ", споделя той.
И тук обаче важи правилото, че тези приложения могат да бъдат изцяло операционни едвам в бъдеще и още веднъж фактът, че са основани на блокчейн, да не бъде видимо за всеобщия консуматор, който ще ги употребява.
Всъщност в това е и главната борба на цялото блокчейн общество - опитите да излязат от теоретичното и да влязат в практическото, само че без да се постанова да се мисли непрекъснато коя технология е блокчейн и коя не. Ако се направи различен паралел с интернет, той би звучал по този начин – към този момент никой не мисли за интернета на доктрина, тъй като той е изцяло признат от всички като част от всекидневието им. " Очакваме блокчейн да стане " мейнстрийм " след още 10 години ", споделя Никола Стоянов. " Това ще се случи тогава, когато хората спрат да приказват за блокчейн и просто го употребяват ", приключва той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ